№ 1331
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501809 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Л.
А. Д. от гр.София насочена против Решение 233/13.01.2025 г., постановено по гр.д. №
13851/2023 г. по описа на СГС, ГО, с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от въззивника срещу Е. Т. Б. – Д. искове за установяване в отношенията между страните, че
поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи на ответника суми, както следва:
сумата 18 606 /осемнадесет хиляди шестстотин и шест/щатски долара, представляваща
главница по изпълнителен лист от 20.01.2005г., издаден по гр.д. Nº 690/2004г. на СГС, ГО, 6-
ти с-в; сумата 63 227,46 /шестдесет и три хиляди двеста двадесет и седем, 0.46/лв.,
представляваща законната лихва върху главницата по изпълнителен лист от 20.01.2005г.,
издаден по гр. д. Nº 690/2004г. на СГС, ГО, 6-ти с-в, начислена за периода от 16.03.2004г. до
08.12.2023г. – датата на предявяване на иска; сумата 1 647.00 /хиляда шестстотин
четиридесет и седем/лв., представляваща разноски по гр.д. Nº 690/2004г. на СГС, ГО, 6- ти
с-в, съгласно изпълнителен лист от 20.01.2005г., издаден по гр. д. Nº 690/2004г. на СГС, ГО,
6-ти състав.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон –
ЗЗД и най-вече съдържащите се в него норми, уреждащи института на давността, както и за
необоснованост - несъобразяване от страна на първоинстанционния съд с дадени
задължителни разрешения по приложението на материалния закон в ТР № 2/04.02.2024 г. по
т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение изцяло и по съществото на спора да постанови
уважаване на предявените в условието на обективно съединяване искове.
1
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва изложените в нея
оплаквания и поддържа правилност на обжалваното решение.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с
първоинстанционно дело, констатира следното:
СГС е бил сезиран предявени в условието на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Л. А. Д. против Е. Т. Б. - Д..
Твърдяло се е обстоятелствената част на исковата молба, че на 20.01.2005 г., по гр. д.
Nº 690/2004 г. по описа на СГС, ГО, бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът бил
осъден за заплати на Т. Б. Б. сумата 18 606 щатски долара, представляваща главница, ведно
със законна лихва от 16.03.2004 г., както и сумата 1 647 лв., представляваща разноски по
делото.
Въз основа на така издадения изп.лист било образувано изп. дело № 30117/2005 г. в
СИС при СРС, впоследствие преобразувано в изп.д. № 20077870400122 по описа на ЧСИ М.
Д., а по-късно - в изп.д. № 20128400401062 и в изп.д. № 20238400400806 - двете по описа на
ЧСИ М. Ц., № *** от РКЧСИ.
Твърди се, че по първите две от горепосочените изп.дела не били извършвани
никакви изпълнителни действия. Изпращането и получаването на призовка за доброволно
изпълнение по първото дело не прекъсвали давността за вземането, а по второто единствено
била изготвена счетоводна експертиза за определяне размера на дължимите суми и лихви за
просрочие от 14.08.2007 г. Според ищецът това действие не прекъсвало давността.
Поддържа изп. дело № № 30117/2005 г. да е прекратено поради перемпция, с изтичане
на две годишният срок на 25.01.2007 г., през който не са искани и извършвани изпълнителни
действия, на основание чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК /отм./, без да е необходимо издаване на
постановление за възлагане.
Т. Б. починал на 08.01.2016 г., а ответницата Е. Т. Б. - Д., била негов законен
наследник.
На 21.03.2018 г. по изп.д. № 20128400401062 по описа на ЧСИ М. Ц., с
постановление на същата била наложена възбрана върху ГАРАЖ № 8, в гр.София.
На 24.10.2023 г. ищецът бил уведомен, че по изп.д. № 20238400400806, по описа на
ЧСИ М. Ц. за събиране на вземането по горепосочения изп.лист бил наложен запор на
банковите му сметки и възбрана на ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 139 и ГАРАЖ № 8 в
гр.София.
Твърди се, че извършването на изпълнителни действия и събирането на суми по
изп.д. № 806/2023 по описа на ЧСИ М. Ц. било незаконосъобразно, т.к. за периода от
21.03.2018 г. до 21.03.2023 г. вземанията по изпълнителен лист от 20.01.2005 г. са погасени
по давност, а в условието на евентуалност - това станало и в по ранен момент.
Твърди се същия ЧСИ да е прекратил с постановление образуваното пред нея изп.д.
№ 20128400401062 и върнал на ответницата, в качеството на наследник на Т. Б. Б.,
изпълнителният лист от 20.01.2005 г., след което образувала новото изп.д. - № 806/2023 г. въз
основа същият изпълнителен лист.
Поддържа прекратяването на първото образувано изп.д. - това под № 30117/2005 г. по
описа на СИС при СРС поради настъпила перемпция да предпоставя извършените след него
изпълнителни действия по всички дела, в които впоследствие то е преобразувано, също да са
незаконосъобразни и да не прекъсват давността.
Новата погасителна давност тече от датата, на която е предприето последното
изпълнително действие, поради което и ако се приеме, че изготвянето на счетоводната
експертиза по изп.д. № 20077870400122 на от 14.08.2007 г. прекъсва давността, то до
14.08.2012 г. е изтекла давността за вземането. Ако се приеме, че с образуване на изп. дело №
30117/2005 г. или от молбата от 25.01.2005 г. е прекъсната давността, то в евентуалност
давността за вземането изтича на 25.01.2010 г.
Твърди се след образуването на изп.д. № 20128400401062 при ЧСИ М. Д. в
2
двугодишен срок да не са извършвани никакви изпълнителни действия.
Затова възбраната от 21.06.2016 г. била незаконосъобразно наложена, при настъпила
перемпция.
По идентичен начин не били извършвани каквито и да е изп.действия по изп.д. №
20238400400806 в двугодишен период от образуването и наложената по същото възбрана.
Поддържано е висящността на изп.д. № 806/2023 г. по описа на ЧСИ Ц. да обуславя
правния интерес на ищеца от предявяване на исковата му молба, с която по изложените
съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните по делото, че поради изтекла погасителна давност ищецът не
дължи на ответника следните суми: 1/ сумата от 18 606 щатски долара, представляваща
главница по изпълнителен лист от 20.01.2005 г., издаден по гр.д. Nº 690/2004 г. на СГС, ГО;
2/ сумата от 63 227,46 лв., представляваща законната лихва върху главницата по
изпълнителен лист от 20.01.2005 г., издаден по гр. д. Nº 690/2004 г. на СГС, ГО, начислена за
периода от 16.03.2004 г. до 08.12.2023 г. – датата на предявяване на иска; 3/ сумата от 1 647
лв., представляваща разноски по гр.д. Nº 690/2004 г. на СГС, ГО, съгласно изпълнителният
лист от 20.01.2005 г., издаден по гр. д. Nº 690/2004 г. на СГС, ГО.
В отговора по исковата молба ответницата е оспорила предявените искове по
основание.
Оспорила е фактическите твърдения на ищеца и е навела от своя страна, че в случая
след издаването на процесния изпълнителен лист по образуваните изпълнителни дела са
били извършвани изпълнителни действия, които прекъсват давността.
Поддържа да е била налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържал
висящността на изп.процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи
и действия.
Твърди, че поради приложението на Постановлението на Пленума на ВКС от
18.11.1980 г. към момента на образуване на изп.дело погасителна давност не е текла.
Постановлението е загубило силата си, считано от даването на ново разрешение поставения
въпрос относно давността от ВКС с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС.
След този период по изп.дела били извършване множество действия , с които
многократно били прекъсвани давностните срокове.
Предвид на тези твърдения е поискано отхвърляне на предявените искове.
Решаващият състав на САС, , в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното
решение в неговата цялост и прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства пред първоинстанционния съд, съобразявайки основанията за неправилност,
посочени във въззивната жалба, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск и е подписано.
По същия страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на
ищеца/, за който /пак с оглед твърденията му в обстоятелствената част на исковата молба/ е
налице правен интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск за
установяване на факта, че не дължи паричното вземане, на което ответникът претендира да е
носител, защото се е погасило, поради изтекла погасителна давност след издаването на
изп.лист в полза на праводателя на ответницата-въззиваем.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното
решение въззивната инстанция намира за неоснователни, като за да достигне до този извод
съобрази от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и се установява от приобщените по делото писмени доказателства,
че на 20.01.2005 г. праводателят на въззиваемата се е снабдил с изпълнителен лист въз
основа на решение от 08.07.2004 г. по гр.д. № 690/2004 г. по описа на СГС, ГО.
3
Въз основа на последния и по молба от 26.01.2005 г. на Т. Б. пред СИС при СРС е
било образувано изп.д. № 30117/2005 г., по което е била изпратена призовка за доброволно
изпълнение на дължника.
Същото е било присъединено към друго изп.д. по описа на СИС при СРС - №
4741/2002 г., съобразно разпореждането на СИ от 07.06.2005 г., обективирано върху молба на
адв.Е. - пълномощник на взискателя Б., към която е приложила пълномощното си /л.12 от
изп.д. № 1062/2012 г., вкл. л.15 от същото, доколкото в призовката за доброволно
изпълнение горният факт - на присъединяване на двете дела, също е отразен/.
С друга молба от 19.01.2006 г. взискателят е поискал извършването на действия по
принудително изпълнения спрямо длъжника, вкл. по присъединено изп.д. № 4741/2002 г.,
чрез налагане на възбрана върху имоти на длъжника и справка в НОИ относно
осигурителния статут на длъжника.
По делото не са налице данни дали ДСИ е предприел действия въз основа на
посочената молба на взискателя.
С друга молба взискателят по дело е поискал същото да бъде изпратено по
подсъдност на ЧСИ М. Д. - № 787 от РКЧСИ, пред който е било образувано изп.д. №
122/2007 г.
По него взискателят е поискал насрочване на опис и оценка на собствен на длъжника
имот , поради което и с постановление от 28.09.2007 г. този ЧСИ е наложил възбрана върху
последния -магазин № 11 на степен груб строеж, както и офис със склад, находящи се в
гр.София.
С молба от 10.09.2009 г. пълномощникът на взискателя е поискал от ЧСИ Д. да насрочи
опис и оценка на възбранените имоти с негови постановления от 28.09.2007 г. Молби с
идентично съдържание - искане за изнасяне на имотите на публична продан, са депозирани
последователно от пълномощника на взискателя и на 23.09.2009 г., 09.06.2010 г., 21.12.2010
г., 06.06.2011 г., 30.11.2011 г. /л.80-л.86 от първоинстанционното дело/.
Въз основа на друга молба на взискателя образуваното пред ЧСИ Д. изп.дело е било
предадено и преобразувано под нов номер - 1062/2012 г. по описа на ЧСИ М. Ц..
По него е извършена рекапитулация на дълга и на длъжника е изпратено ново нарочно
съобщение за доброволно изпълнение.
Въз основа на нарочни молба и заявление от 13.03.2013 г. след образуването на делото
пред ЧСИ М. Ц. под № 1062/2012 г. взискателят е поискал присъединяването му към друго
такова, образувано пред същия ЧСИ - № 1061/2012 г. срещу СД“Хефес Д.“и извършването
на действия по принудително изпълнение - налагане на възбрана върху собствен на
длъжника имот, като е приложил и доказателства за платени ДТ /л53 - л.55 от
първоинстанционното дело/.
По изп.д. № 1061/2012 г. по молба на взискателката Б. - Д. е поискано извършването на
опис и публична продан на собствен на длъжника имот - апартамент, за което и Т. Б. е бил
уведомен надлежно. От своя страна с нарочно заявление от 02.07.2013 г. той е уведомил
ЧСИ Ц., че ще участва в публичната продан като взискател, без да внася задатък и представя
наддавателно предложение.
Със заявление от 04.09.2013 г. до същия ЧСИ Б. е поискал насрочването на нова
публична продан на същия имот - апартамент, а с друго от 28.10.2013 г. до ЧСИ А. П. - да го
присъедини като взискател по образуваното пред него изп.д. № 419/2012 г. с длъжник - Л. А.
Д..
В хода на висящото изп.д. № 1062/2012 г. по описа на ЧСИ Ц. взискателят Т. Б. е
починал на 09.01.2016 г. /удостоверение за наследници № 65/15.01.2016 г./, като с нарочно
заявление от 29.01.2016 г. единственият му законен наследник - неговата дъщеря Е. Б. - Д., е
поискала от ЧСИ Ц. да бъде конституирана като взискател по изп.дело.
С последваща молба от 28.03.2016 г. същата е поискала от ЧСИ да наложи запор върху
пенсията на длъжника след изясняване на пенсионния му статус. Взискателката е
информирала ЧСИ, че се присъединила към друго изп.дело водено срещу същия длъжник -
№ 419/2012 г. по описа на ЧСИ А. П. - № *** от РКЧСИ, но постъпилата по това дело сума
4
от продажба на възбранен имот била малка и не достатъчна да покрие задължението на Д.
към взискателите му.
С постановление от 30.03.2016 г. ЧСИ Ц. конституирала Е. Б. - Д. като взискател по
делото е наложила запор върху пенсията на длъжника до размера на задължението му към
взискателя.
С нарочно писмо изх.№ 3010-21-905/1 от 05.04.2016 г. на Н-к отдел „Изплащане на
пенсии“ при ТП на НОИ София град ЧСИ е уведомен, че спрямо пенсията на длъжника има
наложен запор по друго изп.дело - № 245/2009 г. на ЧСИ А. Б. и той се удължа.
С молба от 21.06.2016 г. взискателят Б. е поискала от ЧСИ Ц. да възбрани собствения
на длъжника и съпругата му апартамент, конкретно посочен, което е било сторено с
постановление от 21.06.2016 г., вписано в службата по вписвания на 22.06.2016 г., за
налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от апартамент № 139, подробно описан.
С последваща молба взискателката е поискала оценка и изнасяне на публична продан
на същия имот, , а с поредни запорни съобщения от 17.01.2018 г. върху пенсията му е
наложен запор, като е наложен запор и върху негови банкови сметки в Първа инвестиционна
банка, Общинска банка, и ТБ Инвест банк.
Поискала е и налагането на възбрана и върху друг имот на длъжника - гараж № 8, което
е сторено с постановление от 12.03.2018 г., вписано в Службата по вписвания на 21.03.2018
г.
На 09.10.2018 г. въз основа на друга молба на взискателката са изпратени нови запорни
съобщени ядо ПИБ АД, ТБ Инвестбанк АД.
Чрез ЧСИ Ц. взискателтака е изпратила и уведомление за прихващане на длъжника
между неговото задължение към нея и нейното в размер на 1 100 лв., разноски, присъдени
по гр.д. № 58460/2015 г. по описа на СРС.
С молба от 26.09.2023 г. взискателката е поискала прекратяване на изп.дело и връщане
на изп.лист, което е било сторено с постановление на ЧСИ Ц. от 27.09.2023 г.
На 29.03.2023 г. с молба вх.№ 9881 Е. Б. - Д. е поискала от ЧСИ Ц. да образува ново
изп.дело срещу въззивника-ищец въз основа на изп.лист, издаден в полза на нейния починал
баща Т. Б..
По нейно искане по това дело ЧСИ Ц. отново е възбранила собствения имот на
длъжника, представляващ апартамент № 139 и гараж № 8 и е наложила запор върху
банковите му сметки в ПИБ и Инвестбанк.
Постановлението за налагане на възбрана е вписано в Службата по вписвания на
11.10.2023 г.
При гореустановеното от фактическа страна решаващият състав намира
първоинстанционното решение за правилно като краен резултат, по следните съображения:
Според задължителните за настоящата инстанция разяснения в т.3 на ТР №
2/04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС по изпълнителните дела, образувани за
принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на ТР №
2/26.06.15 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като давността за тези вземания e
започнала да тече от 26.06.2015 г. - до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла
да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, но само когато са налице двете
кумулативно посочени в Постановление № 3/18.11.1980 г. на ВС предпоставки, а именно: 1/
да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително
осъществяване на вземане, "което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването
на иск или на възражение в исковия процес" и 2/ изпълнителното производство да е висящо.
Прието е, че когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените
две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, което при действието
на Постановление на BC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок.
В тези хипотези нова давност започва да тече от деня на прекратяването на
изпълнителното дело - до този момент се прилага чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, което тълкуване
отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за
5
загубило сила.
При действието на цитираното постановление на Пленума на ВС искането на
взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния
процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано.
При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015 г., срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от
момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие,
според нововъзприетото тълкуване.
Съобразно задължителните постановки на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изп.производство става по право и е без
правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.
В обобщение на посочените разяснения се налага, че в хипотезата на изпълнително
дело, образувано и перемирано преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, новата давност започва да тече от момента на настъпване на
перемпцията. Тя настъпва по право и спирането на давността се преустановява независимо
от това, дали съдебният изпълнител е постановил изричен акт за прекратяване на
изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /така и Решение №
132/14.05.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 1314/2023 г./.
Отнесени към настоящия казус същите предпоставят неоснователност на оплакванията
на въззивника за неправилност на обжалвано решение, че давността по настоящето
производство е започнала да тече от 26.06.2015 г.
Същите не са съобразени с дадените вече разяснения, като превратно се поддържа от
въззивника изпълнителното производство по първоначално образувано изп.д. под №
30117/2005 г. да е перемирано на 26.01.2007 г. /две години след образуването му/, поради
което и всички последващи изпълнителни действия по последващо образуваните изп.дела да
са незаконосъобразни, т.к. към посочената дата до 25.01.2012 г. давността не била спиране
и/или прекъсвана.
Това тълкуване на въззивника е несъответно на установените по делото факти, както и
на мотивите по т.3 на вече цитираното ТР № 2/04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на
ВКС, съобразно които перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на
кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на
съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи
подчинение на изпълнителния лист.
В този смисъл е разяснено, че вкл. след настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция,
поставя началото на ново процесуално правоотношение, доколкото с такова искане се
изпълва условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК.
Поради това и СИ продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист,
който е в негово държане, като за давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се
прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.
Последното, т.к. погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.
Затова като иска от СИ по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства и неговата активност, като взискател по изп.дело, е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие -
задължението това е на СИ, като образуването на изпълнително дело е правно
административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или
неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора.
6
В случая се установи безсъмнено по дело, че приживе взискателят Т. Б. след
образуването на изп.д. № 30117/2005 г. не е бездействал - същият непрекъснато е сезирал
първоначално ДСИ при СРС, а в последствие и ДСИ Д. и ЧСИ Ц. с искания за предприемане
на действия по принудително изпълнение спрямо въззивника-длъжник за събиране на
вземането, обективирано в изп.лист от 20.01.2005 г., вкл. и по няколкото съединени дела
срещу същия /обсъдените множество негови молби в периода 19.01.2006 г. - 30.11.2015 г./.
Тези негови действия следва да се приемат като необходими правно и фактически при
осъществяване на принудително изпълнение, защото именно чрез тях е изразил волята си
/вкл. чрез изрично и нарочно упълномощения си адвокат/ в писмен вид, пред орган на
принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул и с посочени
изпълнителни способи. По делото са налице данни и своевременно да е заплащал
необходимите такси за осъществяване на способите.
Ето защо и не може да се счете за състоятелен доводът на въззивника, че т.к. по
изп.дело под № 30117/2005 г. не били предприети действия по принудително изпълнение за
период от две години, то се е прекратило по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК към 26.01.2007 г.
В рамките на посочените две години от образуване на делото до 26.01.2007 г.
взискателят по него не е бездействал - поискал е присъединяването му към друг идела, по
които вече са извършвани действия по принудително изпълнение и изрично е поискал
пристъпване към принудително изпълнение спрямо собствени недвижими имоти на
длъжника с писмената си молба от 19.01.2006 г., чрез налагане на възбрана върху тях.
Липсата на дължимото се съдействие за осъществяване на тази способи от ДСИ, а след
образуване на делото пред ЧСИ Д. - и от него, не може да наложи извод, че делото е било
перемирано към 26.01.2007 г., защото, както вече се посочи, релевантно за настъпване на
перемпцията по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е бездействал на взискателя - изричният текст
на закона е „когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
В случая обаче, както вече се посочи, взискателят Б. е проявявал непрекъсната
активност в изп.производство - постоянно и последователно е сезирал първоначално ДСИ
при СРС, а в последствие и ДСИ Д. с искания за предприемане на действия по принудително
изпълнение спрямо въззивника-длъжник.
В отговор на част от тях ДСИ Д. е наложил запори върху недвижими имоти,
собственост на длъжника, но други действия по принудително изпълнение не е предприел.
Извършването на действия по принудително изпълнение, чрез налагането на възбрана
и провеждането на публична продан на собствени на длъжника недвижими имоти
взискателят Т. Б. е изискал и от ЧСИ М. Ц. с молба от 02.07.2013 г., след като по негова
молба образуваното пред ЧСИ Д. изп.д. е било изпратено на нея за продължаване на
изпълнението.
С оглед изложеното се налага активността на взискателя по образуваното
първоначално изп.д. под № 30117/2005 г. по описа на СИС при СРС, а впоследствие
преобразувано под № 122/2007 г. пред ЧСИ Д. и № 1062/2012 г. пред ЧСИ Ц. да не е довела
до перемирането му, доколкото в нито един момент от образуването на делото до 26.06.2015
г. - датата на постановяване на ТР по т.д. № 2/2013 г. взискателят не е бездействал за период
от поне две години.
А след като делото не е било прекратено, поради перемпция, се налага в случая да се
установи наличието и на двете предпоставки, посочени в т.3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по т.д.
№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и Постановление № 3/18.11.1980 г. на ВС, а именно: - пред
държавен орган - СИС при СРС да е направено надлежно волеизявление от взискателя Б. за
принудително осъществяване на вземане и 2/ изпълнителното производство по образуваното
по това волеизявление изп.д. да е висящо.
Наличието на посочените предпоставки налага по така образуваното изп.дело
давността за вземането, предмет на изп.лист от 20.01.2005 г., да е започнала да тече от
26.06.2015 г., т.к. до тази дата е била спряла на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД.
Затова и изводът на първоинстанционния съд в горната насока е правилен, а доводите
на въззивника, изложени както във въззивната жалба, така и в допълнително представените
7
писмени бележки, се явяват правно несъстоятелни, доколкото не държат сметка за
конкретно установените по делото факти относно процесуалната активност на взискателя по
изп.дело.
За прецизност на тези доводи следва да се отговори още, че всяко едно от вече
цитираните задължителни тълкувателни решения в мотивите си разглежда настъпването на
перемпцията по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК като санкция за процесуалното бездействие на
взискателя в изпълнителния процес, а не за бездействието на органа на принудително
изпълнение, каквото именно се установява по делото за опредЕ. периоди от време.
Последното бездействие обаче обаче не е релевантно за спиране теченето на давността,
съобразно обвързващо тълкуване на Постановление № 3/18.11.1980 г. на ВС до обявяването
на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
Въззивникът не е изложил оплаквания за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд в насока, че след 26.06.2015 г. давността по отношение процесното
вземане също не е изтекла, поради което и за изчерпателност само, доколкото има
отношение към крайния правен резултат, решаващият състав приема, че следва да изложи и
следните съображения:
Изводите на СГС, че след като в случая погасителната давност е започнала да тече,
считано от 27.06.2015 г., същата е била прекъсвана многократно с предприемането на
действия по принудително изпълнение в рамките на висящото изп.д. № 1062/2012 г. по
описа на ЧСИ М. Ц., вкл. и след смъртта на първоначалния взискател и конституиране на
негово място на въззивницата, като негов законен наследник, поради което и към момента на
предявяване на исковата молба не е изтекла, са правилни и обосновани, като постановени
при точно приложение на материалния закон и задължителната съдебна практика по него.
Ето защо и за избягване на излишното им приповтаряне въззивната инстанция
препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
За изчерпателност само следва да се добави, че даденото тълкуване в тези мотиви
относно прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД изцяло
съответства на изложените по-горе касателно обстоятелството, че същинско действие за
принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва
давността, но последната е обусловена само от поведението на кредитора.
Ето защо и ако неговото искане за съдействие по изп.дело е направено своевременно и
в съответната форма, непредприемането на същинското изпълнително действие от СИ преди
изтичането на давностния срок има за правен ефект прекъсването на давността, защото тя не
може да се прекъсне веднъж с искането на взискателя и втори път с предприемането на
действието.
Прекъсването на давността винаги е едно и настъпва веднъж – с искането за
осъществяване на определен изпълнителен способ, а в случая са налице безсъмнени данни
взискателят да е прекъсвал давността с редовни и своевременно направени искания, в
резултат на част от които са предприемани и съответните изпълнителни действия -
налагането на възбрани, изнасянето на имота на публична продан, налагането на запори
върху вземания на дължника.
Всяко едно от тези действия, подробно посочени по-горе, след 26.06.2015 г. са
прекъсвали давността по арг. от чл.116, б.“в“ ЗЗД и от осъществяването им е започвала да
тече нова давност, която не се установи по делото да е изтекла към датата на предявяване на
иска – 08.12.2023 г., вкл. при съобразяване на еднократното спиране на давността за периода
13.03.2020 г. - 21.05.2020 г., при приложение на нормата на чл.3 от специалния Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и § 13 от ПЗР на същия.
По изложените съображения, като правилно, обжалваното решение следва да се
потвърди.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивника
следва да се поставят доказано сторените по делото разноски от въззиваемата за платено
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител за осъществената от него
правна помощ и съдействия във въззивната инстанция.
8
Видно от представеният списък по чл.80 ГПК в о.с.з. от 30.10.2025 г. въззивницата
претендира като разноски платени 9 300 лв. като адвокатско хонорар на адв.Р. К..
Според отбелязването в списъка за същия били налице приложени по делото
договори за правна помощ, които да служат като разписка за получената сума. Такива
договор/договори към самия списък не се представят.
След запознаването си с делото решаващият състав констатира, че в производството
пред въззивната инстанция изобщо не е представян договор за правна защита и съдействие
между въззивницата и адв.К., в който да е уговорено претендираното възнаграждение за
предоставянето на правна защита и съдействие от адв.К. пред въззивната инстанция, нито
доказателства за изплащането им.
Ето защо и по арг. от т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
претендираните разноски не следва да се присъждат, поради отсъствието на доказателства за
извършването/заплащането им.
Поради последното и съдът не се произнася по иначе своевременно въведеното
възражение от насрещната страна за прекомерност на това възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 233/13.01.2025 г., постановено по гр.д. № 13851/2023 г. по
описа на СГС, ГО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9