Определение по адм. дело №2492/2025 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на Ю. Б., [ЛНЧ], украинска гражданка с предоставена временна закрила, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетната А. Б., чрез пълномощника ѝ адв. М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/23636 от 29.09.2025 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив към Агенция за социално подпомагане, издадена от упълномощено лице Д. Й., съгласно Заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна и необоснована, постановена в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона, и моли съда да я отмени. Процесуалният ѝ представител излага доводи, че жалбоподателката и детето ѝ са украински граждани с предоставена временна закрила в Република България, пристигнали след началото на военния конфликт в Украйна. Представено е удостоверение, че детето е записано в българско училище за учебната 2025/2026 г. На това основание е подадено заявление до Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, като с процесната заповед е постановен отказ. Според изложеното в жалбата този отказ противоречи на Конституцията на Република България, Конвенцията за правата на детето, Директива 2001/55/ЕО, Закона за убежището и бежанците и международните стандарти, гарантиращи равнопоставеност на лицата с временна закрила.

Ответникът е представил пълната административна преписка по оспорваната заповед, както и писмен отговор, в който изцяло оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че Ю. Б. е подала заявление-декларация, в което е декларирала украинско гражданство. Ответникът счита, че по силата на чл. 3, т. 5 от Закона за семейни помощи за деца право на семейни помощи имат само чужди граждани, които постоянно пребивават в страната и ако това право е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Поддържа, че към момента не съществува такъв закон или международен договор относно граждани на Украйна и че разпоредбата не намира приложение спрямо лица с временна закрила, поради което правилно е постановен отказ.

По отношение на претендираните разноски ответникът счита, че искането следва да бъде оставено без уважение поради липса на доказателства за материално затруднение на жалбоподателката, а при евентуално приемане на такова – да се определи минимален размер на адвокатското възнаграждение, съобразно Решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и ниската фактическа и правна сложност на делото.

След извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице с правен интерес. Оспорването е с искане за отмяната на акта като незаконосъобразен.

Предвид изложеното делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с конституиране на страните съобразно чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК, както и с даване на указания по чл. 163, ал. 3 АПК относно разпределението на доказателствената тежест съобразно чл. 170 АПК и чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 1 АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 15.12.2025 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените адреси.

КОНСТИТУИРА страните, както следва:

Жалбоподател – Ю. Б.;

Ответник – началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 1 АПК на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и спазването на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, че носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни правни последици.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните. Призовките, съобщенията и съдебните книжа да бъдат изпращани преимуществено чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез Системата за сигурно електронно връчване, ако страните са регистрирани там. При посочен електронен адрес да се използва редът по чл. 18а и чл. 137 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.