Решение по адм. дело №168/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от У. А. М., [ЛНЧ], чрез процесуален представител- адв. Х. М., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 2, срещу ЗППАМ № [Наименование], издадена на 01.06.2025г. от Х. И.- мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-[област].

С оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т.2а,б. „а“ ЗДВП е наложено прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното превозно средство.

Счита се, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, при липса на съответствие с целта на закона и материалноправните разпоредби. Твърди се, че на практика бил търсен чисто формален повод за санкциониране, без да са извършени необходимите за това процедури. Тежките процесуални нарушения водели до неяснота и ограничавали възможността за адекватна правна защита. Процесуалните нарушения се простирали и върху това, че никой не обяснил на разбираемия за проверяваното лице английски език същността на проверката и нарушението.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. М. от АК-[област], който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на съдебни разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по делото чрез юриск. в. оспорва подадената жалба. Счита, че изложените в жалбата твърдения за допуснати процесуални нарушения са неоснователни, т.к. на У. А. М. бил осигурен превод по време на извършване на проверката и прекратяването на регистрацията на процесното МПС.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав направи следвине фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване пред съд административен акт, в преклузивния срок, предвиден в АПК. Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

По фактите: По делото е безспорно установено, че жалбоподателката е британска гражданка, притежава издадено там СУМПС. За период през последните девет години тя живее в РБ, [семейно положение] е тук. По време на пребиваването си в [държава] не й е издавано българско свидетелство за правоуправление на МПС.

Безспорно е също, че на 31.05.2025г. късно вечерта в [населено място], [жк], в близост до разклона [населено място]- вр. Р. тя била спряна за пътен контрол от служители на ОДМВР-[област]. Липсата на българско СУМПС в момента на проверката било установено безспорно, този факт не се оспорва и в съдебно заседание. Съставен бил и АУАН за установяване на административно нарушение серия GA № 4018015, а на 01.06.2025г. е издадена и оспорената заповед. С нея на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС „Ш.“ с рег. № [рег. номер].

По делото бяха събирани гласни доказателства по искане на страните относно твърдението дали в момента на проверката на жалбоподателката е бил осигурен превод на английски език. Тези доказателства съдът счита за ирелевантни по делото и не ги цени.

При така установената безспорна фактическа обстановка АССм направи следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна:

С оглед събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав счита, че оспорената ЗППАМ е издавена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличието на релевантните в ЗДвП фактически основания.

Основният въпрос, на който се акцентира в производството от страна на защитата беше свързан с ограничаване на процесуалните права на У. А. М. поради липса на осигурен превод на английски език в процеса на полицейската проверка и съставянето на оспорената заповед, което ограничавало правото и на защита. Този довод не може да бъде споделен от съда, тъй като не намира опора в правната уредба.

На първо място следва да се отбележи, че един от основните релевантни въпроси по делото е дали това производство е наказателно по смисъла на правилата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, известни като тест "Е." или критерии "Е.", стабилно утвърдени в практиката на ЕСПЧ като алгоритъм за проверка и неотклонно се изследват при определянето на наказателния характер на обвинението по всяко конкретно дело.

На следващо място, необходимо е да се определи дали процесното производство, развито пред ответника по жалбата е наказателно по своя характер и по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 с оглед посочените критерии "Е.".

Доколкото крайният резултат от оспорения акт ограничава правната сфера на жалбоподателката, тъй като прекратената регистрация на МПС влияе неблагоприятно върху нейния патримониум, свързана е с преценка за нарушение на материална правна норма, за което е предвидена в ЗДвП санкция, АССм в решаващият си състав приема, че това производство е наказателно.

Вторият въпрос, който е предмет на преценка, след като това е така е свързан с анализ на необходимостта в случая да бъде осигурен превод на английски, доколкото жалбоподателката е британски гражданин, в каквато насока е основния довод на адв. М..

С Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, в т. 29 се приема, че в някои държави-членки орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.

В резултат на тези изводи в т.3 от диспозитива на Директива 2010/64/ЕС се приема, че Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.

Иначе казано, в производството пред полицейския орган по издаване на оспорената ЗППАМ не се изисква превод на английски език, доколкото тя подлежи на съдебно оспорване. Ето защо липсата на осигурен от мл. автоконтрольор И. превод на майчиния език на У. А. М. нито съставлява процесуално нарушение, нито ограничава нейните права. Не е разумно да се очаква, че в процеса на пътен контрол и съставяне на санкционни документи които подлежат на съдебен контрол, компетентните органи ще са в екип, който да осигурява превод на майчин език на потенциалните проверявани водачи на МПС.

С оглед тези съображения осигуреният от И. превод на английски език, независимо от неговото качество надхвърля дължимите усилия. Цитираната от адв. М. съдебна практика в случая е ирелевантна, защото както бе отбелязано превод не е бил дължим.

Неоснователна е жалбата и в останалата част. Съгласно нормата на чл. 162, ал.2 ЗДвП, чужденци, дългосрочно пребиваващи в [държава], могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация [държава], до една година от датата на издаване на документ за пребиваване.

Документа на жалбоподателката за пребиваване в РБ е издаден на 26.10.2020г. Ирелевантен е въпроса, свързан с членството на Обединеното кралство в ЕС. На 31.01.2020г. Великобритания напуска ЕС и бившето и членство в съюза не носи благоприятни за жалбоподателката правни последици.

Предвид тези съображения, жалбата е неоснователна, доколкото при служебната проверка на съда не се установява да са допуснати други, несочени от страните процесуални нарушения. Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма, изложени са фактически и правни основания за нейното издаване, съответства на целта на закона. Съгласно нормата на чл. 171, т.2а, б.“б“ ЗДвП прекратява се регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Липсата на дължимата реакция от страна на жалбоподателката по чл. 162, ал.2 ЗДвП релевира тези обстоятелства.

Предвид тези правни изводи жалбата е неоснователна. Като последица следва да бъде отхвърлена а на ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт в развер на 130 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ по жалбата, подадена от У. А. М., [ЛНЧ], чрез процесуален представител- адв. Х. М., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.*, офис *, срещу ЗППАМ № [Наименование], издадена на 01.06.2025г. от Х. И.- мл. Автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-[област].

ОСЪЖДА У. А. М., [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], общ. [област] ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-[област] юриск. възнаграждение в размер на 130 лв.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5 ЗДвП.