Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262492 11.11.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на 04.11.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня Букова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14830 по описа
на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец „ЮБЦ“ ЕООД с ********* Ю. Ц. чрез
адв. В. Г. иска да се признае за установено по отношение
на ответник Д.Д.С., че последния дължи сумата от 52,53 лева – главница за
неплатени мобилни услуги за периода от *******.
до *******. по договор за предоставяне на мобилни услуги
от ******. сключен с *******, вземанията по който са прехвърлени с цесия от *******. в полза на ******,
което ги е прехвърлило с договор за цесия от ******. на ищеца, както и сумата от 14,37 лева – мораторна лихва за периода
от *****. до *****.
за които е била издадена заповед № ******.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******. по описа на РС – Пловдив. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Д.Д.С. чрез
адв. Н.В. – особен представител назначен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК оспорва по
основание и размер предявените искове. Поддържа, че ответникът не е потребител
на далекосъобщителната услуга, поради което и не дължи заплащането й. Оспорва
се валидността на цесия и уведомяването на ответника за претендираното от ищеца
задължение.
Съдът след като се запозна
със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявените искове са
допустими на основание чл. 415, ал.1, т.2 вр. с чл. 47, ал.5 ГПК като такива
подадени в едномесечния срок считано от уведомяването на ищеца по чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК.
Видно от приложените и
приети по делото фактури е възникнало вземане в полза на ****** с търговскa марка *******
за
сумата 52,53 лева – главница за
неплатени мобилни услуги за периода от *******.
до ******. по договор за предоставяне на мобилни услуги
от *******. сключен с телекомуникационната компания като
съгласно ОУ към договора задължението е следвало да бъде заплатено в срока
посочен в съответната фактура., респ. задълженията по фактурите са с настъпил
падеж считано от *****. ****** е дружество, което оперира
на регулиран пазар на далекосъобщителни услуги поради което следва да се приеме
несъмнено, че по така издадените фактури действително е била осигурена
далекосъобщителна услуга, респ. няма данни в обратната насока.
Възражението за
погасяването на главницата и лихвите по давност се отхвърля, тъй като, от една
страна, за период от *******. до ******. давност не е текла на основание чл. 3 от ЗМДПВНИП
обявено с Решение на НС от ******., а от друга страна
с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК от ******. давността прекъсва в случай на уважаването му. Цесията на вземането е
била редовно извършена, тъй като частното правоприемство по отношение
персоналитета на кредитора настъпва без значение дали длъжникът е уведомен и
има значение за настъпване на погасителния ефект в случай на извършени плащания
към стария кредитор, в който случай длъжникът може да противопостави
възражение, че не дължи на новия кредитор – цесионера, поради това че не е
знаел на кого да плати. По делото няма данни за извършени плащания поради което
и въпросът за редовността на цесията е безпредметен.
Предвид на гореизложеното предявените искове за
главница и мораторна лихва следва да бъдат уважени в цялост;
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 709,29 лева разноски
за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.С.
с ЕГН ********** с адрес: ***, че ДЪЛЖИ в полза на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81, вх.В, ет.8 сумата от 52,53 лева – главница за неплатени
мобилни услуги за периода от ********. до *******. по договор за предоставяне на мобилни услуги от ****** сключен с ******,
вземанията по който са прехвърлени с цесия от *****. в полза на „******, което ги е
прехвърлило с договор за цесия от *****.
на ищеца, както и сумата от 14,37 лева – мораторна лихва за периода от *****. до *****. за които е била
издадена заповед № *****. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № *******. по описа на РС –
Пловдив;
ОСЪЖДА
Д.Д.С.
с ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 81, вх.В, ет.8
сумата от 709,29 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
С.Б.