№ 3374
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от И. Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20241110217579 по описа за 2024
година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. В. И., ЕГН **********, чрез адвокат И.
М. от САК, срещу Наказателно постановление №24-4332-009370/02.05.2024 г.,
издадено от Г.В.Б., началник-група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва:
на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП;
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП;
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
С депозираната жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли
същото да бъде отменено. Оспорва се верността на фактическата обстановка,
описана в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление (НП). Навежда се, че в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление не са посочени
1
всички обстоятелства от състава на вменените на жалбоподателя нарушения.
Твърди се, че нито актосъставителят, нито административнонаказващият
орган са посочили наличието на предвидимо препятствие или друга опасност
за движението, пред които жалбоподателят е следвало да бъде в състояние да
спре, съобразно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Поддържа се, че не е било реализирано
пътнотранспортно произшествие, тъй като в резултат от действията на
жалбоподателя не са били причинени материални щети. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И. В. Д., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат
И. М. от САК, която пледира за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган – началник-сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
М., която моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Юрисконсулт М. поддържа, че административните нарушения, вменени на
жалбоподателя, са безспорно установени. Процесуалният представител на
административнонаказващия орган претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
С писмени бележки , издадени от главен юрисконсулт С. М. с
пълномощно от администратинвонаказващия орган, се прави искане жалбата
да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. В писмени бележки се посочва,
че е налице пълно съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП
нарушения. Поддържа се, че в АУАН и в НП нарушението е описано от
компетентните органи пълно и ясно, като са били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. Излага се, че АУАН и НП изхождат от компетентни лица,
както и че са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Твърди се, че
не са били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Навежда се, че нарушението е доказано по безспорен начин, като наложеното
наказание е правилно определено по вид и размер и съответно на допуснатото
нарушение. Твърди се, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска
СРС да приложи чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Излага се, че не са налице основания
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното се иска от съда да
отхвърли жалбата като необоснована и недоказана и да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено
2
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят И. В. И., ЕГН **********, е правоспособен водач на
МПС с придобити категории „В“ и „М“, като му било издадено СУМПС ... г.,
валидно до 22.07.2026 г.
На 12.04.2024 г., около 09:20 часа, в гр. София, на ул. „ Ралевица“,
управлявайки лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х7 М50И“, с рег. № ...,
жалбоподателят И. И. навлязъл срещу пътен знак „В1“ с посока на движение
от ул. „Околовръстен път“ към ул. „И. Сусанин“. След като достигнал до
ресторант „Мийт Мания“ („Meat Mania”), опитвайки се да извърши маневра
завИ.е в обратна посока, жалбоподателят И. реализирал удар в две бетонови
колчета (бетонни ограничители за паркиране), намиращи се в ляво извън
платното за движение. В резултат на удара на управлявания от жалбоподателя
И. лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х7 М50И“, с рег. № ..., били
причинени щети в областта на предната броня. След удара управляваният от
жалбоподателя автомобил не спрял, а продължил движението си, като спрял
едва когато достигнал до ул. „Академик Димитър Попов“. След като спрял на
ул. „Академик Димитър Попов“, жалбоподателят повикал пътна помощ.
Ударът, настъпил между управлявания от жалбоподателя автомобил и
двете бетонови колчета (бетонни ограничители за паркиране), бил възприет от
неустановено по делото лице, което подало сигнал на телефон за спешни
повиквания 112. На подадения сигнал се отзовали полицейски служители при
06 РУ-СДВР, които установили на ул. „Академик Димитър Попов“
жалбоподателя И. и управлявания от него автомобил, който бил натоварен
върху репатриращ автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего“, рег. № .... На
място били изпратени и свидетелят П. П. и КК. - и двамата, заемащи длъжност
„младши автоконтрольор“ при СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР.
Свидетелят П. П. и КК. огледали щетите, причинени в резултат на удара,
настъпил между управлявания от жалбоподателя автомобил и двете бетонови
колчета (бетонни ограничители за паркиране). Жалбоподателят И. попълнил
саморъчна декларация, в която посочил обстоятелствата на удара, реализиран
между управлявания от него автомобил и двете бетонови колчета (бетонни
ограничители за паркиране), и причините за настъпването му. КК. съставил
Протокол за ПТП №1851978 (рег. № 5517) от 12.04.2024 г., ведно със скица.
Свидетелят П. П., в присъствието на жалбоподателя И. И. и на КК.,
съставил АУАН серия GA, № 1205817/12.04.2024 г., с който повдигнал срещу
жалбоподателя Кирил Д. административнонаказателно обвинение за
нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение бил предявен на
жалбоподателя И., който го подписал и посочил, че няма възражения срещу
него. На жалбоподателя Д. бил връчен и препис от АУАН.
В законоустановения 7-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
жалбоподателят представил писмени възражения, в които посочил, че след
настъпилия удар е преместил управлявания от него автомобил, за да не
3
възпрепятства движението. В писмените възражения жалбоподателят И.
изложил, че не е подал сигнал за настъпилия удар, тъй като в резултат на него
не е имало жертви или пострадали лица.
На 02.05.2024 г. Г.В.Б. – началник-група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“, издала атакуваното Наказателно постановление №24-4332-009370,
с което наложила на жалбоподателя И. административни наказания, както
следва:
на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложила
административно наказание „глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП;
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложила административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП;
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложила административни
наказания „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено
следното от фактическа страна: гласни – показания на свидетеля П. П. П.;
писмени - Протокол за ПТП №1851978 (рег. № 5517) от 12.04.2024 г.,
саморъчна декларация от 12.04.2024г., скица на пътнотранспортно
произшествие, докладна записка от Й.Й. от 12.04.2024 г., справка – картон на
водача, Заповед № 513з-9195/05.12.2016 г., Заповед № 8121к-13180/23.10.2019
г., акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
При изграждането на изводите си за релевантната фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетеля
П. П., от които се установява мястото, на което е настъпил ударът между
управлявания от жалбоподателя И. автомобил и двете бетонови колчета
(бетонни ограничители за паркиране). Съдът дари с довери и показанията на
свидетеля П. в частта, в която той заявява, че ударът е настъпил вследствие на
предприета от жалбоподателя маневра. Настоящият съдебен състав не се
довери на съобщеното от свидетеля П. в частта, в която той съобщава, че в
резултат на настъпилия удар двете бетонови колчета (бетонни ограничители за
паркиране) са били отчупени от земята, тъй като тази част от показанията на
свидетеля П. не намират опора в останалия доказателствен материал.
При изграждане на фактическите си изводи съдът се довери и на
писмените доказателства, които също оцени като еднопосочни и
непротиворечиви. Въз основа на писмените доказателства съдът формира и
изводите си за компетентност както на актосъставителя, така и на
4
административнонаказващия орган.
При така установените фактически обстоятелства, съдебният
състав на първостепенния съд намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното
наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
От гледна точка на процесуалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз
основа на акт за установяване на административно нарушение, който е
съставен от компетентен орган. Съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, полицейските органи, заемащи
длъжност „младши автоконтрольор“ в СДВР, са оправомощени да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. В процесния
случай, АУАН серия GA, № 1205817/12.04.2024 г., е бил съставен от свидетеля
П. П. П., който, видно от Заповед № 513з-9195/05.12.2016 г., е бил
предназначен на длъжност „младши автоконтрольор“ I степен в 01 група
„Пътен контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол на пътното движение“
към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същият разполага с
материална и териториална компетентност да съставя актове за установяване
на нарушения на ЗДвП.
На база съставения акт за установяване на административно нарушение
е издадено и обжалваното наказателно постановление, което също се явява
издадено от компетентен орган. Видно от т. 3.10 на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, началникът
на сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР, е оправомощен
да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната
територия. От приобщените по делото заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, и акт за встъпване в длъжност
от 29.10.2019 г. се установява, че издалата наказателното постановление Г.В.Б.
заема длъжност началник на 01 група „Административно наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, поради което и тя се явява оправомощена да издава
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
Съдът служебно констатира, че са спазени давностните срокове за
5
съставяне на АУАН и издаване на НП по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 от ЗАНН и
чл. 43 от ЗАНН- актът е съставен в присъствието на един свидетел, който е
присъствал и при установяване на нарушението, и на санкционираното лице.
Подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и
препис
По отношение на нарушението, цифрово квалифицирано по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, съдът намира следното:
На първо място следва да бъде отбелязано, че според нормата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Съгласно горепосочената разпоредба, водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП
следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при което то е извършено. В процесния случай в АУАН и НП
досежно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е посочено единствено, че
жалбоподателят И. поради несъобразена скорост с релефа на местността, е
реализирал ПТП. За да бъде нарушението описано по изискуемия от закона
начин, позволяващ на нарушителя да разбере вмененото му нарушение и да
организира своята защита, следва в АУАН и НП да бъде посочено какво
конкретно водачът е извърши или е пропуснал да извърши, за да бъде
реализирано ПТП - какви са били особеностите на релефа на местността; имал
ли е възможност водачът да избегне този удар; скоростта на движение на
управляваното от водача МПС и т. н. В процесния случай, обаче, нито в АУАН,
нито в НП не е посочено какъв е бил релефът на местността, какви са били
конкретни обстоятелства, с които се твърди, че жалбоподателят И. не е
съобразил скоростта на движение, каква е била скоростта на движение на
управлявания от жалбоподателя И. лек автомобил и защо актосъставителят и
административнонаказващият орган са приели, че скоростта на движение на
автомобила, управляван от жалбоподателя И., не е била съобразена с релефа
на местността. Предвид изложеното, настоящият съдебен намира, че по
отношение на нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са нарушени изискванията
на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН да се посочат
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Непълното описание
на фактическата обстановка, ограничава правото на защита на
санкционираното лице, поради което представлява съществено процесуално
6
нарушение.
Независимо от горепосоченото, настоящият съдебен състав намира, че в
хода на съдебното производство не бяха събрани и доказателства, от които по
безспорен и несъмнен начин да бъде установено, че жалбоподателят И. не е
изпълнил едно измежду задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Не бе
установено както скоростта, с която се е движил управлявания от
жалбоподателя И. лек автомобил, така и какви са били особеностите на релефа
на местността. Предвид това не може бъде направен безспорен и категоричен
извод, че причината за удара, настъпил между управлявания от жалбоподателя
И. автомобил и двете бетонови колчета (бетонни ограничители за паркиране),
е именно скорост, несъобразена с релефа на местността.
С оглед изложените аргументи настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП атакуваното
наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като бе
констатирано непълно описание на обстоятелствата, при които твърдяното
нарушение е било извършено, което е довело до неяснота на
административното обвинение.
По отношение на нарушението, цифрово квалифицирано по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира следното:
В процесния случай при съставянето на АУАН и НП от страна на
актосъставителия и административнонаказващия орган е допуснато
процесуално нарушение – неправилно приложение на материалния закон при
подвеждане на обстоятелствата на административното нарушение под
хипотезата на правната норма, което процесуално нарушение ограничава
съществено правото на защита на жалбоподателя И.. В АУАН и НП е
посочено, че жалбоподателят И. е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, която предвижда задължение на участниците в ПТП, без да създават
опасност за движението по пътя, да спрат, за да установят какви са
последиците от ПТП, но такива обстоятелства не са посочени нито в АУАН,
нито в НП. В тази връзка следа да бъде отбелязано, че в обстоятелствената
част на АУАН и НП е посочено, че „след ПТП водача не уведомява
собственика на повредената инфраструктура и органите на МВП, а обръща
автомобила и напуска мястото на ПТП“. Описанието на обстоятелствата на
твърдяното нарушение сочи на неизпълнение на част от признаците на
задължението на жалбоподателя по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП - в
случаите, когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания, като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози до пристигането на контролните органи. Предвид това в частта
относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при съставянето на АУАН
7
и издаването на атакуваното НП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в дадена от актосъставителя и
административнонаказващия орган неправилна квалификация на вмененото в
отговорност на жалбоподателя И. нарушение. Последното се явява основание
за отмяна на обжалвания акт в тази му част.
По отношение на нарушението, цифрово квалифицирано по на чл.
6, т. 1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав не споделя изложените в жалбата
възражения за опорочаване на административната процедура по съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление. В двата акта са налице
предвидените в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Недвусмислено
е посочена датата на извършване на нарушението – 12.04.2024 г., мястото на
извършване на нарушението – гр. София, по ул. „Ралевица“ с посока на
движение от ул. „Околовръстен път“ към ул. „И. Сусанин“, описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено –
управлявайки лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х7 М50И“, с рег. № ...,
нарушава пътен знак „В1“, намиращ се на кръстовището с ул. „Българска
легия“, както и че жалбоподателят И. е имал качеството на водач на
процесното МПС. Същевременно словесното описание на нарушението
съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В
тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
съгласно актуалната практика на АССГ разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не
е бланкетна ( В този смисъл Решение № 2066 от 28.03.2024 г. на АдмС -
София по адм. д. № 11699/2023 г.; Решение № 3995 от 15.06.2022 г. на АдмС -
София по адм. д. № 3578/2022 г.). Поради това съдът намира, че
непосочването в АУАН и НП на разпоредбата чл. 47 от ППЗДвП, където е
посочено значението на пътния знак „В1“, не представлява нарушение при
описание на нарушението и правната му квалификация, като същите са
достатъчно ясно и пълно посочени, поради което жалбоподателят И. е бил
способен да разбере вмененото му нарушение и да организира защитата си.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правата на жалбоподателя.
По приложението на материалния закон:
Съдът приема, че жалбоподателят И. И. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. За
да бъде извършено нарушението, е достатъчно да бъде нарушено едно от тези
задължения на водач на МПС.
8
От кредитирания доказателствен материал се установява, че на
12.04.2024 г., около 09:20 часа, в гр. София, на ул. „Ралевица“, управлявайки
лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х7 М50И“, с рег. № ..., жалбоподателят
И. И. навлязъл срещу пътен знак „В1“ с посока на движение от ул.
„Околовръстен път“ към ул. „И. Сусанин“. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП
пътен знак „В1“ указва следното „Забранено е влизането на пътни превозни
средства“. Пътният знак „В1“ се използва за сигнализиране на пътен участък,
забранен за движение на ППС в една посока. С оглед на това съдът приема, че
от обективна страна жалбоподателят И. е извършил вмененото му нарушение.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя И. при форма
на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е
целял настъпването на същите. Жалбоподателят И. е съзнавал, че навлиза и
преминава през еднопосочна улица, но игнорирал поставения пътен знак „В1“,
чието значение той като правоспособен водач познавал, но игнорирал, като
продължил да управлява автомобила си, въпреки забраната за навлизане на
пътни превозни средства в съответната улица.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен
на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение.
В процесния случай приложение следва да намери санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, в редакцията към датата на
нарушението и преди изменението с ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 64 от 2025 г., в
сила от 7.09.2025 г., тъй като се явява по-благоприятна за жалбоподателя,
доколкото предвижда глоба в по-нисък размер. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 1 от
ЗДвП, в редакцията към датата на нарушението, водач, който навлиза след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се
движи в забранената посока на еднопосочен път, се наказва с глоба в размер
на 30 лева. За извършеното нарушение законодателят е бил определил
административно наказание в абсолютен размер, съвпадаш с този, наложен от
административнонаказващия орган в процесния случай, поради което за съда
не съществува възможност да редуцира размера на наложеното
административно наказание.
В заключение, настоящият съдебен състав, мотивиран от
гореизложеното, намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено в частта относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и да
бъде отменено в частта за нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По разноските:
С оглед изхода на делото, то право на разноски има както
жалбоподателят, тъй като издаденото наказателно постановление се отменя за
9
две от нарушенията, така и административнонаказващият орган, тъй като
обжалваният акт се потвърждава за другото нарушение.
Процесуалният представител на жалбоподателя И. претендира разноски
в размер на 600 лв., за които представя доказателства, че уговореното
възнаграждение е било получено на 22.11.2024 г. Същевременно, в
депозираните по делото писмени бележки, изготвени от главен юрисконсулт
С. М., е релевирано възражение за прекомерност на размера на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. След като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, както и че в производството пред районния съд са проведени
две съдебни заседания, настоящият съдебен състав прецени, че
претендираното възнаграждение от 400 лева следва да бъде редуцирано на 300
лева. Доколкото в частта, касаеща нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
атакуваното наказателно постановление бе потвърдено, а в останалата част
относно нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
бе отменено, то в случая редуцираното адвокатско възнаграждение следва да
бъде присъдено в полза на жалбоподателя пропорционално на отменената част
на наказателното постановление, а именно в размер на 200 лева.
Настоящият съдебен състав намери за основателно и претендираното от
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение. След като взе под
внимание, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че
производството пред районния съд се е развило в две съдебни заседания, както
и че по делото е разпитан един свидетел, съдът прецени, че юрисконсултското
възнаграждение, което следа да бъде заплатено от въззивника на
административнонаказващия за процесуално представителство по настоящото
съдебно производство следва да бъде определено по съразмерност на основа
минималния размер, предвиден в чл. 27е Наредбата за заплащането на правна
помощ – 80 лева. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят И. следва да бъде осъден да заплати на
административнонаказващият орган юрисконсултско възнаграждение в размер
на 26,67 лева, съразмерно с потвърдената част на наказателното
постановление.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева, поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, предвид това, че в производството пред районния съд са
проведени две съдебни заседания и това, че наказателното постановление бе
10
частично отменено в частта му относно вменените на жалбоподателя
административно нарушени по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично наказателното постановление №24-4332-
009370/02.05.2024 г., издадено от Г.В.Б., началник-група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, В ЧАСТТА, в която на И. В. И., ЕГН **********, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, И В ЧАСТТА, в която на И. В. И., ЕГН **********, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
(два) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, в
която на И. В. И., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30
(тридесет) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И.
В. И., ЕГН **********, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отменената част от наказателното постановление
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 26,67 (двадесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11