№ 563
гр. Дупница, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря М.А М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510101630 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Лендиво“ ООД срещу М. Ц. М..
Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключен договор за потребителски
кредит № 117773 от 16.12.2024г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 400 лв.,
който следвало да бъде върнат до 15.01.2025г. Заявява, че ответникът преустановил
плащанията по кредита, като останали незаплатени следните суми: 400 лв. – непогасена
главница, 12 лв. – възнаградителна лихва за периода от 16.12.2024 г. до 15.01.2025 г. Моли за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи
посочените суми, за които твърди, че имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
ведно със законна лихва върху претендираната главница за периода от подаване на
заявлението – 23.05.2025г. до изплащане на вземането.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК оспорва заповедта и
размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР.
От приложения договор за потребителски кредит № 117773 от 16.12.2024г., сключен
между М. Ц. М. (в качеството му на кредитополучател) и „Лендиво“ ООД (в качеството му
на кредитодател) е видно, че последният се е задължил да предостави на ответника сумата от
1
400 лв., която последният се е задължил да върне до 15.01.2025г. Видно от договора,
посоченият ГПР е в размер на 42,58 %, а лихвеният процент по кредита е в размер на 36 %.
Съгласно чл. 17 от договора за потребителски кредит и посоченото от ответната страна
в заявлението за отпускане на кредит, страните са договорили, че потребителят се задължава
да предостави един от посочени видове обезпечения, в т.ч. и поръчителство. Съгласно чл. 27
от договора при неизпълнение на посоченото задължение потребителят дължи неустойка в
размер на 0,9 % на ден, която подлежи на периодично заплащане заедно с всяка погасителна
вноска (чл. 27, ал. 2), като от приложения погасителен план (л. 8) и справка за кредитен план
и начисления (л. 25) става ясно, че на ответника е начислена неустойка в размер на 108 лв.
По отношение на въпроса за валидността на така сключения договор за потребителски
кредит съдът намира следното:
Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е
длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й
последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение
за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.
В случая, от съдържанието на процесния договор е видно, че получаването на заема е
било обусловено от предоставянето на обезпечение, отговарящо на изискванията на
заемодателя. Размерът на заетата сума (400 лв.), срокът за връщане на кредита (30-дневен),
характерът на задължението (осигуряване на поръчител, последван от едностранно
одобрение от кредитора или безусловна банкова гаранция), множеството специфични
критерии, на които следва да отговарят обезпеченията (изпълнението на част от които,
подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи,
вкл. официални такива – вж. напр. чл. 20 от ОУ към договора), прекомерно краткия срок за
изпълнение на това задължение (3-дневен), предвиждането на неустойка в необоснован
размер (0,9 % на ден, като в случая са начислени 108 лв.), подлежаща на разсрочено
плащане съобразно приложения към договора погасителен план навеждат на извода, че в
случая, чрез уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита
възнаградителна лихва“. При това положение, следва да се приеме, че уговорената
неустойка следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, тъй като попада в обхвата на
„общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 42,58 %, като
при включването на посоченото възнаграждение (равняващо се на 108 лв. при кредит в
размер на 400 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в
договора за кредит.
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има
същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за
потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II
2
т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело С-714/22).
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор не
отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения
процент на ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по
отношение на минималното съдържание на договора са предвидени две различни
изисквания – за посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера
на лихвения процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че
предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент
на ден) позволява на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност
(лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за
размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без
негативни за него последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се
смята изпълнено чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за
лихвен процент по кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по
т.д. № 2695/2022г., II т.о.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за кредит е
недействителен, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение да върне
единствено чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), която в случая се равнява на 400 лв.
Ето защо предявеният от ищеца иск за главница в размер на 400 лв. следва да се уважи
като основателен, докато искът за сумата от 12 лв. – възнаградителна лихва за периода от
16.12.2024 г. до 15.01.2025 г. подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски,
определени съобразно уважената част от предявените искове, а ответната страна – съобразно
отхвърлената. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422
ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Следователно, в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 20,63 лв. –
държавна такса за заповедното производство, 233 лв. – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, 61,89 лв. – държавна такса за исковото производство и 233 лв. -
адвокатско възнаграждение за исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове,
но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са поискани, а и не са ангажирани
доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. Ц. М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Лендиво“ ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр.
3
Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б следните суми: 400 ЛЕВА – непогасена главница дължима
като чиста стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, отпуснат по сключен между страните договор
за потребителски кредит № 117773 от 16.12.2024г., ведно със законна лихва върху
претендираната главница за периода от подаване на заявлението – 23.05.2025г. до изплащане
на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 12 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 16.12.2024 г. до 15.01.2025 г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 903/2025 г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА М. Ц. М., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Лендиво“ ООД,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б сторените по делото разноски,
както следва: 20,63 ЛЕВА – държавна такса за заповедното производство, 233 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 61,89 ЛЕВА – държавна такса за
исковото производство и 233 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4