РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. Ямбол, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Х.а Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.а Иванова Гражданско дело №
20252330100751 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от ЗАД „Далл Бог
„Живот и здраве“АД против С. П. В. от гр. Я., с която се претендира постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1035 лв. –
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски, законна лихва от датата на исковата молба, както и разноски в
производството.
В исковата молба се посочва, че на *** год. в гр. Я. настъпило ПТП с
участието на МПС, управлявано от ответника, застраховано по задължителна
застраховка ГО при ищцовото дружество. Вина за настъпването му имал ответника. В
дружеството била заведена щета от собственика на увреденото МПС, на която след
направена оценка било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1020 лв.,
както и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Според съставения протокол за
ПТП към датата на настъпване на произшествието ответникът бил неправоспособен,
поради което и т.к. били налице предпоставките на закона за ангажиране на
отговорността му по смисъла на чл. 500,ал.2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД се претендира за
уважаване на претенцията, включително присъждане на разноски.
В депозирания в срок отговор особения представител на ответника , твърди , че
не са установени елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както и липсват
доказателства същият да е неправоспособен водач. Претендира се за отхвърляне на
иска.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
Ответникът чрез особения си представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
1
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения протокол за ПТП *** год., на посочената дата в гр. Я. е
настъпило ПТП между МПС управлявано от С. П. В. и МПС управлявано от М. М. М.,
собственост на Д. Т. Г. В протокола е посочено, че участник 1 не спазва необходимата
дистанция от движещия се пред него участник 2 , който намалява скоростта за
спиране на червен светофар и го блъска, като допуска ПТП с материални щети. ПТП е
посетено на място от органите на МВР. Административно отношение е взето по
отношение на участник 1 С. В., като му е съставен АУАН за нарушаване разпоредбата
на чл. 23,ал.1 от ЗДвП.
Представени са доказателства, че за периода на ПТП за управляваното от
ответника МПС – *** с ДКН*** е налице валиден договор за застраховка ГО с
ответното дружество.
Собственикът на увреденото МПС Д. Т. Г. е подал до ищцовото дружество
уведомление за настъпилата щета . По искането е образувана щета № ***.
Представени са и доказателства относно заплащане на сумата от 1020 лв. на
собственика на увреденото МПС – Д. Г. по банкова сметка.
На *** год. ищецът е отправил до ответника регресна покана за заплащане на
общата сума от 1035 лв. на осн. чл. 500 от КЗ.
По искане на ищеца по делото и назначено и изслушано заключение на вещо
лице по САТЕ, според което не е извършван оглед на местопроизшествие от дежурна
оперативна група към МВР. Скоростта на автомобил *** към момента на удара е 58
км/ч, а опасната зона за спиране 36 м. РазС.ието от автомобила до мястото на удара е
приблизително 23 м. Водачът на *** не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП. Такава би имал ако се е движел със скорост около 40
км/ч.Между настъпилото ПТП и уврежданията на л.а. *** съществува пряка причинно
– следствена връзка. Справедливата пазарна стойност на л.а. ***към датата на ПТП е
в размер на 3150 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 500,ал.2 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
МПС, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория
МПС, или на което временно е отнето свидетелството за управление на МПС.
Следователно възникването на правото на застрахователя по договор за
застраховка "Гражданска отговорност", който е заплатил застрахователно обезщетение
по застраховка "Гражданска отговорност" на увредено лице, да се суброгира в правата
на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята
деликтна отговорност при ищеца, се обуславя от установяването на следните
юридически факти: 1) възникнало действително договорно правоотношение между
делинквента и ищеца по договор за застраховка "Гражданска отговорност"; 2)
породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД - т. е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и
противоправно поведение, което в конкретната хипотеза се изразява в управление на
застрахования автомобил без необходимата правоспособност за това; 3) заплащане от
страна на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно
2
обезщетение на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие.
Доказването на тези факти е в тежест на ищеца. При доказване на горните
факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
В случая според съда е установено наличието на всички посочени
предпоставки за уважаване на предявения иск. Не се спори , както за наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка ГО
към датата на настъпване на ПТП, така и че сумата от 1020 лв. е изплатена от
ищцовото застрахователно дружество на собственика на увреденото МПС. Бяха
доказани и всички елементи на фактическия състав на деликта, като безспорно от
събраните по делото писмени доказателства и приетата и неоспорена САТЕ се
установи , че с поведението си ответникът е нарушил разпоредбите на действащото
българско законодателство и по-специално чл. 23,ал.1 от ЗДвП, според която водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разС.ие от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали
скоростта или спре рязко. На последно място установи се и, че ответникът е
управлявал МПС без да притежава необходимата правоспособност за това. Видно от
приетия и неоспорен протокол за ПТП към датата на ПТП същият не е притежавал
валидно СУМПС, като данни за наличието на такова не са попълнени от полицейските
служители посетили ПТП, извършили проверката на водачите и съставили протокола.
В обобщение на гореизложеното съдът приема, че претенцията се явява
основателна и доказана до размера на сумата от 1020 лв. В останалата си част за
сумата от 15 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Въпреки указаната
доказателствена тежест, че следва да установи претенцията си и по размер, ищецът не
е представил доказателства да е определена сума по процесната щета в размер на 15
лв. - ликвидационни разноски.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса, депозити за
вещо лице и особен представител и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска, които съдът определя на сумата от 1370 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 500,ал.2 от КЗ С. П. В., ЕГН ********** да заплати на
ЗАД „Далл Бог „Живот и здраве“АД, ЕИК *** сумата от 1020 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щата № *** от ПТП от *** год., в едно със
законната лихва от датата на исковата молба – 11.03.2025 год. до окончателното
изплащане, като претенцията за горницата над тази сума до пълния предявен размер
от 1035 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 ГПК С. П. В., ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„Далл Бог „Живот и здраве“АД, ЕИК *** сумата от 1370 лв.– разноски за настоящата
инстанция.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
4