№ 111
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Гражданско дело №
20231800100833 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба на Софийска Окръжна
Прокуратура за поставяне под запрещение на И. К. Е. с ЕГН ********** с
адрес в гр.Б.,бул.“Т.М.“ № 83,ет.2, ап.8.СОП твърди,че ответникът страда от
значителни нарушения в поведението,обсесивно-компулсивно разстройство
,за което му е призната 90% трайно намалена трудоспособност пожизнено.От
2020г. състоянието му се влошило и се страхувал от медицински
прегледи.Диагностициран бил като умерено умствено изостанал, със
значителни затруднения в социалната адаптация,което го поставяло в риск.
Особеният представител на ответника пледира за поставяне под
запрещение-пълно или ограничено-с оглед провеждане на адекватно лечение.
Съдът доби лични впечатлениа от ответника в о.с.з. на 21.03.24г. и
установи,че е контактен,дружелюбен, отговаря бързо,точно и адекватно на
въпросите, касаещи ориентация за собствената личност и окръжаващата
среда.показва привързаност към придружаващата го майка,споделя,че тя го
подпомага в бита и приема на лекарства.Отговаря напълно задоволително на
въпроси относно провежданата медикаментозна терапия.Твърди,че не общува
с лица извън семейния кръг-няма приятели.Предпочита по-сложни документи
да бъдат подписвани от баща му.
Свиделелят К. Е.-баща на ответника-установява,че синът му трудно
проходил и проговорил.назначили му лечение за стимулиране на умственото
развитие/прирацетам/,посещавал логопед,добре се справял до четвърти клас с
ресурсен учител,какъвто работил с него до седми клас.След това го записали
в техникум в Б. и след побой от съученици състоянието му се влошило с рязка
регресия.Отказвал да излиза,опасявал се,че новите му съученици ще го
1
убият.Бил лекуван в Александровска Болница с различни лекарства.След
изолацията по време на Ковид пандемията не могъл изобщо да се
социализира в училище, а по време на изолацията станал агресивен към
близките си,отказвал да пие лекарства доброволно .В близко време нямал
гневни изблици.От няколко месеца се отпуснал и започнал да излиза.Не
проявявал негативизъм,вземал си сам лекарствата.Понякога го пускали сам в
магазина да си купи чипс и безалкохолно,но не можел да прецени дали му
стигат парите и се доверявал на продавачката.Страхувал се от доктори и
болници,но посещавал редовно психиатъра д-р Русинова в 14 ДКЦ-София,
както и консултация при проф.Дроздостой Стоянов,по чиято препоръка били
направени кръвни изследвания за усвояване на едно от лекарствата.
От епикриза, издадена от УМБАЛ“Александровска“ ЕАД,Психиатрична
клиника се установява,че е бил хоспитализиран от 07.04.23г. до 28.04.2023г.
по повод „ново стереотипно влошаване с агресия,автоагресия и обостряне на
натрапливите действия“.Предходната хоспитализация била в Клиника по
детска психиатрия“Св.Никола“ към същата болница през 2019г. където освен
обсесивно-компулсивното разстройство бил диагностициран с „умствено
изоставане лека степен“.След проведеното лечение се стабилизира,но по
време на изолацията през 2020г. изпадал в дисфорични пристъпи и
отреагирания към родителите.След 2020г. провеждал чести амбулаторни
прегледи при детски психиатър,проведена извън болничния престой
тримесечна транскраниална магнитна стимулация.Според амбулаторен лист
от 17.03.2023г. е емоционално-волеви дистантен,мисловен процес леко
забавен по темп,интелект на ниво лека умствена изостаналост,паметови
потенциали занижени.В мотивите на ЕР на ТЕЛК№ 90177 от 22.06.2023г. се
отбелязва в рамките на лека към умерена степен,некритичен, интелектуално-
мнестична недоразвитост, с бедна речи затруднена вербална
комуникация.Има поведенчески особености,изискващи непрекъсната
подкрепа и контрол в ежедневието поради затруднения в социалната
адаптация.
При съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства и въз
основа на лични впечатления съдът достига до извода,че в интерес на
ответника е да бъде поставен под ограничено запрещение.Съгласно чл.12 от
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,те имат
правоспособност и дееспособност.Съгласно чл.3 от КПХУ общият принцип е
зачитане на вътрешно присъщото достойнство,самостоятелността на
индивида,включително свободата на неговия личен избор и независимост.От
друга страна, конвенцията признава в контекста на чл.1, ал.2 положението,че
лицата с трайна физическа,психическа,интелектуална и сетивна
недостатъчност могат да бъдат възпрепятствани от състоянието си да
участват пълноценно,ефективно и равноправно в обществото без
необходимата подкрепа, а така също да станат жертви на злоупотреба от
недобронамерени лица.Съгласно решение № 12 от 17.07.2014г. на КС по к.д.
№ 10/2024г. ограниченията на дееспособността за тези лица следва да бъдат
пропорционални на състоянието им,да се прилагат за възможно най-кратък
срок.Разпоредбите относно института на запрещението „трябва да бъдат
2
тълкувани стеснително и единствено по начин,който изпълнява
конституционното изискване да се даде засилена защита на хората с
психически увреждания“.В конкретния случай състоянието на
ответника,относимо към медицинския критерий на чл.5 ЗЛС не е
тежко,налице са базисни интелектуални, комуникативни и социални
умения,способност и необходимост от лични интереси и
предпочитания.Бащата на ответника твърди,че напоследък И. е спокоен,не
проявява негативизъм,пие си лекарствата.От епикризата е видно,че се е
наложило многократно да общува с лекари и да си сменя лекарствата,да
прави кръвни изследвания ,магнитна терапия и прочие,което показва добър
толеранс към доброволно лечение и кооперативност.Острите кризи са били
провокирани от тежък акт на физически тормоз в училище,както и от
принудителната изолация по време на пандемията и общата тягостна
обстановка,свързана с нея.Следва да се подчертае,че институтът на
запрещението няма отношение към отказа от лечение-в последния случай се
прилага процедурата на „задължително лечение“,включително когато отказът
от лечение е свързан с поведение,застрашаващо околните или самия болен.В
конкретния случай поставянето на ответника под ограничено запрещение би
осигурило подкрепа при вземане на решения със значителни
последствия,изискващи по-сложна и обективна преценка,без да ограничава
ненужно възможността му да упражнява правата си чрез лични действия
според своите желания и предпочитания.Между И. и неговите родители има
явна привързаност ,която той демонстрира и заяви- наличие на доверителна
връзка,предпоставяща подкрепа при вземане на решения и социално
функциониране.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ на осн.чл.5, ал.2 от
ЗЛС И. К. Е. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., бул.“Т.М.“ № 83,ет.2,ап.8.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила,препис от него да се изпрати на
Органа по настойничеството и попечителството при Община Б. за учредяване
на попечителство.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3