№ 239
гр. Велико Търново, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20204110103221 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът М.Д.Т. „К.К.“ гр.*** твърди в исковата си молба, че след търг на 30.03.2017 г.
е сключил договор за наем на недвижим имот с ответника, който започнал да ползва имота
от същата дата. Заявява, че е издал три фактури за заплащане на наемни суми за м. април
2017 г., за м. януари 2018 г. и за м. ноември 2019 г. , които не са заплатени изцяло или
частично на установения срок. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 7476,67 лева главница представляваща неплатените наемни суми по
описаните фактури сумата от 4872 лева по фактура № *********/12.12.2017 г.; сумата от
2105,42 лева по фактура № **********/2.01.2018 г.; сумата от 499,25 лева по фактура №
*********/1.11.2019 г..
Претендира и мораторна лихва в общ размер от 2136,24 лева, от които 1467,01 лева
лихва за забава по фактура № *********/12.12.2017 г. за периода 5.01.2018 г.- 23.12.2020 г.;
лихва в размер на 615,84 лева за периода 5.02.2018 г.- 23.12.2020 г. по фактура № ***** г. ;
лихва за забава в размер на 53,39 лева за периода 5.12.2019 г.- 23.12.2020 г. Претендира
законна лихва върху главницата и разноски.
С Определение № 255/9.02.2021 г. производството в частта относно претендираната
главница е прекратено поради оттегляне на иска в тази му част. Определението не е влязло в
законна сила, тъй като е обжалвано от ответника и към момента няма произнасяне от ВТОС.
Ответникът „З.Х. – ***“ ЕООД гр.*** счита иска за процесуално недопустим поради
налично производство по ч.гр.д.№ 3219/2020 г. между същите страни за същата главница.
1
Като второ основание посочва определението на съда за прекратяване на делото относно
претенцията за главница от 9.02.2020 г. Излага съображения относно неоснователност на
иска , тъй като според условията на договора същият се счита сключен от датата на
предаването му с протокол , до който период наем не се дължи. Твърди, че имотът е приет на
3.05.2017 г. , поради което наем не се дължи до датата на съставяне на приемо-
предавателния протокол. Оспорва с подробни съображения дължимостта на наем за м. април
2017 г. , респективно да се дължи и мораторна лихва за забава. Относно другите две фактури
заявява прихващане срещу задължения на ищеца. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното и прави следните правни изводи:
С влязло в сила решение по гр.д.№ 964/2021г. на ВТРС, съдът приема за установено
по отношение на „З.Х. - ***.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***.,
ул. „***” №***, че дължи на М.Д.Т. „К.К.” – гр. ***., ул. „***” №4, сумата от 7476,67 лв.
/седем хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ -
представляваща сбор от задължения за заплащане на наемна цена от 4872 лв. за месец април
2017г. по фактура №0********* от 12.12.2017г., от 2105,42 лв. за месец януари 2018г. по
фактура №********** от 02.01.2018г. и от 499,25 лв. за месец ноември 2019г. по фактура
№0********* от 01.11.2019г. по Договор за наем от 30.03.2017г., за които е издадена заповед
за изпълнение №113 от 28.01.2021г. по частно гражданско дело №3219/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Поради акцесорния характер на предявените искове за заплащане на законна лихва
върху главниците, дължими по издадените фактури, както и с оглед влязлото в сила
решение по гр.д.№ 964/2021г. на ВТРС, с което е установена дължимостта им от ответника,
основателни се явяват и предявените искове за лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Според уговорката на чл.12, ал.4 от Договора за наем от 30.3.2017г., сключен между
страните по делото, наемателят-ответник дължи заплащането на месечния наем до 5-то
число на текущия месец. При забавено плащане на наема наемателят дължи на наемодателя-
ищец по делото, лихва в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. С оглед на това и съдът
намира за неоснователни всички възражения на ответника за недължимост на законна лихва
за забава на дължимите наемни вноски.
С оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК и ползвайки общодостъпните програми в
интернет пространството за изчисляване на законна лихва за забавени парични задължения,
съдът намира предявените искове за основателни и доказани по размер. Поради това и съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца мораторна лихва в общ размер от 2136.24
лева, от които: 1467.01 лева лихва за забава по фактура № *********/12.12.2017 г. за периода
5.01.2018 г.- 23.12.2020 г.; лихва в размер на 615.84 лева за периода 5.02.2018 г.- 23.12.2020 г.
по фактура № ***** г. и лихва за забава в размер на 53.39 лева за периода 5.12.2019 г.-
23.12.2020 г.
При този изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
2
ищеца разноските по делото в размер на 385.45 лв., съобразно приложения за това списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.12, ал.4 от Договор за наем от 30.3.2017г.
„З.Х. - ***.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***., ул. „***” №***,
представлявано от управителя М. С. М., да заплати на М.Д.Т. „К.К.” – гр. ***., ул. „***” №4,
мораторна лихва в общ размер от 2136.24 лева /две хиляди сто тридесет и шест лева и
двадесет и четири стоники/, от които: 1467.01 лева /хиляда четиристотин шестдесет и седем
лева и една стотинка/ лихва за забава по фактура № *********/12.12.2017 г. за периода
5.01.2018 г.- 23.12.2020 г.; лихва в размер на 615.84 лева /шестстотин и петнадесет лева и
осемдесет и четири стотинки/ за периода 5.02.2018 г.- 23.12.2020 г. по фактура № ***** г. и
лихва за забава в размер на 53.39 лева /петдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/ за
периода 5.12.2019 г.- 23.12.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „З.Х. - ***.” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***., ул. „***” №***, представлявано от управителя М.
С. М., да заплати на М.Д.Т. „К.К.” – гр. ***., ул. „***” №4, сумата 385.45 лв. /триста
осемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3