Решение по КНАХД №1594/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

М. Р. Х., [населено място], [улица]ма № 5, представляван от адв. Д. Й., обжалва Решение № 534 от 19.05.2025г., постановено по АНД № 6898 по описа за 2024г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0329-000302/13.05.2024г., издадено от Началник РУ – Р. в ОД МВР - Пловдив за наложени на Х. административни наказания: глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение по чл.104Б т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.175а ал.1 пр.3 от същия закон.

Решението е обжалвано като незаконосъобразно и необосновано, с твърдение за неразбиране на технологията дрифт. Поддържа се обсъдена фактическа обстановка, която не отговаря на събраните по делото доказателства : Възприемането на актосъставителя и св. П. от съда като преки очевидци не съответства на истината, тъй като местоположението на петте лъча на кръстовището между [улица]та и *** дава възможност полицейските служители да бъдат такива само в завършващата фаза на приплъзването на автомобила, защото излизането му от *** се намира в невидима зона за полицейските служители. Съдът не е уважил доказателствено искане за направа на скица от актосъставителя В. на кръстовището и автомобилите в него и извън него, вкл. не е събрал служебно доказателства в тази насока за изясняване на вярната фактическа обстановка. Заявено е, че при излизане от *** е започнала загуба на управление на автомобила от Х. и не е изяснен въпросът – поради каква причина. Посочено е, св. А. се е движил след автомобила на Х. е пояснил, че скоростта му е била 50-55 км/ч, която за вземане на острия ляв завой е твърде висока и съчетано с път, който е покрит с пясък, чакъл и прах, правят пътната обстановка твърде неблагоприятна за водача Х.. Той се е приплъзнал и завъртял настрани вследствие високата скорост и голямата инерционна сила при завоя, като се е плъзнал едновременно с четирите колела на автомобила и не е имало подаване на газ или дърпане на ръчна спирачка. Твърди се, че блокирането на задните гуми на автомобила може да настъпи и чрез задействане на спирачната уредба. В последното съдебно заседание било направено доказателствено искане Х. да бъде изслушан, което съдът отхвърлил като недопустимо и се счита, че ако наказаното лице не е имало никакви други възможности за ангажиране на доказателства в своя защита, случаят се решава само с разпит на актосъставителя.

Поискано е решението да бъде отменено и върнато за събиране на относими към предмета на доказване доказателства, вкл. изготвяне на скица от вещо лице на процесното сложно кръстовище, както и събиране на други доказателства.

В съдебно заседание с ход по същество изложените съображения се поддържат и бе заявено, че не е поискана авто-техническа експертиза пред ПРС, защото не е имало очакване съдът да откаже на наказаното лице да даде обяснения.

Ответникът Началник на РУ Р. при ОД МВР - Пловдив не изрази становище по касационната жалба и по същество.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор С. счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. По същество не е основателна.

1. НП е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. /т.3, 3.8/ на Министъра на вътрешните работи. Същата е част от административно-наказателната преписка и отразена в НП. АУАН серия GA № 959138/21.04.2024г. е съставен от полицай Д. В. при ОД МВР - Пловдив, РУ [община], оправомощен за съставяне на АУАН с посочената заповед / т.1, 1.3.2/.

В обстоятелствената част на НП е посочено, че на 21.04.2024г., около 00:57ч., в [населено място], на кръстовището на *** и [улица]ва, като водач на лек автомобил фолксваген голф, рег. № [рег. номер], М. Х. управлява същия, извършвайки следното нарушение : на кръстовището на *** и [улица]ва използва пътища за обществено ползване за други цели, като извършва рязка маневра на ляв завой, като преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на гумите /дрифт/. При дрифта се чуло свистене на гуми и пушек от същите.

Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.104Б т.2 ЗДв.П: „На водача на моторно превозно средство е забранено да: 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“. Наложената санкция е основана на чл.175А ал.1 пр.3 ЗДв.П : „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“.

2. В жалбата против НП е заявено несъгласие с констатацията и е посочено, че аргументите за това ще бъдат изложени устно в съдебно заседание. Тоест, в жалбата не е изложена тезата на наказаното лице, а в АУАН е вписано, че няма възражения. В ЗАНН не е дефинирано съдържание на жалбата против НП, но когато е налице несъгласие с отразени в акта факти, именно в жалбата е необходимо да бъде изразена защитната позиция – на какво се дължи несъгласието и въз основа на конкретните твърдения да бъдат заявени съответни доказателствени искания.

Адв. Й. е присъствал в съдебното заседание на 18.02.2025г. и е заявил по отношение на призованите, но неявили се полицейски служители, че „това са свидетели на самата случка“, като лично явилият се М. Х. и адв. Й. не са имали доказателствени искания.

В съдебно заседание от 25.03.2025г. са разпитани свидетелите – Д. В. и Св. П. – посочен за свидетел в АУАН. Актосъставителят потвърдил констатациите си, като пояснил, че при слизане от кариерата при обход в [населено място], срещу полицейската кола се задали две коли – излезли от пресечката. Първата излезнала нормално, а втората с дърпане на ръчна и колата се обърнала в обратна посока, тъй като момчето подало газ. „Това стана на около 30м. пред патрулния автомобил“. Със светлинен и звуков сигнал спрели двете коли, като момчето по спомен на актосъставителя казало, че е дръпнало ръчната. Пътят бил прашен и се е вдигнал прах, вкл. се е чуло свистене на гуми. В това съдебно заседание адв. Й. заявил съдът да поиска актосъставителя да „нарисува една кратка скица за фактическата обстановка на самото място, където се е случило това нещо.“. ПРС оставил без уважение доказателственото искане с аргумент за процесуална възможност за съда да бъде установено местоположението на автомобила. Актосъставителят пояснил, че автомобилът идвал от *** и излиза на ***, като се извъртял наобратно. При движение от *** към *** се прави завой, има уширение като триъгълник. Не се води като кръстовище за пресичане на две улици, а се пресичат няколко други. Подробно са описани другите улици като посоки, а пътя за кариерата спрямо *** се явява остър завой. След излизане от *** автомобилът завил нарочно, като не е имал намерение да завива, „просто опъна ръчната и се извъртя наобратно“. „М. като траектория завъртането на автомобила през това уширение и премина на ***“. Завъртя се почти на 180 градуса. След завъртането тръгнал срещу полицейския автомобил.

Св.П. потвърдил подписа си на свидетел в акта и заявил, че си спомня случая – бил е с колегата си В. при обхода. Не си спомня улицата, но посочил, че срещу тях се появил автомобил, който бил изведен извън управление, „водачът беше дръпнал ръчната и автомобилът беше с вратите към нас.“. Те били на около 20 метра. Той правел ляв завой, идвайки от дясно, като завъртането на автомобила с вратите към полицейските служители се случило на самото уширение. И този свидетел потвърдил, че на улицата има прах и е било сухо, без препятствия по пътя. Чули свистене на гуми.

При допуснат повторен разпит на св. В. по доказателствено искане на адв. Й. - свидетелят заявил, че е възприел за вдигната ръчна, тъй като задните гуми на автомобила блокирали, а колата се завъртяла на обратно, „а и той си каза“. В това съдебно заседание адв. Й. е заявил доказателствено искане за допускане до разпит на свидетел – очевидец на случката, който е водачът на втория автомобил.

В съдебно заседание на 19.05.2025г. Х. се е явил лично и с адв. Й. и е поискано наказаното лице да бъде разпитано. ПРС не е допуснал това доказателствено искане. Тук е необходимо да бъде отбелязано, че при заявена в жалбата защитна теза с ясни твърдения за факти и обстоятелства от случая, в хода на съдебното производство следват доказателствените искания за тяхното установяване. Както бе посочено, в жалбата отсъства заявена позиция, която да е единно поддържана в доказателствената фаза. В тази вр. - не изслушване на наказаното лице в качеството на свидетел, което е несъвместимо с процесуалното качество на страна – жалбоподател, а твърденията в жалбата следва да бъдат доказани в хода на делото. Няма процесуална пречка за писмено изложение на твърдения като допълнение към жалбата, която хипотеза също не е налице в случая. Ведно с посоченото, в съдебно заседание на 19.05.2025г., в което е даден ход по същество – жалбоподателят е присъствал лично и е могъл да изрази своето становище относно НП въз основа на собствени възприятия, както и да отрече заявеното от актосъставителя като свидетел, че сам си е казал за вдигнатата ръчна, тоест – за причината, от която е произтекъл изводът на контролните органи. В протокола от съдебното заседание е вписано, че жалбоподателят е съгласен със заявеното от адвоката му и няма какво да добави.

ПРС е допуснал свидетел, поискан от жалбоподателя – лицето Сл. А., който е шофирал втората кола. Същият в съдебно заседание на 19.05.2025г. заявил, че бил поканен със съпругата си от бащата на М. и към 12 ч. решили да си тръгват. Х. предложил да отиде да покаже пътя към [община], откъдето бил А. и свидетелят шофирал след него. М. усилил колата при приближаване към кръстовището и му казал, че иска да ходи към кариерата, където се събират младежи. Бил засилен, а пътят бил чакълест и с пясък. Бил остър завой и колата „се сурнала“ с четирите гуми. Той направил ляв завой и колата поднесла. После спрял. След това свидетелят излязъл на главния път и видял, че М. потегля леко, след което видял полицейската кола, а преди това видял фарове, но не разпознал полицейската кола. Пътят бил сух и колата се сурнала към 2 м., защото кръстовището било широко около 9-10м.

След повторно искане за изслушване на наказаното лице, което не е уважено, адв. Й. е заявил, че няма други искания. В ход по същество адв. Й. поддържал, че поведението на Х. изключва умисъл.

3. ПРС се е позовал на презумптивната доказателствена сила на АУАН съгласно чл.189 ал.2 ЗДв.П и доказателствената преценка на съда е правилна. Актосъставителят и св. П. в случая са били очевидци. Затова техните показания са еднопосочни и подробни, от което е последвал обоснован извод за извършване на маневра ляв завой с преднамерено извеждане извън контрол с презавиване, в резултат на което МПС се е завъртяло и застанало странично срещу служебния автомобил. От възприетите в цялост и пряко факти от контролните органи, описали единно данните, следва, че в конкретния случай не е налице хипотеза на управление на МПС с превишена скорост по рисков участък от път – с пясък и чакъл. ПРС обективно е анализирал показанията на св. А., който не само е бил водач на другата кола, но и съпруг на сестрата на жалбоподателя. Този свидетел е описал движението на автомобила на Х. – засилването му към момента на приближаване на кръстовището чрез ускоряване на скоростта за движение, но становището му за т.нар. „суркане“ представлява лична преценка според ПРС. Изводът е обективен, тъй като е основан на установени противоречия в показанията на св. А. спрямо останалите свидетелски показания по отношение твърдението от негова страна за пътя – посипан с чакъл, инертни материали, с довод, че поради тази причина се достигнало до описаното движение на автомобила.

Полицейските служители са представили пред съда лични възприятия, а относно използването на ръчната спирачка – св. В. е заявил по спомени, че момчето е казало това, след което при повторен разпит е потвърдил изявлението си. В ход по същество жалбоподателят не е отрекъл твърдението, нито е представил своята позиция за причината за случилото се. Освен това, в случая актосъставителят и свидетелят П. пряко са възприели ситуацията, тъй като са се намирали в района на посоченото място, като са имали ясна видимост към преминаващите през него автомобили. Затова изложената от тях информация правилно е възприета за обективна и безпротиворечива. Тези лица са и първични информационни източници относно развилите се на процесните дата и място събития. Следва да бъде съобразено, че отсъства спор по отношение местоположението на свидетелите - очевидци, като св.А. е заявил : „По едно време гледам, че М. потегли лекичко и гледам, че пуснаха светлини, полицейска кола. Преди това видях някакви фарове, но не видях, че е полицейска кола…“. Това означава, че правилно съдът е акцентирал на пряко възприетото от страна на свидетелите-очевидци. В тази насока основателно са ценени показанията им за описание на конкретната ситуация – на посочените в АУАН и НП дата, час и място, процесният лек автомобил, управляван от жалбоподателя, достигайки до кръстовището на ул. „4 та“ и ул. „1- ва“ в [населено място], е направил рязко ляв завой и преднамерено извел МПС извън контрол чрез презазвиване, като се завъртял странично срещу служебният автомобил на полицейските органи. Тези действия по обективните си характеристики съставляват техниката дрифт и попадат в обхвата на понятието „използване на пътя за цели различни от предназначението му“.

Верен е извода на ПРС за правилна правна квалификация на деянието, като са отчетени възприетите в съдебната практика – други цели, освен предназначението на пътя /форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение /в ляво или дясно/ и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него/. За т.нар. „дрифт“ е възприето, че е налице при установено ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо: дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране /в тази насока ПРС с основание се е позовал на цитираните съдебни актове на административни съдилища/.

Разграничено е използването на пътя не по предназначение и използване на пътя за придвижване при тежки нарушения на правилата на ЗДв.П, обосноваващо различни съставомерни деяния. Разграничени от конкретиката на фактическата установеност с оглед нормата на чл.7 ЗАНН, са и деяния, при които до част от описаните – напр. въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и др., се достига не поради умишлени действия на водача, а поради обективни причини - особености на пътната обстановка / хлъзгав терен, радиус на завой/ и други фактори извън волята на водача на МПС. Обективни причини за поведението на Х. не са установени по делото и не биха могли да бъдат установени посредством съдебна експертиза – жалбоподателят не е поддържал в жалбата, в хода на съдебното производство и в ход по същество конкретни факти, твърденията за които да бъдат проверени посредством специални знания, а от друга страна – пътната обстановка е описана еднозначно от свидетелите. В тази вр. правилно ПРС е посочил, че във всеки конкретен случай следва да бъдат отчитани : - вид и характер на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; - дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата, при съобразяване отсъствието на изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение.

С оглед осъществени рязко ляв завой и извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване и странично завъртане на автомобила срещу служебният автомобил на полицейските органи - ПРС основателно приел, че действията на жалбоподателя не са последица на случайна или момента загуба на контрол, а преднамерени. Дори в хипотеза на непредпазливост, липсва изрично изключване на наказуемостта по см. на чл.7 ал.2 ЗАНН. Предвид установеното преднамерено опасно шофиране не е от значение дали извършеното може и дали изцяло, или само отчасти се идентифицира с т. нар. "дрифт" по смисъла на широко разпространеното разбиране за конкретната техника на шофиране.

Следва да бъде отбелязано, че изискването за вписване в акта на свидетел е от значение за разкриване на обективната истина, в която насока е т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд : "При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина". В случая не се установи препятстване за разкриване на обективната истина. Процесуално нарушение при издаване на НП не се констатира и при описаните данни ПРС правилно е зачел презумптивната доказателствена сила на АУАН, придадена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П.

Жалбоподателят е бил „водач“ по см. на § 6 т. 25 и „участник в движението“ съгл. § 6 т. 28 ДР ЗДвП - установен годен субект на административното нарушение по чл.104б т.2 ЗДв.П, който като участник в движението е имал задължението да съобразява своето поведение със забраната по чл.104б т.2 ЗДв.П.

Нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушения от този вид, при което мотивирано е отхвърлена възможност за квалификацията му по чл.28 ЗАНН. Безсъмнено ползването на обществен път за извършване на т. нар. „дрифт“ разкрива множество опасности, както за самия извършител, така и за всяко трето лице, което по същото време и място преминава в близост до него.

Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение № 534 от 19.05.2025г., постановено по АНД № 6898 по описа за 2024г. на Районен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.