№ 32795
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110163224 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Минолби“ ЕООД с ЕИК:
*********, доуточнена с молба вх. № 76608/05.03.2025 г, против „А1
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1,17 лева с ДДС, представляваща
връщане на заплатени без основание от ищцовото дружество в полза на „А1
България“ ЕАД суми за едностранно начислени от ответника такси за услуги
към мобилен номер *** с фактура № *** за периода от 28.11.2021 г. до
27.12.2021 г., които услуги не са предоставени и не са ползвани от ищеца.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между „А1 България“ ЕАД, като мобилен оператор и
„Минолби“ ЕООД, като потребител на мобилни електронни съобщителни
услуги, е сключен договор № *** и Приложение № 1 към него от 03.12.2021 г.,
по силата на които ответникът се е задължил да предоставя мобилни услуги,
телефонни номера, телевизия, интернет пакети срещу задължението на ищеца
да заплаща месечни абонаментни такси в уговорен между страните размер на
10,51 лв. без ДДС на месец.
Посочва, че с фактура № *** за период на фактуриране 28.11.2021 г. до
27.12.2021 г. „А1 България“ ЕАД е фактурирал месечна абонаментна такса за
мобилна услуга № *** в размер на 11,94 лв. без ДДС. Ищцовото дружество
твърди, че е заплатило на ответника изцяло начислената сума по фактурата.
Посочва, че след направена справка е установило, че във фактурата са
начислени такси общо в размер с 0,98 лв. без ДДС, надвишаващи дължимата
по договор сума, поради което със заплащането на сумите по процесната
фактура ответникът се е обогатил неоснователно.
Твърди, че извънсъдебно е оспорвал пред „акаунт-мениджъра“ на „А1
България“ ЕАД дължимостта на процесната такса, начислена без правно
основание, тъй като неплащане на сумите по фактурата би довело до
прекратяване на достъпа до мрежата на съответния мобилен оператор.
1
Посочва също така, че за периода 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г. операторът без
основание е начислил месечни абонаментни такси, след като в предходно
издадена фактура за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. е начислил такси за
целия отчетен период, които са заплатени в пълен размер. Поддържа, че във
фактурата за периода 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г. са приспаднати 3 бр.
месечни абонаментни такси на обща стойност 2,43 лв. без ДДС и на тяхно
място са начислени такси в размер на 4,41 лв. без ДДС.
С оглед всичко изложено ищецът счита, че ответникът е получил
процесната сума от 1,17 лева с ДДС без основание, поради което иска
претенцията му да бъде уважена.
С исковата молба са представени следните писмени доказателства:
Приложение А към фактура № *** за мобилна услуга *** с период на
фактуриране 28.11.2021 – 27.12.2021 г и Приложение № 1 към Договор № ***
– условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги.
С допълнителна молба вх. № 357858/07.11.2024 г. като писмени
доказателства са представени: Приложение А към фактура № *** за мобилна
услуга *** за периода на фактуриране 28.11.2021 – 27.12.2021 г.
Поддържа се, че доколкото ответникът не е предоставил нито една
фактура, а към настоящия момент е преустановил достъпа до ел. архив с
издадени фактури, моли съдът да задължи ответника по реда на чл. 190 ГПК
да предостави на хартиен носител процесната предходна фактура на
процесната фактура № ***.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото „А1
България“ ЕАД, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни.
Признава се, че между страните е сключен договор № *** и
Приложение № 1 от 03.12.2021 г., както и че по фактура № *** е начислена
сума в размер на 1,17 лв. с ДДС, която е заплатена. Възразява срещу
твърденията на ответника, че заплатената сума по посочената фактура е
недължима.
Посочва, че в процесната фактура № *** е отчетено предоговаряне на
тарифния план по услугите за мобилен номер ***, поради което начислените
суми за мобилни услуги са правилно начислени, съобразно тарифния план на
услугата.
Не оспорва, че сумата е платена, но оспорва именно ищецът да е
заплатил сумата по процесната фактура, в това число и процесната сума.
Посочва, че договорът за предоставяне на мобилни услуги е сключен за
предоставянето на 2161 услуги, предмет на договора, а ищецът е с персонал
по-малко от 10 души, а също така от извадка на досието на „Минолби“ в
Търговския регистър се установява, че управителя на ищцовото дружество,
считано от 2019 г. е декларирал, че ищецът не осъществява дейност, което
означава, че услугите са ползвани от лица, които не са служители и не са
свързани с ищцовото дружество. Поради това и доколкото сумата по
процесната фактура е заплатена в брой на каса на дружеството, ответникът
твърди, че сумата е заплатена от лице, различно от ищцовото дружество,
2
предвид което и ищецът няма право да получи процесните суми.
Въз основа на горепосоченото поддържа, че по процесната фактура
няма начислени без основание суми, поради което моли съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен и да присъди на ответника разноски, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
Като приложения към отговора на исковата молба са представени
незаверени писмени доказателства, като на ответника следва да се дадат
указания и да се предостави възможност да ги завери съгласно изискванията
на чл. 183 ГПК.
Относно редовността на исковата молба:
При повторна проверка на исковата молба съдът установи, че между
първоначалната искова молба и уточнителна молба вх. №357858/07.11.2024 г.
са налице съществени противоречия относно начина на формиране на сумата
и процесния период, поради което исковата молба следва да бъда оставена без
движение на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, а на ищеца следва да бъдат дадени
указания да уточни процесния период, начина на формиране на процесната
сума (дали се касае за двойно плащане, както е посочено на стр. 1 – 2 в
уточнителна молба вх. №357858/07.11.2024 г. или се касае за внасяне на суми
в по-голям размер от посочения в абонаментния план, поради което разликата
се явява недължимо заплатена). В исковата молба се посочва, че процесната
фактура № *** е издадена за периода 28.11.2021 – 27.12.2021 г., а в
уточнителна молба се посочва, че обхваща периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022
г. (в абзац 2 на стр. 1 от уточнителната молба), на друго място се посочва, че
процесната фактура № *** е издадена за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. ),
а за периода 28.11.2021 – 27.12.2021 г. е издадена друга фактура с непосочен
номер (в абзац 4 на стр. 1 от уточнителната молба. Доколкото периодът на
начисляване на сумата е съществен елемент от въведеното субективно право,
върху което се формира сила на пресъдено нещо (доколкото за същия договор
за същия мобилен номер и между същите страни и на същото основание може
да бъде заведен друг иск от същата страна, но за различен от процесния
период по настоящото дело, без да важи отводът за наличие на влязло в сила
съдебно решение по чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК), на ищеца следва да бъдат дадени
указания да посочи периода, за който твърди, че ответникът се е обогатил без
основание. На ищеца също така следва да се укаже да посочи по какъв начин е
формирана процесната сума, с която твърди, че ответникът се е обогатил
неоснователно – като разлика между дължима и фактически заплатена
месечна абонаментна такса, както е посочено в исковата молба или като
двойно плащане (плащане два пъти на суми за един и същ период и един и
същ договор и телефонен номер) по фактури за периода 28.11.2021 –
27.12.2021 г. и за периода 20.12.2021 – 27.12.2021 г.
С цел бързина и процесуална икономия, съдът намира, че следва да
насрочи делото в открито съдебно заседание, като след изпълнение на
указанията, съдът следва да връчи на ответника молбата с изпълнени указания
от ищеца на ответната страна и да му даде срок за допълнително становище.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
3
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен
ответника да представи документи – предходна фактура на фактура № *** –
следва да бъде уважено, като ответникът бъде задължен да представи
посоченият документ.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадена от „Минолби“ ЕООД срещу „А1
България“ ЕАД искова молба вх. № 339289/25.10.2024 г., допълнена и
уточнена с молба вх. №357858/07.11.2024 г.
УКАЗВА на „Минолби“ ЕООД, с ЕИК *********, че следва в
едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото
определение да отстрани констатираните нередовности в исковата молба като
посочи 1/ да посочи периода, за който твърди, че ответникът се е обогатил без
основание и 2/ да посочи по какъв начин е формирана процесната сума, с
която твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно – като разлика
между дължима и фактически заплатена месечна абонаментна такса, както е
посочено в исковата молба или като двойно плащане (плащане два пъти на
суми за един и същ период и един и същ договор и телефонен номер) по
фактури за периода 28.11.2021 – 27.12.2021 г. и за периода 20.12.2021 –
27.12.2021 г., КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не изпълни дадените
указания в посочения срок съдът ще прекрати производството в тази му част.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 145, ал. 2 ГПК, да отстрани констатирани
противоречия между посоченото в исковата молба и в допълнителна молба вх.
№ 357858/07.11.2024 г., като посочи за кой отчетен период е издадена
фактура № ***, тъй като в исковата молба се посочва, че периодът е
28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., а в допълнителната уточнителна молба вх. №
357858/07.11.2024 г. – за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. или 20.12.2021 –
27.12.2021 г., а също така да уточни с плащане от ищеца „Минолби“ ЕООД
към ответника „А1 България“ по коя фактура се твърди, че е довело до
твърдяното в исковата молба неоснователно обогатяване – с плащането по
посочената фактура № *** или с плащане по друга фактура.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 101, ал. 1 ГПК, че от твърденията му
на страница 2 от представения отговора на исковата молба не става ясно за
съда и за насрещната страна основанието (договор или допълнително
споразумение, въз основа на което се начисляват) и съдържанието на
изменените договорни клаузи, поради което в 1-седмичен срок следва да
4
посочи с писмена молба до съда с препис за насрещната страна следното: 1/ по
кой договор или по кой анекс (приложение) към основания договор е
направена твърдяната промяна на тарифния план, 2/ откога се прилага новия
мобилен план; 3/ условията, посочени в последния абзац на страница 2 от
ОИМ заместват ли изцяло първоначално договорените условия (т.е. новите
тарифи да се прилагат вместо първоначалната) или заместват само част от
договорните клаузи (ако това е така да се посочи кои клаузи по стария
мобилен план се заместват от нови и кои остават същите) или се прилагат
наред с тях.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от неоснователно обогатяване,
възникнало от заплащане на недължими суми от „Минолби“ ЕООД в полза на
„А1 България“ ЕАД по фактура № *** за период на фактуриране 28.11.2021 г.
до 27.12.2021 г. за мобилен номер ***.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че 1/ между „А1 България“ ЕАД и
„Минолби“ ЕООД договор № *** и Приложение № 1 към него от 03.12.2021
г., че 2/ по фактура №*** е начислена сума в размер на 1,17 лв. с ДДС, която е
заплатена, както и че 3/ „А1 България“ ЕАД е предоставил договорените
мобилни услуги съгласно договор № *** и Приложение № 1 към него от
03.12.2021 г.
Спорно е кой е заплатил сумата по процесната фактура №*** – ищецът
или трето лице, както и дали е налице основание за ответника да получи и
задържи сумата от 1,17 лв. с ДДС, заплатена по процесната фактура.
Горните факти са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил на „А1
България“ ЕАД посочена сума от 1,17 лева с ДДС.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже основанието за получаване и задържане на процесната сума (в това
число следва при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието
на договорни отношения между страните, респективно – на анекс за
изменение на договора, условията по договора, размера на таксите и
предоставяне на договорените услуги от страна на ответника на ищеца).
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства, че той е заплатил процесната сума на ответника. Ответникът не
сочи доказателства за наличие на основание за задържане на посочената сума.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
5
документи към исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „А1 България“ ЕАД
в 1-седмичен срок от получаване на съобщението с настоящото
определение да представи в заверен препис намиращите се у него документи –
предходна фактура на фактура № ***, като му УКАЗВА, че при неизпълнение
съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че
твърдяното от ищеца кредитно известие с посочено в исковата молба
съдържание, действително е издадено от ответника.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.11.2025 г. от
10.40 часа за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6