№ 566
гр. Плевен, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря Даниела В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20254430201413 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 15-2500055 от 15.04.2025
година на Директор на ДИТ - Плевен, с което на основание чл. 416 ал. V във
вр. с чл. 414 ал. І от КТ на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от К. К., ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено нарушение по чл.
303 ал. 3 КТ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован не се явява в съдебно
заседание. С така депозираната жалба моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като страда от
процесуална и материална незаконосъобразност. Счита, че при издаване на
наказателното постановление е допуснато особено съществено нарушение на
чл. 42 т. 3 и 4 и чл. 57 ал. І т. 5 от ЗАНН, както и е допусната неяснота относно
индивидуализирането на административното нарушение.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА - редовно призован се представлява от
юрк. Здравко Енев. последният моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Счита, че са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
1
ЗАНН, както и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
нарушението е доказано по категоричен начин и правилно
административнонаказващия орган е наложил имуществена санкция в размер
на 2 000 лева. Моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № З-0693 от 15.08.2022 година на Изпълнителен директор
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е, че директорите на
дирекции „Инспекция по труда“ са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по КТ.
На 29.01.2025 година инспектори при ДИТ - Плевен извършили
проверка в обект „Raphaela“ – магазин парфюмерия, находящ се в ***,
стопанисван от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***. В
хода на извършена проверка в обекта установили да полага труд като
„Промоутър“ М.Л.И. с ЕГН ********** без да има разрешение от
Инспекцията по труда. Горното било установено непосредствено и от
служителите на ИТ – Плевен. Същите провели разговор с непълнолетната И.,
която заявила, че работи в обекта като промоутър на парфюми, в подкрепа на
който факт собственоръчно написала декларация, в която попълнила и
личните си данни.
На 24.02.2025 година служители на „ИТ“ - Плевен, извършили
проверката в горния обект, съставили Протокол за извършена проверка №
2504177/26.02.2025 година.
На 26.02.2025 година, Главен инспектор в Дирекция „ ИТ“ Плевен
съставил акт за установяване на административно нарушение № 15 –
2500055/26.02.2025 година против *** ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в ***, представлявано от К. К., ЕГН ********** за извършено
нарушение по чл. 303 ал. 3 КТ, а именно: на 29.01.2025 година в търговски
2
обект в *** като работодател допуснал до работа непълнолетната М.Л.И. без
да има разрешение за това от Дирекция „ Инспекция по труда“ град Плевен.
След съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, на ***, *** били изпратени две покани от страна на наказващият
орган за получаването на акта и съставеният констативен протокол, както
следва: на 05.03.2025 година и на 13.03.2025 година чрез служители н
дирекция „ ИТ“ *** по седалището на дружеството. И в двата случая не бил
установен контакт с представляващият дружеството за връчване на описаните
по горе книжа.
Впоследствие на 15.04.2025 година е издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 416 ал. V във вр. с чл.
414 ал. І от КТ на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от К. К., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лева за извършено нарушение по чл. 303 ал. 3 КТ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: акт за установяване на
административно нарушение № 15-2500055 от 26.02.2025 година на главен
инспектор при ДИТ - Плевен; наказателно постановление № 15-2500055 от
15.04.2025 година на Директор на ДИТ - Плевен; Заповед № З-0693 от
15.08.2022 година на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“; длъжностна характеристика за длъжността
„директор“ на ДИТ - Плевен; длъжностна характеристика за длъжността
„главен инспектор“ в ДИТ - Плевен; заверено копие от Декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването
на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на
основание чл. 399 от КТ във вр. с чл. 402 ал. I т. 3 и чл. 402 ал. II от КТ и чл. 39
ал. I от АПК и чл. 40 ал. I от АПК и чл. 110 ал. IV от ДОПК, подписана от М.Л.
И. на 29.01.2025 година; заверено копие от Протокол за публикуване на
съобщения по реда на АПК; ЗАНН, КТ, ЗНЗ и ЗТМТМ на интернет
страницата на ИАГИТ № ДОК25004538 от 19.03.2025 година; заверено копие
от Протокол за публикуване на съобщения по реда на АПК; ЗАНН, КТ, ЗНЗ и
ЗТМТМ на интернет страницата на ИАГИТ № ДОК25004537 от 19.03.2025
година; 2 броя писма за публикуване на съобщения с изходящ № 25018720 и
№ 25018718 от 19.03.2025 година; писмо от ДИТ - Бургас с изходящ №
3
25017012 от 14.03.2025 година; протоколи за посетени адреси на дати
05.03.2025 година - 2 броя и от 13.03.2025 година - 2 броя; писмено обяснение
от Х.Х.; писмо съдействие от ДИТ - Бургас за връчване на протокол и акт за
установяване на административно нарушение; писмо от ДИТ - Плевен до
Районна прокуратура - Плевен с изходящ № 25030916 от 16.04.2025 година;
молба от управителя на „АРОМАТЕ - 4“ ЕООД с входящ № 25102162 от
08.07.2025 година; копие от известие за доставяне на НП 15-250055 от
15.04.2025 година и НП 15-250054 от 15.04.2025 година; копие от пощенски
плик с дата на пощенското клеймо 16.04.2025 година; копие от известие за
доставяне на НП 15-250055 от 26.07.2025 година и НП 15-250054 от
26.07.2025 година.
В подкрепа на възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка са
и показанията на свидетелите Х. Р. и И. Д., разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Разпоредбите на ЗАНН визират подробна процедура по констатирането,
установяването на съответното административно нарушение, отделните етапи
в действията на административно наказващият орган, които в своята
последователност и при наличието на осъществен състав на административно
нарушение имат за своя последица реализирането на административно
наказателна отговорност за съответният субект.
Неизменна част от посочените по горе процесуални правила, визирани в
разпоредбата на чл. 36 ЗАНН и следващите съставлява установяването на
административното нарушение и обективирането му в нарочен акт за
установяване на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.
40 ал.І ЗАНН същият се съставя в присъствието на нарушителя и на
свидетелите, присъствали при извършването или установяването на
нарушението.
Разпоредбата на чл. 43 ЗАНН установява подробна процедура по
подписването и връчването на всеки акт за административно нарушение.
4
Разпоредбата съдържа изчерпателно изброяване на няколко хипотези по
връчването на акта .
Принципно положение отразява хипотезата на алинея първа на чл. 43
ЗАНН - актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си. Когато нарушителят откаже да подпише акта, това
се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на
който се отбелязват в акта.
Съгласно процесуалните правила на ЗАНН когато не може да се
установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява
от най-близката общинска администрация или поделение на Министерството
на вътрешните работи. Ако актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се
изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската
администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от
получаването и се връща незабавно. При подписване на акта на нарушителя се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване.
Не на последно място законът предвижда когато нарушителят след
щателно издирване не може да бъде намерен, това да се отбележи в акта и
производството да бъде спряно.
В хода на настоящото съдебно производство, по реда на чл. 59 ЗАНН са
приети и приложени редица писмени доказателства. Като част от
административно наказателната преписка е приложения акт за установяване
на административно нарушение № 15-2500055 от 26.02.2025 година на главен
инспектор при ДИТ - Плевен. Описаното писмено доказателство установява,
че на 26.02.2025 година на жалбоподателя е съставен акт за извършено
нарушение по чл. 303 ал. 3 КТ, а именно: на 29.01.2025 година в търговски
обект в *** като работодател допуснал до работа непълнолетната М.Л.И. без
да има разрешение за това от Дирекция „ Инспекция по труда“ град Плевен.
Горното писмено доказателство установява и това, че актът не е
връчван на жалбоподателя и е съставен в негово отсъствие. В същата насока
са и показанията на актосъставителя и неин колега – Х. Р..
5
До приключване на администлатвинонаказателното производство пред
наказващият орган – 15.04.2025 година няма данни съставеният на *** със
седалище и управление в *** акт за административно нарушение да му е бил
връчен по какъвто и да е начин.
Предвид на тези обстоятелства съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на процесуалния закон. Неправилно
актът за административно нарушение е съставен в отсъствието на
жалбоподателя при липса на законови предпоставки за това. Доказателствата
по делото не установяват жалбоподателят да е отказал да подпише акта, или
да са били налице други обстоятелства, налагащи съставяне на акт в
отсъствието на нарушителя.
Ето защо съдът прие, че наказващият орган не е изпълнил задълженията
си по чл. 43 ал. 1 – 6 ЗАНН по връчването на акта за административно
нарушение и е нарушил процесуалния закон.
При така изложените правни и фактически съображения съдът намери,
че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
необосновано , тъй като е издадено в разрез с установените процесуални
правила. Спазването на същите е своеобразна гаранция за осигуряване
правото на защита на всеки субект на наказателна отговорност.
Ето защо, предвид тежестта на доказване в процеса и липсата на
ангажирани категорични доказателства от страна на ответника по жалбата за
извършени действия по поканване на жалбоподателят да се яви във връзка с
процедурата по връчване на акт за установяване на административно
нарушение съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е издадено
при нарушаване на установените в чл. 40 ЗАНН процесуални правила, поради
което и следва да бъде отменено. Налице е изначална порочност в действията
на наказващият орган, която налага пълната отмяна на наказателното
постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2500055 от 15.04.2025
година на Директор на ДИТ - Плевен, с което на основание чл. 416 ал. V във
6
вр. с чл. 414 ал. І от КТ на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от К. К., ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено нарушение по чл.
303 ал. 3 КТ.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7