Решение по НАХД №8834/2025 на Софийски районен съд

М О Т И В И
към решение по НАХД №8834/2025г. по описа на РС – София

Софийска районна прокуратура е внесла в СРС постановление, с което прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Н. И. Б. – обвиняем по
ДП №5520/24г. на СДВР, пр.пр.№53176/22г. на СРП, с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за това, че на
29.09.2022г. в гр. София, подал в Агенция по вписванията, като потвърдил неистина в
три броя писмени декларации, изискващи се по силата на закон, а именно по чл.13,
ал.4 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, че представените за обявяване Годишни финансови отчети за 2021г. на
Сдружение с нестопанска цел „***“, ****“ ЕООД и Фондация „***“ са приети, а в
действителност на проведените Общи събрания на трите юридически лица до
30.09.2022г. Годишните финансови отчети не са били приети.
В съдебно заседание представител на СРП не се явява.
Защитниците на обвиняемия – адв. Б. и адв. С., пледират за признаване на
подзащитния им за невиновен и да бъде оправдан, тъй като не се доказали по
категоричен и несъмнен начин обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК. Изтъкват, че от приобщените писмени
доказателства и показания на свидетели в ДП, както от показанията на разпитания по
време на съдебното следствие свид. ***, така и от обясненията на обвиняемия, се
установило, че на 30.09.2022г., сутринта по имейл на Сдружение с нестопанска цел
„***“ /СНЦ/ се получил имел от счетоводителя за подписване на изпратени документи
и спешното им връщане, с цел обявяване в Търговски регистър /ТР/. На същия ден,
свид. ***, който бил деловодител на СНЦ се обадил по телефона на Б., тъй като
отсъствал и получил неговото съгласие да постави сканирани подписи под
документите, изпратени от счетоводителя, за да може да се публикуват навреме и в
срок, което *** изпълнил и още на 30.09.2022г., след около час ги върнал с имейл на
счетоводителя. Така, от доказателствената съвкупност нямало такива източници, от
които да може да се изведе въведената инкриминираната дата – 29.09.2022г. На
следващо място, от обясненията на обвиняемия, предвид на законовите разпоредби от
Търговски закон /ТЗ/ нямало нормативно изискване Годишните финансовите отчети
/ГФО/ да бъдат приемани на Общо събрание на юридическите лица с нестопанска цел
и ЕООД, каквито били трите дружества. Отделно, налични били протоколи от
м.05.2022г. от проведени общи събрания на тези юридически лица, видно от които
според изискванията на ТЗ били приети финансовите отчети за 2021г., а в ГФО се
съдържали същите данни като приетите по финансовите отчети, но в друга счетоводна
форма. По тази причина, с процесните декларации по чл.13, ал.4 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не се
потвърждавало неистина. Обръщат внимание, че от показанията на свид. ***,
обясненията на обвиняемия и експертната справка от ДП се установявало, че Б. не е
полагал подпис под нито една от трите декларации, а подписа му бил поставен
сканиран от *** с позволението и съгласието на Б., дадено в телефонен разговор
между двамата на 30.09.2022г. По отношение на субективния елемент, се установило
отново от показанията на свид. *** и обясненията на Б., че когато е бил уведомен за
необходимостта от поставяне на сканирани подписи под документи, изпратени от
счетоводителя на трите юридически лица от ***, същият не е чел документите и не е
1

казвал какви са те, т.е. при даване на съгласие от страна на Б. да се поставят
сканираните му подписи от *** под процесните декларации, той не е имал съзнание за
подписване именно изискващите се за публикуване на ГФО в ТР 3бр. декларации по
чл.13, ал.4 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел. Затова, тъй като престъплението може да се извърши само при пряк
умисъл, не се установило обвиняемият да е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, да е предвиждал общественоопасните му последици и да е искал тяхното
настъпване, тъй като не е имал знание за съдържанието и вида на документите, под
които се е съгласил *** да постави неговите сканирани подписи.
Обвиняемият Б. – лично дава обяснения, като изцяло поддържа пледоарията на
защитниците си и моли по изложените аргументи да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Б. е председател на управителния съвет на СНЦ „***“ от края на октомври
2020г. до настоящия момент, както и представлява същото, с двете юридически лица,
които са собственост на СНЦ, а именно фондация „***“ и ****“ ЕООД. Всяка година
през м. май на общите събрания на тези три юридически лица се приемали
финансовите отчети за предходната година, въз основа на които се съставяли ГФО,
като счетоводна форм,а която трябвало да се публикува в ТР, като нямало разлика в
показателите. Така, на 14.05.2022г. се провели общите събрания на тези юридически
лица и се приели финансовите отчети за 2021г., като ГФО следвало да се публикува в
ТР до 30.09.2022г.
Счетоводното обслужване на трите юридически лица се извършвало от свид.
Х.ва, която изготвила ГФО за трите дружества за 2021г., оформила заявленията,
съответните пълномощни за тяхното подаване, както и декларации, изискващите от
Агенция по вписванията от представителите на дружествата и на 30.09.2022г. в 09:18
часа изпратила имейл на СНЦ, с прикачен файл, съдържащ общо девет документа или
по един комплект документи за всяко дружество и изискала в спешен порядък да се
подпишат и да се върнат.
Свид. ***, който изпълнявал деловодни функции прочел имейла и тъй като
имал право да поставя /монтира/ сканирани подписи на обв. Б., а същият тогава
отсъствал, му се обадил по телефона и му казал, че от счетоводителя е пристигнал
имейл с документи, които трябва спешно да подпише. Не съобщил на *** какви са
документите и какво е тяхното съдържание, тъй като изискването на счетоводителя
било спешно да се подпишат и върнат, и той самият не бил се запознал с това. *** се
доверил, след като документите са изготвени от счетоводител и изразил съгласието си
*** да постави сканирания му подпис под документите, след което да ги върне на
свид. Х.ва. *** поставил /монтирал/ сканираните подписи на Б. под всеки документ,
където видял името му в поле за подпис, като направил това директно, в съдържащите
се към прикачения файл на имейла на счетоводителя и върнал така оформения
документи на същия ден – 30.09.2022г. по имейл в 10:26 часа.
Документите били свързани с публикуването на ГФО за трите юридически
лица, като между тези документи били и 3бр. декларации по чл.13, ал.4 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които се
изисквали да са налични към заявленията до Агенция по вписванията за истинност на
заявените обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове. Под
всяка от тези декларации *** поставил /монтирал/ сканирания подпис на Б..
2

Практика била, така оформените документи да се подават от счетоводителя в
Агенция по вписванията за публикуване на ГФО в ТР, като за целта свид. Х.ва
използвала услугите на адвокат, който бил в нейната кантора – адв. *** И.. След като
получила подписаните документи, Х.ва по имейл ги изпратила на свид. И. на
30.09.2022г. в 10:41 часа, който още същият ден ги изпратил – обявил ГФО на трите
дружества в ТР с КЕП.
За времето от 2017г. до 2023г. свид. *** бил член на Управителния съвет на
СНЦ, както и притежавал пълномощно да заявява за регистрация и вписване в
Агенция по вписванията обстоятелства, като изготвя и внася по електронен път
необходимите заявления, молби и декларации. *** подал сигнал, въз основа на който
било образувано и настоящото ДП, че ГФО за отчетната 2021г. са публикувани в ТР
без да са приети от общите събрания на трите юридически лица.
Съгласно графическа експертна справка, изготвена по ДП поставените подписи
под всяка от трите декларации по чл.13, ал.4 от Закон за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел представлява копие на един и същ
подпис от Б., сканиран и пренесен върху документите.
Горната фактическа обстановка се установява от: обяснения на обвиняемия Б.,
дадени в съдебно заседание на 01.10.2025г.; показанията на свид. ***, дадени в
съдебно заседание и приобщените чрез прочитане негови показания по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, дадени на ДП пред разследващ полицай от 10.01.2025г.,
находящи се на л.21-22 от том I; протокол за разпит на свид. *** Г. Х.ва от
10.01.2025г.; протокол за разпит на свид. *** И. И. от 13.01.2025г.; протоколи за разпит
на свид. *** *** от 17.12.2024г. и от 17.01.2025г.; графическа експертна справка; от
писмените доказателства – протокол от общо събрание на СНП от 14.05.2022г. за
приемане на финансовите отчети за 2021г., копие на част от електронна
кореспонденция – имейли за датата 30.09.2022г. от 09:18 часа до 10:41 часа между
свид. Х.ва, свид. *** и свид. И., 3бр. декларации по чл.13, ал.4 от Закон за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, без дата, с подпис в
полето „декларатор“ от Н. И. Б. и от веществените доказателства – 1бр. оптичен
носител в том II от ДП.
Съдът вярва на обясненията на обвиняемия, тъй като са логични и единни с
показанията на свидетелите ***, Х.ва и И., както и заключението по графическата
експертна справка. Тези обяснения не се опровергават от показанията на свид. ***,
които имат отношение относно представителството на юридическите лица пред
Агенция по вписванията, управлението и представителството на същите лица пред
трети лица, провеждани общи събрания и взетите решения, както и липсата на
решение преди 30.09.2022г. на общо събрания за приемане на ГФО за 2021г. По
изнесените от *** данни в показанията няма никакво противоречие и с показанията на
свидетелите ***, Х.ва и И.. Затова съдът е възприел неговите показания като
достоверни и обективни, а обясненията на Б. е кредитирал изцяло, поради което не
могат да се третират като само негова защитна позиция.
Съдът се е доверил на свидетелите ***, Х.ва и И., тъй като показанията им са
единни, хронологично последователни и не се разкри заинтересованост, включително
се потвърдиха от копие на част от електронна кореспонденция – имейли за датата
30.09.2022г. от 09:18 часа до 10:41 часа между тях и графическата експертна справка.
Никой от свидетелите не се намира в йерархична или друга връзка с обвиняемия, така
че да е предубеден или необективно да пресъздава възприети от него факти.
3

*** към инкриминираната дата е бил деловодител на СНЦ, а Х.ва –
счетоводител, затова и напълно е логично те двата да си кореспондират относно
документооборота, включително тези документи, които подлежат на публикуване в ТР
като ГФО. Напълно е логично също, *** когато представителите на юридическите
лица отсъстват, а е необходимо спешно да се подпишат документи от тях, той да ги
уведоми и да поиска разрешение да постави на съответните места по документи,
където е необходимо сканирани техни подписи, с каквито разполага. Това е направил и
на 30.09.2022г., сутринта. Видял е, че документите спешно трябва да се подпишат и
тъй като Б. е отсъствал, се е обадил, за да му поиска разрешение и след като го е
получил е поставил сканирания му подпис навсякъде под документите, носещи
неговото име, в това число и под процесните 3бр. декларации по чл.13, ал.4 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Видно е от
часовете на изпращане на трите имейла, че от първоначалното изпращане до
публикуването на ГФО е изминал около един астрономически час, поради което е
житейски логично е, както казва *** и Б., нито деловодителят да е чел документите,
които е следвало Б. да подпише, нито пък да е чел на обвиняемия съдържанието на
същите.
Що се отнася до работата на свид. И., той съобразно даденото му пълномощно
от представителя на юридическите лица – Б., след като е получил имейла с
документите от счетоводителя, е публикувал ГФО н ТР с КЕП, т.е. изпълнил е
функциите, за които е овластен.
Съдът се уповава изцяло на заключението по графическата експертна справка и
макар да няма характер на експертно заключение от назначено вещо лице, намира че
може да се довери на изготвилия справката, предвид неговите специални знания в
областта, че всяка от 3бр. декларации по чл.13, ал.4 от Закон за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е подписана, като подписа
представлява копие на един и същ подпис от Б., сканиран и пренесен върху
документите, а това се потвърждава от свид. *** и обви. Б..
Съдът изключва от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите
***, ***, ***, *** и ***, тъй като не са свръзани по никакъв начин с
представителството на трите юридически лица конкретно относно въведените 3бр.
декларации по чл.13, ал.4 от Закон за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Съдът кредитира приобщените писмени и веществени доказателства, както
изключва от доказателствената съвкупност Решения от общи събрания на трите
юридически лица след датата 29.09.2022г., декларации по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел от 29.09.2022г., ГФО за 2021г. на СНЦ „***“,
фондация „***“ и ****“ ЕООД, тъй като нямат отношение по предявеното обвинение.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обвиняемият Б. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, в което е обвинен.
Единственото, което категорично се установи е, че 3бр. декларации по чл.13,
ал.4 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, без дата са приложени към заявленията за публикуване на ГФО за 2021г. в ТР на
СНЦ „***“, фондация „***“ и ****“ ЕООД и тези декларации носят подпис на
4

декларатора – Н. И. Б., представляващ копие на един и същ негов подпис, сканиран и
пренесен върху всеки от тези три документа.
Това обаче не изпълва изискването на чл.303, ал.2 от НПК за признаване на
обвиняемия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин,
защото не се установи категорично, въз основа на доказателствената съвкупност
датата на деянието, авторството, изпълнителното деяние и прекия умисъл на дееца.
На първо място, при формулирано обвинение, че на 29.09.2022г. в гр. София, Б.
е подал в Агенция по вписванията, като потвърдил неистина в три броя писмени
декларации, изискващи се по силата на закон, а именно по чл.13, ал.4 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
представените за обявяване ГФО за 2021г. на СНЦ „***“, ****“ ЕООД и Фондация
„***“ са приети, а в действителност на проведените Общи събрания на трите
юридически лица не били приети, означава, че обвиняемият следва да се докаже, че на
инкриминираната дата е подписал тези въведени три декларации, подал ги е пред
орган на власт, като чрез същите декларации е потвърдил неистина.
Категорично по делото се доказа с писмени и гласни доказателства, че
поставянето /монтирането/ на сканирания подпис на Б. от свид. *** е станало на
30.09.2022г., защото именно тогава, в сутрешните часове свид. Х.ва е изпратила имейл
с искане за спешно подписване и връщане на изпратени от нея документи, съдържащи
се в прикачен файл, между които процесните 3бр. декларации по чл.13, ал.4 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Затова,
въпреки че всяка от декларациите не носи дата, съдът приема, че е подписана на
датата на изпращане по електронен път, а именно 30.09.2022г.
На второ място, категорично по делото се установи, че обвиняемият не е
подавал в Агенция по вписванията 3бр. декларации по чл.13, ал.4 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
представляващи изискваща се част от заявлението за публикуване на ГФО в ТР и това
да е станало на 29.09.2022г. С показанията на свидетелите ***, Х.ва и И., както и
обясненията на Б. се доказа, че след като на 30.09.2022г. *** е поставил /монтирал/
сканирания му подпис под декларациите е върнал имейл с подписаните документи на
Х.ва, която пък ги е препратила на И. и той ги е публикувал същия ден – 30.09.2022г. в
ТР с КЕП. От тук следва, че обвиняемият не е автор на въведеното деяние, което не е
извършено на инкриминираната дата.
При тези изводи е безпредметно да се обсъждат останалите признаци от състава
на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, но за пълнота на изложението и за да не бъде
обвинен съдът в процесуално високомерие, се налага да изтъкне и следното:
В конкретния казус е без правно значение, дали според законовите изисквания
ГФО за юридическите лица с нестопанска цел, каквито са трите юридически лица, за
които се отнасят документите, респективно декларациите се приема от Общо
събрание, защото декларацията по чл.13, ал.4 от Закон за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е бланкова, а освен това е част от
заявление и декларация по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба №1/2007г. за водене,
съхранение и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел за обявяване на ГФО за 2021г. именно с текст, че се представят за
обявяване ГФО за 2021г. приет от общо събрание на съдружниците или акционерите
или на съответния орган по чл.38 от ЗСч. Нито е тук мястото, нито времето да се
обсъжда единството и относимост на текста на бланката към съответно, приложимо
законодателство.
5

Според легалната дефиниция на понятието „Орган на власт“ в чл.93, т.2 от ДР
на НК, това са органите на държавна власт, органите на държавно управление,
органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с
упражняването на властнически функции. В конкретиката на този казус, тъй като става
въпрос за обявяване на обстоятелства в ТР, следва да се отчете, че производството е
регистърно за вписване, обявяване и заличаване на определени обстоятелства, с цел
осигуряване на гласност и публичност като гаранция на сигурност в отношенията на
търговските субекти. Бидейки част от администрацията на министъра на
правосъдието, то следва да се изясни при публикуване на ГФО, натоварени ли са
служителите, заети с ТР, а не всички служители от Агенция по вписванията с
упражняване на властнически функции. Отговорът е отрицателен, тъй като проверката
на представените документи е от формална страна – дали са налице всички изискващи
се документи, със съответните законови реквизити, които подлежат на публикуване.
Аналогията е с полицаи, лекари, учители и пр. длъжностни, които само в определи
свои функции действат като орган на власт. Така е и със служителите на ТР, които
като част от Агенцията по вписванията, в съответното производство – регистърно
нямат властнически правомощия, т.е. не може да се разглежда, че подаването на
декларациите по чл.13, ал.4 от Закон за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, като част от документите по обявяване на ГФО
е пред орган на власт – Агенция по вписванията, ТР в смисъла на чл.313, ал.1 от НК.
На последно място, липсва умисъл в извършване на престъплението, в което е
обвинен Б. и то пряк умисъл, тъй като обвиняемият не е имал съзнание и формирана
представа за това, под какъв документ и къде ще се използва подписа му, когато се е
съгласил – разрешил е на свид. *** да постави /монтира/ негов сканиран подпис под
всяка от декларациите по чл.13, ал.4 от Закон за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел. Категорично се установи, тъй като няма
доказателства, които да разколебават казаното от *** и Б., че първият като
деловодител не е съобщил на обвиняемия нито какви са документите, нито тяхното
съдържание, когато на 30.09.2022г. в телефонен разговор го е уведомил, че спешно
трябва да се подпишат документи, изпратени по имел от счетоводителя. Това се
потвърждава и от графическата експертна, че поставените подписи под всяка от трите
декларации по чл.13, ал.4 от Закон за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел представлява копие на един и същ подпис от Б.,
сканиран и пренесен върху документите. При това положение липсва и субективния
елемент за извършване на престъплението по чл.313, ал.1 от НК – пряк умисъл за
потвърждаване на неистина в три броя писмени декларации, изискващи се по силата
на закон, а именно по чл.13, ал.4 от Закон за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, че представените за обявяване ГФО за 2021г. на
СНЦ „***“, ****“ ЕООД и Фондация „***“ са приети, а в действителност на
проведените Общи събрания на трите юридически лица не били приети.
Поради недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна, на осн.
чл.304 от НПК съдът е признал обвиняемия Б. за невиновен и го е оправдал в
извършване на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което и приобщената
справка за съдимост е неотносима към предмета на делото, тъй като е свързана с
личността на извършителя, с оглед на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът е постановил веществените доказателства – 1бр. оптичен носител,
находящ се на л.97/115 от том II да остане по делото след влизане на това решение в
сила, тъй като данните представляват запис, изготвен само за целите на това
6

наказателно производство.
Разноски в ДП и в съдебната фаза на процеса, не се установи да са направени.
Воден от горните съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	3549
Дата:	1 октомври 2025 г.
Съдия:	Мария Христова Шойлекова Маринова

Дело:	20251110208834
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 юни 2025 г.

Решение по НАХД №8834/2025 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите