Р Е Ш Е Н И Е
№ 260329 14.10.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд, V-ти наказателен състав
На двадесет
и девети септември през 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател : Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 2267 по описа за 2020г, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59- чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.И.С. с ЕГН ********** *** против
Наказателно постановление №Е-81 от 27.05.2020
г. издадено от Кмета на Община Бургас, с което на основание чл.70 ал.3 вр. чл.68 ал.1 от Закона за
защита на животните (ЗЗЖ) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.35 ал.2 от ЗЗЖ.
С
жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателката
редовно призована не се яви в открито съдебно заседание. За нея се явява упълномощен
адвокат. Процесуалният представител поддържа жалбата и сочи, че наказателното
постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка и съществени
процесуални нарушения. Представят нови гласни доказателства.
Представителят
на административнонаказаващия орган ЮК Вълкова моли съда да постанови решение,
с което да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Сочат се нови писмени доказателства.
В
качеството на свидетели съдът разпита актосъставителя М.И. и свидетеля
присъствал при написването на акта Р.К., като и очевидеца на нарушението и пострадал
А.А.
От материалите по делото е
видно, че с известие за доставяне на наказателното постановление на 10.06.2020 г.
(лист №6 от делото) жалбоподателят е получил копие от НП № Е-81/27.05.2020г от Община
Бургас. Жалбата срещу НП е депозирана на 15.06.2020 г., т.е. спазен е преклузивния седмодневен срок по
чл.59 ал.2 от ЗАНН. Подадена е от легитимирано лице,
посочено в НП за нарушител, съдържа изискуемите от закона реквизити и е
процесуално допустима.
След преценка
на събраните по делото доказателства съда приема за установено следното:
На 17.04.2020г, около 15,50 часа, в град Б., на ул.“С.“
№ …, съпругата на свидетеля и пострадал А.А. изпращала гости. Апартаментът се
намирал на втори етаж от жилищна сграда където А. и тя били наематели. По това
време свидетелят А. си бил легнал за да си почине, тъй като бил нощна смяна.
Дочул писъци откъм стълбището и помислил, че е възможно детенцето на гостенката
да е паднало по стълбите. Скочил от леглото и се втурнал към стълбището. Видял,
че двете ж. и детето били нападнати от кучето на собственичката на апартамента -
К.С. Кучета хапело по краката двете ж. Наблизо до А. имало чувал с дрехи,
грабнал го и го захвърлил в посока към кучето за да му отклони вниманието.
Кучето нападнало А. като със зъби захапало десния му крак в областта на
подбедрицата и го свлякло от горните стълби до най-долните. А. забелязал, че
стопанката на кучето жалбоподателката С. стои подпряна на касата на входната врата
и гледала без да вземе отношение към случващото се. Когато кучето освободило от
захапката си А., същият прибрала жените
и детето в апартамента и се обадил на ЕЕН 112. Веднага на място пристигнала
линейка от ЦСП и полиция. А. бил отведен в болница където раната на крака му
била обработена и две седмици бил в отпуск по болест при домашен режим.
Свидетелят М.И. *** на длъжност „старши инспектор“ в
отдел „Екология и контрол за опазване на околната среда“. Същият е посещавал
адреса на жалбоподателката четири пъти преди инцидента станал повод да бъде
издадено обжалваното НП. През 2018 г. почти две години преди инцидента,
извършил проверка по сигнал и видно от представения констативен протокол на
лист 26 от делото дал предписание на жалобподателката да се снабди с
ветеринаромедицински паспорт и да постави идентификационен микрочип на своята
вещ–куче описано като порода канадски вълк на около 1 година, черно на цвят,
мъжко. Към 08.05.2020 г. свидетелят И. твърди, че предписанията от преди две
години преди това били изпълнени.Свидетелят като взел предвид показанията на пострадалия
А. (в писмен вид), на 08.05.2020г в присъствието на свидетелите Р.К. и С.П. съставил
акт за установяване на административно нарушение № 0095150 (лист 7 от делото),
в който вписал, че на 17.04.2020 г. около 15,50 часа в град Б., ул.“С.“ № …
куче, собственост на К.С. се нахвърлило и нахапало 3 ма човека, с което е
проявило необоснована агресия. Тази информация е по свидетелски показания на А.А.А.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.35 ал.2 от Закона за защита на
животните.
Актът бил подписан от жалбоподателката без възражение.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу акта.
Като взел предвид събраните писмени доказателства,
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №
Е-81 на 27.05.2020 г. В него фактическата обстановка и правната квалификация са
същите както и в АУАН.
На основание чл.70 ал.3 вр. чл.68 ал.1 от Закона за
защита на животните на жалбоподателката С. било наложено административно
наказание глоба в размер от 100 (сто) лева.
В хода на съдебното следствие по желание на
жалбоподателя беше разпитана в качеството на свидетел Г. А. – съсед на
жалбоподателката. От нейните показания става ясно, че познава кучето на С.
порода „канадски вълк“ на име Р. Като собственик на куче свидетелката категорично
заявява, че Р. е много добро куче и не проявява агресия. Споделя разказ от С.,
от който е видно, че дни преди инцидента А. и неговото семейство са дразнели
кучето Р. Собственичката му била в лошо здравословно състояние и трудно подвижна.
Пускала кучето само в двора на къщата си за около 5-10 минути, а през останалото
време било вързано. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Апостолова в
частта им, в които твърди, че С. й споделила, че кучето било дразнено от наемателите.
Съдът кредитира показанията й в частта им относно режима на кучето и
здравословното състояние на собственичката му. Съдът кредитира показанията на
свидетеля К., И. и А. като ги намира за безпристрастни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка се доказа
по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства.
При така установените факти настоящата инстанция намира от правна
страна следното:
Както актът, така и НП са издадени са от компетентни органи в кръга на
правомощията им и в предвидените от закона срокове.
Изложената
в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка се оспорва от
жалбоподателката, но се потвърди от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели както и от пострадалия А. След като вещта (кучето) е била чипирана, е
следвало да бъде индивидуализирана в акта и в наказателното постановление, тъй
като не е видно жалбоподателката да е собственик на това куче, както и да е
изпълнила задълженията си да го ваксинира и да му направи паспорт и да му
постави микрочип. Съдът е на мнение, че при съставянето на АУАН и след това при
издаване на НП са нарушение нормите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Нарушенията
са съществени и водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
На първо място в НП е недопустимо да се цитират други доказателствени източници
или да се препраща към тях. В този смисъл описанието на нарушението в обстоятелствената
част на НП е по свидетелските показания на А.А.А. (без да е индивидуализиран с
ЕГН, адрес или по друг начин). Вещта е посочена само като „куче свободно
пуснато, собственост на К.С.“. Ако, както твърди свидетелят И., към 08.05.2020
г. това куче е имало ветеринарномедицински паспорт и микрочип е следвало да
бъде индивидуализирано като порода, възраст, цвят, пол, име и идентификационен
номер. Това обаче не е направено, което от своя страна накърнява правото на
защита на жалбоподателя. Посочва се, че това куче е нападнало и нахапало „3-ма
души“ също без да са индивидуализирани като имена, адреси и др. Жалбоподателката
е посочена като собственик на кучето, но по делото така и не се представиха
категорични доказателства за това обстоятелство.
Не
се представиха и писмени доказателства относно нанесени на пострадалите лица
наранявания (въпреки, че свидетелят А.
твърди , че е притежавал медицински документи в онзи момент).
На
следващо място в акта и в НП се твърди, че собственикът на кучето не е предотвратил
проявата на необоснована агресия от страна на животното.
Посочената
като нарушена норма на чл.35 ал.2 от Закона за защита на животните се намира в
Глава ІV озаглавена „Животни–компаньони“. В нормата е посочено едно изпълнително
деяние - предотваряване на необоснована агресия на кучето проявена на
обществено място и при ситуации застрашаващи живота и здравето на хора и
животни. Следователно налице са две кумулативни изисквания на нормата, а именно
необоснованата агресия да е проявена на място, което е обществено и в ситуация
застрашаваща живота и здравето на хора. Видно от описанието в акта и в НП не е посочено
мястото да е обществено, нито че с агресията си кучето е застрашило живота и
здравето на хора. От нормата е взета само фразата „необоснована агресия“ и „нахапване
на 3-ма души“.
При
тези съществени нарушения на процесуалните и материалните норми съдът счита, че жалбата е основателна и
наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, поради
което следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето от ЗАНН, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Е-81 от 27.05.2020 г. издадено от
Кмета на Община Бургас, с което на К.И.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.68 ал.1 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева
за нарушение на чл.35 ал.2 от ЗЗЖ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.