№ 6710
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100513898 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 9207/17.05.2024 г., постановено по гр. д. № 21849/23г. по описа на
Софийски районен съд, 124 с-в, „ЗК БУЛ ИНС“ АД, е осъдено да заплати на ЗАД Алианц
България АД, сумата от още 806.58 лева - платено от ищеца застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разходи за вреди по МПС по щета № 0300/22/777/500821, ведно
със лихва за забава за периода 24.08.2022г.до 26.04.2023г. в размер на 58.81лв,ведно със
законната лихва от 26.04.2023г. до окончателното й изплащане, както и 790.00 лева –
разноски по делото.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „ЗК БУЛ ИНС“ АД, с
която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила,
регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания
доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Оплакванията
са свързани с неправилна оценка на доказателствата касателно механизма на ПТП и вината
на застрахования при ответника водач, съответно наличие на съпричиняване. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за правилност
на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Изрично сочи, че
възражение за съпричиняване не било релевирано пред първата инстанция, а същото за пръв
път се въвежда с въззивната жалба. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
1
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно
изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма,
2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, а по същество и ПРАВИЛНО, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца, застраховател по
имуществена застраховка, притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ за част от
изплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по претенция
0300/22/777/500821, която сума не е възстановена от ответника, застраховател по
„Гражданска отговорност“.
Въззивната дейност при ограничения въззив е ограничена откъм обсег при
установяване на фактическата страна на спор, като при преценка за правилността на
фактическите изводи в обжалваното решение въззивният съд е ограничен от своевременно
въведените във въззивната жалба оплаквания, доколкото са били своевременно въведени в
предмета на делото пред първата инстанция. Развитият във въззивната жалба довод на
ответника за неоснователност на претенцията поради съпричиняване не е бил въведен
своевременно в първата инстанция. В отговора на исковата молба (л.67) не се оспорва от
ответното дружество, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
Опел Астра, рег.№ ****, че е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 821.57лв., но се
това плащане се твърди, че е изплатена изцяло сумата определена като обезщетение, а по
отношение на претенцията – оспорва причинно-следствената връзка между щетите по л.а.
Дачия Сандеро и деянието на водача Е.Б. /застрахован при ответника/, оспорва иска по
размер по съображения, че претендираните суми не отговарят на действителната стойност
като завишени и надписани ремонтно-възстановителни дейности. Следователно спорът се е
концентрирал по това дали претенцията за обезщетение включва причинени вреди
вследствие ПТП от 02.02.2022г. (или и „надписани“), съответно размерът им. От събраните
по делото доказателства /заключение на САТЕ/ се установява причинната връзка между
процесното ПТП и претърпените вреди и размерът им - 1613.15лв. с включени ликв.разходи,
съответно при приспадане на заплатените 821.57лв., остатъкът в размер на 806.58лв. е в
рамките на претендираната сума. По същество липсва оплакване във въззивната жалба по
отношение на приетото от фактическа страна от СРС, че вредите по л.а. Дачия Сандеро се
2
намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а действителната стойност за
възстановяване към датата на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 1613.15лв.
Следователно възражение за допринасяне за настъпването на ПТП не е било направен от
ответника своевременно в отговора на исковата молба, не са изложени фактически
твърдения за същото, а за правоизключващи възражения не се следи служебно, поради което
и възражението е преклудирано. Задължение за въззивния съд да изследва наличие на
съпричиняване съществува само когато такива факти и твърдения са били наведени от
страната в рамките на преклузивните срокове по ГПК, каквито в случая липсват. Други
доводи по правилността на решението липсват във въззивната жалба.
Поради което и на основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която е
доказала сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 480лв. (претендира се и
платена д.т. за въззивна жалба от 25лв., каквато няма).
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9207/17.05.2024 г., постановено по гр. д. № 21849/23г.
по описа на Софийски районен съд, 124 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. 78, ал.1 ГПК „ЗК БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
да заплати на ЗАД Алианц България АД, ЕИК: *********, разноски пред настоящата
инстанция в размер на 480лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3