Решение по адм. дело №446/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на В. Ф. А. от [населено място] поле, обл.Русе, чрез адв.-пълномощник Г. М., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1085-000278 от 03.06.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция (ОД) на МВР - Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена без изискуемото съдържание, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби. В жалбата (л.2 и л.3 от делото) и в проведеното на 14.10.2025 г. открито съдебно заседание по делото (л.23 и л.24 от делото), се навежда от процесуалния представител на Афузов възражение, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната ЗППАМ - не е установено по делото отнемането на всички контролни точки, което да обуслови предаване на свидетелството за управление на водача. По-конкретно Афузов, чрез адв. М., се позовава на записа в последното влязло в сила наказателно постановление, след разпоредителната му част, според който „На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 точки“ и на следващия ред съответно е записано: „Към 11.03.2025 г. на водача остават 7 контролни точки“. Именно предвид този запис във влезлия в сила санкционен акт, водачът е счел, че има останали точки и поради тази причина той решил да се запише на курс за възстановяване на контролни точки по ЗДвП и не е възприел, че за него е възникнало задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП – в случай че са му отнети всички контролни точки, да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Сочи още, че за него не било ясно как бил оформен представеният по делото с административната преписка картон на водача, от който се установявало, че всички контролни точки му били отнети. Според Афузов, меродавен бил записът във влязлото в сила последно НП, според който му оставали още 7 контролни точки към дата 11.03.2025 г. Претендира съдът да отмени обжалваната ЗППАМ и да му присъди направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т. Й., в хода на устните състезания изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на всички изисквания за нейната законосъобразност. По-конкретно твърди, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната ЗППАМ – отнети са всички контролни точки на водача като той не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. От приложените по делото, представени с административната преписка, писмени доказателства справка картон на водача и справка за нарушител/водач ставало ясно, че след направени изчисления, дори водачът има минус контролни точки, което нямало как да се случи. Сочи, че въпросните писмени доказателства са част от административната преписка по издаването на процесната ЗППАМ, издадени са от ОД на МВР – Русе, предхождат издаването на ЗППАМ, съответно в заповедта органът се е позовал на тези доказателства и на данните, които се установяват от тях. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските на л.22 от делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 16.06.2025 г. (вж. разписка на л.1 от преписката), а жалбата срещу нея е депозирана директно пред АдмС – Русе на 30.06.2025 г. (л.2 от делото). Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.2 от преписката), с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.2 и началник на група в сектор ПП при Областната дирекция на МВР – Русе, а видно от удостоверение рег. № 336р-40667, екз.№ 2 от 21.12.2023 г. С. П. Й., подписала оспорената заповед, от 14.12.2022 г. заема ръководна длъжност – началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе (л.19 от делото). Заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на съда е служебно известно, че министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе. Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът констатира, че същият е мотивиран в съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Оспорената заповед съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно материалноправните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1/. водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и 2/. неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Текстът на ал.2 на чл.3 от същата наредба изисква при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл.25 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой се извършва от отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение (ал.1). Броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система (ал.2).

Със ЗППАМ № 25-1085-000278 от 03.06.2025 г., началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Русе е наложил на жалбоподателя ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В мотивите на заповедта е посочено, че водачът е загубил придобитата правоспособност да управлява МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления (НП), издадени за нарушения по ЗДвП, както следва:

1. с НП № 21-0453-000374 от 01.11.2021 г., влязло в сила на 26.11.2021г., са отнети 6 контролни точки (л.10 от преписката);

2. с НП № 22-1085-003793 от 31.01.2023 г., влязло в сила на 25.02.2023г., са отнети 6 контролни точки (л.15 от преписката);

3. с НП № 24-1085-001176 от 09.05.2024 г., влязло в сила на 05.06.2024г., са отнети 10 контролни точки (л.17 от преписката);

4. с НП № 24-0453-000255 от 16.07.2024 г., влязло в сила на 25.09.2024г., са отнети 10 контролни точки (л.11 от преписката) и

5. с НП № 25-0453-000076 от 11.03.2025 г., влязло в сила на 16.04.2025г., са отнети 10 контролни точки (л.12 от преписката).

Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки Афузов е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Посочените в заповедта наказателни постановления са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че връчването е извършено на Афузов и датата на извършване на връчването.

По делото е представена справка картон на водача (л.л.5-7 от преписката). Справката съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и фишове на Афузов като в секция „Наказателни постановления“ са описани всички издадени срещу водача наказателни постановление, съответно посочено е на коя дата са връчени и на коя дата същите са влезли в сила.

Справката картон на водача съдържа и информация за отнети точки – дата на отнемането им, техния брой и съответно с кое влязло в сила НП са отнети, съответно данни за възстановяване на точки и преизчисляване, както следва:

• първоначални контролни точки към 06.07.2000 г. – 39 т. (ред 2);
• отнемане на контролни точки на 11.10.2003 г. - отнети точки: 6 от НП 470/2003/29.09.2003 (ред 6);
• възстановяване и преизчисляване на контролни точки на 30.09.2005 г., оставащи точки: 39 (ред 7);
• отнемане на точки на 03.10.2009 г. – отнети точки 5 от НП 5480/2009/04.09.2009 (ред 8);
• възстановяване на контролни точки на 02.10.2011 г. – оставащи точки: 39 (ред 9);
• отнемане на точки на 16.05.2018 г. – отнети точки 6 от НП № 18-1085-000844/18.04.2018 (ред 14);
• отнемане на точки на 13.11.2018 – отнети точки 11 от НП № 18-0453-000196/13.08.2018 (ред 15);
• отнемане на точки на 15.12.2018 г. – отнети точки 12 от НП №16-1085-001232/06.06.2018 (ред 16);
• възстановяване на контролни точки след 2 години без наказания на 04.01.2021 г. – възстановени точки: 29, служебно възстановяване на точки (ред 23); до този момент водачът е имал 10 контролни точки, съответно след служебното възстановяване на контролни точки на 04.01.2021 г. Афузов отново има 39 контролни точки; следват и НП-тата, послужили за налагане на процесната ПАМ:
• отнемане на контролни точки на 26.11.2021 г. – отнети точки: 6 от НП № 21-0453-000374/01.11.2021 (ред 25) /към 26.11.2021 г. остават 33 контролни точки/;
• отнемане на контролни точки на 25.02.2023 г. – отнети точки: 6 от НП № 22-1085-003793/31.01.2023 (ред 33) /към 25.02.2023 г. остават 27 контролни точки/;
• отнемане на контролни точки на 05.06.2024 г. - отнети точки: 10 от НП № 24-1085-001176/09.05.2024 (ред 34) /към 05.06.2024 г. остават 17 контролни точки/;
• отнемане на точки на 25.09.2024 г. - отнети точки: 10 от НП № 24-0453-000255/16.07.2024 (ред 35) /към 25.09.2024 г. остават 7 контролни точки/ и последния запис относно контролните точки на водача в справката картон:
• отнемане на контролни точки на 16.04.2025 г. - отнети точки: 10 от НП № 25-0453-000076/11.03.2025 (ред 36) /към 16.04.2025 г. остават -3 контролни точки/.

От изложеното органът е извел правен извод, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП.

В процесния случай не е спорно, че издадените срещу Афузов в периода 2021 г. - 2025 г. пет наказателни постановления, послужили като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, са влезли в законна сила, с което е изпълнена хипотезата на чл.171, т.4 от ЗДвП. Спорът се свежда до това дали към датата на издаване на процесната ЗППАМ са били налице материалноправните предпоставки за издаването й и по-конкретно с въпросните пет влезли в сила НП-та били ли са отнети всички контролни точки на водача, съответно възникнало ли е за него задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Според жалбоподателя, в конкретния казус не било установено по делото отнемането на всички контролни точки, което да обуслови предаване на свидетелството за управление на водача. По-конкретно Афузов, чрез адв. М., се позовава на записа в последното влязло в сила наказателно постановление, след разпоредителната му част, според който „На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 точки“ и на следващия ред съответно е записано „Към 11.03.2025 г. на водача остават 7 контролни точки“. Именно предвид този запис във влезлия в сила акт, водачът е счел, че е имал останали точки и поради тази причина той решил да се запише на курс за възстановяване на контролни точки по ЗДвП и не бил възприел, че за него е възникнало задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП – в случай че са му отнети всички контролни точки, да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Сочи още, че за него не било ясно как бил оформен представеният по делото с административната преписка картон на водача, от който се установявало, че всички контролни точки му били отнети. Според Афузов, меродавен бил записът във влязлото в сила последно НП, според който му оставали още 7 точки към дата 11.03.2025 г.

Според съда, по делото въз основа на събраните писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че към датата на влизане в сила на последното НП, с което му били отнети контролни точки – 16.04.2025 г., съответно и към датата на извършената справка от служители на ОД на МВР – Русе - 03.06.2025г., на водача са били отнети всички контролни точки, той е загубил поради това правоспособността си да управлява МПС и е следвало да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР, като не е сторил това, за органа е възникнало и правомощието, действайки в условията на обвързана компетентност, да му наложи и процесната ПАМ. Тук следва да се посочи, че справката картон на водача е издадена на основание разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., според която броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет в отдел /сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизирана информационна система. Доколкото справката е изготвена въз основа на националните регистри на МВР, същата представлява годно доказателствено средство – удостоверителен официален документ, чиято материална доказателствена сила в случая не е оборена от страна на жалбоподателя. По отношение довода му, че видно от записа в последното влязло в сила НП, послужило за издаване на процесната ЗППАМ, било вписано, че му остават 7 контролни точки, съдът намира за необходимо да уточни, че записът в НП е в изпълнение изискванията на чл.3, ал.2 от наредбата. Записът е след разпоредителната част на санкционния акт, но несъмнено става ясно, че посоченият оставащ брой контролни точки е този към датата на издаване на наказателното постановление – 11.03.2025 г., а не към датата на неговото влизане в сила – 16.04.2025 г. Посочено е и какъв брой контролни точки се отнемат с НП от 11.03.2025 г. По аргумент на разпоредбата на чл.3, ал.1 от наредбата, основание за отнемане на контролни точки е само влязлото в сила наказателно постановление. Следователно не би могло към дата 11.03.2025 г. да се счита, че посоченият брой оставащи контролни точки е този, който остава след влизане в сила на наказателното постановление, издадено на дата 11.03.2025 г. Към тази дата не е ясно дали НП ще бъде обжалвано, какъв ще бъде резултатът от обжалването му, респ. на коя дата същото ще влезе в сила. Посочените в НП от 11.03.2025 г. като отнети 10 контролни точки се отнемат едва с влизането му в сила на 16.04.2025 г. Именно към тази дата – 16.04.2025 г., след съответните изчисления, е видно че на водача остават минус 3 контролни точки и към тази дата – 16.04.2025 г. (влизане в сила на последното издадено срещу него НП, с което му се отнемат контролни точки) Афузов губи правоспособност да управлява МПС поради отнемане на всички контролни точки и за него възниква задължение да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР. Няма спор по делото, че той не е сторил това.

Отнемането на всички контролни точки посредством налагане на административни наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата, нормирани в ЗДвП, обективирано в издадени влезли в сила наказателни постановления, ангажира отговорността на водача по чл.157, ал.4 от ЗДвП за връщане на СУМПС в компетентната държавна структура. Неизпълнението на горепосоченото задължение съставлява материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка, обективирана като изземване на СУМПС и това законово изискване в настоящия случай е налице.

Отнемането на 39 контролни точки на водача, както се отбеляза по-горе, е по силата на влезли в законна сила санкционни актове и бездействието на Афузов по чл.157, ал.4 от ЗДвП е породило нормативноустановените правни последици към момента на прилагане на процесната принудителна административна мярка. В разглеждания случай са налице всички, посочени в разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на мярката, а именно оспорващият е водач на МПС; възприетото от фактическа страна отнемане на всички контролни точки на същия по установения административнонаказателен ред и неизпълнение на задължението за връщане на СУМПС също са налице. Всички тези обстоятелства са установени и доказани по безспорен начин.

Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че процесната ЗППАМ № 25-1085-000278 от 03.06.2025 г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе е материално законосъобразна и съответна на целта на закона.

Депозираната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (бр.53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 200 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Ф. А. от [населено място] поле, обл.Русе против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000278 от 03.06.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В. Ф. А., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] поле, обл.Русе, [улица]да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес: [населено място], [улица], сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.