РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. гр. Добрич, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора Т. Д. Т.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Частно наказателно
дело № 20253200200416 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал.
1 от ЗПИИАКОРНФС /ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Д. Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено на *** от S.
W., А. на А. и засягащо българския гражданин А. Х. М. /предишни имена – А.
Х. М./ с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Г.Т., обл.Д.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич пледира за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция.
Служебният защитник на засегнатото лицето изразява становище за
уважаване на искането.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение решение на несъдебен
орган № ***, постановено от S. W., А., с което на българския гражданин А. Х.
1
М. /предишни имена – А. Х. М./ е наложена парична глоба за
административно нарушение, извършено на територията на издаващата
държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С
цитираното решение е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане
на парична сума в размер на 350 евро, наложена с решението за осъждане за
правонарушение, както и заплащане на сторените в съдебното и
административно производство разходи в размер 5 евро. Осъждането е за
деяние, реализирано на територията на А. /издаващата държава/, W., А25
Str.Km 14,58, А. O. T.W.-W. N., F. U. K. W. (А.), на ***г., в 16:25 часа и
квалифицирано като административно нарушение съгласно Австрийския
закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002г. (BStMG): § 20
Abs. 3 i.V.m. §§ 6 und 9 Abs. 5 dritter Satz und 9 Abs. 11 zweiter und vierter S.
BStMG, BGBI. I Nr.109/2002, zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.142/2023; § 20
Abs. 3 Bundesstraben- Mautgesetz 2002 BGBI.І Nr.109/2002, zuletzt geandert
durch, BGBI.I Nr.155/2021 – незаплащане на дължима пътна такса.
Решението за налагане на глоба № *****, постановено от S. W. А. на
28.11.2024г. е влязло в законна сила на 24.12.2024г.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
Република Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова
санкция.
Изпратеното в Окръжен съд–гр.Добрич удостоверение съдържа
необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен
акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова
санкция, което съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС е акт
за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или
всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен
орган за извършване на престъпление или административно нарушение,
включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на
правилата за движение.
Деянието, осъществено от засегнатото лице А. Х. М. попада сред
изброените в чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, за които двойна
наказуемост не се изисква.
2
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция
от чужд съд, посочени в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е
издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на български
език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИАКОРНФС. Срещу А. Х. М. за същото
деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския
съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението на австрийските власти не се отнася и за деяние, което по
българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на
територията на Р Б., или пък за деяние, извършено извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.
Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро,
респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението,
подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 355 евро
/равностойни на 694,32 лв по курс на Б. Н. Б. към датата на постановяване на
решението – 28.11.2024г./, от които 350 евро - парична сума, наложена с
осъждане за извършеното деяние и 5 евро-сторени разходи по съдебното и
административно производство.
Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското
законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу А. Х. М. е било писмено, като същият е уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
А. Х. М. /предишни имена – А. Х. М. с ЕГН **********, роден на ***г. в
гр.Г.Т., обл.Д. е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес–с.Р.
3
обл.Д., ул.”С.” № ***. Съобразявайки посоченото, съдът намира, че са налице
част от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението
за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИАКОРНФС.
По гореизложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за налагане на глоба №****, постановено от S. W.,
А. на 28.11.2024г., влязло в законна сила на 24.12.2024г., с което на българския
гражданин А. Х. М. /предишни имена – А.Х. М./ с ЕГН **********, роден на
***г. в гр.Г.Т., обл.Д., с постоянен и настоящ адрес–с.Р., обл.Д., ул.”***” №
***, е наложена финансова санкция в размер на 355 евро /от които парична
сума – 350 евро, наложена с осъждане за извършено правонарушение и 5 евро-
сторени разходи по съдебното и административно производство/, равностойни
на 649,32 лв по курс на Б. Н. Б. към датата на постановяване на решението –
28.11.2024г.
След влизане в сила на решението, препис от същото ведно с Решение за
налагане на глоба № *** постановено от S. W., А. на 28.11.2024г., влязло в
законна сила на 24.12.2024г., да се изпратят на органите на Националната
агенция по приходите за изпълнение!
След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия
съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.
36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключване на
изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се уведоми компетентния
орган на издаващата държава.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице!
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и
копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в
седмодневен срок от днес.
4
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
5