№ 225
гр. Карнобат, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.ова
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И.ова Гражданско дело №
20242130101098 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Г. Д.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.К., действаща чрез пълномощника си
адв. Д. Д. В., БАК, с адрес на кантората гр.К. с предявен осъдителен иск
срещу наследниците на Д. К. Д. с ЕГН ********** от ***: К. Д. К. с ЕГН
**********, ***; Н. Д. В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в
*** И. Д. Д. с ЕГН ********** *** и Т. Д. Д. с ЕГН ********** *** за сумата
от 2300 евро равняващи се на 4498,41лева. Ищцата твърди, че е предоставила
на Д. К. Д. посочената сума, като заем, който следвало да бъде върнат месец
март 2024г. Ищцата установила, че Д. К. Д. е починал и насочва претенцията
си към ответницете които са негови наследници. С допълнителна молба
ищцата уточнява, че сумата се претендира при условията на разделност и
искът е за осъждане на всеки от наследниците на починалия Д. К. Д. да й
заплати сумата от 1124,60 лева, ведно със законната лихва от датата на
входиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата и
починалия Д. Д. се познавали и имали контакти по месинджър. Починалият Д.
К. Д. имал онкологично заболяване и се нуждаел от средства за лечение в
Германия, с които не разполагал. По негова молба ищцата неколкократно му
1
изпрашала парични средства, като общият размер на средствата възлизал на
2300 евро, равняващ се на 4498,41 лева. Според изнесеното в исковата молба
уговорката между ищцата и починалия Д. Д. била последният да й върне
заема наведнъж през месец март 2024 г. След смъртта на Д.Д. ищцата
поискала от синове му - К. Д. К. и И. Д. Д., да върнат заетата от баща им сума,
но те не предприели действия и не погасили задължението на баща си.
С горните твърдения ищцата обосновава правният си интерес от
предявяване на осъдителен иск срещу ответниците, при условията на
разделност за сумата в общ размер от 2300 евро, равняващи се на 4498,41 лева
и претендира от всеки от ответниците по 1124,60 лева, ведно със законната
лихва от входиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Н. К. П., назначена
на основание чл.47, ал.6 от ГПК за особен представител на ответниците.
Особеният представител счита, че искът е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен . Излагат се подробни съображения.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник адв.В..
Поддържа исковата молба, ангажира доказателства и претендира разноски по
делото.
Ответниците се представляват от особения представител адв.П. която
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите
срещу наследниците на Д. Д., като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Представени са доказателства в превод от гръцки език на български за
извършени седем превода на парични суми в евро. Преводите са наредени в
Гърция за получаване в Германия чрез MoneyGram с получател Д. Д./листи 31-
41/, както следва:
На 01.11.2021г. ищцата Р. Д. е превела в полза на Д. Д. сумата от 1000
евро.
На 09.12.2021г. е извършен превод на сумата от 400 евро с получател
Д.Д.. Сумата е наредена от З.Т.
На 13.01.2022г. ищцата Р. Д., е извършила превод на сумата от 400 евро,
с поручател Д. Д..
2
На 03.05.2022г. ищцата Р. Д., е извършила превод на сумата от 100 евро
с получател е Д. Д..
На 25.06.2022г. Р.Д. е превела на Д. Д. сумата от 200 евро.
На 30.06.2022г. Р.Д. е превела на Д. Д. сумата от 200 евро. Предвид
представените писмени доказателства общият размер на извършените преводи
е в размер на 2300 евро равняващи се 4498,41 лева.
От удостоверение за наследници № 127/08.11.2024г. на с.Винарско
общ.Камено обл.Бургас се установяна че Д. К. Д. е починал на 28.05.2024г.,
като е оставил за свои наследници Колю Д. К., Н. Д. В., И. Д. Д. и Т. Д. Д..
По искане на ищцата, съдът допусна до разпит като свидетел М.М. –
син на ищцата. Св.Мирчев свидетелства че майка му е давала на починалото
лице Д. Д., за период от около година, суми за лечението му. Преди смъртта
си, Д. Д. обещал да върне заетата сума, след като получи решението си за
пенсиониране. Преди да върне заема Д.Д. починал. Общият размер на сумата
предоставена от ищцата била 2300евро. Свидетелят твърди че е разговарял с
починалия Д., който „не е отричал за парите“ и заявил че ще ги върне.
Свидетелства, че знаел, че майка му е дала на Д.Д., поч, сумата от 2300 евро
която следвало да бъде върната наведнъж, но не знае как са предоставяни
сумите от майка му на починалия Д.Д. и не му било известно как ще бъде
върната сумата на майка му. Показанията на свидетеля съдът преценя през
призмата на чл.172 от ГПК и възможната му заинтеесованост от изхода на
делото и ще ги цени при съпоставянето им с останалите доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Искът е с правно основание по чл.240 ал.1 във вр. чл. 79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Искът е допустим. Насочен е срещу наследниците на Д. К. Д., които като
негови низходяцщи и при липсата на данни за направен отказ от наследство
носят отгворност за пасивите на наследството оставено от техния баща.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат
доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем
сума: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; реално предаване на тази сума от заемодателя на
3
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем,
както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване, като
доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, който извлича
изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя.
В настоящото производство ищцата не доказа, наличието на сключен с
Д. Д., починал, устен договор въз основа на който му е предала процесната
сума с уговорката, че сумата е предоставена като заем и следва да бъде
върната на заемодателя. В представените нареждания за превод на сумите по
MoneyGram липсва основание за извършване на превода. Не се доказа че
сумите наредени от ищцата с получател Д. Д., поч., реално са получени от Д.
Д., с уговорка за връщане м.март 2024г., още повече, че една от сумите - 400
евро е наредена от трето за спора лице-З.Т. на 9.12.2021г.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание по чл.
240 от ЗЗД срещу наследниците на починалото лице Д. Д. е недоказан и следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. На отхвърляне подлежи и претенцията
по чл.86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата от датата на входиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход от спора в полза на ищцата не следва да се присъждат
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р. Г. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.К., иск с правно основание по чл.240 във вр.
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответниците К. Д. К. с ЕГН
**********, ***; Н. Д. В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в
*** И. Д. Д. с ЕГН ********** *** и Т. Д. Д. с ЕГН ********** *** да
заплатят на ищцата сумата в общ размер от 2300 евро, представляваща
4498,41 лева, като всеки от ответниците заплати на ищцата сумата от 1124,60
лева, ведно със законната лихва от 25.10.2024г. до окончателното изплащане
на задължението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4