№ 3403
гр. В., 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана К.а
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана К.а Гражданско дело №
20243110115923 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр.
В., бул. „К. Б." ****, срещу „С. К.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. Ц. Ш. ****, обективно кумулативно съединени искове както следва:
1/ иск по чл. 124 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
Договор за паричен заем № 415140/27.04.2020г. е нищожен на основание чл. 22, във връзка с
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, а в евентуалност - прогласяване за нищожна на клаузата на
чл.6.2. от Договор за паричен заем № 415140/27.04.2020г., предвиждаща заплащане на
неустойка, на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД / поради накърняване на добрите нрави/;
2/ иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 610,28лв., представляваща недължимо заплатена сума над главницата по кредита,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, а в
евентуалност - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100лева, частичен
иск от целя в размер на 610,28лева, представляваща неустойка по кредита, с която
ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.12.2024г до
окончателното заплащане на дължимата сума.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Твърди се,
че на 27.04.2020г. е сключил договор за потребителски кредит № 415140 с ответника, по
силата на който му е предоставен кредит в размер на 1000лева. Съгласно чл. 6.2 от договора,
заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема в размер на
610,28лв. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК. В случая неустойката представлявала разход, който следва да бъде включен
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не е сторено.
При положение че неустойката бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен.
Кредиторът не включва възнаграждението по т. нар. от него „обезпечение" към ГПР с
1
единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР е необходимо да
бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като неустойката за
непредоставяне на обезпечение категорично представлява разход по кредита за
кредитополучателя. В евентуалност, ако съдът намери договора за действителен, се сочи, че
неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, като излага аргументи в тази
насока. Твърди се още, че с оглед нищожността на договора, кредиторът се е обогатил
неоснователно, събирайки сумата от 610,28лв. Ако съдът приеме договорът за действителен,
а само клаузата, предвиждаща неустойка за непредоставяне на гаранция за нищожна, се
предявява евентуален частичен осъдителен иск за връщане на платената неустойка в размер
на 100лева от 610,28лв, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. Молбата е за
уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата
претенция се оспорва, като неоснователна. Сочи, че не е налице твърдяната
недействителност по смисъла на ЗПК. Отделно от това нищожността на отделна договорна
клауза не влечала недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага
и без нея. Твърди, че ищецът е разполагал с 14дни, в които да упражни правото си на отказ
от договора по реда на чл. 29 ЗКП. Отделно от това в периода 2019-2022г. ищецът бил
сключил общо 6 договора. Признава, че общо платената сума от ищеца по кредита е в размер
на 1610,28лева, но твърди, че клаузите на договора са действителни. Молбата е за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски.
В с.з. страните редовно призовани не се явяват и не се представляват. Исковата молба
и отговора се поддържат чрез нарочни молби.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че същите са
сключили договор за кредит № 415140/27.04.2020г.; че общо платената сума от ищеца по
договора за кредит е в размер на 1610,28лева.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
С определение № 6399/15.05.2025г. с доклда си по реда на чл. 140 ГПК, съдът на осн.
чл. 190 ГПК е задължил ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи заверено копие от договор за паричен заем № 415140/27.04.2020г., ведно с
погасителен план и приложенията му. На основание чл. 190, ал. 2 ГПК го е предупредил, че
при неизпълнение на това му задължение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК,
като може да приеме за доказани фактите, за които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
Ето защо, поради липса на изпълнение на така дадените указания, съдът приема за
доказани следните факти: че сключеният договор за паричен заем № 415140/27.04.2020г. е
нищожен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК; че клаузата на чл.
6.2, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, както и че същата е начислена в
претендирания размер от 610,28лева.
С оглед на приетото, а именно, че процесният договор не отговоря на изискванията
на чл. 11 ал. 1 т.9 и т. 10 от ЗПК, което води до неговата недействителност съобразно
2
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, следва че заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи- такси, неустойки и т.н.
В този смисъл главният установителният иск се явява основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД:
По делото не е спорен факта, че ищецът е заплатил по кредита сумата 1610,28лева, за
което са представени и съответните писмени доказателства, неоспорени от ответника в
предоставения срок.
Предвид установяване на недействителността на договора, въз основа на която е
начислена и процесната сума от 610,28лева и доказване заплащането на същата сума от
ищеца, следва да се приеме,че правопораждащият фактически състав на исковата претенция
по чл. 55, ал.1 от ГПК за връщане на даденото при първоначална липса на основание е
установен в условията на главно и пълно доказване, поради което и вторият предявен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД, се явява основателен и подлежи на уважаване. Като законна
последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважаването на главните установителен и осъдителен иск, съдът не дължи
произнасяне по заявените в условията на евентуалност такива.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.
Представен е списък по чл.80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена държавна такса от 97,24лева и адв. възнаграждение в общ размер на 900лева по
договор за правна защита от 11.08.2025г., в който е уговорено 500лева за установителния и
400лева за осъдителния иск. От ответника е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което
съдът счете за основателно.
В случай на обективно кумулативно съединени искове, каквито са в разглеждания
случай, по правило отговорността за разноски се определя според изхода на делото по всеки
иск. Това е така, тъй като обичайно исковете имат различен предмет, което предлога
самостоятелна защита по всеки. В случая обаче не може да не се съобрази, че
основателността на претенцията за връщане на даденото е непосредствен резултат от
уважаване на главния иск за недействителност на договора. По този съединен иск,
единственият допълнителен факт, който следва да се съобрази, извън преценката по чл. 22 от
ЗПК, е фактът на плащането, което по делото не е спорно. Ето защо, обосновано следва да се
приеме, че защитата по двата иска по съществото си е идентична и присъждането на
отделни възнаграждения не съответства на процесуалните усилия на адвоката. / в този см.
определение № 3761 / 11.08.2025г., постановено по в.ч.гр.д № 1676 по описа на ВОС/.
Поради изложеното в полза на ищеца се следва възнаграждение за процесуално
представителство, изчислимо върху материален интерес от 1610,28лева при съобразяване на
ориентира по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за адв. възнаграждения, или сумата от 461лева за
адв.възнаграждение. Така в полза на ищеца се дължат разноски в общ размер от 558,24лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е. К., ЕГН
**********, с адрес гр. В., бул. „К. Б." ****, и „С. К.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. Ц. Ш. ****, че договор за паричен заем № 415140/27.04.2020г. е
нищожен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, на основание
чл.124,ал.1 ГПК.
3
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
Ц. Ш. **** да заплати в полза на Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. В., бул. „К. Б." ****
сумата от 610,28лв., представляваща недължимо заплатена сума за неустойка по кредита,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 55,
ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.
Ш. **** да заплати в полза на Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. В., бул. „К. Б." ****
сумата от 558,24лева, представляваща сторени в производството съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4