РЕШЕНИЕ
№ 1160
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501181 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 5467/09.10.2024 г. по гр.д. № 3393/2022 г. Софийски градски съд,
ГК, I-22 състав е отхвърлил предявения от „Мидера" ЕООД срещу Х. Ц. С. иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 39 493.89 лева, заплатена без основание,
евентуално на отпаднало основание /банкови преводи: 18 962.50 лева, извършен на
15.07.2016 г. /**********/ и 20 531.30 лева, извършен на 26.10.2016 г. /**********/), като
неоснователен. С решението „Мидера" ЕООД е осъдено на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на Х. Ц. С. сумата от 4 200 лева разноски.
С определение № 17175/29.10.2024 г. по гр.д. № 3393/2022 г. Софийски градски
съд, ГК, I-22 състав е оставил без уважение искането по чл. 248 от ГПК на „Мидера" ЕООД.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Мидера" ЕООД,
което моли то да бъде отменено като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и
предявеният иск да бъде уважен. Счита, че по делото било установено, че Х. Ц. С. е получил
от „Мидера“ ЕООД сума в размер на 39 493.89 лв., представляваща платени от ищеца на
ответника суми, както следва : 18 962.50 лева, с банков превод, извършен на 15.07.2016 г. по
банкова сметка в ПИБ - ********** и 20 531.39 лева с банков превод, извършен на
26.10.2016 г. по банкова сметка в ПИБ - **********. Не била осчетоводена сделка между
страните, за които ответникът твърди, че има сключен договор - договори от 22.01.2014 г. и
20.10.2014 г. със страни „Мидера“ ЕООД, „Риторекс“ ЕООД, „София парксайд“ ЕООД и
респективно „Мидера“ ЕООД и Х. Ц. С.. Не били издадени фактури между „Мидера“ ЕООД
и „София парксайд“ ЕООД и „Риторекс“ ЕООД за периода от 2010 г. до 2022 г. и не са
отразени в дневниците по ЗДДС с предмет представените от ответника Х. Ц. С. договори/
споразумения. Не били налице плащания за периода 01.03.2010 г.-16.08.2018 г. с наредител
1
„Риторекс“ ЕООД или „София Парксайд“ ЕООД към „Мидера“ ЕООД. Издадени били
фактура № 118/10.05.2016 г. и фактура № 127/04.10.2016 г., осчетоводени от „Мидера“ ЕООД
с получател „Арко ББ“ ЕООД, които фактури били оспорени от „Мидера" ЕООД. Фактура
№ 118/10.05.2016 г. и фактура 127/04.10.2016 г. били с правни основания, които не можело да
се обвържат с твърдяната сделка. Фактура № 118/10.05.2016 г. била с основание
„консултантски услуги“ на стойност без ДДС в размер на 4810 лв. и начислен ДДС в размер
на 962 лв. е осчетоводена и декларирана в ТД на НАП с основание „консултантски услуги“
на стойност без ДДС в размер на 4810 лв. и начислен ДДС в размер на 962 лв. Във фактура
127/04.10.2016 г. на стойност 23 000 евро била посочена и стойност в размер на 23 000 лева.
Не било постъпило плащане от съконтрахент, респективно не е последвала престация. Не
било налице изпълнение, тъй като дори извършените постъпления по сметката на
посредника не можело да се обвържат с представените фактури. По представената от
ответника Х. Ц. С. фактура № 118/10.05.2016 г. на стойност 21 000 евро било постъпило
плащане с правно основание фактура 118/10.05.2016 г. по сметка на дружеството №
BG92FINV91501004360914 в Първа инвестиционна банка в размер на 5 772 лв. По
банковата сметка на „Мидера“ ЕООД на 18.05.2016 г. била постъпила сума в размер на 21000
евро с референция номер HDORINT161390001 с наредител Първа инвестиционна банка АД
и вписано основание HDOI103161380183, като тази сума не можело да бъде отнесена по
фактура 118/10.05.2016 г. На 30.09.2016 г. от „Арко ББ“ ЕООД по банковата сметка на
„Мидера“ ЕООД е постъпило плащане в размер на 23 000 евро с правно основание
„PROFORMA INVOICE“ 3/27.09.2016 г. Сключени били предварително споразумение за
покупко - продажба на дялове на дружество с ограничена отговорност от 08.07.2015 г. между
„Арко Вара“ АС, като купувач и „Риторекс“ ЕООД, като продавач и договор за покупко -
продажба на дялове от дружество с ограничена отговорност от 06.04.2016 г. между „Арко
ББ“ ЕООД, като купувач и „Риторекс“ ЕООД, като продавач, от които е видно, че всички
разноски, извършени от „София парксайд“ ЕООД и „Риторекс“ ЕООД по процесния договор
са за тяхна сметка. Между страните не била налице договореност „Арко ББ“ ЕООД да поема
отговорност за плащането на разходите и възнагражденията на лица, с които „София
парксайд“ ЕООД и „Риторекс“ ЕООД са се договаряли. „София парксайд“ ЕООД
/понастоящем „Изток парксайд“ ЕООД/ се установява, че едноличен собственик на капитала
е „Арко Вара“ АС. „Риторекс“ ЕООД било действащо дружество до 29.03.2017 г., а „Изток
парксайд“ ЕООД и до момента. Нямало индиция за сключен договор, с изключение на
представения от ответника и оспорен от ищеца договор от 20.10.2014 г. между „Мидера“
ЕООД, И. М.а и Х. С.. Не се установило, че има сключен договор/споразумение с И. И.,
изменен с постигнато споразумение между „София парксайд“ и „Риторекс“ ЕООД, от една
страна и И. И. М.а, като посредник, от друга страна и „Мидера“ ЕООД, от трета страна. Не
се установило, че Х. С., като посредник по договор от 20.10.2014 г. между „Мидера“ ЕООД,
И. М.а и Х. С., е изпълнил работата по договора. Х. С. не бил подал или получил нито един
документ във връзка с твърдяната възложена му дейност. За част от документите нямало
информация кой е подателя и получателя, но за по - голямата част от документите е
известно, че са подавани или получавани от съпругата на Х. С. - Б. С., която е служител на
купувача, като всички проекти са изготвени от проектанти. М. М. не е знаел за сключване на
договора и допълнителното споразумение от 22.01.2014 г. и от 20.10.2014 г.
Съдът не възприел правилно фактическата обстановка и постановил
неправилен и необоснован съдебен акт. Между „Мидера“ ЕООД, от една страна и „София
Парксайд“ и „Риторекс“ ЕООД нямало издадени фактури. От доказателствата по делото не
се установявало, че между „София парксайд“ и „Риторекс“ ЕООД, от една страна и И. И. М.,
от друга страна е сключен договор от 22.01.2014 г. и възложена услуга, който да е изменен с
допълнително споразумение, в което е уговорено, че „Мидера“ ЕООД е изпълнител, а И. М.а
е посредник по сключения договор от 22.01.2014 г., част от изпълнението на поръчката да е
превъзложена на Х. С. с договор от 20.10.2014 г. Издадените фактури били със задължено
лице „Арко ББ“ ЕООД, поР. което, в случай, че съдът ги приеме, следвало да приеме, че
„Арко ББ“ ЕООД е задълженото лице към „Мидера“ ЕООД, като правното основание не са
представените договори. Въз основа на представените договори не била извършена услуга
2
от Х. С. на „Мидера“ ЕООД. Съгласно приложените договор и допълнително споразумение,
Възложител и задължено лице към изпълнителя и посредника били „София парксайд“ и
„Риторекс“ ЕООД. Не били представени договори, споразумения или други договорености,
обективирани в документ, от които да е видно задължението да е цедирано на трето лице. От
приложените и приети по делото предварително споразумение за покупко-продажба на
дялове на дружество с ограничена отговорност от 08.07.2015 г. между „Арко Вара“ АС и
„Риторекс“ ЕООД и договор за покупко - продажба на дялове от дружество с ограничена
отговорност от 06.04.2016г. между „Арко ББ“ ЕООД и „Риторекс“ ЕООД, се установявало, че
всички разноски, извършени от „София парксайд“ ЕООД и „Риторекс“ ЕООД по процесния
договор са за тяхна сметка. Това обстоятелство се подкрепяло от показанията на св.С.а, че
купувачът не е бил задължен и не е платил на консултантите на продавача.
Въззивникът твърди, че представените в производството договори са
изготвени и подписани за целите на настоящото производство. От една страна били с
невярно съдържание, а от друга – антидатирани. Представените две банкови извлечения от
ответника Х. С. не били обвързани с представените от него фактури и не удостоверявали
плащане по договорите между „Мидера“ ЕООД, от една страна и „София парксайд“ ЕООД и
„Риторекс“ ЕООД от друга страна, поР. което неправилно съдът е приел процесиите
плащания за извършена престация.
Въззиваемият Х. Ц. С. оспорва въззивната жалба. Счита за установено, че
между страните има валидно правоотношение, оформено с Договор от 20.10.2014 г., както и
че договорът е изпълнен, като резултатът от промяната на плановете е налице и е довел до
окончателната сделка между продавача и купувача на имотите. Доказано било, че
изпълнението е прието без възражение от страна на възложителя, както и че той е изплатил
възнаграждението по този договор. Релевантните факти са възприети правилно от съда. На
Х. С. му били възложено да съдейства и консултира възложителя, във връзка с
посредническата дейност за евентуална покупка от дружество „Арко имоти“ ЕООД и всички
свързани с него дружества от групата на „Арко Бара - Естония“ на посочени в т. 1.1 и 1.2
имоти, като подпомага и консултира посредника в областта на ЗУТ и съпътстващото го
законодателство. В случая задълженията на С. са били да съдейства и консултира, т.е. да
съдейства за изготвянето на исканията и да консултира как да стане това, което няма нищо
общо с правни действия, за които да са му нужни пълномощни. Той бил работил по ЗУТ и
имал опит в тази особена сфера му с оглед на което била възложена тази работа.
Одобряването на плановете съгласно изискванията на купувача, за да се стигне до
реализиране на сделка, доказва ефективността на изпълнението на договора, което е
доказано и поР. приключване на сделката и поР. факта, че изпълнението е прието без
възражения, както и от публикуваните и подписани ГФО, които не са оспорвани от
собственика на „Мидера“ ЕООД.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производството е образувано по предявени от „Мидера"
ЕООД срещу Х. Ц. С. иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за връщане на дадено при
изначална липса на основание и иск с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата заплатена по договор поР. развалянето му поР.
неизпълнение.
„Мидера" ЕООД твърди че през м.07.2019 г. Р. Б. била назначена за управител
на търговско дружество „Мидера" ЕООД, като едноличният собственик на дружеството й
поставил задача да се ревизират всички транзакции на дружеството за последните пет
години. Било констатирано, че през 2016 г. били извършени два превода с основание
„доплащане по договор" на ответника - Х. С., както следва: за сумата 18 962.50 лева,
3
извършен на 15.07.2016 г. /**********/; и за сумата 20 531.30 лева, извършен на 26.10.2016
г. /**********/, за които преводи не бил представен договор. Ищецът счита, че престацията
била направена при изначална липса на основание като евентуално поддържа, че в случай,
че се установи същите да са направени по договор, то договорът не бил изпълнен. Ищецът е
поискал съда да осъди ответника да му заплати сумата от 39 493.89 лева, получена без
основание.
Ответникът Х. Ц. С. е подал отговор, с който оспорва иска. Поддържа, че на
22.01.2014 г. М. М. М. в качеството му на управител на „София Парксайд“ /понастоящем
„Изток Парксайд“ ЕООД/ и на едноличен собственик и управител на „Риторекс“ ЕООД, като
възложител от една страна, сключил с И. М.а като посредник/изпълнител Договор за
посредничество. По силата на този договор И. М.а като посредник/изпълнител приела да
търси и да положи усилия да намери купувач, който да придобие вещни права върху
недвижими имоти, собственост на „София Парксайд“ ЕООД, а именно: 1./ Урегулиран
поземлен имот (УПИ) XXXIII - 1740, 1741, от квартал 1 по регулационния план на гр.
София, местност „Дианабад“, одобрен със Заповед № РД 50-09-56/1989 г., Заповед № РД 09-
50-655/1998 г., Заповед № РД 09-50-1142/2007 г. и Заповед № РД 09-70/2011 г., с площ по
графични данни 1 957 кв.м., който УПИ е идентичен с поземлен имот номер 2218, кв. 1,
местност „Дианабад“; и 2./ Урегулиран поземлен имот (УПИ) XXXIV - 1742, от квартал 1 по
регулационния план на гр. София, местност „Дианабад“, одобрен със Заповед № РД 50-09-
56/1989 г., Заповед № РД 09-50-655/1998 г„ Заповед № РД 09-171/2005 г., Заповед № РД 09-
50-1142/2007 г., с площ по графични данни 513 кв.м. От вписванията по партидата на
„София Парксайд“ ЕООД /понастоящем „Изток Парксайд“ ЕООД/ в ТРРЮЛНЦ, тези имоти
били апортирани в капитала му. В същия период било сключено Допълнително
споразумение към Договора от 22.01.2014 г., между М. М. М. в качеството му на управител
на „София Парксайд“ ЕООД, и на едноличен собственик и управител на „Риторекс“ ЕООД,
като възложител от една страна, И. М.а като посредник/изпълнител и „Мидера“ ЕООД. По
силата на това тристранно допълнително споразумение „Мидера“ ЕООД встъпило изцяло в
правата и задълженията на посредника. В изпълнение на поетия ангажимент за
финализиране на сделката, вече чрез „Мидера“ ЕООД, И. М.а привлякла Х. Ц. С. като
консултант, който да й помага с оглед особеностите на имотите, който факт бил обективиран
в подписания на 20.10.2014 г. Договор между „Мидера“ ЕООД като възложител, И. М.а като
посредник и Х. С. като изпълнител. Между „Мидера“ ЕООД и Х. С. на 20.10.2014 г. бил
сключен договор, по силата на който възложителят „Мидера“ ЕООД възлага на Х. С. да
съдейства и консултира възложителя, във връзка с посредническата дейност за евентуална
покупка от дружество „Арко имоти“ ЕООД и всички свързани с него дружества от групата
на „Арко Вара - Естония“ на описаните два имота, като подпомага и консултира посредника
в областта на ЗУТ и съпътстващото го законодателство. В чл.14 от договора изрично било
договорено, че същият се сключва с оглед личността на изпълнителя и посредника, че
предстоят изменения в „Мидера“ ЕООД, но те ще бъдат „формални“, и че И. М.а ще
продължава да представлява дружеството в качеството й на пълномощник. В изпълнение на
този договор са осъществени редица процесуални действия по ЗУТ, свързани с посочените в
договора имоти, което се доказва от приложените решения на СОС, заповед на CO и др. от
които се установявало, че именно тези имоти са били предмет на процедури по ЗУТ. Тези
документи установявали и изпълнение на процедури по ЗУТ по отношение на имотите
/Писмо рег. №5 78500-2845 №2/15.06.2015г. от МВР; Удостоверение от CO Р-н Изгрев
№0094-00-78-1 /18.09.2015 г.; Протокол МЕС-Г-85/24.11.2015 г. на CO ОЕСУТ;
Удостоверение от МЗХ ОД “Земеделие“-София град, ОСЗ Паначарево изх.№ РД-18-
2803/12.01.2016 г. ; Протокол № ЕС-Г-20/ 08.03.2016 г. на CO ОЕСУТ; Решение на СОС №
554/28.07.2016 г.; 2 бр.Скици/. През 2016г., когато договорът за посредничество при
продажбата на гореописаните имоти бил окончателно изпълнен, „Мидера“ ЕООД получило
уговореното възнаграждение. В резултат на реализирането на продажбата на описаните
имоти „Мидера" ЕООД издало Фактура № 118/10.05.2016 г. за „посреднически услуги при
договаряне на покупко-продажба на дружествени дялове на „София Парксайд“ ЕООД - 50%
/2% от 2 100 000 евро/“ за сума в размер на 21 000 евро. Тази сума е платена по банковата
4
сметка на „Мидера“ ЕООД на 18.05.2016 г. На 04.10.2016 г. била издадена Фактура №
127/04.10.2016 г. за „посреднически услуги при договаряне на покупко-продажба на
дружествени дялове на „София Парксайд ЕООД - остатък“ за сума в размер на 23 000 евро.
Тази сума е платена по банковата сметка на „Мидера“ ЕООД на 30.09.2016 г. По силата на
Договора от 20.10.2014 г. „Мидера“ ЕООД започнало да се разплаща с Х. С., като
включително надлежно е подало по електронен път към НАП Справка по чл. 73, ал. 1 от
ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица за 2016 г. Видно от нея, на Х. Ц. С. е платена
равностойността на 21 000 евро, както е уговорено в Договора от 20.10.2014 г. Едноличният
собственик на капитала е бил запознат с документите и лично ги е приел и подписал ГФО,
както и публикувал в ТР. От документите, депозирани по партидата на „Мидера“ ЕООД от
17.06.2015 г. за публикуване на ГФО за 2014 г. - Решенията са взети и подписани от М. М. и
с тях се одобрявал годишният доклад за дейността на дружеството за 2014 г.; годишният
финансов отчет на дружеството за 2014 г.; освобождавал се от отговорност управителя за
дейността му през 2014 г. От вписванията по партидата на „Мидера“ ЕООД в ТР,
управители през 2014 г. са били И. М.а и И. И.. От документите, депозирани по партидата на
„Мидера“ ЕООД от 22.06.2016 г. за публикуване на ГФО за 2015 г. - за обявяване на годишни
финансови отчети, се установявало, че са подадени от М. М. в качеството му на адвокат, и
като такъв е декларирал истинността на документите, включително вземането на
собствените си решения като едноличен собственик на капитала. Към документите,
депозирани по партидата на „Мидера“ ЕООД от 14.05.2017 г. за публикуване на ГФО за 2016
г. М. М. в качеството му на адвокат представил в ТР Протокол от решение на едноличния
собственик на „Мидера“ ЕООД от 12.05.2017 г. Решенията били взети и подписани от М. М..
С тях се одобрявал годишният доклад за дейността на дружеството за 2016 г.; годишният
финансов отчет на дружеството за 2016г.; освобождавал се от отговорност управителя за
дейността му през 2016 г., който бил И. И.. От Предварително споразумение за покупко-
продажба на дялове от 08.07.2015 г. между Арко Вара АС и Риторекс ЕООД, страните са се
споразумели Арко Вара да купи правото на собственост по всички дялове на София
Парксайд ЕООД.
Съгласно вписванията по партидата на „Мидера" ЕООД в Търговския регистър,
дружеството е било представлявано от 12.03.2010 г. от И. И. М.а, от 14.11.2014 г. от И. Р. И.; от
09.07.2019 г. от Р. С. М.; от 03.04.2023 г. от М. Д. М. до 24.05.2023 г.; от 03.05.2023 г.
управители са М. М. и Р. Б.. И. М.а е била едноличен собственик до 14.11.2014 г., когато
дяловете са прехвърлени на М. М..
По делото е представен договор от 22.01.2014 г., сключен между „София
Парксайд“ ЕООД и „Риторекс“ ЕООД, в качеството им на възложител и И. М.а в качеството
й на посредник/изпълнител, по силата на който възложителят възлага а посредникът приема
да търси и да положи усилия да намери купувач, който да придобие вещни права върху
следните недвижими имоти, собственост на „София Парксайд“ ЕООД: 1./ Урегулиран
поземлен имот (УПИ) XXXIII - 1740, 1741, от квартал 1 по регулационния план на гр.
София, местност „Дианабад“, одобрен със Заповед № РД 50-09-56/1989 г., Заповед № РД 09-
50-655/1998 г., Заповед № РД 09-50-1142/2007 г. и Заповед № РД 09-70/2011 г., с площ по
графични данни 1 957 кв.м., който УПИ е идентичен с поземлен имот номер 2218, кв. 1,
местност „Дианабад“; и 2./ Урегулиран поземлен имот (УПИ) XXXIV - 1742, от квартал 1 по
регулационния план на гр. София, местност „Дианабад“, одобрен със Заповед № РД 50-09-
56/1989 г., Заповед № РД 09-50-655/1998 г„ Заповед № РД 09-171/2005 г., Заповед № РД 09-
50-1142/2007 г., с площ по графични данни 513 кв.м. при уговорено възнаграждение за
посредника 3 % без ДДС за договори на стойност над или равна на 3 000 000 евро за двата
имота съвкупно и 2% без ДДС за договори под тази стойност съвкупно. Възнаграждението
ще бъде дължимо при подписване на договор, с който инвеститорът придобива права върху
един или няколко от тези имоти. В случай, че сделката не е покупко-продажба
възнаграждението се определя съгласно оценка на независим оценител за целта на покупко-
продажба.
С допълнително споразумение към договор от 22.01.2014 г., сключен между
5
„София Парксайд“ ЕООД и „Риторекс“ ЕООД, в качеството им на възложител, И. М.а в
качеството й на посредник/изпълнител и „Мидера" ЕООД, е постигнато съгласие „Мидера"
ЕООД да встъпи в правата и задълженията на посредника по договора. Като причина за
сключване на договора е посочено, че посредникът е извършил услуги в насока по
изпълнение на договора, но е необходимо поР. сложността на евентуалната сделка,
включване на други специалисти, включително, но не само в областта на ЗУТ, които да
бъдат ангажирани, за да може посредникът да предостави услугата и които „Мидера" ЕООД
може да ангажира.
От вписванията по партидата на „София Парксайд“ ЕООД /понастоящем
„Изток Парксайд“ ЕООД/ в ТРРЮЛНЦ, се установява, че посочените в договора от
22.01.2014 г. имоти са били апортирани в капитала му.
По делото е представен договор от 20.10.2014 г., сключен между „Мидера"
ЕООД, в качеството на възложител, И. М.а в качеството на посредник и Х. Ц. С., в
качеството на изпълнител, по силата на който, след като са взети предвид описаните по-горе
два договора, възложителят е възложил, а посредникът и изпълнителят са се съгласили и
задължили да съдействат и консултират възложителя във връзка с посредническата му
дейност за евентуална покупка от страна на „Арко имоти“ ЕООД и всички свързани с него
дружества от групата на „Арко Бара - Естония“ на посочените в договора от 22.01.2014 г.
имоти. Посочено е, че посредникът е свързал евентуалните купувач и продавач, както и, че
изпълнителят ще подпомага дейността на посредника и възложителя и ще предоставя
консултации в областта на ЗУТ и съпътстващото го законодателство при уговорено
възнаграждение за изпълнителя в размер 21 000 евро от възнаграждението, получено от
възложителя за посредническата му дейност, което да бъде заплатено в срок 1 месец от
получаването му от възложителя от неговия клиент. С чл.9 е уговорено, че услугите на
изпълнителя ще бъдат предоставяни предимно в устна форма.
Със заявление за обявяване на ГФО, подадено от М. Д. М. е обявен ГФО на
„Мидера" ЕООД за 2014 г.
С решение на едноличния собственик на капитала на „Мидера" ЕООД М. Д. М.
е одобрен ГФО за 2016 г. и е освободен от отгговорност управителя на дружеството
Със заявление за обявяване на ГФО, подадено от М. Д. М. е ообявен ГФО на
„Мидера" ЕООД за 2016 г.
С решение на едноличния собственик на капитала на „Мидера" ЕООД М. Д. М.
е одобрен ГФО за 2014 г. и е освободен от отгговорност управителя на дружеството
Във връзка с процедура по ЗУТ, свързана с имота, предмет на сделката са
представени доказателства /страници от 40 до 63/ за предприети и изпълнени устройствени
процедури за тези имоти. Тези обстоятелства са обсъждани в ел.кореспонденция, приложена
на листи от 139 до 143, като един от получателите на имейлите е М. Д. М..
Представена е фактура № 118/10.05.2016 г., издадена от „Мидера" ЕООД към
„Арко ББ“ ЕООД за сумата 21 000 евро заплащане за посреднически услуги при договаряне
на покупко-продажба на дружествени дялове на „София Парксайд“ ЕООД – 50% - 2% от
2 100 000 евро. Видно от извлечение от банкова сметка по сметката на „Мидера" ЕООД е
постъпила сумата 20975.93 евро.
Представена е фактура № 118/10.05.2016 г., издадена от „Мидера" ЕООД към
„Арко ББ“ ЕООД за сумата 23 000 евро заплащане за посреднически услуги при договаряне
на покупко-продажба на дружествени дялове на „София Парксайд“ ЕООД – остатък. Видно
от извлечение от банкова сметка сумата 23 000 евро е постъпила на 30.09.2016 г. по сметка
на „Мидера" ЕООД.
Видно от представеното предварително споразумение за покупко-продажба на
дяловете на ООД от 08.07.2015 г. и договор за покупко-продажба на дяловете на ООД от
06.04.2016 г. „Риторекс“ ЕООД е прехвърлило на „Арко Вара“ АС дяловете на „София
паксайд“ ЕООД.
6
Видно от вписванията в Търговския регистър „Арко ББ" ЕООД /Заличен
търговец с ЕИК *********/ до 27.04.2016 г. е било собственост на Арко Вара АС,
Идентификация 10261718, Чуждестранно юридическо лице, Държава: Естония.
По делото е разпитана като свидетел И. И. И., от чиито показания се
установява, че познава Х. С. от 2002-2003 г., покрай Б. С.. Свидетелката била управител на
„Мидера“ ЕООД и е възлагала на Х. С. консултантски услуги. През 2014 г. й било възложено
от дружество с испански собственици да посреднича за продажбата на техен имот, намиращ
се в кв. Изток. В тази връзка, тъй като имало усложнения в регулацията на имота, за да
извърша посредническата си услуга се наложило да ползва допълнителна консултантска
помощ от специалист по ЗУТ, поР. което се свързала с Х. С.. Сключила с него писмен
договор за консултантски услуги. Договорът беше изпълнен и регулацията била променена.
Приели изпълнението без забележки и платили на два пъти, тъй като в „Мидера“ ЕООД
сумите били получени на два пъти. Затова и ги платихме на два пъти – общо 20 000 евро бил
хонорарът на Х. С.. Прехвърлила дяловете на дружеството на бившия си съпруг М. М.
срещу 5 лв., защото той се разболял и тя трябвало да остане в къщи да се грижи за него.
Единственият начин да имам някакъв доход бил да получава помощи, но като собственик и
управител на дружеството, нямало да има това право. Това наложило прехвърлянето, но
свидетелката продължила да управлявам, чрез майка си, която станала управител.
Фактическите действия извършвала свидетелката. Испанското дружество възложило
изпълнението по договора на нея като физическо лице, но впоследствие решили, че е по
удачно да изпълни услугата чрез „Мидера“ ЕООД, което било нейно дружество. Това било
свързано с усложненията по сделката и това, че трябвало да се наемат други хора за
изпълнението й. В качеството на физическо лице получила възнаграждение в размер около
20 000 евро. Договорът, с който прехвърлила дяловете на М. М., бил писмен, но имали устна
уговорка прехвърлянето да е фиктивно. За Х. С. свидетелката не се интересувала къде е
работил през периода 2014-2016 г., но знаела, че се занимава със ЗУТ. Б. С. работела в „Арко
имоти“. Испанското дружество, което възложило изпълнението на услугата не помнела
точно кое е, тъй като в същия период се прехвърлила собствеността от „Ривърсайд“ на
„Парксайд“, но не си спомняла имената на дружествата. Имотите закупило дружество от
групата на „Арко имоти“. Предварителното споразумение и договора за покупко-продажба
между „Арко“, „Риторекс“ или „София Парксайд“ изготвила свидетелката. От „Риторекс“
ЕООД или „София Парксайд“ й било възложено да намери клиент и да посредничи за
сключването на сделка за покупко-продажба или на недвижимите имоти или на дяловете от
дружеството собственик. Регулацията имала много общо с посредничеството, тъй като в
имота нямало как да се строи, ако не била оправена регулацията. През имота преминавала
улица, която трябвало да стане общинска, за да се получи разрешение за строеж. Б. С. не си
спомня какво точно е извършвала. М. М. не бил работил за някое от дружествата на групата
„Арко“. За „София Парксайд“ или „Риторекс“ не е работил и не е получавал възнаграждение
от тях.
По делото е разпитана като свидетел Б. Б. С., съпруга на Х. Ц. С. , от чиито
показания се установява, че познава „Мидера“ ЕООД. И. М.а възложила на Х. С. да извърши
действия във връзка с уреждане на регулацията на имоти в кв. Изток, точно зад КАТ.
Свидетелката работела в дружество, което закупило самите имоти с инвестиционна цел, за
строителство, като съпругът й бил консултант във връзка с тази покупка и по-скоро, във
връзка с прилагане на регулацията за имотите, за да се доведат до степен да могат да бъдат
застроени с жилищни сгР.. С Х. С. бил сключен договор, с който му били възложени
действия по регулацията на имотите. Той изпълнил задачата, която била доста сложна. По
отношение на имотите, които дружеството, в което работела, искало да закупи, имало доста
регулационни казуси, които трябвало да бъдат уредени. Установило се, че няма приет общ
устройствен план за кв. Изток. Първо трябвало да се приеме общият устройствен план в кв.
Изток, след това отделни подробни устройствени планове за имотите, да се отделят три
отделни имота, да се приложи улична регулация и вече да се стигне до възможността за
7
дружеството, в което работела свидетелката, да строи сгР. в имотите. Х. С. давал
консултации, тъй като е специалист в ЗУТ и с това се е занимавал години наред. Ходила
била много пъти с него при архитект Д. на ул. „Алабин“, който бил нает от НАК да изготви
общия устройствен план. Х. вземал от НАК чертежите и ги носел на арх. Д.. Трябвало
някакъв голям пробив да се направи зад КАТ, да мине улица и имало много казуси, но
реално Х. С. ги уредил стъпка по стъпка, с различни действия тези казуси. Имало случаи,
когато свидетелката, като представител на купувача, носела документите. Документите Х. С.
изготвял и й ги давал, за да отида да ги входира. Знаела, че му е било заплатено за тази
консултантска услуга. Х. С. носел на арх. Д. проектите от НАК, но самите проекти не се
изготвяли от него. Той е писал молби, които входирали, но не от негово име. Той не бил
пълномощник, а свидетелката била пълномощник на купувача. Х. С. бил ангажиран в
качеството си на специалист по ЗУТ от „Мидера“ ЕООД, които били консултанти на
продавачите. На консултантите на продавачите е следвало да им платят самите продавачи.
Продавачите платили на консултантите, тъй като това бил ангажимент, който продавачът
трябвало да уреди във връзка с регулацията.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните. Съгласно заключението на експерта, от предоставените банкови извлечения за
движението по левова и еврова сметка на „Мидера" ЕООД за периода 01.03.2010 г. –
16.08.2018 г. се констатират следните плащания: 1./ на стр.63 от банково извлечение за
сметка в лева съществува постъпило плащане на 03.07.2015 г. на стойност 2816.40 лв. с
наредител „Витоша Инвест Груп“ ЕАД с основание „плащане по фактура 92 за сметка на
„Риторекс“ ЕООД; 2./ на стр.75 от банково извлечение за сметка в лева съществува
постъпило плащане на 04.12.2015 г. на стойност 2426.64 лв. с наредител „Витоша Инвест
Груп“ ЕАД с основание „плащане по фактури 104 и 106/2015 за сметка на „Риторекс“ ЕООД;
3./ на стр.78 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на
07.01.2016 г. на стойност 1200 лв. с наредител „Амфора Риал Естейтс“ ЕАД с основание
„плащане по ф-ра 108/30.12.2015 г. м.12 за с-ка на „Риторекс“ ЕООД“; 4./ на стр.80 от
банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на 08.02.2016 г. на
стойност 1200 лв. с наредител „Амфора Риал Естейтс“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра
110/01.02.2016 г. м.01.2016 за с-ка на „Риторекс“ ЕООД“; 5./ на стр.82 от банково извлечение
за сметка в лева съществува постъпило плащане на 08.03.2016 г. на стойност 1356 лв. с
наредител „Амфора Риал Естейтс“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра 113/29.02.2016 г. за с-
ка на „Риторекс“ ЕООД“ – вещото лице е отбелязало, че в дневник продажби за м.02.2016 г.
„Мидера" ЕООД е посочило тази фактура под номер 112; 6./ на стр.83 от банково извлечение
за сметка в лева съществува постъпило плащане на 01.04.2016 г. на стойност 1200 лв. с
наредител „Амфора Риал Естейтс“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра 114/01.04.2016 г.,
консулт.услуги 03/2016“. Посочената в основанието фактура е декларирана от дружеството в
дневник продажби за м.04.2016 г. с получател „Риторекс“ ЕООД. За посочения период не се
откриват други записи отразяващи плащания във връзка със задължения на „Риторекс“
ЕООД към „Мидера“ ЕООД. Не са открити плащания с наредители „София Парксайд“
ЕООД или „Риторекс“ ЕООД по банкови сметки на „Мидера“ ЕООД.
Вещото лице след проверка на предоставените от НАП дневници продажби и
справки декларации подавани по ЗДДС от „Мидера“ ЕООД за периода 01.2014 г. – 12.2016 г.
не е констатирало за посочения период издадени фактури към „София парксайд“ ЕООД. Към
„Риторекс“ ЕООД в дневниците продажби са отразени фактури за периода от 01.07.2015 г.
до 01.04.2016 г. на обща стойност 10 199.04 лева.
Вещото лице е посочило, че Фактура 118/10.05.2016 г. /лист 64 от делото/ е с
издател/доставчик „Мидера" ЕООД и получател „Арко ББ“ ЕООД, ЕИК ********* с вписано
основание във фактурата: „Посреднически услуги при договаряне на покупко- продажба на
дружествени дялове на София парксайд ЕООД-50%/2% от 2 100 000 евро“. Обща стойност
на фактурата – 21 000 евро /41 072,43 лв./ без ДДС. Няма начислен ДДС като е посочено
основанието за това, а именно: чл.70, ал.1, т.1, вр. чл.46, ал.1, т.5 от ЗДДС. От получената от
НАП информация е видно, че фактурата е декларирана в дневник продажби по ЗДДС за
8
данъчен период 05.2016 г. на ред 1 с основание „посреднич. услуги по покупк“, но с номер
на фактура **********/10.05.2016 г. Стойността по фактурата в размер 41 072,43 лв. е
декларирана в дневника в клетка „данъчна основа на освободени доставки и освободени
ВОП“ и в клетка 19 на справка декларацията по ЗДДС. Експерта е уточнил, че с номер
фактура **********/10.05.2016 г. на ред 2 от дневника е декларирана фактура издадена също
към „АРКО ББ“ ЕООД, ЕИК ********* с основание „консултантски услуги“ със стойност
без ДДС 4810 лв. и начислен ДДС в размер на 962 лв.
Вещото лице е посочило, че Фактура 127/04.10.2016 г. /лист 66 от делото/ е с
издател/доставчик „Мидера" ЕООД и получател „Арко ББ“ ЕООД, ЕИК *********. Вписано
основание във фактурата: „Посреднически услуги при договаряне на покупко-продажба на
дружествени дялове на София парксайд ЕООД-остатък“. Обща стойност на фактурата – 23
000 евро /44 983,86 лв./ без ДДС. Експертът е посочил, че в предоставеното по делото копие
на фактурата в нея под стойността в евро е вписана и сумата от 23 000 лв. вместо коректната
стойност на левовата равностойност на валутата. Няма начислен ДДС като е посочено
основанието за това, а именно: чл.70, ал.1, т.1, вр. чл.46, ал.1, т.5 от ЗДДС. От получената от
НАП информация експертът е установил, че фактурата е декларирана в дневник продажби
по ЗДДС за данъчен период 10.2016 г. на ред 2 с основание „посредническа услуга имот“.
Стойността по фактурата в размер 44 984.09 лв. е декларирана в дневника в клетка „данъчна
основа на освободени доставки и освободени ВОП“ и в клетка 19 на справка декларацията
по ЗДДС.
Вещото лице е посочило, че при извършване на какъвто и да е вид услуга от
данъчно регистрирано лице, то би следвало да издава фактури за извършените от него
доставки на услуги независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано лице.
Посочен е чл. 79, ал.1 от ЗДДС, съгласно който с изключение на случаите по чл.113, ал.3 от
закона фактура и известие към фактура се издава независимо дали получателят е
регистрирано или нерегистрирано по закона лице. Посочен е чл.113, ал.1 от ЗДДС, съгласно
който всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за
извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане
преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Вещото лице е констатирало, че на л.65 от делото е предоставен отчет от
банкова сметка в евро при Първа инвестиционна банка на Мидера ЕООД за периода от
01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. с IBAN: **********. Видно от извлечението е че на 18.05.2016 г.
по сметката на Мидера ЕООД е постъпила сума в размер на 21 000 евро с референция номер
HDORINT161390001 с наредител Първа Инвестиционна Банка АД и вписано основание:
“HDOI103161380183“. В предоставеното на експертизата от ищеца извлечение-отчет по
сметка от на банковата сметка в евро срещу получения превод в размер на 21 000 евро на
18.05.2016 г. не е посочено наредителя на сумата а само оснаванието, а именно
“HDOI103161380183“.
Вещото лице е посочило, че от полученото чрез „Мидера" ЕООД, банково
извлечение на сметка в евро на Мидера ЕООД на стр.2 е видно, че на 30.09.2016 г. е
постъпила сума в размер на 23 000 евро с наредител ARKO BB EOOD и вписано основание
„PROFORMA INVOICE 3/27.09.2016“.
Съгласно заключението, в полученото от ищеца банково извлечение на сметка
в лева на „Мидера ЕООД“ на стр.86 се констатира постъпило плащане в размер на 5 772 лв.
с наредител Арко ББ ЕООД и посочено основание на превода „ф-ра 118/10.05.2016“.
Вещото лице е посочило, че съгласно чл.12 ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е
всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно
задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите които
Законът за ДДС предвижда друго. Посредническата услуга, като обичайна търговска сделка
подлежи на ДДС облагане, като доставка между търговци, освен в случаите определени в
глава Четвърта-Освободени доставки и придобивания, в частност чл.46 от ЗДДС, касаеща
финансови услуги- сделки свързани с дружествени дялове. За да получи договореното
9
възнаграждение изпълнителят следва да издаде фактура на възложителя за извършената
посредническа услуга.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е и процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
I./ По предявения главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД.
Разяснения по прилагането на правилата на чл. 55 ЗЗД за неоснователното
обогатяване са дадени в ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Така Пленумът на ВС
изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в
разпоредбата на чл. 55 ЗЗД и състава по чл. 59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното
подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но
и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест
в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от
претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от
възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй
като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право,
протИ.поставимо на претенцията на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се
характеризира с два елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава
от обеднялото лице /разместване на материални блага/ и начална липса на основание за
получаването. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна
връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Основанието
по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната практика като
наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването.
Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното обогатяване.
При първия състав по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД основанието не е налице още при
получаването, т. е. налице е начална липса на основание. Между даващия и получаващия не
съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е в
негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се
интересува от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липсата на
основание.
Във връзка с изложеното до момента и съобразно с релевантните за спора
факти по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД разпределението на доказателствената
тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните права на страните, като при
фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание
ищецът следва докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът – основание за
10
получаването или за задържане на полученото, което му дава право да го задържи.
По делото е установено, както от представения писмен договор, така и от
подкрепящите го свидетелски показания на свидетелите И. и С.а, че между ищеца „Мидера"
ЕООД и ответника Х. С. като изпълнител и И. М.а като консултант е сключен договор, по
силата на който на ответника е възложено да съдейства и консултира ищеца във връзка с
посредническата му дейност за евентуална покупка от „Арко имоти“ ЕООД и всички
свързани с него дружества от групата на „Арко Бара - Естония“ на описаните в договора
/процесни/ имоти. Задължението на ответника е да предоставя консултации в областта на
ЗУТ и съпътстващото законодателство като е уговорено, че услугите на изпълнителя ще
бъдат предоставяни предимно в устна форма.
Към момента на сключване на договора – 20.10.2014 г. законен представител на
ищцовото дружество е била И. М.а, поР. което съдът намира, че договорът е валидно
сключен и е породил своето правно действие.
С Решение № 5 от 15.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 390/2009 г., I т. о., ТК
Върховният касационен съд приема, че договор за консултантски услуги може да се сключи
за извършване на физически и правни действия, като в този случай, сделката съдържа
елементи на договор за изработка и на договор за поръчка.
Следователно между страните по делото е възникнала облигационна връзка,
по силата на която ответникът е дължал към ищеца консултантски услуги, а ищецът е
дължал възнаграждението, уговорено в договора - в размер 21 000 евро от
възнаграждението, получено от ищеца възложител за посредническата му дейност, което да
бъде заплатено в срок 1 месец от получаването му от възложителя от неговия клиент /чл.5/
от договора.
По делото е установено, че през 2016 г., с два превода с основание „плащане
по договор" ищецът „Мидера" ЕООД е превел на ответника Х. С.: 1./ сумата 18 962.50 лева на
15.07.2016 г. /**********/; и 2./ сумата 20 531.30 лева на 26.10.2016 г. /**********/.
Предвид установената правна връзка по консултантски договор между
страните и с оглед твърденията на ответника, които се установяват от събраните по делото
доказателства, че имотите, по отношение на които ответникът е давал консултации са
прехвърлени през 2016 г. като дружеството, което ги е придобило е закупило дяловете на
дружеството, в чийто капитал същите са били апортирани, въззивният съд приема, че
основанието за процесните преводи е договорната връзка по консултаннтския договор
между страните.
Предвид изложеното въззивният съд намира иска неоснователен като
първоинстанционния съд законосъобразно го е отхвърлил.
II./ По предявеният евентуален иск с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД във
вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата, заплатена по договор за изработка.
Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване под формата на суми платени на отпаднало основание. Твърди се, че по
съществувалата между страните договорна връзка /по договор за консултантски услуги/,
ответникът не е изпълнил своите задължения /виновно неизпълнение на договор/, поР. което
се претендира връщане на заплатените като възнаграждение суми на ищеца.
Съгласно трайната съдебна практика претенцията за връщане на платени по
договор суми предполага и имплицитно съдържа разваляне на сделката. Ищецът може да
развали договора със самата искова молба (Решение № 43 от 6.02.2015г. на ВКС по гр.д. №
4792/2014г., IV г.о., ГК, Решение № 37 от 22.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 920/2009г., IV г.о.,
ГК, Решение № 706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д. № 1769/2009г., III г.о., ГК и Решение №
178 от 12.11.2010г. на ВКС по т.д. № 60/2010г., II т.о., ТК; Определение № 568 от 27.06.2017г.
на ВКС по гр.д. № 747/2017г., III г.о., ГК, докладчик съдията Д. Д.). В процесния случай
исковата молба има характер на покана. Ищецът с исковата молба претендира последиците
11
от разваляне на договор /консултантски договор/ и същата съдържа в себе си имплицитно
волеизявление за разваляне на договора, какъвто е и заявения интерес от страна на ищеца.
Ищецът поддържа виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, както и че е
налице неоснователно обогатяване на ответника със сумата, представляваща заплащане на
изпълнените по договора дейности.
Като източник на облигационни задължения, институтът на неоснователното
обогатяване има за цел защита правата и интересите на правните субекти при получаване,
придобиване или спестяване на имущество за чужда сметка, когато такива фактически
действия са лишени от правно основание. В основата на неоснователното обогатяване стои
принципът на справедлИ.стта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание. В разпоредбите на чл. 55-58 ЗЗД са уредени т.н. "специални"
фактически състави на неоснователното обогатяване. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила.
Основание е онази типична, тР.ционна, многократно повтаряща се цел, заР.
която едно лице се задължава към друго, която цел е общоприета за сключването на даден
вид сделка. Основанието представлява типичната цел, която се преследва при
придобиването на едно имуществено право. Под "основание" в областта на неоснователното
обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществени блага. Липсата на основание за престирането представлява
основание на престиралия да търси обратно предмета на престацията.
В производството по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл.
87 ЗЗД по делото следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение от сключен договор за изработка, по който е
заплатена сума за извършената частично работа; възникнало в полза на възложителя
потестативно право да развали договора; отправено до изпълнителя волеизявление за
разваляне, достигнало до адресата и евентуално възникнало за ответника задължение за
връщане на получената по разваления договор престация.
С решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г., постановено по чл.290 от
ГПК, Върховният касационен съд е посочил, че правото да се развали двустранен договор е
преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и
възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл.87,
ал.1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът
се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като
упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за
изпълнение в подходящ срок /ако такъв се предоставя/, както и с изявление, че договорът се
смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1
ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при
виновно неизпълние, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се
отклонят като уговорят други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
Правото да се развали договора е преобразуващо субективно право, което се
упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния длъжник,
без да е необходимо съдействието на насрещната страна. С упражняването на правото се
цели настъпване на правна промяна – прекратяване на облигационната връзка, което при
двустранните договори, какъвто е договорът за изработка, освобождава изправната страна от
нейното задължение по договора. Упражняване от кредитора на предоставено му от закона
право едностранно да развали един двустранен договор поР. неизпълнение на насрещната
страна е уредено в чл. 87 ЗЗД, който сочи кой е негов титуляр, при какви предпоставки може
да се упражни, по какъв начин и в какъв срок се осъществява и предвижда, че то се
упражнява чрез отправяне на едностранно волеизявление. Получаването на уведомлението
12
от длъжника е от значение за настъпване на последиците на развалянето, регламентирани с
чл. 88 ЗЗД.
В производството волеизявлението за развалане е отправено от възложителя-
ищец с исковата молба, която е връчена на ответника – изпълнител по договора.
Както е посочено вече с Решение № 5 от 15.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
390/2009 г., I т. о., ТК Върховният касационен съд приема, че договор за консултантски
услуги може да се сключи за извършване на физически и правни действия, като в този
случай, сделката съдържа елементи на договор за изработка и на договор за поръчка.
При уредбата на договора за изработка законодателят е предвидил изрично
случаите, при които възложителят можи да го развали. Текстът на чл. 262, ал. 2 ЗЗД гласи
следното: ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че
няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали
договора, като има право на обезщетение по общите правила. Същевременно разпоредбата
на чл.265 от ЗЗД, която урежда правата на възложителя при констатиране на недостатъци на
работата при нейното приемане в ал.2 урежда правото на поръчващия да развали договора,
ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение. Уредбата на договора за поръчка не съдържа особени правила
за разваляне на договора и се прилагат правилата, предвидени в ЗЗД, в случай, че страните
не са договорили нещо различно.
В тези хипотези правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е приложимо, тъй като те не
регламентират специален способ и ред, по който да стане развалянето, в отклонение от
общите правила. Самите разпоредби не се намират с нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД в
съотношение на специална към обща норма и следователно не изключват правилото на чл.
87, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД изявлението за разваляне на договора трябва да
съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил,
или настъпва по силата на изявлението. С отправеното уведомление ищецът не е дал на
ответника подходящ срок за изпълнение с отправяне на предупреждение, че при изтичането
му без да е осъществено изпълнение, договорът ще се счита за развален. Действително
разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД предоставя право на кредитора да заяви на длъжника, че
разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти, ако поР. забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е
трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. По делото ответникът не е твърдял
да е налице хипотезата на чл.87, ал.2 от ЗЗД, а от друга страна не се установи изпълнението
да е станало невъзможно изцяло или отчасти, да е налице забава на длъжника, вследствие на
която изпълнението да е станало безполезно. Видно от договора задължението не е трябвало
да се изпълни непременно в определено време. Следователно не е налице хипотезата на
чл.87, ал.1, както и на ал.2 от ЗЗД и отправеното волеизявление не е породило последиците
към които е било насочено.
Отделно, по отношение на първия елемент от фактическия състав на чл.87,
ал.1 от ЗЗД – наличие на потестативно право на възложителя да развали договора за
изработка, съдът намира следното:
В отправеното до ищеца уведомление за разваляне на договора, ответникът се
е позовал общо на неизпълнение на задълженията на ответника по договора. Такова
неизпълнение обаче не беше установено в хода на производството. Напротив от
свидетелските показания на свидетелките И. и С.а се установява, че във връзка с
посредническия договор, по който ищецът е бил посредник, е трябвало да се приеме общия
устройствен план в кв. Изток, след това отделни подробни устройствени планове за имотите,
да се отделят три отделни имота, да се приложи улична регулация и вече да се стигне до
възможността за лицето, което ще придобие имотите да строи сгР. в имотите. Ищецът давал
консултации, тъй като бил специалист по ЗУТ и се бил занимавал с това години наред.
Осъществявал контакт с архитекта, който бил нает от НАК да изготви общия устройствен
13
план; вземал от НАК чертежите и ги носел на архитекта. В хода на работата имало нужда
някакъв голям пробив да се направи зад КАТ, да мине улица като ищецът уредил стъпка по
стъпка, с различни действия тези казуси. Ищецът ползвал и съпругата си като представител
на купувача за да носи документите, които той изготвял и й давал, за да ги входира.
Установено е по делото че със представено предварително споразумение за покупко-
продажба на дяловете на ООД от 08.07.2015 г. и договор за покупко-продажба на дяловете на
ООД от 06.04.2016 г. „Риторекс“ ЕООД е прехвърлило на „Арко Вара“ АС дяловете на
„София паксайд“ ЕООД, като е установено /видно от вписванията в Търговския регистър
„Арко ББ" ЕООД /Заличен търговец с ЕИК *********/ до 27.04.2016 г. е било собственост на
Арко Вара АС, Идентификация 10261718, Чуждестранно юридическо лице, Държава:
Естония/.
Предвид изложеното съдът намира, че тъй като процесните имоти са
придобити от посочените в чл.1 от Договор от 20.10.2014 г. лице, след предоставените от
ответника консултации, ответникът е изпълнил своите задължения по договора.
Тежестта да докаже, че има неизпълнение по договора е на възложителя, но
ответникът установи, че е изпълнил своите задължения по договора вследствие на което е
постигнато прехвърлянето на процесните имоти, което е било и целта на договора
При горните мотиви въззивният съд приема, че договорът между страните не е
развален, а напротив, същият е изпълнен. По тази причина не е налице основание за
връщане на платени по него суми.
Установи се че основанието за заплащане на процесните суми е договор между
страните по делото като по делото липсват доказателства за наличие на други договорни
отношения, а размера на заплатените суми е съответен на уговорения размер на
възнаграждението по договора между страните.
Неотносими са възраженията на ищеца за липса на издадени фактури и
несъответствие на плащанията. Неиздаването на фактура би могло да доведе до данъчни и
административни санкции, но няма отношение към дължимостта на договорни престации и
изпълнението на облигационни задължения.
Предвид изложеното решението по този иск е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По жалбата срещу определение № 17175/29.10.2024 г. по гр.д. № 3393/2022 г.
Софийски градски съд, ГК, I-22 състав е оставил без уважение искането по чл. 248 от ГПК
на „Мидера" ЕООД.
С постановеното по делото решение съдът е осъдил ищеца да заплати
направените от ответника разноски по делото по представен в последното заседание списък
– 4200 лева. В последното по делото заседание процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 4000 лева.
В молбата си по чл.248 от ГПК „Мидера" ЕООД се е позовало на това, че
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника не е съобразено с Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с Решение на СЕС от
25.01.2024г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C
428/16.
По отношение приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на
насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде
заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание, но крайният срок за
упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е
14
ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В случая до края
на устните състезания, приключили в открито съдебно заседание от 09.07.2024, молителят е
направил възражение за размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е
съответен на фактическата и правната сложност на делото и не е прекомерен. Същият е
съответен на размерите на възнагражденията посочени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, както и нормата на чл.78, ал.5 от ГПК не задължават
съда, а му предоставят възможност да намали заплатеното по делото възнаграждение.
Размерът на адвокатското възнаграждение, предвиден с чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа е 3809.51 лева без ДДС, което
означава, че определения и заплатен от ответника хонорар е съответен на нея. Съдът намира,
че така определеното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на
делото и съдът правилно го е присъдил в пълен размер.
Настоящият състав отчита, че част от съдебната практика приема, че при
определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да
бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат
на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на
страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и
релевантните обстоятелства - от една страна големият материалния интерес по отношение
на защитата на ищеца и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че няма
основание за промяна на определеното като дължимо от първоинстанционния съд
адвокатско възнаграждение.
От друга страна становището на настоящия състав е, че посочените решения
на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА от гледна точка
на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, или
от гледна точка на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения, както и
на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Следователно
решенията на СЕС защитават свободното договаряне, като ограничаването му се приема за
недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Това обаче няма отношение
към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за игнориране
на уговореното адвокатско възнаграждение или – средство за незачитане на свободата на
договаряне, в защита на която са постановени решенията на СЕС. Ограничението по чл. 78,
ал. 5 ГПК защитава свободната конкуренция, като слага лимит на правомощието на съда да
не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. При липса на
подобно ограничение, съдът би могъл изцяло да игнорира уговорено адвокатско
възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, срещу което именно са насочени
решенията на СЕС. Лимитът на намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на
договаряне, като слага граници на правото на съда да не зачете уговореното между страните
по договора за адвокатска услуга. Предвидения в закона лимит е съответен на основната
идея на решенията на СЕС. По тази причина не съществува основание за допълнително
намаляване под този лимит.
С оглед изложеното съдът намира частната жалба на „Мидера" ЕООД
неоснователна.
При този изход на делото във въззивното производство отговорността за
направените по делото разноски е на въззивника, който следва да заплати и тези, направени
от въззиваемия.
Въззиваемият е представил списък с разноски и доказателства за заплащането
15
им. Направеното възражение за прекомерност от страна на ищеца е неоснователно.
Адвокатското възнаграждение е определен, като е съобразен размера, посочен в чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като заплатеният
размер на възнаграждението въззивният съд намира съответен на фактическата и правна
сложност на спора.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5467/09.10.2024 г. по гр.д. № 3393/2022 г.
Софийски градски съд, ГК, I-22 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 17175/29.10.2024 г. по гр.д. № 3393/2022 г.
Софийски градски съд, ГК, I-22 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Мидера" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1216, район Красно село, ж.к. „Хиподрума“,
бл. 110, вх. Г, ет. 1, ап. 89, да заплати на Х. Ц. С., ЕГН ********** сумата от 3 850 лева,
сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касацонен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16