№ 788
гр. Казанлък, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20245510102160 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Х. Я. Х., ЕГН:
**********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. М. В. М. АК-
Пловдив, съдебен адрес : г*** против "К." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "България", представлявано от С.Р.Я. и против „А." ЕООД, ЕИК: ***,
София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от Ива М.а Ш..
Съдът приема, че се касае за обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Претендира се провъзгласяване на нищожност на Договор за потребителски
кредит №2386355/08.05.2021 г., сключен между Х. Я. Х., ЕГН: ********** и
"К." ЕАД, ЕИК: ***, а в условията на евентуалност прогласяване чл.4.1 от
Договор за потребителски кредит, както и нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство 08.05.2021 г., сключен с „А.“ ЕООД.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Х. Я. Х., ЕГН: ********** чрез пълномощника си адв. М. М. твърди,
че между нея и ответника „К." ЕООД, е сключен Договор за потребителски
кредит № 2386355 , като Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде
в размер на 3000,00 лева със срок за погасяване 24 месеца. В посочения
договор кредиторът бил уговорил, че ГПР е в размер на 48,07%, а годишният
лихвен процент бил 39,90 %. Ищцата чрез пълномощника си счита, че
Договор № 2386355/08.05.2021 г., е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
вр. чл. 22 от ЗПК, вр, с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради това, че е
1
сключен при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр.
с чл.22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Твърди, че Договор за потребителски кредит № 2386355 / 08.05.2021 с
„К.“ ЕАД е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски
кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било
условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният
процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението
било по-съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план
имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната
неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за
недействителност на Договор за потребителски кредит. сключен с „ К.“ ЕАД
Ищцата счита, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл.
11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за
потребителски кредит № 2386355 / 08.05.2021 била посочена само абсолютна
стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият/. Съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент
на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз
на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не става ясно
какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е
предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са
отразени в ГПР. Не ставало ясно изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в
договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следвало да се
2
има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни
елементи оставали неизвестни, при което се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можел
да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на
ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е
формиран, неясни били както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като
кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради
това, Договор за потребителски кредит № 2386355 / 08.05.2021 бил нищожен
поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК.
Претендира, че Договор за потребителски кредит е нищожен и поради
неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния
размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т. 10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се
претендирала чрез Договор за гаранция/поръчителство, не била включена в
ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез
включването на възнаграждението, предвидено по Договор за гаранция/
поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали
двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.
С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се
заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са
включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на
сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като
3
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко
свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и
се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Ищцовата страна твърди, че при извършена справка в Търговския
регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са
свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "А." ЕООД
бил "К." АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни
сделки, каквато била процесната. Печалбата на "А." ЕООД, от извършената от
него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на
едноличния собственик "К." АД. Твърди, че със сключване на договора за
поръчителство се целяло заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие
щяло да бъде разпределено като печалба на "К." АД- С договора за
поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит,
сключен с "К." АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на "К." АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което
било уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в
отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на
потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието ,
че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и
сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК,
която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочвала, че когато не били спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл. 11,
4
ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за
потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.
Ищецът твърди в условията на евентуалност,че клаузата на чл.4 ал. 1 от
Договор за потребителски кредит, въз основа на която клауза е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство, била нищожна на основание чл.26
ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения:
посоченият чл.4 ал. 1 от договора предвиждал, че за да бъде отпуснат кредит е
необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е въз основа на чл.4 ал. 1
от договора, ищецът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да
му бъде отпуснат кредит. Посочената клауза водела до нееквивалентност на
насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД била налице, когато се нарушавал правен принцип, който може
и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.4 ал.
1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава ищецът да
сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 110%
от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 ал. 1 от Договора за кредит,
противоречи на добрите нрави.
Клаузата на чл.4 ал. 1 от Договора за кредит била нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същата била във вреда на
потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до
неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на ищеца
като потребител / чл. 143 ал.1 ЗЗП . Посочените по-горе клаузи не били
формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани
сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявали
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл. 143 ал.2 т. 19 ЗЗП .
По отношение на втория установителен иск ищецът счита, че
сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 08.05.2021г. с
дружеството „А.“ ЕООД бил нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД,
както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл. 19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП,
по следните съображенията:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно било прието, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то от ЗЗД
било налице именно когато се нарушавал правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл / практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877
по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, бил да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
5
Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип, бил чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,преди.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.
26, ал.1, пр.З от ЗЗД се е достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Или както било прието в решение № 452/25.06.20
Юг. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В
настоящият случай такава нееквивалентност между престациите бил налице,
тъй като сумата, която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума,
която е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит от 3000 лева. По
този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Отделно от това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да
получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи Договор
за предоставяне на поръчителство, и то с предварително избрано от заемателя
дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на
поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата
сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация.
Ищецът твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство от
08.05.2021г. с дружеството „А.“ ЕООД бил нищожен поради това, че се
стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и
заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от
ЗПК.
В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по
Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в
определение ГПР. Съгласно чл. 19,ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
6
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговореното
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята
същност представлявал разход по кредита, който е бил известен и е следвало
да бъде включен в ГПР.
При извършена справка в Търговския регистър по партидата на
ответните страни се установявало, че същите били свързани лица, а именно,
едноличен собственик на капитала на "А." ЕООД е "К." АД. Основен предмет
на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато е процесната.
Следвало да се посочи, че печалбата на "А." ЕООД, от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния
собственик "К." АД .С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на
"К." АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с "К." АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на "К." АД кредиторът плащал вземането си сам на себе
си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4
ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и
договора за поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство с дружеството „А.“ ЕООД,
бил недействителен на основание чл. 143 ал. 1 и ал.2 т. 19 от ЗЗП. Същият бил
във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност
и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този
начин бил в ущърб на ищцата като потребител / чл. 143 ал.1 ЗЗП / Договорът
за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2
т.19 ЗЗП.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците.
Ответникът „К.“ ЕАД чрез процесуалния си представител юрисконсулт
В.а Тончева счита, че исковата молба е недопустима поради липса на правен
интерес. Твърди, че процесният договор за кредит е сключен между страните,
но под отлагателно условие, което не се е сбъднало и същият не е влязъл в
сила. Предвид липсата на породени от договора последици за страните в
7
правния мир, счита, че няма да настъпят никакви промени в правната сфера на
ищеца като страна по него в случай, че настоящият иск срещу „К.“ ЕАД бъде
уважен. Несбъдването на условието в случая може да се възприеме, че има и
своеобразно обратно прекратително действие по отношение на договора от
датата на сключването му, т.к. след проверка на кредитоискаля от страна на
кредитора, заявката му за отпускане на исканата заемна суми при
предложените условия не е одобрена. Между страните не са разменени и
никакви насрещни престации. Същото се доказва и от избраната форма на
защита от ищеца - отрицателен установителен иск, вместо осъдителен.
Оспорва изцяло предявения иск по основание и моли съда да отхвърли
предявените срещу „К.“ ЕАД при условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
2386355/08.05.2021 г. Ищецът Х. Х. в действителност била инициирала искане
за сключване на договор за кредит и получаване на заема сума. По отношение
на сключваните от „К.“ ЕАД договори за кредит били приложими условията
на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, като съгласно приложимите към процесния период
Общи условия за предоставяне на кредити, приети от дружеството, страните
се съгласяват при условията на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, всички разменени
помежду им документи да бъдат подписани с обикновен електронен подпис,
имащ силата на собственоръчно положен. В ОУ са посочени и използваните
идентификационни средства, на които е придадено електронно
удостоверително значение. Предвид спецификата на процедурата по
кандидатстване за кредит, твърдените от ищеца кредитни документи били
генерирани, предоставена й била възможност да се запознае с условията на
заявения от нея кредит, подписани били от нея и впоследствие били
предоставени в нейно разположение при условията на уреденото в Закона за
потребителския кредит. С осъществяването на описаното до момента бил
осъществен фактическият състав по сключването на договора за кредит.
Съгласно р. V, т. 1 и т. 3 от ОУ обаче договорът се считал за сключен под
отлагателно условие, а именно, че „К.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател,
ще одобри подаденото от кредитополучателя заявление и влизал в сила от
момента на одобрението. За момент на одобрението се считал получаването
на уведомление за одобрение от „К.“ ЕАД по реда на т. 4., р. IV от Общите
условия. Съответно това бил моментът, в който се пораждали предвидените с
него права и задължения и за двете страни. Същото условие било
инкорпорирано и в чл. 1 и чл. 3 от процесния Договор за потребителски
кредит № 2386355/08.05.2021 г. В съответствие с договореното между
страните след сключването на договора за кредит, чийто фактически състав
бил завършен с одобрението му и подписването му от кредитополучателя,
„К.“ ЕАД, било извършило проверка на кредитоспособността и
идентификация на същия, по реда, предвиден в приложимите ОУ. Вследствие
на събраните данни подадената заявка за кредит от ищеца не била одобрена.
8
„К.“ ЕАД, твърди, че не оспорва сключването на Договор за
потребителски кредит № 2386355/08.05.2021 г. между "К." ЕАД
/кредитодател/ и Х. Х. /кредитополучател/, но прави изричното уточнение, че
същият бил сключен под отлагателно условие - одобрение отпускането на
заемната сума от кредитодателя, което не се било изпълнило и съответно по
кредитното правоотношение не се били породили права и задължения за
страните. До момента на одобрението от „К.“ ЕАД сключеният договор за
кредит имал по-скоро значението на подадена и приета заявка за предоставяне
на заемна сума. Главницата по кредита не била предоставена в разположение
на ищеца и съответно не била усвоена сумата от него в размер на 3395.28 лева
(от които 3 000.00 лв. било предвидено по договора за бъдат усвоени за
потребителски цели, а по отношение на сумата от 395.28 лева договорът е щял
да бъде с характер на стоков кредит. Кредитополучателят щял по свое
усмотрение да използва евентуално отпуснатата му сума за погасяване на
застрахователна премия, дължима на трето лице - застрахователна компания,
която сумата е щяла да бъде преведена в цялост от „К.“ ЕАД директно на
третото лице от името и за сметка на кредитополучателя). Останалите
параметри по неодобрената заявка за кредит били сочените от ищеца в
исковата молба, а именно: погасяване при погасителен план от 24 месечни
вноски, при фиксиран ГЛП от 39.90 % и ГПР от 48.07 % и крайна обща
дължима сума при спазване на вноските по погасителния план от 4981,68лева.
Не оспорваме сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство от 08.05.2021 г. между ищеца и другия ответник „А.“ ЕООД, но
прави уточнението, че процесният договор за кредит не бил влязъл в сила,
съответно договорът за предоставяне на поръчителство не бил влязъл в сила и
не се е породила необходимостта между „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД да бъде
сключен договор за поръчителство. С оглед на това ищецът не дължал
възнаграждение в полза на „А.“ ЕООД по договора за услуга при условията на
чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“.
Ответникът „К.“ ЕАД твърди, че заведеният иск е неоснователен и по
следните съображения: Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел
III, чл. 12 от приложимите към Договор за потребителски кредит №
2386355/08.05.2021 г. Общи условия за предоставяне на кредити (ОУ),
кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави
обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „К." ЕАД като
кредитодател приемал, били банкова гаранция в 10 - дневен срок от
кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят можел
и да не предостави обезпечение, като в този случай „К.“ ЕАД щял разгледа
заявлението му, да направи оценка на кредитоспособността му и да прецени
дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и
управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити, предлагани от
дружеството, не се отпускали по различен начин и не били два отделни
кредитни продукта на „К.“ ЕАД, не били пряко свързани с размера на
9
отпускания кредит и условията за погасяването му. Във връзка с горното
следвало да бъде разгледани и чл. 4, ал. 1, както и чл. 4, ал. 3 от Договор за
потребителски кредит № 2386355/08.05.2021 г. Двете клаузи регламентирали
различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит.
Твърди, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3)
потребителят да си избере необезпечен кредит-т.е. потребителят имал избор
да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Нямало задължително
условие кредитът да е обезпечен. Дори и кредитоискателят да е заявил кредит
с обезпечение „поръчител“, то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13
от приложимите към договора за кредит ОУ, съгласно което преди влизането в
сила на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита
можели да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулирало
и клиентът заявявал желаните условия в телефонен разговор с „К." ЕАД. Т.е.
клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен
с поръчителство, предоставянето на поръчител не е задължително условие за
отпускане на кредита.
„К.“ ЕАД оспорва твърдението, че вземанията на „А.“ ЕООД е следвало
са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Договорът за
предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се
включвал в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. „К.“ ЕАД към
датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство
се подписвал от страните по него след сключването на договора за кредит с
„К.“ ЕАД. „К.“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя „А.“ ЕООД, по който бъдещ договор „К.“ ЕАД не било страна.
Възнаграждението на поръчителя „А.“ ЕООД по бъдещия договор не било
известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит
от кредитоискателя, респективно не попадало в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР
по чл. 19 от ЗПК. Действително „К.“ ЕАД било едноличен собственик на
капитала на „А.“ ЕАД, въпреки това двете дружества били самостоятелни
юридически лица със собствен предмет на дейност, служители,
информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „К.“ ЕАД
нямало достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно
нямало данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по
същия.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и
„А.“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи
по кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство „А."
10
ЕООД се задължавало да извърши за сметка на доверителя (ищцата)
възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора „К.“ ЕАД
солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по
кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възниквали в полза на „А.“ ЕООД, а не в полза на
кредитодателя „К.“ ЕАД. „К.“ ЕАД не било страна по договора между ищеца
и „А.“ ЕООД.
Счита, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за
свързаност на двете дружества - ответници по производството и наличие на
скрито обогатяване на, то това не влечало недействителност на договора за
кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено
недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство,
съгласно която ищецът дължал възнаграждение на другия ответник „А.“
ЕООД. Това било така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство по
силата на който другият ответник „А.“ ЕООД се е задължил по отношение на
„К.“ ЕАД, да отговаря за задължението на ищеца по Договор за потребителски
кредит № 2386355/08.05.2021 г. пораждало за ищеца единствено права и
поставяло същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият
не бил сключен. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на
доверителя ми, ищецът щял да дължи на поръчителя връщане на суми в
еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя
(главница и лихва), като задължението му нямало да бъде увеличено с
вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски
кредит.
Моли съда да му присъди и всички направени разноски в настоящото
производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8
ГПК.
Ответникът „А.“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Сара
Сталева счита, че исковата молба е недопустима поради липса на правен
интерес. Процесният договор за предоставяне на поръчителство бил сключен
между страните под отлагателно условие (одобряване на заявката за кредит
при предложените от кредитоискателя параметри от „К." ЕАД), което не се е
сбъднало („К." ЕАД е отказало предоставянето на заемната сума при
посочените параметри). Съответно договорът за предоставяне на
поръчителство не бил влязъл в сила. Предвид това от правоотношението не
били произтекли права и задължения за страните, съответно едно
утвърдително установително съдебно решение по никакъв начин нямало да
рефлектира върху правната сфера на ищеца.
Оспорва изцяло предявения иск, не оспорва сключването на процесния
Договор за предоставяне на поръчителство от 08.05.2021 г. с предмет
11
обезпечение изпълнението на задълженията на ищеца към кредитора „К."
ЕАД, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
2386355/08.05.2021 г. Договорът за предоставяне на поръчителство обаче бил
уговорен между страните под отлагателно условие на основание чл. 25 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - действителен е, осъществен е
фактическият състав, обуславящ сключването му, но се е намирал във висящо
състояние, което не е позволило влизането му в сила. В чл. 12 от процесния
договор било предвидено, че същият пораждал действие за страните от датата
на „сключване" на обезпечавания договор за потребителски кредит или
датата, от която за страните по договора за кредит са се породили права и
задължения. Твърди, че „А." ЕООД е получило информация от другия
ответник по делото - „К." ЕАД за подписването на Договор за потребителски
кредит № 2386355/08.05.2021 г. с ищеца, но не бил получил последваща
информация, че същият е влязъл в сила и съответно не бил сключил договор
за поръчителство с другия ответник. Съгласно р. V, т. 1 и т. 3 от приложимите
Общи условия на „К." ЕАД за процесния период, до одобряване от
кредитодателя отпускането на заявената от кредитополучателя заемна суми
при заявените условия договорът за кредит се считал за сключен под
отлагателно условие, а именно, че „К." ЕАД ще одобри подаденото от
кредитополучателя заявление. Предвид това договорът за кредит влизал в
сила от момента на одобрението на заявката и съответно от тази дата се
пораждали уговорените права и задължения за страните по него. Съответно на
това и договорът за предоставяне на поръчителство, макар и подписан между
страните, до този момент бил сключен под отлагателното условие - влизане в
сила на договора за кредит, което в настоящия случай не се било сбъднало и
съответно не се били породили и права и задължения за доверителя ми и
ищеца по него.
Оспорва, че на А.“ ЕООД някога е било дължимо заплащане на
възнаграждение за поръчител в размер 204.27 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит или при спазване на погасителния план на
договора за кредит - 24 бр. по 204,27 лв. или в общ размер на 4 902,48 лв.
Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство от 08.05.2021 г. е
бил сключен от А.“ ЕООД за обезпечаването на задълженията на ищеца по
Договор за потребителски кредит № 2386355/08.05.2021 г., сключен с другия
ответник, като имал характера на договор за поръчка при условията на чл. 280
от ЗЗД. За така описаната услуга било дължимо възнаграждение, погасяването
на което се разсрочвало на месечни вноски. Това възнаграждение се дължало
само за периода, за който било гарантирано задължението по кредита, като
подчертава, че процесният договор за кредит не бил влязъл в сила между
страните, предвид което за ищеца не се било породило и задължението да
заплати възнаграждение по договора за поръчителство.
Кандидатстването за кредит започвало чрез попълване от страна на
кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „К." ЕАД. При
подаване на заявката кредитоискателят посочвал размера на главницата и
12
периода на кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерирала
примерен погасителен план спрямо посочените параметри. На този етап
кредитоискателят посочвал желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво
обезпечение може да предостави, като в случай че избере опцията за
предоставяне на поръчителство от страна на „А." ЕООД на кредитоискателя се
визуализира месечна вноска, чиято стойност била сбор от вноската по
потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. В
следващата стъпка кредитопоискателят въвеждал свои лични данни - имена,
ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за идентификацията му като
клиент и др. Следвала стъпка, в която кредитоискателят подписвал договора за
потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на
първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега"
(самите документи били достъпни чрез активни връзки, при натискането на
които същите се визуализирали с пълния си текст на клиента, т.е. на този етап
кредитоискателят имал възможност да се запознае с конкретните параметри
на договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната вноска и
др.).
След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че
клиентът е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „А."
ЕООД, кредитоискателят се прехвърлял автоматично към електронната
система на А.“ ЕООД, където се визуализирал договорът за предоставяне на
поръчителство и клиентът имал възможност да го подпише чрез въвеждане на
6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер.
Сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след
сключването на договора за кредит към момент, в който основните параметри
на кредита вече били договорени между страните. Сключването на договора
ставало в рамките на независимата електронна среда на „А." ЕООД, до която
„К." ЕАД нямало достъп. Впоследствие А.“ ЕООД предоставяло на „К." ЕАД
данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина,
по който е разсрочено плащането му, но това било единствено с цел да се
улесни плащането от страна на потребителя. „К." ЕАД предоставяло
потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговаряли с
кредитополучателя, като част от тези условия било обезпечаването на
договора. В т. 12 от раздел II. „Кандидатстване за кредит. Обезпечение" от
приложимите към посочения в исковата молба процесен период Общи
условия за предоставяне на кредити, при които „К." ЕАД извършвало дейност
по предоставяне на кредити на физически лица, изрично било вписано, че
кредитополучателят имал право да заяви кредит без обезпечение. Тоест
обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „А."
ЕООД било възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен
или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му щяло да бъде
прието за разглеждане и щяло да премине през процес на оценка и одобрение
съгласно вътрешните правила на кредитодателя „К." ЕАД. Обезпечените и
13
необезпечените кредити на „К." ЕАД не се отпускали по различен начин и не
били два отделни кредитни продукта на дружеството, не били пряко свързани
с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.
Възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй
като същото не отговаряло на дефиницията на 1 т, 1 от ДР на ЗПК,
респективно на Член 3, 6, „ж" от Директива 2008/48/ЕО, съгласно която, за да
бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните
три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2)
свързан с договора за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на
сключване на договора. В случай, че разходът представлява възнаграждение за
допълнителна услуга, то той се включвал в ГПР само когато „сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита",
На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисквало разходите, пряко
свързани с договора за кредит, да са „известни на кредитора" към сключване
на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв),
се сключвал след подписването от кредитоискателя на договора за кредит с
„К." ЕАД. „К." ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя „А." ЕООД, по който бъдещ договор „К." ЕАД не било страна.
Възнаграждението на поръчителя „А." ЕООД по бъдещия договор не било
известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит
от кредитоискателя, респективно не попадало в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР
по чл. 19 от ЗПК.
Наличието на свързаност между „К." ЕАД и „А." ЕООД само по себе си
не водело до „скрито оскъпяване на кредита". „К." ЕАД било едноличен
собственик на капитала на „А." ЕООД, което видно публичния търговски
регистър при Агенцията по вписванията. „А." ЕООД, обаче било отделно
юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и
различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания
по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други).
Както било видно от интернет страницата на А.“ ЕООД (https://itrust.bg/),
дружеството предлагало услугите си на неограничен брой лица, в това число
предлагало гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му
база не била ограничена до кредитополучателите по договори с „К." ЕАД.
Като отделно юридическо лице А.“ ЕООД имало собствено имущество и
отделен персонал, счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и
всички организационни характеристики на едно предприятие, развиващо
самостоятелна търговска дейност.
Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не
можело да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика".
Дефиницията на заблуждаваща търговска практика било посочено в чл. 68е от
ЗЗП, като този тип действия от страна на търговеца се характеризирали с
14
непредоставяне и/или предоставяне по неясен, неразбираем и двусмислен
начин на съществена информация относно стоката/услугата, така че
потребителят да вземе решение, което не би взел, в случай че заблуждаващата
търговска практика не е използвана. В конкретния случай не било налице нито
премълчаване, нито предоставяне по неясен начин на информация от страна
на „К." ЕАД и „А." ЕООД. Паричните задължения на кредитополучателя по
договора за кредит, съответно на потребителя по договор за предоставяне на
поръчителство, били ясно разписани. Конкретно бил посочен размерът на
вноската по договора за кредит, формирана на база на определения съгласно
правилата на ЗПК ГПР. Конкретно бил посочен и размерът на
възнаграждението към поръчителя в договора за поръчителство. Освен това в
Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство в две
отделни таблици по ясен за средния потребител начин бил посочен размерът
на вноската по кредита и размерът на вноската за погасяване на
възнаграждението на поръчителя. В придружаващия таблиците текст били
използвани конкретни и еднозначни термини, средният потребител лесно би
формирал извод колко пари би дължал към кредитодателя и поръчителя,
съответно какво е оскъпяването на кредита и възнаграждението за
допълнителната услуга.
Ответникът моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявения от ищеца срещу А.“ ЕООД иск за
прогласяване нищожността на процесния Договор за предоставяне на
поръчителство от 08.05.2021 г., сключен за обезпечаване на задълженията на
ищеца по Договор за потребителски кредит № 2386355/08.05.2021 г., сключен
между него в качеството му на кредитополучател и другия ответник по делото
„К." ЕАД, в качеството му на кредитодател; Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8
от ГПК.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства, че са сключили Договор за потребителски
кредит № 2386355 от 08.05.2021 г., с който на ищцата е предоставен паричен
заем в размер 3395,28 лв. Вноските по кредита са ежемесечни. Срокът за
изплащане на кредита е 24 месеца. Фиксираният лихвен процент по договора
е в размер на 39,90 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на
48,07 %. В Приложение №1, неразделна част от договора е посочено, че
общият размер на всички плащания по Договор за потребителски кредит №
2386355 от 08.05.2021 г. е в размер на 4981,68 лева. Сумата по кредита не е
усвоена от ищеца.
15
Не е спорно между страните, а и се потвърждава от събраните по делото
доказателства, че между Х. Я. Х. и „А.“ ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 08.05.2021г. посредством който се
обезпечава изпълнените на Договор за потребителски кредит № 2386355 от
08.05.2021 г., като за това ищцата дължи на поръчителя възнаграждение в
размер на 204,27 лв. на месец, което се добавя към погасителната вноска на
Договор за потребителски кредит № 2386355 от 08.05.2021 г.
От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза е видно, че на
ищеца не е предоставена главницата по кредита, след като не е одобрено
заявлението за отпускане на кредита. Видно от предоставената информация
действителният размер на ГПР по кредита възлиза на 256,55%, а годишният
лихвен процент по кредите възлиза на 134,11 %. По договора за кредит няма
извършени плащания от никоя от страните. Същото се отнася и за Договор за
предоставяне на поръчителство от 08.05.2021г.
От приетата по делото съдебнотехническа експертиза е видно, че на
08.05.2021 г. е подала заявление за отпускане на кредит до първият ответник,
което е регистрирано под номер 2386355. В системата на ответника са
изведени параметри на кредита, съответстващи на тези в представения по
делото Договор за потребителски кредит № 2386355 от 08.05.2021 г.
Подадената заявка по договора не е одобрена. Според заключението на
експерта няма данни К. ЕАД да е преодставило кредит на ищцата. След
извършена преценка от страна на кредитора не е одобрена подадената заявка.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно
правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 2386355 от
08.05.2021 г. по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в
размер 3395,28 лв. Вноските по кредита са ежемесечни. Срокът за изплащане
на кредита е 24 месеца. Фиксираният лихвен процент по договора е в размер
на 39,90 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 48,07 %. В
Приложение №1, неразделна част от договора е посочено, че общият размер
на всички плащания по Договор за потребителски кредит № 2386355 от
08.05.2021 г. е в размер на 4981,68 лева. Сумата по кредита не е усвоена от
ищеца.
Не е спорно между страните, а и се потвърждава от събраните по делото
доказателства, че между Х. Я. Х. и „А.“ ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 08.05.2021г. посредством който се
обезпечава изпълнените на Договор за потребителски кредит № 2386355 от
08.05.2021 г., като за това ищцата дължи на поръчителя възнаграждение в
размер на 204,27 лв. на месец, което се добавя към погасителната вноска на
Договор за потребителски кредит № 2386355 от 08.05.2021 г.
Възраженията на ответниците за недопустимост на предявените
16
исковете, поради липса на правен интерес, тъй като сключените договори не
са влезли в сила, поради несбъдване на отлагателното условие-одобряване на
подаденото от кредитополучателя заявление за отпускане на заемната сума, са
неоснователни. Дали заемната сума е предоставена от кредитодателя на
кредитополучателя не касае допустимостта на исковете. Правният интерес се
преценява винаги конкретно, като всяка страна по договора може да се позове
на неговата нищожност. В правомощие на ищцата по делото е да определя
обхвата на търсената съдебна защита при твърдяна нищожност. Страните в
исковата молба и съответно в отговорите на исковата молба потвърждават, че
са сключили Договор за потребителски кредит № 2386355 от 08.05.2021 г. и
Договор за предоставяне на поръчителство от 08.05.2021г. Законът за
потребителския кредит е специален закон по отношение на Закона за
задълженията и договорите, като с него се въвеждат допълнителни изисквания
за сключваните по неговите норми договори. В чл. 10, ал.1 от ЗПК е посочено,
че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. В настоящия случай страните са обвързани от облигационно
отношение, за което се прилагат разпоредбите на ЗПК. Съгласно раздел IV, т.1
и т.5 от Общите условия за предоставяне на кредити на „К." ЕАД, в случай, че
„К." ЕАД откаже да одобри заявлението на заявителя следва да го уведоми
изрично писмено за това обстоятелство. По делото не е предоставена
информация да е изпращано уведомление до ищеца и същото да е получено от
него. Няма наведени твърдения от ответника, че е уведомил надлежно ищеца
за неодобряване на заявката за отпускане на кредит и в тази посока не са
събирани доказателства. Съдът намира, че ответникът не е изпълнил до край
процедурата, описана в Общите условия за предоставяне на кредити на „К."
ЕАД, при положение, че заявката за кредит не бъде одобрена. Затова следва да
се приеме, че е налице облигационна правоотношение между страните,
обуславящо наличието на правен интерес от образуване на настоящото
производство.
Основателността на иска предполага наличие на сочените от ищцата
основания за нищожност на Договор за потребителски кредит № 2386355 от
08.05.2021 г., които следва да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване по делото.
Сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
2386355 от 08.05.2021 г. има правната характеристика на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което
действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на
специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се
произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за
17
неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания.
Ищцата оспорва действителността договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно
нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за
кредит.
Съдът намира, че направеното искане за прогласяване на
недействителността на договора за потребителски кредит е основателно. От
анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на
това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.
В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият
размер на ГПР 48,07 %/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина,
представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които
заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези
обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща
изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена
дължимост и на възнаграждение за поръчителство. Липсва яснота дали тези
разходи са включени при формиране на ГПР. Следователно неясни остават
18
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема.
От заключението съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
разходът, включен при определяне на ГПР, е единствено възнаградителната
лихва. Не е включен в ГПР размерът на начислените възнаграждения за
поръчителство, чиито размер е близък до размера на отпуснатия паричен заем.
По този начин се нарушава и императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
за максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в случая
надхвърля допустимия петкратен размер на законната лихва. Видно от
приетата по делото съдебносчетоводна експертиза при положение, че се
включат всички допълнително начислени възнаграждения и такси по договора
ще възлиза на 256,55 %.
Клаузата в Приложение №1, неразделна част от Договор за
потребителски кредит № 2386355 от 08.05.2021 г., предвиждаща годишен
лихвен процент в размер на 39,90% (възнаградителната лихва) е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Това е така, защото в размера на
възнаградителната лихва не е включено вземането по чл. 4 от договора
(възнаграждение за предоставяне на поръчителство), което е довело до
неточно посочване на действителния размер на лихвата и така ищцата-
потребител не е могла да прецени реалните икономическите последици от
сключването на договора за потребителски кредит. Вземането по чл. 4 от
договора е следвало да бъде включено при изчисляването на
възнаградителната лихва в Приложение №1, неразделна част от Договор за
потребителски кредит № 2386355 от 08.05.2021 г. от договора, тъй като по
своята същност представлява допълнително възнаграждение по кредита.
Основното задължение на кредитополучателя по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства и да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им, а не да предоставя
обезпечение. Последното е само гаранция за постигане на дължимия по
договора резултат. Процесната клауза на чл.4 от договора не обезпечава пряко
изпълнението на тези задължения на кредитополучателя, а обезпечава
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение и същата се
дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
връщане на главница и плащане на възнаградителна лихва съобразно
погасителния план. Така уговорената клауза за поръчителство не мотивира
кредитополучателя да изпълни задълженията си, а само товари длъжника с
допълнителни парични задължения, независимо от изпълнението на
основните задължения по договора, които допълнителни парични задължения
представляват скрито начисляване на допълнително възнаграждение по
кредита. Уговореното поръчителство всъщност представлява разход по
кредита.
По аналогични съображения е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1
19
ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора, и клаузата в Приложение №1, неразделна част от
Договор за потребителски кредит № 2386355 от 08.05.2021 г., посочваща ГПР
в размер на 48,07 %. Това е така, защото в размера на ГПР не е включено
вземането по чл. 4 (възнаграждение за предоставено поръчителство), което е
довело до неточно посочване на действителния размер на ГПР и така ищцата-
потребител не е могла да прецени реалните икономическите последици от
сключването на договора за потребителски кредит. Вземането по чл. 4 от
договора е следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР в
Приложение №1, неразделна част от Договор за потребителски кредит №
2386355 от 08.05.2021 г., тъй като по своята същност представлява
допълнителен разход по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща за поръчителство по кредита (чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК). В
случая в ГПР е следвало да бъде включено задължението по чл.4 от договора,
тъй като същото представлява допълнителен разход по кредита.
Клаузата посочваща ГПР в Приложение №1, неразделна част от
Договор за потребителски кредит № 2386355 от 08.05.2021 г. е нищожна и на
основание чл. 21 ЗПК, тъй като е сключена с цел заобикаляне на забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С непосочването на
действителния ГПР ответното дружество е целяло да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според чл.
146, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена
индивидуално. Клаузите в договора за потребителски кредит не са
индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца
типизирано, а търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
С оглед гореизложеното съдът намира, че Договор за потребителски
кредит № 2386355 от 08.05.2021 г.за потребителски кредит между Х. Я. Х. и К.
ЕАД се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
не поражда целените правни последици.
20
По същите съображения съдът намира Договор за предоставяне на
поръчителство от 08.05.2021 г. за недействителен. Двата договора обслужват
едно и също кредитно правоотношение и не могат да бъдат разглеждани
самостоятелно, а само като функционално свързани. Поръчителството като
възнаграждение не фигурира при изчисляването на ГПР по договора за
потребителски кредит. С Договор за предоставяне на поръчителство от
08.05.2021 г. се цели единствено да се заобиколи императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Видно от изчисленията на вещото лице размерът на
начисленото възнаграждение за поръчителство надвишава значително
стойността на отпуснатия кредит.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото
исковото производство.
Ищецът е представил Договор за правна защита и съдействие от
24.07.2024 г., сключен между него и адв. М. В. М.. Стойността на адвокатското
възнаграждение, определено в договора е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата. Съдът констатира, че адвокатското възнаграждение е
определено за защита по Договор за потребителски кредит CN2642963, които
не е предмет на настоящото производство. Поради тази причина разноски не
следва да бъдат присъждани поради липсата на доказателства за тяхното
извършване. Дори и да е преодставена безплатна правна помощ по реда на чл.
38 ЗА на ищеца не са налице доказателства за наличието й.
Ищецът е освободен от заплащането на държавни такси по реда на чл.
83, ал.2 ГПК. Предвид изхода на спора съдът намира, че следва да възложи
разноските за държавни такси на ответниците както следва: 199,27 лв. за „К."
ЕАД и 120,00 лв. за „А.“ ЕООД, като същите следва да бъдат заплатени по
сметка на Районен съд – Казанлък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № 2386355
от 08.05.2021 г., сключен между Х. Я. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** и"К."
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от
С.Р.Я..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство от
21
08.05.2021 г., сключен между Х. Я. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** и „А."
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: София, бул. "Витоша"
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от Ива М.а
Ш..
ОСЪЖДА "К." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от С.Р.Я., да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък
199,27 лв., представляваща държавна такса за образуване на производството,
както и 5,00 лв. (пет лева), представляваща държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „А." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България",
представлявано от Ива М.а Ш., да заплати по сметка на Районен съд –
Казанлък 120,00 лв., представляваща държавна такса за образуване на
производството, както и 5,00 лв. (пет лева), представляваща държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
22