№ 6357
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20231100110770 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Комисия за отнемане
на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с която е предявен срещу М. Г.
(M.G.) иск с правно основание чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество – сума в брой от 1 562 865
евро, с левова равностойност в размер на 3 056 698,26 лв.
Ищецът твърди, че ответникът М. Г. (M.G.) роден на ******** г. в гр.
Истанбул, р. Турция, с турско гражданство, притежаващ статут на временно
пребиваващ в р. Румъния от 2021 г., месторабота - шофьор, адрес: Р. Турция,
гр. Истанбул, кв. „Шишли“, ул. „********, е обвинен в това, че на 23.03.2023 г.
на ГКПП „Капитан Андреево”, при излизане от България за Турция, не е
изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено
във валутна митническа декларация парични средства - сумата от 1 562 865
евро, с обща левова равностойност в размер на 3 056 698,26 лв., пренасяни
през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския
съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон и стойността на
предмета на престъплението е в особено големи размери - престъпление по
чл. 251, ал. 1 от НК. Престъплението попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17
от ЗОНПИ. В образувана проверка по ЗОНПИ комисията е установила, че
няма установено придобито имущество или доходи на територията на
страната. От получената от сектор „Миграция“ с вх. № ТД08ПЛ/УВ-
5378/25.04.2023 г. информацията се установяват 1 662 записи на данни за
влизания/излизания през ГКПП на Република България от проверяваното
1
лице. Преминаванията са почти ежедневни, има такива с неустановена дата на
излизане, респ. влизане в страната, липсва информация за дестинацията на
пътуванията. С обезпечителна мярка в полза на КПКОНПИ е наложен запор
на намерени и иззети парични средства в размер на 1 562 865 евро с левова
равностойност 3 056 698,26 лева, временно задържани но решение N9 32-
113474/23.03.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, находящи се на
съхранение в ТД Митници Бургас. Извършеният въз основа на събраните
доказателства анализ сочи, че М. Г., роден на ******** г. в р. Турция, за
проверявания период от 03.04.2013 г. до 03.04.2023 г. е реализирал: Доходи,
приходи и източници на финансиране в размер на 0 лв. и обичайни и
извънредни разходи в размер на 0 лв. Установен нетен доход е отрицателен - в
размер на 0 лв. , а имуществото е общо в размер на 3 056 698,26 лв., - иззети и
налични парични средства в размер на 3 056 698,26 лв. Установеното
несъответствие в размер на 3 056 698,26 лв., което е значително, поради което
комисията иска отнемане на незаконно придобито имущество от 1 562 865
евро с левова равностойност в размер на 3 056 698,26 лв.
Ответникът оспорва иска. Оспорва твърдението имуществото да е
придобито по престъпен начин и/или с неустановен законен източник.
Признава, че не е изпълнил задължението си да декларира писмено във
валутна декларация на границата носената от него парична сума, за което е
осъден с влязла в сила присъда. Сочи, че е транзитно преминаващ през
страната ни чужденец, проведени са проверки дали паричните средства имат
незаконна цел, или са заплаха за финансовата система за целта на изпиране на
пари и финансирането на тероризма и пр. на основание Регламент 2018/1672
на Европейския съюз и на Съвета от 23 октомври 2018 г., като проверките не
са събрали подобни данни. Носената и недекларирана на митница „Капитан
Андреево“ валута не е придобита в Република България. Сочи, че в
наказателното производство е дал обяснения как е придобита валутата, макар
в отговора да не посочва конкретни факти за това. В хода на разглеждане на
делото излага твърдения, че процесната сума е с произход – договор за заем от
юридическо лица, регистрирано в Република Украйна. Моли предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Правото по чл. 141 ЗОНПИ е призната и гарантирана от закона
възможност в полза на държавата да се отнемат принудително и безвъзмездно
имуществени права при наличие на следните предпоставки:
1) проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпление
измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ;
2). ответникът да са придобил в проверявания период имущество със
2
значителна стойност, за което не е установен законен източник, като
несъответствието между стойността на имуществото (а не сбора на разходите)
и нетния му доход следва да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван
период; несъответствието следва да се разбира като увеличение на
имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период;
3). за всяко конкретно имущество, отнемане на което се иска, да не се
установява законен източник на средства;
4). в случай че предмет на отнемане е паричната равностойност на
липсващо или отчуждено имущество, сумите следва да са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период;
5). законност на намесата в мирното ползване на притежанията -
установена или предположена чрез логически обосновано съждение
причинно-следствена връзка между имуществото, чието отнемане се иска и
незаконната дейност на проверяваното лице (престъпление или
административно нарушение, установено по съответния ред).
С ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания по
въпроса какво представлява „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на
ЗОНПИ, което участва при определяне размера на несъответствието в следния
смисъл: че същото обхваща само правата, но не и задълженията
(„собственост, материална или нематериална, движима или недвижима,
ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи право на
собственост или друго вещно право върху тях“). Имущество, което е
напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето
от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е
отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността
на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо
на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата,
имуществото се отнема от „приобретателя“. ВКС приема, че при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на
ЗОНПИ не участват получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период.
При прилагане на ЗОНПИ съдът следва да съобразява и охраната на
права и законни интереси, гарантирани от законодателни актове от по-висш
ранг, в случая – Конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(Европейската конвенция за правата на човека, КЗПЧОС) и Протокол № 1 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Париж,
20.III.1952 г.), които са приети и ратифицирани от Република България и по
силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ са част от вътрешното право на
3
страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които им противоречат. С член 1 на Протокол № 1 се установява правото на
мирно ползване на притежания за всяко физическо или юридическо лице, като
ограничение в правото се допуска само в интерес на обществото и съгласно
условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното
право. В този смисъл следва да се съобразят дадените от ЕСПЧ разяснения в
решенията по делото Й. и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, от
26 септември 2023 г. и делото Т. и други срещу България, жалби № 50705/11 и
6 други от 13 юли 2021 г. В посочените две решения ЕСПЧ приема, че за да
бъде конфискацията по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията и
гаранциите на член 1 от Протокол № 1, националните органи трябва да
установят престъпна дейност или административно нарушение, за които
се твърди, че са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на
отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество
(така § 138 от решението по делото Й. и други с/у България). Доколкото сега
действащия ЗОНПИ от 2018 г. приема идентичен подход при установяване на
условията за отнемане на имуществото като Закона от 2012 г., съдът намира,
че разясненията, дадени от ЕСПЧ по предходните закони за гражданска
конфискация, са относими и в разглеждания случай. В подобен смисъл е и
практиката на ВКС: Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр.д.№ 4647 по описа
за 2021г. на ІІІ г.о., Решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939 по описа
за 2023 г. на IV г.о., определение № 30 от 07.01.2025 г. по ч. гр. д. №
3264/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др., в които се приема, че доколкото се
касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността, съгласно чл.1
от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за пропорционалност и
следва да установи дали престъпната дейност е довела до придобиване на
имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази
дейност и въпросното имущество.
Първите две и последните две предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че
имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от
законен произход, които са били налични в патримониума му към момента на
придобиването. При установяване на първите две предпоставки – че
проверяваното лице е привлечено като обвиняем за престъпление измежду
посочените в закона и че общо за целия проверяван период има
несъответствие между придобитото имущество и законните доходи в размер,
надвишаващ 150 000 лв., съдът следва да пристъпи към изследване на третата
предпоставка, като следва да преценява имущественото състояние на
ответника към момента на придобиване на всяко имущество, отнемане на
което се иска, за да приеме дали конкретното имущество е придобито с
разполагаеми към момента средства от законен източник на доходи. След това
следва да се обсъди дали има установена по съответния ред престъпна
дейност или административно нарушение, извършени от проверяваното лице
4
и дали може логически да се обоснове съждение за причинно-следствена
връзка между имуществото, чието отнемане се иска и незаконната дейност на
проверяваното лице.
1. При изследване дали е налице първата предпоставка съдът съобрази
следното:
Представено е по делото уведомление от Районна прокуратура -
Хасково с вх. №502/30.03.2023 г., че лицето М. Г. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 251, ал. 1 НК – валутно престъпление –
неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства в
особено големи размери, пренасяни през границата на страната, по Бързо
производство № 33/2023 г. по описа на ТД Митница-Бургас, по прокурорска
преписка № 1352/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, ТО - гр.
Свиленград.
С протокол № ТД 08 ПЛ/УВ-4616/03.04.2023 г. е образувана проверка
по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ. Периодът на проверката е от 03.04.2013 г. до
03.04.2023 г.
Установява се от справките от АИС „Български документи за
самоличност“ и от МВР – ОДМВР-Пловдив, сектор „Миграция“, че М. Г. е с
турско гражданство, няма разрешено пребиваване на лицето в Република
България и в проверявания период - 03.04.2013 г. до 03.04.2023 г. има общо
1 622 броя вписани данни за влизане и излизане от Република България през
ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Дунав Мост, сочещи на транзитно
преминаване – пребиваването на територията на страната е в
продължителност на часове.
От изложеното следва, че е налице първата предвидена предпоставка, а
именно – предявеният иск е насочен срещу обвиняем за престъпление
измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ.
2. При изследване дали е налице втората предпоставка съдът съобрази
следното:
За да е налице втората предпоставка, следва да бъдат установени:
- доходи, приходи и източници на финансиране, законните източници
на доходи;
- размерът на извършените обичайни и извънредни разходи от
ответниците, в това число разходите за издръжка съобразно данните на
Националния статистически институт и разходите за пътуване;
- вида и стойността на придобитото през проверявания период
имущество;
- наличието на значително несъответствие (надвишаващо 150 000 лв.)
между стойността на придобитото имущество и нетния доход в проверявания
5
период – увеличение, превишаващо 150 000 лв. на имуществото, с което
ответниците са разполагали в началото и края на изследвания период;
На отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото
имущество (чл. 1, ал. 2 ЗОНПИ) като това е имуществото, за придобиването
на което не е установен законен източник (чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ).
Производството по отнемане на незаконно придобито имущество се образува
от Комисията, когато може да се направи обосновано предположение, че
дадено имущество е незаконно придобито (чл. 107, ал. 1 ЗОНПИ). Обосновано
предположение е налице, когато след проверка се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице (чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ).
Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗОНПИ „имущество“ е всякакъв вид собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни
права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или
други права върху него. Съгласно § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
Както бе посочено по-горе и съобразно ТР №4/2021 г. на ОСГК на ВКС
несъответствието следва да се разбира като увеличение на имуществото, с
което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че следва да се извършват
последователно следните действия: 1. Да се определи стойността на
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и
стойността на имуществото в края на проверявания период. 2. След сравнение
на двете суми, ако имуществото се е увеличило, следва да се прецени дали
превишението надхвърля 150 000 лв. 3. В случай, че е налице превишение с
повече от 150 000 лв. между притежаваното имущество в началото и в края на
периода, следва да се определи дали това превишение е необосновано –
несъответстветно на законния доход на лицето. Преценката се извършва като
сравнят размерът на законния доход, намален с размера на разходите на
проверяваното лице и семейството му за процесния период и придобитото
имущество, налично в патримониума на ответника. В подобен смисъл е
практиката на ВКС: решение № 147/16.09.2019 година, постановено по гр. д.
№ 1998/2018 година и решение № 191/15.02.2021 година, постановено по гр.
д. № 4769/2019 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №
50116/03.04.2024 година по гр.д. № 36988/2021 година, ВКС, ГК, ІV г. о. и др.
Съобразно представените писмени доказателства и заявените от ищеца
фактически твърдения, М. Г. няма установено придобито имущество или
доходи на територията на страната.
По повод дадени на ищеца изрични указания, че не сочи доказателства
за доходи, приходи и източници на финансиране на лицето в мястото на
обичайното му пребиваване и размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, в
това число за издръжка на лицето и семейството му съобразно данните на
6
съответния орган по статистика в мястото на обичайното му пребиваване,
няма ангажирани доказателства.
Не могат да се споделят доводите на ищеца, че в конкретния случай
доколкото се касае за конкретната сума, пренасяна на територията на страната,
относимият период е само периодът, в който ответникът е влязъл на
територията на страната и се е опитал да напусне, без да декларира сумата.
Подобна теза няма опора в закона. Обстоятелството, че според
доказателствата по делото - адресни регистрации в Румъния и Турция,
разрешително за пребиваване в Румъния до 12.05.2026 г., ответникът е имал
обичайно местопребиваване в посочените две държави, без да има данни да е
пребивавал в България (освен краткосрочно – при условията на транзитно
преминаване), не дава основание да не се приложат чл.107, вр. чл.112 и
чл.114 ЗОНПИ, а именно – да се извърши проверка, обхващаща период от
10 години назад считано от датата на започването и включваща
сведения за имуществото на ищеца и членовете на семейството му,
обичайните и извънредните доходи и разходи за издръжка, други
обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на
имуществото. При липса на посочените данни не може да се извърши
икономически анализ, съответно – да се обоснове извод за липса на установен
законен източник на имуществото, предмет на иска за отнемане. Законът не
прави изключение по отношение на лицата, които не са български граждани,
съответно – нямат обичайно местопребиваване на територията на Република
България в проверявания период. Напротив – съдебната практика по повод
компетентността на българските съдилища да разглеждат искове по ЗОНПИ
срещу лица – чужди граждани или за отнемане на незаконно имущество в
чужбина приема, че „материалното право на държавата да отнеме
незаконно придобито имущество по реда и условията на ЗОНПИ може да
възникне и когато ответникът/проверяваното лице е чужденец - лице, което
не е български гражданин, но към момента на престъплението, за което е
привлечен като обвиняем и поради което е образувана проверката от
КОНПИ, е пребивавал макар и за кратък период в Република
България/преминал е транзитно през нейната територия“ … „Основно
задължение на гражданите е да спазват и изпълняват Конституцията и
законите, да зачитат правата и интересите на другите (чл. 58, ал. 1 от
Конституцията). Лицата, които се засягат от гражданската конфискация
по ЗОПДНПИ, като са се обогатили по незаконен начин, са нарушили това
изискване, поради което не могат да получат закрилата по чл. 17, ал. 1 - 3 от
Конституцията, която се дължи само на законните приобретатели на
имуществени права. … Чужденците - лицата, които не са български
граждани, и пребивават/намират се на територията на Република България,
също са адресати на този закон. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Основния закон, те
имат всички права и задължения по тази Конституция. Те също не трябва
да се обогатяват с имущество, придобито от дейност, която се намира
извън закона. Задължението им произтича също от основния закон.
7
Конституцията и ЗОНПИ не го свързват с българското гражданство, а с
обществения интерес“ - така определение № 30 от 07.01.2025 г. по ч. гр. д.
№ 3264/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. От изложеното следва, че
обстоятелството, че ответникът не е български гражданин и няма обичайно
местопребиваване в България през проверявания период, не изключва
приложението на чл.107, чл.112 и чл.114 ЗОНПИ. Поради това за да установи,
че претендираното право съществува, ищецът следва да докаже
осъществяване на всички факти от фактическия му състав, така както са
установени в закона.
Ответникът представя по делото писмени доказателства относно
произход на средствата – договор за заем и други документи, които се
оспорват от ищеца. Посочените доказателства, съответно възраженията срещу
тях, е безпредметно да се обсъждат – без данни за доходи, приходи и
източници на финансиране, съответно - обичайни и извънредни разходи на
ответника и семейството му, съдът е в невъзможност да определи нетния
доход в проверявания период на ответника, съответно – да го сравни със
стойността на придобитото имуществото и да обоснове извод за наличието
или липсата на значително несъответствие (надвишаващо 150 000 лв.).
Тезата на ищеца, че конкретният случай не изисква икономически
анализ за целия проверяван период, а само установяване на произход на
средствата в рамките на периода от влизане до излизане от страната
(настъпило за по-малко от 24 часа), не може да се сподели и по други
съображения. Ако отнемане на сумата в случая се разглежда само в контекста
на конкретното валутно престъпление – неизпълнение на задължение за
деклариране на паричните средства, пренасяни през границата на страната, то
отнемането би представлявало форма на принуда по повод осъщественото
противоправно поведение – предвидена в чл.251, ал.2 НК. Възможността за
такава санкция е изрично отречена от практиката на СЕС и ЕСПЧОС. Така
определение на СЕС по съединени дела С-335/18 и С-336/18, по
преюдициални запитвания, отправени от Софийски градски съд и Апелативен
съд – София, съгласно което кумулирането на някое от наказанията по чл. 251,
ал. 1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл. 251, ал. 2 НК е в пряко
противоречие с разпоредбите на чл. 4, § 2 и чл. 9, § 1 от Регламент 1889/2005 г.
на ЕП и Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността. В случай че съдът не приложи в пълнота условията, предвидени в
ЗОНПИ при предявен иск за отнемане, а формално изследва единствено
произхода на недекларираните парични средства, то това ще бъде
равносилно на механично пренасяне на отнемането на паричните
средства в полза на държавата от наказателното производство по повод
престъплението в т.нар. производство по гражданска конфискация по
реда на ЗОНПИ. С подобна правна конструкция няма да бъдат изпълнени
изискванията за съответствие на санкциите с тежестта на нарушенията с цел –
да се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно да се съблюдава
принципа на пропорционалност.
8
От изложеното следва, че втората предпоставка не се установява, а
именно – не е доказано несъответствие между придобитото имуществото и
нетния доход на ответника, което надвишава 150 000 лв. за целия проверяван
период.
Съобразно липсата на ангажирани доказателства от ищеца, в чиято
доказателствена тежест е това обстоятелство, необходими за извършване на
икономически анализ и установяване на липса или отсъствие на
несъответствие между придобитото имуществото и нетния доход на
ответника, съдът приема, че не са налице предпоставките за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество.
3. Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се
посочи, че не е налице и последната предпоставка за уважаване на иска,
която е възложена в доказателствена тежест на ищеца, а именно – престъпна
дейност или административно нарушение, за които се твърди, че са довели до
придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка
между тази дейност и въпросното имущество.
При изследване на последната предпоставка – законност на намесата в
мирното ползване на притежанията, съдът намира следното:
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства, че с
одобрено от съда споразумение от 06.06.2023 г. ответникът е призната за
виновн в това, че на 23.03.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, при
излизане от Решублика България за Република Турция, не е изпълнил
задължението си да декларира пред митническите органи, писмено във
валутна митническа декларация парични средства - сумата от 1 562 865 евро с
обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ
възлизаща на 3 056 698,26 лева, пренасяни през границата на страната, която
граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите
на Валутния закон и НАРЕДБА № Н-1 от 01.02.2012 г., за което престъпление
по чл.521, ал.1 НК ответникът е наказан с наказание лишаване от свобода за
срок от 3 години, изпълнението на което се отлага за срок от 5 години.
Наказателният съд е разпоредил сумата от 1 562 865, евро да се върне на
обвиняемия или на упълномощено от него лице.
Както бе посочено по-горе, съобразно практиката на ЕСПЧ (решенията
по делото Й. и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, от 26
септември 2023 г. и делото Т. и други срещу България, жалби № 50705/11 и 6
други от 13 юли 2021 г.) и практиката на ВКС (Решение № 50104/23.01.2024 г.
по гр.д.№ 4647 по описа за 2021г. на ІІІ г.о., Решение № 464/09.07.2024 г. по гр.
д. № 3939 по описа за 2023 г. на IV г.о. и др.) съдът дължи проверка за
порпорционалност и следва да установи дали престъпната дейност е
довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и
каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество. Тази
връзка може да бъде установена както при условията на пълно и главно
9
доказване, така и чрез основателно предположение – достатъчно е връзката да
може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по
делото, като липсата на доказан от ответника законен източник на
придобиването прави предположението основателно и достатъчно, за да се
приеме наличието на връзка. Връзката може да бъде пряка - в случаите, когато
имуществото е пряко придобито от престъплението или косвена - когато
придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или частични
трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. При всички случаи
обаче следва да може логически да се обоснове извод за влагане на средства,
получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане
се иска, без значение дали това е станало пряко или престъпният капитал е
вложен като краен резултат в имуществото, чието отнемане се иска. Съдът
следва да преценява на каква стойност е извършеното от ответника
престъпление и в какъв момент е придобито имуществото – преди или след
извършеното престъпление.
В настоящия случай от присъдата се установява, че ответникът е
осъден за валутно престъпление, което е формално (на просто извършване) –
не включва настъпване на конкретен престъпен резултат. От това следва, че
ответникът не е реализирал приход от извършеното престъпление, установено
от наказателния съд – не е получил облага, която не му се следва, с престъпен
произход. С оглед на този извод отпада изобщо възможността да съществува
каквато и да било връзка между конкретното престъпление, за което има
влязло в сила споразумение и който и да било придобит актив през целия
проверяван период.
Не се установява и друга престъпна дейност в проверявания период,
която да е генерирала имуществена облага и за която може да бъде обоснован
извод – логическо предположение за връзка (чрез пряко или опосредствено
влагане) на средства, придобити от престъпната дейност на ответника и
имуществото, предмет на претенцията за отнемане.
Ищецът сочи като източник на процесната сума престъпна дейност,
изразяваща се в осъждане на ответника за престъпно деяние в Република
Румъния и участие в престъпни деяния в Република Турция, за което
представя писмени доказателства – преписки на ТД Митница Бургас. От
представената от ответника справка за съдимост се установява, че ответникът
е осъждан в Република Румъния, но не са ангажирани доказателства какво е
извършеното престъпление, съответно – съдът е в невъзможност да направи
извод дали същото генерира имуществена облага, съответно – може ли да се
направи извод за пряк или косвен произход на процесните парични средства от
извършеното престъпление. Наличието на криминалистични регистрации в
Република Турция за трафик на мигранти също не обосновава извод за
извършено от ответника престъпление. По делото не са ангажирани
доказателства за осъждане на ответника в Република Турция или в друга
държава за трафик на хора, а наличието на криминалистична регистрация сочи
на наличие на подозрение, но не и извод за достатъчно доказателства за
10
иницииране на наказателно производство.
От всичко изложено следва, че не може да бъде обоснован извод –
логическо предположение за връзка (чрез пряко или опосредствено влагане)
на средства, придобити от престъпната дейност на ответника и имуществото,
предмет на претенцията за отнемане. Намесата в мирното упражняване на
притежанията от страна на ответника би била законна само при
пропорционалност между засегнатото право и обществения интерес. Този
справедлив баланс изисква да се установи връзка между престъпната дейност
и имуществото, предмет на конфискация, за да се постигне осъществяване на
целите и принципите, установени в закона – чл.2, т.3 и чл.4, ал.1, т.4 и 5
ЗОНПИ - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на
имущество и разпореждането с него при зачитане и гарантиране на правата и
свободите на гражданите и пропорционалност на намесата в личния и
семейния живот.
Съобразно изложеното съдът приема, че не се установяват
предпоставките за възникване в полза на държавата на правото по чл. 141
ЗОНПИ да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права – не
се доказва имуществото на ответника в проверявания период се е увеличило
със стойност, която да превишава 150 000 лв., не е налице несъответствие
между придобитото имуществото и нетния доход на лицето, което надвишава
150 000 лв. за целия проверяван период (не се установява какъв е нетния доход
на ответника) и не се установява връзка между престъпната дейност и
имуществото, предмет на конфискация. Поради това предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на
основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за отхвърлените искове
– в размер на 122 267,93 лв. По въпроса освободена ли е комисията изцяло от
задължението да внесе държавна такса за производството е налице практиката
на ВКС - Определение № 50257 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС, в което се приема, че „С разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от
ЗОНПИ комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната такса
само при подаването на исковата молба, респ. - при подаването на жалби
(въззивна, касационна, частна). … Дължимата държавна такса се присъжда
в зависимост от изхода на материалноправния спор делото - възлага се в
тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ. - възлага се
в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. … Неоснователен е
доводът на комисията-касатор, че е освободена от заплащане на
държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК. КОНПИ е публично
държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по
11
ЗОНПИ, е частноправно …“. Ето защо и при съобразяване с постановената по
въпроса практика, съдът приема, че разноските за държавна такса следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ –
съобразно изхода на делото.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КОНПИ), БУЛСТАТ: *********, срещу М. Г.
(M.G.), роден на ******** г. в гр. Истанбул, р. Турция, с турско гражданство,
притежаващ статут на временно пребиваващ в р. Румъния от 2021 г., адрес: Р.
Турция, гр. Истанбул, кв. „Шишли“, ул. „********, иск с правно основание
чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество – сума в брой от 1 562 865 евро, с левова равностойност в размер
на 3 056 698,26 лв.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КОНПИ), БУЛСТАТ: *********, да заплати на по сметка на
Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 122 267,93
лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12