№ 551
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. С.
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20221100900789 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификациячл.79, ал.1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ТЕД БЕД“ ЕАД, с ЕИК *********, твърди, че е страна по
застрахователен договор (застрахователна полица № ********* от 31.10.2019
г.), със застрахователен период в сила от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г., сключен
с ответника „Компапи франсез д'асюранс пур льо комерс екстериор СА - Клон
България, ЕИК *********(КОФАС България).
Сочи, че по силата на сключения застрахователен договор ответникът, в
качеството на застраховател, се е задължил към него, като застраховано лице,
да покрие риска от неплащане вземанията на „ТЕД БЕД“ ЕАД по договори за
продажба на стоки, сключени с купувачи в България, Германия, Латвия,
Литва, Румъния, Украйна, Унгария, Хърватия, Холандия, Чехия, Швейцария,
като е уговорено застрахователно покритие в размер на 90% от размера на
вземанията. Поддържа, че към застрахователната полица са сключени Анекс
№ 1 от 17.12.2019 г., Анекс № 2 от 03.02.2020 г. и Споразумение за електронно
получаване на известия за кредитни лимити от 31.10.2019 г.
Ищецът твърди, че е изпълнявал добросъвестно задълженията си по
застрахователния договор, включително и като е заплатил дължимите
застрахователни премии.
Излага твърдения, че по време на действие на застрахователния договор
е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в забава за плащане на
задължения към него от „Кубера Гмбх“, със седалище във Федерална
Република Германия, в размер на 200 149,06 евро. Поддържа, че по отношение
на Кубера Гмбх е открито производство по несъстоятелност с Решение от
01.05.2020 г. по дело 34 IN 6/20 по описа на Районен съд Клеве.
1
Ищецът поддържа, че е уведомил най-напред по електронен път Кофас
България за настъпилото застрахователно събитие – наличие на просрочено
плащане по фактури, издадени към Кубера ГмбХ, през периода 11.11.2019 г. -
07.02.2020 г. и през периода 08.02.20202 - 26.02.2020 г., на обща стойност 200
149, 06 евро. Твърди, че е предоставил на ответника всички необходими
документи относно основанието и размера на вземанията. Поддържа, че
впоследствие, на 02.03.2020 г. изпратил документите до ответника и на
хартиен носител.
Сочи, че на 20.05.2020 г. подал до ответника искане за изплащане на
застрахователно обезщетение (получено с вх. № 2940 от 22.05.2020 г.)
Ищецът твърди, че според т.4 от застрахователния договор, след
уведомление за просрочено плащане, „ТЕД БЕД“ ЕАД като застраховано лице
трябва да пристъпи към извънсъдебно или ако е приложимо - към съдебно
събиране на покритите вземания чрез свързаното с ответника дружество
„Кофас сървис България“ ЕООД, ЕИК *********, което е страна по договора
за застраховка и е наречено Агенция за събиране на вземания. В исковата
молба се твърди, че според условията на застрахователния договор „ТЕД
БЕД“ ЕАД няма право самостоятелно да извършва действия по събиране на
застрахованите вземания, включително и когато по отношение на длъжника
му е открито производство по несъстоятелност. Съгласно т.4.3 от договора
„ТЕД БЕД“ ЕАД упълномощава Кофас България да го представлява с пълни
права пред Агенцията за събиране на вземания, с цел да управляват от името
на ищеца събирането на вземанията.
Заявява, че предоставил пълномощно от 13.05.2020 г. на посочени от
ответника адвокати - Греф & Центорби Рехтсанвалтсгезелшафт мбХ, за
събиране на вземането в производството по несъстоятелност на Кубера Гмбх.
Твърди, че с уведомление от 28.07.2020 г. ответникът му съобщил, че с
цел събиране на вземанията, въз основа на предоставените документи са били
подготвени и подадени пред Районен съд – Клеве необходимите съдебни
книжа, но вземанията му към Кубера Гмбх не са били приети в производството
по несъстоятелност и в съставен от синдика списък на 06.07.2020 г. същите са
посочени като „оспорени“.
Заявява, че на основание оспорване на вземането от синдика, ответното
дружество е приело, че е налице спор по смисъла на т.15, във връзка с т. 1.2.1,
буква d от Общите условия на договора за застраховка, което изключва
застрахователното покритие по реда и условията на договора за застраховка.
Ищецът сочи, че в отговор до ответника изразил несъгласието си с отказа от
заплащане на застрахователно обезщетение и поискал допълнителна
информация за предприетите и предстоящи процесуални действия.
Ответникът му изпратил писмо, с което потвърдил отказа, но не му
предоставил допълнителни сведения и документи.
Твърди, че въпреки многобройните писмени запитвания, Кофас
България не му предоставило отчет за предприетите действия в
производството по несъстоятелност, като отказал да му предостави копие от
молбата за предявяване на вземането и съпътстващите документи. Не получил
2
отговор и от упълномощените адвокати. Сочи, че поради това се свързал със
синдика на „Кубера“ – Беро - Александър Лау, изпратил му писмо от
05.04.2021 г. с искане за информация, като писмото било с копие до ответника
и Агенцията за събиране на вземания. Поддържа, че в отговор синдикът му
поискал писмени доказателства относно вземанията, поради което ищецът му
предоставил документи и вземанията били приети на 19.08.2021 г., съгласно
писмено становище на синдика, с което той уведомил упълномощените
адвокати за приемането на вземанията.
Поддържа, че представените пред синдика документи били същите,
които вече са били предадени на Кофас България, но за които ответникът не
му дал информация дали са предоставени на синдика.
Ищецът твърди, че след приемането на вземанията в производството по
несъстоятелност, което представлявало условие за изплащане на
застрахователното обезщетение по процесната полица, сумата в размер на 349
275,35 лева му била изплатена от Кофас България на 15.09.2021 година.
Намира, че в случая е налице забавено изпълнение на парично задължение,
тъй като, ако Кофас България е бил положил необходимата грижа при
предявяване на вземанията му и е предоставил документите на синдика,
вземанията са щели да бъдат приети още в първоначалния списък на синдика
/06.07.2020 г./ и застрахователното обезщетение щяло да бъде изплатено на
падежа, съобразно условията на полицата.
Сочи, че за заплащане на дължимото обезщетение за забава изпратил до
ответника покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ М.Б. вх. документ №
07431 от 07.02.2022 г., а с писмо от 14.02.2022 г. ответното дружество
изпратило отговор, съгласно който се оспорва дължимостта на обезщетението.
Предвид изложеното, предявява иск на основание чл.86 от ЗЗД относно
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва от 42 301,13 лева, начислено върху заплатеното
застрахователно обезщетение по застрахователна полица №********* от
31.10.2019 г., дължимо за периода от 06.07.2020 г. (датата на становището на
синдика, съгласно което вземането се оспорва) до 15.09.2021 г. (датата на
изплащане на застрахователното обезщетение).
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Компани франсез д асюранс пур льо комерс екстериор СА“
КЧТ - Клон България, ЕИК *********, е депозирал отговор на исковата молба,
с която оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Не оспорва твърденията в исковата молба, че между него и ищеца е
сключен застрахователен договор, въз основа на който „ТЕД БЕД“ ЕАД е
застраховал риска от неплащане от дружество CUBERA GMBH (КУБЕРА
ГМБХ). Не оспорва, че на 07.02.2020г. ищецът чрез онлайн-платформата за
клиенти, съгласно договора, е подал уведомление, което е допълнил на
21.02.2020 г., за настъпило застрахователно събитие (просроченото вземане),
което е формирано от 71 фактури, с падеж през периода 10.01.2020 —
12.04.2020 г., в общ размер на 200 149,06 евро.
Сочи, че след приемане на щетата се установило, че по преписката
3
липсва представено доказателство за наличие на клауза „запазване на
собственост“, по смисъла на т. 1.7 от Специалните условия към
застрахователния договор, в търговските отношения между застрахования
„ТЕД БЕД“ ЕАД и CUBERA GmbH. Пояснява, че наличието на подобна
клауза е задължително условие за наличието на застрахователно покритие с
купувачи от страна на произход Федерална Република Германия, както е в
случая.
Не оспорва твърденията на ищеца, че на 19.02.2020 г. срещу Кубера
Гмбх е било открито производство по несъстоятелност от Районен съд - гр.
Клеве, ФР Германия, както и че на 26.05.2020 г. представител на ищеца,
упълномощен съгласно договора за застраховане и общите условия към него, е
предявил в производство вземанията на „ТЕД БЕД“ ЕАД.
Потвърждава, че синдикът оспорил вземането на „ТЕД БЕД“ ЕАД, с
изявление от 06.07.2020 г., като в обяснително съобщение от 10.06.2020 г.
посочил като причина за това липсата на възможност да извърши окончателна
проверка на предявеното вземане. Твърди, че след получаване на
допълнителна информация от „ТЕД БЕД“ ЕАД относно наличието на клауза
„запазване на собственост“, по смисъла на застрахователния договор,
предприел действия по допълване на предявеното вземане в производство по
несъстоятелност, като на 10.08.2020 г. е изпратено уведомление до синдика за
наличието на посочената клауза.
Поддържа, че не е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, а
го е задържал до разрешаване на възникналото оспорване, тъй като с клаузата
на т. 1.2.1 буква ,,d” от Общите условия към договора страните са се
съгласили, че застрахователното покритие не е приложимо за вземания, които
са предмет на спор, касаещ застрахованите вземания, до разрешаване на спора
в полза на застрахования. Счита, че в случая, макар да няма оспорване на
вземането от длъжника, изявлението на синдика е идентично като правни
последици.
Намира, че действа добросъвестно в качеството си на застраховател и
съобразно разпоредбите на застрахователния договор, но в случая е било
налице съмнение относно наличието на основание за плащане на
застрахователното обезщетение поради липса на действително задължение на
купувача към застрахования. Сочи, че след отпадане на спора, с приемане на
19.08.2021 г. на вземанията като безспорни, застрахователното обезщетение е
изплатено на „ТЕД БЕД“ ЕАД.
Оспорва твърдението на ищеца, че в периода 06.07.2020 г. - 19.08.2021 г.
виновно е бездействал, което е довело до неразрешаване на спора в този
период. Сочи, че съгласно договора, застрахованият пристъпва към събиране
(в случая предявяване на вземанията) чрез Кофас Сървис България ЕООД
(агенция за събиране на вземания в споразуменията), поради което ответника,
в качеството на застраховател, няма отношение към събиране на вземането,
съответно няма как виновно да е причинил забавяне на произнасяне от съда
по несъстоятелността. Счита, че от една страна, по тези отношения той не е
страна, съответно няма права и задължения, нито да предяви вземането, нито
4
да отговаря за приемането му. От друга страна, намира, че не е негова вината
за забавяне на произнасяне от съдебен орган или в случая за приемане на
вземанията на „ТЕД БЕД“ ЕАД в производство по несъстоятелност.
Моли искът да бъде оставен без уважение като неоснователен и
недоказан.
Претендира разноски по делото.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа
първоначалната молба. Намира, че ответникът не е изложил твърдения
относно качеството и съдържанието на молбата за предявяване на вземания,
както и относно това дали към нея са приложени предоставените от „ТЕД
БЕД“ доказателства за съществуването и размера на вземанията.
Намира, че окончателна проверка на предявеното вземане от синдика е
могла да бъде направена много преди предаване на документите относно
вземането от ТЕД БЕД на синдика, но счита, че ответникът не е предприел
действия в тази посока.
Оспорва твърденията в отговора на исковата молба, според които
ответникът няма отношение по събиране на вземането, поради което и няма
как негово поведение да е причина за по-късното приемане на вземането, като
в тази връзка сочи, че съгласно застрахователния договор ответникът изрично
е упълномощен да представлява ТЕД БЕД пред Агенцията за събиране на
вземанията. Поддържа и че ответникът е едноличен собственик на капитала на
„Кофас България Сървис“ ЕООД.
Оспорва позоваването от страна на ответника на клаузата на т. 1.2.1, б.
„d“ от Общите условия на застрахователния договор, като счита, че тази
разпоредба урежда хипотезите на изключения от застрахователното покритие,
като такова изключение съставлява наличието на висящ съдебен спор, а не
изпадане в неплатежоспособност на длъжника, което е изрично покрит по
договора застрахователен риск (съгласно т. 1.1.2 по договора).
Конкретизира твърденията си, като сочи, че по-късното приемане на
вземането от синдика е в пряка причинно - следствена връзка с неполагане на
дължимата грижа от страна на ответника, както на етап предявяване на
вземането, така и на етап последваща защита правата на ищцовото дружество
като кредитор в производството по несъстоятелност.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа
твърденията и възраженията, направени с отговора на исковата молба.
Пояснява, че първоначално ищецът не му е предал всички необходими
документи, а е водена едномесечна кореспонденция между страните за
получаване на допълнителна документация по фактурите. Сочи, че тази
информация е била необходима с цел преценка дали вземането произтича от
неплатежоспособен длъжник или от продължително наплащащ такъв,
съгласно т.1.1.2 от Общите условия. Поради посоченото, счита, че подлежи на
изясняването обстоятелството дали от ищеца е била предоставена цялата
информация, касаеща предявяване на вземането.
Излага, че след предявяване на вземането и с оглед обема на
5
представените фактури, на които се основава вземането, синдикът е оспорил
предварително вземането на „ТЕД БЕД“ ЕАД с изявление от 06.07.2020 г.,
като в обяснително съобщение от 10.06.2020г. е съобщил, че причината за
оспорването е липсата на възможност да извърши окончателна проверка на
предявеното вземане.
Сочи, че след като е получил допълнителна информация от ищеца и се е
установило, че е била налична клауза „запазване на собственост“ по смисъла
на т.1.7 от Специалните условия към застрахователния договор, е предприел
действия по допълване на предявеното вземане в производство по
несъстоятелност пред Районен съд - гр. Клеве, като на 10.08.2020 г. е
изпратено уведомление до синдика за наличието на посочената клауза.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, че са сключили застрахователен договор
(застрахователна полица № ********* от 31.10.2019 г.), със застрахователен
период от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г., въз основа на който ответникът, в
качеството на застраховател, се е задължил към ищеца, като застраховано
лице, да покрие риска от неплащане вземанията на ищеца по договори за
продажба на стоки, сключени с купувачи в различни държави, вкл. Германия.
Безспорно по делото е, че по време на действие на застрахователния
договор е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в забава за
плащане на задължения към ищеца от „Кубера“ Гмбх, със седалище в
Германия, в размер на 200 149,06 евро.
Не се спори, че на 07.02.2020 г. ищецът е подал уведомление, което е
допълнил на 21.02.2020 г., за настъпилото застрахователно събитие
(просроченото вземане), както и че по отношение на „Кубера“ Гмбх било
открито производство по несъстоятелност с Решение от 01.05.2020г. по дело
34 IN 6/20 по описа на Районен съд Клеве.
Липсва спор, че приемането на вземанията в производството по
несъстоятелност представлявало условие за изплащане на застрахователното
обезщетение по процесната полица, както и наличието на съгласие между
страните.
Безспорно е между страните, че синдикът първоначално е оспорил
вземането на „ТЕД БЕД“ ЕАД с изявление от10.06.2020 година, а на
19.08.2021 г. го е приел, след което на 15.09.2021 г. застрахователното
обезщетение, възлизащо на 349 275,35 лева, е било платено от ответника на
ищеца.
Относно причината за неприемане на вземането е представено
„Обяснително съобщение на синдика“ от 10.062020 г.(л.198), с който този
орган на несъстоятелността на дружеството в несъстоятелност е заявил:
„Засега ще оспоря представеното от Вас с писмо от 12.05.2020 г. вземане на
Вашия клиент за списъка за разпределение на вземания в размер на общо
203 421,40 евро при ревизията на 29.06.2020 г., тъй като все още не съм имал
6
възможност на направя окончателна проверка на това вземане….Отново ще се
обърна към Вас по това дело без изрично искане“.
Депозирани са и множество документи, които се твърди да са предадени
от ищеца на ответника, както и тези, които се твърди да са предоставени на
синдика, като и кореспонденция между страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Застрахователният договор (застрахователна полица № ********* от
31.10.2019 г.), инкорпорира задължение на КОФАС България, в качеството на
застраховател, към ТЕД БЕД ЕАД (застраховано лице), да покрие риска от
неплащане вземанията на ТЕД БЕД ЕАД, възникнали от доставки, които са
извършени в периода на действие на договора и да го обезщети до размера на
процента на застрахователното покритие от нетното вземане (Общи условия -
„Цел на договора“).
По отношение на събирането на вземането(чл.4 от дог.) страните са
постигнали съгласие, че то ще се осъществява от Агенция за събиране на
вземания(АСВ), в случая „КОФАС СЪРВИС БЪЛГАРИЯ“ЕООД, също страна
по правната връзка. Договорено е, че тя (АСВ) ще действа от името и за
сметка на застрахования, а в частност в случай на неплатежоспособност на
длъжника(купувач на стоките) и с цел подаване на иск или откриване на
съдебно производство.
На застрахователя, от друга страна, са предоставени изключителни права
за представителство на застрахования пред АСВ, която пък дължи да
информира застрахователя за развитие на действията по събиране.
Следователно освен застрахователно правоотношение, застрахователна
полица № ********* от 31.10.2019 г. учредява и прави връзки с друг
характер.
Той инкорпорира договор за поръчка между застрахования и Агенция за
събиране на вземания (в случая „КОФАС СЪРВИС БЪЛГАРИЯ“ЕООД), като
въз основа на мандатно правоотношение и упълномощителна сделка
последният действа от името и за сметка на ищеца в производството по
несъстоятелност, относно предявяване на вземането и неговата защита, като
отчетните сделки ще се реализират пред застрахователя, а не пред
застрахования.
От друга страна, е налице договор за поръчка между застрахования и
7
застрахователя, съчетан с упълномощителна сделка, въз основа на който
последният упражнява правата на застрахования пред АСВ, като за целта
получава и отчетите на АСВ.
Между страните не е спорно, че приемането на вземането се явява
условие за заплащане на застрахователното събитие, както и относно момента
на неговото сбъдване и осъществения от застрахователя превод на сумата за
главницата.
Спорът е относно това дали е налице недобросъвестно бездействие на
ответника, което да е довело до по късно настъпване на условието за
заплащане, като с исковата си молба ищецът се позовава на чл. 4 от договора,
в контекста на задължението на ответника да управлява от името на ищеца
събирането на вземанията пред АСВ, във връзка с изключителния си мандат, а
именно: да инструктира Агенцията за събиране на вземанията да събира
вземанията веднага щом бъде получено Уведомление за просрочено плащане;
да получава от Агенция за събиране на вземанията отчети за предприетите
действия във връзка със събирането; да разрешава дали да предприеме или не
съдебни процедури и да инструктира Агенцията за събиране на вземанията.
Тъй като забавата на приемането на вземането се дължи, според ищеца,
на две причини : непредставяне при предявяване на вземанията пред синдика
на документите, предоставени на ответника, установяващи вземанията и
бездействие при оспорване на вземането от страна на синдика на вземането,
то ищецът се позована на бездействие, явяващо се неизпълнение по
мандатното правоотношение между него и ответника, относно упражняване
на правата му пред АСВ, която е била длъжна да предяви вземанията и да
предприеме действия за тяхната защита.
Съдът намира, че с оглед въведените твърдения, макар самите действия
и бездействия в ПН да се явяват задължения на АСВ, като при
неизпълнението им той би отговарял пред застрахования по силата на
договора за поръчка, то тази отговорност не изключва отговорността на
застрахователя, основана на бездействие на последния относно
добросъвестното упражнява правата на застрахования пред самата АСВ. Това
е самостоятелна договорна отговорност, основана на неизпълнение на този
отделен договор за поръчка, като при липсата на възможност за кумулиране на
обезщетение за едни и същи вреди, ищецът може да прецени срещу кой от
8
контрахентите по двата договора да предяви иска си и въз основа на какви
факти.
Преценката относно приемане или неприеме на вземането в ПН се явява
субективна дейност на конкретно лице – синдикът на дружеството, която той
нормативно е оправомощен да направи. Тя по своята природа представлява
правен извод за наличието на вземане, който се прави въз основа на твърдения
на кредитора за възникване на конкретни правопораждащи факти, както и
доказателствата за тяхното съществуване. Като резултат на субективна
дейност този извод може да е правилен или неправилен – синдикът може да е
приел вземане без да са налице доказателства неговото съществуване, или да е
отказал приемане на вземане при достатъчност на доказателствата за
наличието му. Това налага на първо място, при условията на пълно и главно
доказване, да се установи причината за първоначалното неприемане на
вземането – в случая дали то е следствие на непредставяне или
недостатъчност на доказателства за неговото съществуване. Едва след като се
установи, че това е причината за неприемане на вземането, може да се
извърши преценка дали действията на ответника са предприети с грижата на
добрия търговец при предявяване на вземането.
При тълкуване на съдържателната част на изявлението на синдика в
„Обяснителното съобщение“ от 10.06.2020 г.(л.198), че „Засега ще оспоря
представеното от Вас с писмо от 12.05.2020 г. вземане на Вашия клиент за
списъка за разпределение на вземания в размер на общо 203 421,40 евро при
ревизията на 29.06.2020 г., тъй като все още не съм имал възможност на
направя окончателна проверка на това вземане“, съдът не намира, че то
установява недостатъчност на доказателства относно вземането, което да е
обосновало неприемане на вземането. Сочената причина за действието на
синдика по оспорването, е че все още не е имал възможност за направи
окончателна проверка на вземането, т.е. субективната невъзможност за
извършване на действията по преценка за неговото наличие.
При двукратно извършения разпит на синдика по реда на Регламент
2020/1783, относно причината за неприемане на вземането, неговите
показания не съдържат заявление, че причината за „оспорване“ на вземането е
липсата на доказателства за тяхното съществуване.
Това мотивира съда да приеме, че по делото не се установи, че
9
причината за неприемане на вземането е липса на документи.
По отношение на твърдение за недобросъвестността, изразяваща се в
бездействие на ответника при упражняване на правата на ищаца пред АСВ,
във връзка с бездействие на АСВ за периода след оспорване на вземането, до
предприетите от ищеца действия, съдът намери следното:
Защитата на ответника се основава на позоваване на съществуващ
институт в немското право - т. нар. „предварително оспорване, което не
съставлява същинско оспорване“. представляващо
При наличие на спор относно съдържанието на приложимото немско
право по отношение на защитата срещу изявленията на синдика, с които
отказва да приеме вземания в хода на ПН, съдът е събрал доказателства по
реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация. Съгласно
отговора на Федералното министерство на правосъдието на Република
Германия, което е изпратило и текста на §174 и следващи от Кодекса за
несъстоятелността на ФРГ, предполага се, че терминът „предварителна
защита", използван в немския превод на искането, има за цел да обозначи
оспорването на иска съгласно §179 „InsО".
Видно от приложените текстове на §174, ал.1 („Регистрация на
вземанията“) ,,кредиторите предявяват вземанията си писмено пред синдика.
При регистрацията следва да приложат копия от документите, от които
произтича вземането“. „В рамките на срока за проверка се верифицират
регистрираните вземания по размер и ранг. Вземанията, които се оспорват от
синдика, длъжника и кредитора, подлежат на отделно решение“( §176 „Ход на
срока за проверка“). „ Ако едно вземане е оспорено от синдика или кредитора
в несъстоятелността, то се оставя на преценка на кредитора, дали да преследва
решение срещу оспорващия"(§ 179 „Спорни вземания“).
При съвместното тълкуване на установените норми в контекста на
изявлението на Федералното министерство на правосъдието на Република
Германия, съдът намира, че не е доказана тезата на ответника относно
наличие на „предварително оспорване, което не съставлява същинско
оспорване“. При оспорване от синдика на вземане, защитата на кредитора се
осъществява по реда на чл.179 от „InsО", като неговата воля определя дали
„да преследва или не решение срещу оспорващия“.
При наличие на писмото от съда и отказа от синдика, добросъвестните
10
действия на ответника, действащ от името на ищцовото дружество въз основа
на възлагането, са предполагали предприемане на действия за защита по реда
на чл.179.
С писмото от вх.№3030/28.07.2027 г.(л.83) ищецът е бил уведомен, че
вземанията са били оспорени в пълен размер от ликвидатора. Направено е
изявление, че не са налице условия за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Това действие по уведомяването обаче не отменя договорното му
задължение да предприеме действие по защита на интересите на доверителя
по реда на чл.179 от „InsО".
Добросъвестното изпълнение на задълженията по договора за поръчка
между ищеца и ответника е изисквало, той да упражни правата на
възложителя, като изиска от АСВ извършването на необходимите действия по
защита.
Тъй като е налице бездействие и причинно следствена връзка между
него и забавата за реализиране на правата на възложителя пред АСВ, той
дължи обезщетение на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД в размер на
лихвата за забава за периода 06.07.2020 г. - 19.08.2021 г. в размер на 42 301,13
лв.
Горното налага извод за основателност на предявения иск.
С оглед изхода от делото в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените разноски, посочени в депозирания списък, както
следва: 1 692,10 лв. – ДТ; 6 360 лв. с ДДС – адв. възнаграждение или общо
8 052,10 лв.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Компани франсез д'асюранс пур льо комерс екстериор СА“,
чрез - Клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, п.к. 1407, ж.к. “Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ Я276А, ет.7,
представлявано от Е.Г.А. да заплати на „ТЕД БЕД“ ЕАД, с ЕИК *********, гр.
Пловдив, п.к. 4000, Район „Централен“, ул. „Шести септември“ №222А,
представлявано от изпълнителния директор Е.Т.Т., чрез пълномощника адв. Е.
11
И. Л. - Т.- САК, гр. София. ул, „Сан Стефано“ №14А, ет.1, ап. 34 сумата
42 301,13 лв., явяващо се обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода
06.07.2020 г. - 19.08.2021 г. по застрахователна полица № ********* от
31.10.2019 г., както и 8 052,10 лв. разноски на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12