Решение по адм. дело №1696/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Голдтекс” ЕООД – Бургас с [ЕИК] и адрес – [населено място], [улица], представлявано от В. Д. – управител, против акт за прихващане или възстановяване № 70-00-5029(2)/19.06.2025 година (АПВ) на главен експерт в дирекция „МПДТР“ в Община Бургас, в качеството му на орган по приходите, потвърден с решение № 70-00-5634/001.09.2025 година на кмета на община Бургас, в качеството му на решаващ орган по смисъла на ДОПК.

С АПВ на жалбоподателя е отказано възстановяване на сумата от 300 (триста) лева, заплатена от него чрез ПОС – терминал, във връзка с наказателно постановление № НП-506/18.08.2008 година, с аргумент, че заплащането на това задължение е било извършено доброволно.

В жалбата се твърди, че АПВ и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни. Според жалбоподателя, плащането е било извършено поради въвеждането му в заблуждение от служител на администрацията. Заявява се, че това задължение е било неправомерно „вмъкнато“ между текущите задължения на дружеството, въпреки че е било погасено по давност, според документ, издаден от НАП.

Иска се отмяна на АПВ и постановяване на съдебно решение, с което да бъде разпоредено възстановяването на сумата.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на акта. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното.

Жалбата е подадена пред надлежен съд в законоустановения срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

След като съпостави доказателствата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

С наказателно постановление № НП-506/16.05.2008 година на заместник – кмета на община Бургас, на „Голдтекс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева (лист 17 - 18).

На 22.01.2009 година дружеството е заплатило с платежно нареждане 200 лева от общия размер на имуществената санкция (лист 19).

След изтичане на законоустановения срок, остатъкът от общия размер на имуществената санкция – 300 (триста) лева, е бил определен като погасен по давност от НАП и възможността за принудителното му събиране е била преклудирана (лист 30 - 32).

На 09.06.2025 година управителят на дружеството се е явил в общинската администрация и чрез ПОС – терминал с банкова карта е заплатил погасеното по давност задължение, за което му е била издадена разписка за безкасово плащане № 154190/09.06.2025 година. Жалбоподателят и ответникът не представят доказателства за заплащането на други задължения на „Голдтекс“ ЕООД на същата дата (лист 34).

На 10.06.2025 година управителят на дружеството е подал заявление до общинската администрация за възстановяване на заплатената сума като недължимо платена поради изтекла давност, а на 13.06.2025 година е представил и документ – справка за погасени по давност задължения – от НАП, в която остатъкът от задължението по наказателното постановление е бил определен като „погасено по давност/отписано“ задължение (лист 33 и 31 - 32).

На 19.06.2025 година главен експерт в дирекция „МПДТР“ в Община Бургас, в качеството му на орган по приходите, е издал АПВ № № 70-00-5029(2)/19.06.2025 година, в който е приел, че искането за възстановяване на сумата е неоснователно поради доброволното плащане и по аргумент от чл. 174 от ДОПК (лист 27 - 28).

Дружеството е оспорило в срок издадения АПВ пред кмета на общината, в качеството му на решаващ орган. В жалбата е отречено плащането на задължението да е било извършено доброволно, а е изтъкнато, че служител от общинската администрация неправомерно не е заличил вече несъществуващо задължение или умишлено е подвел (заблудил) платеца да извърши плащането (лист 24 - 26).

След като е разгледал жалбата, кметът на общината, като решаващ орган, е издал решение № 70-00-5634/001.09.2025 година, с което е потвърдил АПВ. Кметът се е позовал на нормата на чл. 174 от ДОПК, на факта, че плащането е било извършено доброволно, както и на практика на Върховния административен съд в тази насока (лист 6 - 7).

Компетентността на издателя на АПВ е обоснована с представената заповед № 1681/01.07.2014 година на кмета на общината, с която служителите от дирекция МПДТР на общината, какъвто е и конкретния издател, са оправомощени за органи по приходите по ЗМДТ и ДОПК (лист 37).

При така установената фактическа обстановка, правният извод на съда е за неоснователност на жалбата.

Съгласно чл. 129 ал. 7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.

Нормата на чл. 160 ал. 2 от ДОПК изисква съдът да прецени законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. По делото е представено удостоверение за служебно правоотношение на длъжностното лице, издало АПВ, с Община Бургас. Затова, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган.

На основание чл. 128 ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Редът, по който се извършва това прихващане, е предвиден в чл. 129 от ДОПК, като според ал. 1 прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В ал. 2 на същия текст е посочено, че след постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на: 1. ревизия; 2. проверка, а разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

Съдът счита, че оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалните правила, в съответната форма и с необходимите реквизити. Актът е мотивиран предвид обстоятелството, че, както в него, така и в решението постановено от решаващия орган по повод обжалването му, са описани законовите предпоставки за издаването му.

Спор по фактите в настоящия казус липсва. Спори се за незачитането на изтекла погасителна давност за остатъка от задължението от 2008 година по издаденото НП, частично заплатено от дружеството през 2009 година и неправомерното им погасяване със сумата, заплатена от управителя на „Голдтекс“ ЕООД чрез ПОС – терминал.

Според разпоредбата на чл. 171 ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Като правна последица от действието на нормите за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява - то остава дължимо. Давността погасява правото да се събират принудително публичните вземания, като те остават дължими и могат както да бъдат платени както доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъдат прихванати (чл. 128 ал. 1 от ДОПК).

Съгласно чл. 174 от ДОПК, не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173.

В случая не се установява друг начин на плащане на задължението от жалбоподателя, освен доброволния. Липсват данни управителят на дружеството да е бил принуден да заплати това задължение. Плащането е извършено с банкова карта на ПОС – терминал и в издадения платежен документ изрично е описано за какво е извършено плащането – за НП от 2008 година. Управителят Д. е имал възможност да се осведоми на място, преди момента на заплащане на задълженията и нареждането на паричния превод, какъв е произходът на всяка една сума и както е нейното основание. Това не е сторено. „Отписването“ на задължението по НП, така както е възприето от жалбоподателя, не означава, че то изчезва от правния мир. Този термин е равнозначен на израза „погасяване по давност“ и именно в тази насока е използван в справката за „погасени по давност/отписани задължения“, получена от НАП и представена от „Голдтекс“ ЕООД в административното производство.

След като плащането на погасеното по давност задължение е било извършено доброволно, приходната администрация на общината законосъобразно го е приела и не е налице незаконосъобразност на издадения АПВ.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските върху жалбоподателя. Той следва да заплати на Община Бургас, в чиято структура е органът – ответник, разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева – юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено под предвиденото по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа във връзка с чл. 161 ал. 1 от ДОПК и чл. 4 от ЗМДТ, предвид малката правна и фактическа сложност на казуса.

По изложените съображения, на основание чл. 160 ал.1 във връзка с чл.129 ал.7 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Голдтекс” ЕООД – Бургас с [ЕИК] и адрес – [населено място], [улица], представлявано от В. Д. – управител, против акт за прихващане или възстановяване № 70-00-5029(2)/19.06.2025 година на главен експерт в дирекция „МПДТР“ в Община Бургас, в качеството му на орган по приходите, потвърден с решение № 70-00-5634/001.09.2025 година на кмета на община Бургас, в качеството му на решаващ орган по смисъла на ДОПК.

ОСЪЖДА „Голдтекс” ЕООД – Бургас с [ЕИК] да заплати на Община Бургас сумата от 200 (двеста) лева – разноски по делото.

Решението e окончателно.