№ 727
гр. ***, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110105813 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. М. А. срещу ***** иск
с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ - за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща дължимо
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 13.11.2021г. в гр. ***, ул. ”****”, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2021 г. до
окончателното изплащане и сумата от 132,48 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
06.12.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се излага, че на 13.11.2021 г., около 13:50 ч., в
гр.***, ул. “****“, на „гумения завой“, при управление на ПС **** с рег. № В
**** НН, водачът В. С. нарушил правилата за движение по пътищата, като при
движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над автомобила, навлязъл
в лентата за насрещно движение и се ударил челно в л.а. *****о с рег. №
*****, управляван от ищцата. Местопроизшествието било посетено от
органите на МВР и ПТП, като било документирано с Констативен протокол №
******/13.11.2021г. и било образувано ДП №***/2021г.
Следствие на ПТП, ищцата почувствала много силна болка в областта на
гръдния кош и буквално не можела да диша. В колата се возело и внучето й, тя
много се уплашила за него, тъй като катастрофата била придружена от
страшен тътен. Успяла да слезе от колата и видяла, че предницата й е
смачкана, особено в лявата й страна. Ищцата се обадила на сина си да дойде
да се погрижи за детето и след това била откарана в Спешно отделение на
МБАЛ “Св. Анна“ ***, където била прегледана. Лекарите констатирали
1
фрактура на стернума /гръдна кост/ , кръвонасядания в областта на гръдния
кош и на двете коленни области.
Ищцата била приета в болница. Поради силните болки и затрудненото
дишане й били включени силни обезболяващи и антибиотици. Въпреки
обезболяващите, първата нощ в болницата, не можала да спи въобще. При
всяко помръдване на тялото й следвали ужасни болки. Била изписана след
четири дни. Последвали 30 дни домашен престой, през първите от които
болката била непрестанна при всяко вдишване и движение на тялото. Нощите
били най-трудни, тъй като било невъзможно да спи нормално. Бил й издаден
болничен лист за 34 дни. Освен болките, изпитвала и сериозни затруднения в
обслужването в ежедневието. Налагало й се да разчита на помощта на
близките си, дори и за най-обикновените ежедневни дейности. Племенницата
и синът й, й помагали включително и я водили по лекари. Касаело се за
счупване, което не може да се фиксира, както и за болки, които били
непрестанни, при всяко едно вдишване. Болките в гърдите продължавали и до
днес, при дълбоко вдишване, ставане от леглото от седнало положение, както
и при определени движения на тялото. Понякога болката достигала и до
гърба.
На 24.11.2021 г. посетила съдебен лекар, който заключил след преглед на
всички документи и личен преглед, че счупването на гръдната кост, е
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не по –
малък от 2 месеца. Вследствие на ПТП и преживения стрес от тежкия челен
удар, ищцата развила посттравматично стресово разстройство. Излага, че се
оплаква от стрес, уплаха, нервно напрежение, безсъние, безпокойство и
депресия. Консултирала се с психиатър на 06.12.2021г., който й изписал
успокояващи лекарства, издавани само със зелена рецепта. Наложило се да го
посети и на 13.12.2021г., поради продължаващите проявления на
психологическите травми. Твърди се, че ищцата се затворила в себе си, нямала
никакво желание да се вижда с приятели и близки, изобщо с хора. Всяко
общуване я правело нервна и раздразнителна. Вследствие на преживяния
стрес, загубила самочувствието си. Била свикнала да е активна жена, да
работи и да помага на другите. След катастрофата, се наложило да лежи
безпомощно и други да се грижат за нея. Изпадала в меланхолични състояния
и плачела без видима причина. Тези състояния продължавали и до днес.
Вследствие на ПТП, ищцата получила следните увреждания: „фрактура
на гръдна кост, кръвонасядания в областта на гръдния кош и на двете коленни
области“, както и „посттравматично стресово разстройство“. Твърди се, че
във връзка с лечението, ищцата е направила редица разходи за медикаменти,
прегледи, изследвания. Общата сума, във връзка с лечението, възлизала в
размер на 132,48 лева. Твърди се, че водачът л.а. **** с рег. № В **** НН, е
нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира
се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на адвокатски
хонорар.
2
В открито съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител, поддържа иска в предявения размер и моли за
уважаването му.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът *****, е депозирал отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата
претенция.
Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, причиннно-следствената
връзка между настъпилото събитие и твърдените травматични увреждания.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата с твърдения, че същата е управлявала автомобила без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл. 37а ЗДвП. Този извод можел да се
направи от представеното медицинско удостоверение, от което ставало ясно,
че травматичните увреждания на ищцата са получени от удар с твърд предмет.
Твърди се, че не са налице основания за привличане отговорността на *****.
Оспорват се твърденията за наличието на противоправно поведение на водач
на незастраховано МПС и причинна връзка на същото с настъпването на
нараняванията на ищцата.
Оспорва се размерът на претендираните неимуществени вреди, както и
имуществените вреди, като по отношение на последните, се сочи, че
извършените разходи не са извършени за травми, причинени от процесното
ПТП. Твърди се, че при завеждане на претенцията на ищцата в ГФ, са
изискани документи, които тя не била представила и й било отказано
изплащане на обезщетение. Така ищцата осъществила недобросъвестно една
бланкетна процедура пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане на
дело. Оспорва се началният момент на претендираната законна лихва за
забава, тъй като ГФ бил поставен в невъзможност да се произнесе, тъй като не
били спазени разпоредбите на КЗ.
Отправя се искане за привличане на трето лице - помагач на страната на
ответника - В. С..
С Определение № 7410/18.06.2023 г. по реда на чл. 140 ГПК,
постановено по делото, съдът, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, е
конституирал В. С. – като трето лице – помагач на страната на ответника –
*****.
В открито съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адв.
*** изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли за
отхвърлянето му.
Третото лице-помагач не е депозирало становище по делото, респ. не се
е явило в о.с.з.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото страните не спорят, че: В. С., на 13.11.2021г., в гр. ***, при
3
управление на л.а. „**** с рег. № В **** НН по ул. “****“, к.к. ****, посока
кв. ****, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 и
чл. 21,ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като се движел със скорост по- висока от
означената 20 км/ч. в съответния участък, сигнализирана с пътен знак В26, по
платно с двупосочно движение в две пътни ленти, без да извършва
изпреварване или заобикаляне, навлязъл и се движел в лентата за насрещно
движение, при което при непредпазливост причинил на В. М. А. средна
телесна повреда, изразяващ се в счупване на гръдна кост, довела до трайно
затруднение на движението на снагата за период от около три-четири месеца.
От приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ ****** от дата 13.11.2021 г. (л. 7), се установява, че на 13.11.2021 г., около
13:50 ч., било посетено ПТП от ****** – дежурен ПТП при ОД на МВР – ***,
„*****“, намиращ се в гр. ***, ул. „Ал****“, при което на място били
констатирани данни за пътнотранспортно произшествие. Като участници в
произшествието в протокола били посочени: ППС с рег. № В **** НН – лек
автомобил ****, модел С-5, управляван от привлеченото на страната на
ответника, трето лице – помагач В. С., както и ППС с рег. № ***** - лек
автомобил ****, модел ****, собственост на дружество „*****“ ЕАД,
управлявано от ищцата. Имената на В. М. А. (ищцата) били отразени и в графа
„пострадали лица“, като било удостове****, че на същата е причинена
контузия на гръден кост (счупена). В графа „обстоятелства и причини за ПТП“
било отразено: „Участник 1 (В. С.), поради несъобразяване скоростта с
пътните условия, губи контрол и навлиза в съседната пътна лента, като блъска
Участник 2 (В. А.). Същите обстоятелства са отразени и схематично.
Отбелязано е, че спрямо Участник 1 е бил съставен АУАН № ****/13.11.2021
г., както и е било образувано ДП № ***/2021 г. по описа на Пето РУ-***.
Видно от приобщената по делото онлайн справка за застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ в ГФ (л. 28), се установява, че ППС с рег. №
В **** НН – лек автомобил ****, модел С-5, към датата на произшествието, е
без валидна застраховка "Гражданска отговорност".
По делото е представена претенция до ГФ от 19.01.2022 г., изходяща от
ищцата (л. 29), от съдържанието на която е видно, че пострадалата е
предявила пред ГФ щета вх. № ****/21.02.2022 г. за неимуществени вреди, но
видно от писмо с изх. № 24-01-31/14.04.2022 г. на ГФ (л. 30), ответникът е
отказал изплащане на обезщетение.
Приобщено по делото е и АНД № ***/2023 г. по описа на ВРС, 2-ри
състав (в което се съдържа ДП № ***/2021 г. по описа на Пето РУ-***, пр. пр.
№ 15792), което е приключило с влязло в законна сила на дата 25.05.2023 г.
Решение № 706/09.05.2023 г. по описа на ВРС, 2-ри състав, съгласно което В.
С. (трето лице – помагач на страната на ответника) е признат за виновен за
причиняване на средна телесна повреда на ищцата В. М. А. – престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От ангажираната медицинска документация (л. 8 - л. 27) и експертното
4
заключение по назначената СМЕ, изготвена от в. л. доц. д-р В. Д. д.м.,
специалист по съдебна медицина (л. 154 - л. 160), се установява, че в резултат
на реализираното ПТП, ищцата е получила следните увреждания: счупване на
гръдна кост в средна трета, ивицесто кръвонасядане с ширина около 4см. и
дължина 7см по предната лява повърхност на гръдния кош, от лявата раменна
област към гръдната кост, както и кръвонасядания по предните повърхности
на двете колена. Вещото лице сочи, че счупване на гръдната кост
представлявало нарушение на нейната цялост, в резултат на директна травма.
На следващо място, излага, че счупването й предизвиква спонтанна
болка, както и болка при движение, дишане, смях кашлица и др. Вещото лице
твърди, че е възможно е да предизвикат и болки ирадииращи към гърба.
Излага, че предвид характера на болката до зарастването на костта, е свързан с
движението на снагата и поради невъзможност счупените части на гръдната
кост да бъдат фиксирани, несъмнено ще има затруднения в ежедневния живот,
вкл. при сън. Вещото лице констатира, че болевите усещания при движение са
основно през първия месец от получаване на травмата - до консолидирането
на костта.
Устанoвява се от изготвената по делото СМЕ, че видно от наличието на
характерно косо ивицесто кръвонасядане на гръдния кош, а и самото счупване
на гръдната кост, дават основание да се приеме, че по време на
произшествието А. е била с поставен предпазен колан. Счупването на
гръдната кост е довело до трайно затруднение движението на снагата за
период от около 1,5-2 росеца. При непоставяне на предпазен колан,
несъмнено, обемът на нараняванията при А. е щял да бъде значително по-
голям.
Ивицестото кръвонасядане по гръдния кош и счупването на гръдната
кост са били резултат от силен натиск/удар между предпазния колан и тялото
на пострадалата. Кръвонасяданията по предните повърхности на двете колене,
са били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, с не-голяма
сила. Всички установени увреждания, е било възможно да се получат при
ПТП. Приложеното лечение е относимо към получените уврежданията и
последиците от тях. Затруднението на движението на снагата, понастоящем е
напълно възстановено.
В хода на о.с.з., вещото лице поддържа заключението си. На въпроси на
страните по делото, експертът пояснява, че, ако ищцата е била без предпазен
колан, е нямало как да го има настъпилото „лентовидно кръвонасядане“.
Видно от постъпилото писмо с изх. № Ф-П-07/10.01.2024 г., изходящо от
„****“ АД, се установява, че ищцата е ползвала тридесет и четири дни отпуск
по болест, за периода от 13.11.2021 г. до 16.12.2021 г., съгласно издаден
болничен лист № Е-2021-**** от дата 18.11.2021 г.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите:
Ивайло **** Иванов – син на ищцата и Виктория Петрова Стоянова –
племенница на ищцата, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се
5
установява, че в резултат от реализираното ПТП, В. А. е преживяла сериозен
стрес, емоционален и психически дискомфорт, освен силната болка в гърдите,
синините в колената и обстоятелството, че не е можела да си поема въздух,
ищцата имала 5-6 дни болничен престой, като възстановяването след
процесното ПТП, продължило около 5-6 месеца.
А. не можела през нощта да спи, била разстроена, депресирана и
плачела, вземала обезболяващи, които й били предписани от психиатър,
сънувала кошмари. Преди инцидента, била активен шофьор, но след него
избягвала да шофира. Ищцата прекарвала по-голямата част от ежедневието си
на легло, синът й помагал в домакинските работи, а неговата братовчедка й
помагала да се обслужва (например при къпане), тъй като след инцидента, не
е можела да извършва тези дейности. В. А. изпитала битови затруднения, тъй
като не можела да си чисти сама; да си пуска прахосмукачка; не можела да си
готви, както и да отиде до магазина. Ищцата не е искала да общува с никого,
не искала да излиза навън. Временно не е посещавала работата си, тъй като
след въпросния инцидент не е можела да вдига тежко, а естеството на
работата й било свързано с полагане на физически труд, доколкото същата
работи в склад на аптека.
От показанията на св.****, които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, че
установява, че настъпилите увреждания на ищцата (две кръвонасядания,
ангажиращи двете коленни области и болезненост, установена в областта на
гръдната кост, която съгласно изготвената рентгенография се установява, че е
счупена), с такъв ход – по диагонал отляво, странично надясно и надолу, не
биха могли да бъдат причинени от друг предмет в автомобила, освен
коланният ремък. Д-р Д. изрично е заявил пред съда, че настъпилите
увреждания на ищцата не биха могли да се получат, ако не е било налице
въздействие, вследствие на предпазен колан.
От представената по делото справка от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, ведно с приложена разпечатка от
информационната система на протокол № **** от извършен периодичен
преглед за техническа изправност на автомобил марка „****“, модел „****“ с
рег. № **** (л. 262 и л. 263), е видно, че не са установени неизправности при
обезопасителните колани.
Видно от постъпилата по делото писмо от Главна дирекция
„Национална полиция“ на МВР (л. 265), се установява, че процесното МПС с
рег. № **** е участвало в ПТП на 21.01.2016 г., на територията на ОДМВР –
***, както и на 13.11.2021 г. в гр. ***, ул. „****“.
От изслушаната Комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза, изготвена от вещи лица: д-р инж. С. Я. М. и доц. д-р В. Д. (л. 227
до л. 232), се установява, че процесният автомобил с рег. № **** е бил
произведен и заводски оборудван с четири броя триточкови предпазни колани
от инерционен тип – на предните две седалки и на задните лява и дясна
6
седалки. На задната седалка, по средата, предпазният колан бил двуточков от
инерционен тип.
На следващо място, от представената медицинска документация, е било
видно, че на 13.11.2021год., при пътно транспортно произшествие, В. М. А., на
57 г., получила следните увреждания: гръдна травма: счупване на гръдна кост
в средна трета; ивицесто кръвонасядане с ширина около 4 см. и дължина 7 см.,
по предната лява повърхност на гръдния кош, от лявата раменна област към
гръдната кост, както и кръвонасядания по предните повърхности на двете
колена. Установените травми, били резултат на удар/удари с или върху твърди
тъпи предмети, като това в областта на гърдите е със значителна сила в
предмет, с ограничена удряща повърхност.
Посочено е в експертизата, че имало технически данни, съгласно, които
предпазният колан на водача не е бил поставен при удара. Обяснени са
подробно, посредством фигури, техническите изисквания, досежно
правилното поставяне на триточковия предпазен колан. Изложено, че не
съществувала пряка връзка между ефективността на задържане на тялото от
обезопасителния колан и задействане на предпазните въздушни възглавници,
доколкото тялото се задържало от предпазния колан. Посочено е, че
въздушните възглавници са проектирани и се използват за омекотяване и
предотвратяване на удар в твърдите предмети от интериора на автомобила –
не задържат тялото, а го поемат. Заключава се, че при поставяне на предпазен
колан, несъмнено обема на нараняванията при ищцата А., е щял да бъде по-
малък.
В хода на о.с.з., вещите лица поддържат заключението си. Вещото лице
доц. доктор Д., разяснява получилото се „противоречие“ между даденото от
негова страна становище, досежно наличието, респ. липсата на постановен
предпазен колан от страна на ищцата А., по време на ПТП само и единствено
на база техническите аргументи, изложени от вещо лице С. М..
От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля: Д. А.
Д., докторът, извършил клиничен преглед на ищцата А. и изготвил
медицинско удостоверение, вследствие на извършения преглед, след
процесното ПТП, се установява, че е получено кръвонасядане с ивицеста
форма, с ширина около 4 см. и дължина около 7 см., започващо от лявото рамо
към горната трета гръдна кост, което не би могло да се получи, ако липсва
въздействие върху тялото на А. от коланния ремък.
От приобщеното по делото писмо от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, заедно с приложено копие на протокол с №
27146569 и копие на издадено удостоверение за техническа изправност на лек
автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № **** (л. 308), се установява,
че автомобилът е преминал периодичен преглед за проверка на техническата
му изправност на дата 09.11.2021 г., като същият е бил валиден до 09.11.2022 г.
От ангажираната повторна Комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещи лица – д-р Р. М. и А. В. (л. 312
7
до л. 323), се установява, че обективното състояние на ищцата към датата на
увреждането, било следното: по предната лява повърхност на гръдния й кош,
от лявата раменна област към гръдната кост, е било видимо ивицесто,
жълтеникаво кръвонасядане, с ширина около 4см., дължина 7см. При
направена палпация в областта на гръдната кост, била установена значителна
болезненост. При направената рентгенография, било установено счупване на
гръдната кост, в средна трета, с разместване на фрагментите.
По предната повърхност, в областта на двете коленни стави, личали
жълтеникави кръвонасядания с неправилна форма и диаметър около 7- 8см.
Установява се също така, че управляваният от ищцата лек автомобил е бил
оборудван с предпазни триточкови колани- закрепени на три места към купето
на автомобила, инерционни- самоблокиращи и с пиропатрони. Вещото лице
дава заключение, че характера на получените от ищцата увреждания са в
резултат на поставен предпазен колан, като уврежданията нарича „коланна
травма”.
Вещото лице заключава, че процесният автомобил не е бил оборудван с
предни датчици за удар, като при произшествие, при което ударът е преден
кос, при който няма ясно изразена деформация в посока отпред назад спрямо
оста на автомобила, било възможно въздушните възглавници да не сработят.
Обосновава, че настъпилите телесни увреждания у ищцата, в областта на ляво
рамо и гръдна кост, са настъпили, вследствие на използването на предпазен
колан, като в случай, че водачката не е била с поставен предпазен колан, биха
настъпили други по степен и вид телесни увреждания.
Според вещото лице, поставянето на предпазен колан ограничава
движението на тялото в купето на автомобила, вследствие на инерционните
сили, които действат върху него. С оглед ограниченото пространство в купето
на автомобила, е било възможно, дори с поставен предпазен колан,
крайниците на пътник, седящ на предна лява седалка, да влязат в контакт с
вътрешни детайли от купето на автомобила. При липсата на предпазен колан
или неправилно поставен такъв, не е било възможно получаването на
диагонални охлузвания в горната част на тялото на водача, тъй като липсва
друг детайл, който би причинил този тип увреждане. Това е именно позицията,
през която минава горната част на правилно поставения колан, като не е
възможно този тип увреждане да се получи от друг предмет или аксесоар.
В хода на о.с.з., вещите лица поддържат заключението си. Вещото лице
М., на въпроси на страните, разяснява, че е възможно, при правилно поставен
предпазен колан, коленете да бъдат охлузени. Като това зависи и от
обстоятелството колко напред е сложена седалката. Вещото лице заявява, че, в
процесния случай, не е налице удар във волана. Твърди, че счупването на
гръдната кост е от колана. Подчертава, че няма как процесното увреждане да
се получи по друг начин. Излага, че от волана се увреждането се получава по
друг начин, доколкото същият е с кръгла форма.
Вещото лице М., пояснява, че при наличие на удар от волана, щеше да
8
има неминуемо и удар в главата, тъй като тялото на ищцата е щяло да
подскочи нагоре. Полученото от А. лентовидно кръвонасядане, вещото лице
твърди, че няма друго такова нещо в купето, което да го причини.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ -
за присъждане в полза на ищеца на обезщетения за претърпени имуществени
и неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от
КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и
за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 3 от КЗ, за
изплащане на обезщетение, увреденото лице предявява претенцията си пред
който и да е от застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съответно
задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, или пред Гаранционния
фонд, а според разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от КЗ, увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният фонд
не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.
В настоящия случай, по делото, са представени доказателства,
установяващи предявяване на претенцията пред ответника, с оглед на което са
спазени изискванията на чл. 558, ал. 3 от КЗ, както и такива за отказ на
Гаранционния фонд да плати претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ, поради което предявеният иск е допустим.
За да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния фонд, в тежест
на ищеца е да установи: настъпилите неимуществени вреди, вследствие на
реализираното ПТП по вид, размер и продължителност; претърпени
имуществени вреди под формата на разходваните средства във връзка с
претърпените от ПТП травматични увреждания. В тежест на ответника, е да
установи правопогасяващи и/или правоизключващи исковата претенция
обстоятелства, както и възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, че ищцата е била без поставен безопасителен колан.
По делото, посредством депозирания отговор на искова молба, се
оспорва описаният в исковата молба механизъм на ПТП; причинно-
следствената връзка между настъпилото събитие и твърденията, касателно
получените травматични увреждания, предвид което, следва да бъде
отбелязано, че настоящият съдебен състав е обвързан от приобщеното
Решение № 706 от 09.05.2023 г., постановено по АНХД № *** по описа за
9
2023 г. на РС-***, НО, 2-ри съдебен състав относно това, дали е извършено
Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца, по аргумент от
разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът
намира, че в настоящото производство не може да се изследва и въпросът
относно причините, поради които е настъпило произшествието, тъй като те са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес, тези факти могат да се обсъждат само,
досежно релевираното възражение за съпричиняване. По отношение на
причинената средната телесна повреда – същата представлява съставомерен
резултат от Д.ието, поради което присъдата е обвързваща за гражданския съд и
в тази част.
Предвид гореизложеното, по несъмнен начин е установено по гр.д. №
5813/2022 г. по описа на ВРС, 51-ви състав, че: В. С. на 13.11.2021 г., в гр. ***,
при управление на л.а. „**** с рег. № В **** НН по ул.“****“, к.к. ****,
посока кв. „****“, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16,
ал.1, т. 1 и чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП, като се движел със скорост по висока от
означената 20 км/ч. в съответния участък, сигнализирана с пътен знак В26, по
платно с двупосочно движение в две пътни ленти, без да извършва
изпреварване или заобикаляне, навлязъл и се движел в лентата за насрещно
движение, при което, при непредпазливост, причинил на В. М. А. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръдна кост, довела до трайно
затруднение на движението на снагата, за период от около три-четири месеца.
Поради което, съдът счита, че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди е доказан
по основание.
В тежест на ищеца, е да докаже предявените граждански притезания и
по размер, който е основният спор, който е поставен за разрешаване пред
настоящия съдебен състав, с оглед инвокираното от страна на ответника
нарочно възражение в тази насока, който е оспорил размера на обезщетението
за имуществените и неимуществените вреди.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди:
По делото са представени мед. документи - фактури и касови бележки,
установяващи разходи за закупуване на медицински консумативи и
лекарства, както и медицински услуги, на стойност 132,48 лева, които са били
необходими и целесъобразни за лечебния и възстановителния процес на
пострадалата (ищцата А.), обстоятелства установени и от заключението по
изготвената и изслушана по делото СМЕ (л. 154 – 161) на в.л. доц. доктор В.
Д., тоест, съдът намира, че същите са били в причинна връзка с процесния
инцидент и лечението на травмите, предизвикани от него.
Поради което и крайният извод на съда е за основателност на
предявената искова претенция, досежно обезщетението за имуществени
10
вреди, в размер на 132,48 лева.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди:
Предвид обстоятелството, че обезщетението за неимуществени вреди е
заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД,
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата
парична престация, която делинквентът дължи на пострадалото лице, като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна
последица от настъпилия деликт.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент
на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и
здраве на пострадалото лице, във всеки отделен случай - конкретно, а не по
общи критерии. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства от
обективната действителност. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. /В този смисъл е и задължителната
тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на
Пленума на ВС./.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях, следва да съответства на необходимото за преодоляването
им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта
определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени доводи
и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.
Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване.
При определяне на дължимото обезщетение, следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот.
Съгласно конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав,
при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, взе предвид следните обстоятелства, а именно:
I. Видът на телесните повреди, който се установява от експертните
заключения по назначените по делото: СМЕ и Комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза и повторна комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, а именно: средна, по смисъла на чл.
129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК – изразяваща се в счупване на гръдна кост, довело до
трайно затруднение на движението на снагата, за период от около три-четири
месеца.
Като в тази насока, следва да бъде отбелязано, че съдът кредитира
11
изцяло изготвените и изслушани по делото: СМЕ от вещо лице доц. д-р В. Д.,
д.м., специалист по съдебна медицина, както и повторна комплексната
съдебно медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещи лица –
д-р Р. М. и А. В., които, допълвайки се, изясняват получените от ищеца
увреждания и се припокриват, досежно обстоятелството дали пострадалият,
по време на станалото ПТП, е бил с поставен предпазен колан.
Тези две експертизи, настоящият съдебен състав намира за обективно и
компетентно дадени, същите се обосновават на приетите доказателства по
делото, собствен опит и знания в конкретните области, като видно от
съдържанието на същите, се установява, че счупването на гръдната кост,
уврежданията в лявото рамо и охлузванията по коленете, се дължат именно на
поставен предпазен колан от страна на ищцата по време на процесното ПТП.
Видно от съдържанието на назначената по делото СМЕ, изготвена от
вещо лице доц. д-р В. Д., в резултат на реализираното ПТП, ищцата е
получила следните увреждания: счупване на гръдна кост в средна трета,
ивицесто кръвонасядане с ширина около 4см. и дължина 7см по предната лява
повърхност на гръдния кош, от лявата раменна област към гръдната кост,
както и кръвонасядания по предните повърхности на двете колена.
На следващо място, видно от наличието на характерно ивицесто
кръвонасядане на гръдния кош, а и самото счупване на гръдната кост, дават
основание да се приеме, че по време на произшествието А. е била с поставен
предпазен колан. Счупването на гръдната кост е довело до трайно затруднение
движението на снагата за период от около 1,5-2 месеца. При непоставяне на
предпазен колан, несъмнено, обемът на нараняванията при А. е щял да бъде
значително по-голям.
Ивицестото кръвонасядане по гръдния кош и счупването на гръдната
кост са били резултат от силен натиск/удар между предпазния колан и тялото
на пострадалата. Кръвонасяданията по предните повърхности на двете колене,
са били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, с не-голяма
сила. Всички установени увреждания, е било възможно да се получат при
ПТП.
От назначената по делото повторна комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лице – д-р Р. М. и А. В., се
установява, че МПС, представляващо *****о, с рег. № *****, конструктивно,
при излизането си от завода – производител е било оборудвано с предпазни
колани за водача и пътниците. Прието е още в същата, че предвид
уврежданията на ищцата, получени в областта на лявото рамо и гръдната,
характерни при поставянето на предпазен колан, в настоящия случай се касае
за т. нар. „коланна травма“.
Изложено е също, че при липсата на поставен от ищцата предпазен
колан, биха настъпили други по степен и вид телесни увреждания.
Констатирано е, че получените диагонални охлузвания в горната на част на
тялото (лявата повърхност на гръдния кош, респ. лявата раменна област към
12
гръдната кост), представляват позицията, през която минава горната част на
правилно поставен предпазен колан, като същите не биха могли да бъдат
причинени от чанта, друг аксесоар, детайл или предмет от интериора на
превозното средство, освен от поставен правилно предпазен колан.
Констатира се, че охлузванията по коленете на ищцата, също е увреждане,
вследствие на поставен предпазен колан.
Вещото лице пояснява, че съгласно техническите данни, процесният
модел автомобил не е оборудван с предни датчици за удар, те са вградени в
датчика за ускорение, т.е. при произшествие, при което ударът е преден кос,
при който няма ясно изразена деформация в посока отпред назад спрямо оста
на автомобила (в изготвения Фотоалбум на лек автомобил „****” се вижда, че
не са налице деформации по ляв рог в посока отпред назад, а е налице
изместване на рога на дясно), е възможно системата на въздушните
възглавници на лек автомобил „*****о” с рег.№ **** да не сработи, тъй като
системата не открива съвпадение със зададения алгоритъм за настъпило
произшествие.
Горните изводи, до които са достигнали вещите лица – експерти: доц. д-
р В. Д., д.м., специалист по съдебна медицина и д-р Р. М. и А. В., се доказват и
от приетите от съда писмени и гласни доказателства, обстоятелството, че
ищцата в проведеното по делото о.с.з. на дата 10.06.2024 г. е заявила, че е била
с поставен колан. Горните не се опровергават и от свидетелските показания на
д-р Д. Д., извършил преглед на ищцата след процесното ПТП, въз основа, на
който е издал медицинско удостоверение, в което е обективирал настъпилите
след инцидента травматични увреждания на В. А., които съдът намира за
логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и пълни. Според
показанията на св.**** счупването на гръдната кост у ищцата е причиненое от
поставения предпазен колан.
Съдът не кредитира частта от заключението на вещите лица: доц. д-р
**** Д. и С. М., според което са налице технически данни, съгласно които,
предпазният колан на ищцата не е бил поставен при удара, както и относно
обстоятелството, че при поставянето на предпазен колан, несъмнено, обема на
нараняванията при **** е щял да бъде по-малък. Видно от обясненията на
самия доц. д-р Д., в с.з., проведено на дата 10.06.2024 г., същият твърди, че е
променил първоначално формираният си извод в изготвената и изслушана по
делото СМЕ, само и единствено техническите аргументи, изложени от вещо
лице С. М.. Като единствен аргумент от вещите лица, изложен в подкрепа на
обстоятелството, че ищцата не е била с предпазен колан, се сочи липсата на
детониране на пиропатрона, както и евентуално допусната от д-р Д. грешка,
при изготвяне на медицинската документация, вследствие извършения
преглед след ПТП на В. А.. Поради което и съдът намира, че доколкото се
касае за медицински въпрос, не би следвало отговорът на същия да
кореспондира и лежи само върху извод, формиран от техническо естество и на
база извод на вещото лице – автоексперт. Отделно от горното, съдът намира
същата за непълна и необоснована, доколкото почива върху основата на
13
предположения от техническо естество.
II. Характера на съвкупността от телесни повреди – счупване на гръдна
кост, в средна трета, ивицесто кръвонасядане с ширина около 4см. и дължина
7см по предната лява повърхност на гръдния кош, от лявата раменна област
към гръдната кост, както и кръвонасядания по предните повърхности на двете
колена.
III. Интензитетът на уврежданията по тялото на ищеца – Процесните
травми са обусловили съществени затруднения и неудобства в ежедневието и
бита на пострадалата ищца, за продължителен период от време. Доколкото
същата е дишала трудно, усещала е болка в гърдите, трудно се движела и
ставала от леглото, била е в невъзможност да се обслужва сама.
IV. Периодът на възстановяване на процесните травми – около три-
четири месеца.
V. Съдът съобрази и негативните психически и емоционални
преживявания на ищцата, които се установяват от събраните - експертно
заключение по назначената СМЕ, изготвена от вещо лице доц. д-р В. Д., което
съдът кредитира като пълно, ясно, обективно, както и от събраните гласни
доказателствени средства, които настоящият съдебен състав преценява, на
основание чл. 172 от ГПК, доколкото разпитаните свидетели: **** е син на
ищцата, а Виктория Стоянова е племенница на ищцата, съдът преценява
достоверността на показанията им, с оглед на всички други данни по делото,
като се има предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на спора.
След съвкупния анализ на показанията им с останалите писмени и
експертни доказателства, съдът достигна до извод, че показанията на същите
са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, пълни и взаимно
допълващи се, включително и непосредствени, доколкото свидетелите са
възприели пряко последиците от инцидента върху здравето на ищцата, поради
което съдът при определяне
В резултат на процесното ПТП и преживения стрес, ищцата е развила
„посттравматично стресово разстройство“, с оплаквания на силен стрес;
уплаха, нервно напрежение; безсъние, безпокойство и депресия; затворила се
в себе си; нямала желание да се среща и общува с близки и приятели. Всяко
общуване с хора, я правело раздразнителна и нервна. Вследствие на
преживения стрес, изгубила самочувствието си, била свикнала да бъде
активна жена, да работи и да помага на другите. Ищцата често изпадала в
меланхолични състояния и често плачела без видима причина. Наложил се
прием на успокоителни лекарства, след посещение при психиатър.
Болевите усещания, при движение, са били основано през първия месец
от получаването на травмата – до консолидирането на костта, всяко движение
на снагата в този период, е било свързано с болеви усещания. Понастоящем,
затруднението на движението на снагата е напълно възстановено.
VI. Съдът съобрази и факта, че травмите на ищцата не са наложили
хирургично лечение, а само консервативно такова, както и липсата на трайни
14
остатъчни увреждания /с изключение на болките, при промяна на времето.
VII. Ищцата не можела през нощта да спи, вземала е обезболяващи,
стряскала се на сън. Преди инцидента е била активен шофьор, но след ПТП
избягвала да шофира, всеки път я карал нейният син, което несъмнено
представлява неудобство за нея в ежедневието й. Съдът съобрази и това, че
след ПТП, ищцата не можела да ходи до банята сама, помагала й нейната
племенница; била е в невъзможност да се справя и с домакинските работи
(като готвене; пускане на прахосмукачка; чистене; ходене до магазина), за
които и помагали синът й и нейната племенница, в продължение на няколко
месеца.
VIII. Съдът съобрази и годините на пострадалия – 57 г., към датата на
инцидента, като напредналата възраст обуславя по-ниския праг на търпимост
към физическите болки и страдания, като безспорно по-доброто общо
физическо здраве е от особена важност на тези години.
IX. При определяне размера на обезщетението, съдът се съобрази и с
обществено – икономическата конюнктура в страната към 13.11.2021 г., чието
отражение са минималната работна заплата, която остава един от важните
инструменти за влияние в политиката по доходи; нарастването на БВП;
повишаване на потреблението на домакинствата; повишаващата се инфлация
и т. н.
При така установените болки и страдания, съобразно критерия за
справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за
адекватен размер на дължимото на пострадалия обезщетение за
неимуществени вреди сумата от 25 000 лева.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди, настоящият съдебен състав, съобрази и съдебната практика по сходни
случаи, а именно: Решение № 174 от 24.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 416/2024
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина Х.а; Решение № 344 от 30.07.2024
г. на ОС - *** по т. д. № 9/2024 г.; Решение № 173 от 16.04.2024 г. на ОС - ***
по т. д. № 438/2023 г.; Решение № 622 от 8.02.2023 г. на СГС по гр. д. №
10229/2021 г.; Решение № 1847 от 10.04.2023 г. на СГС по гр. д. № 10412/2021
г.
По възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалата В. А., тъй като същата е управлявала автомобила си, без
поставен обезопасителен колан:
Възражението за съпричиняване не е волеизявление, с което се
упражнява потестативно право, а е твърдение за факт. В конкретния случай,
ответникът поддържа, че ищцата е пътувала в блъснатия автомобил без
поставен предпазен колан, с което същата е допринесла за вредоносния
резултат.
Когато за настъпването на вредите има значение и поведението на
увреденото лице, то това поведение изключва отговорността на делинквента
само в случай, че прекъсва причинната връзка между действията на
15
делинквента и настъпилите за пострадалия вреди, т. е. без значение е дали
поведението на увреденото лице е правомерно или не, от значение е
наличието на обективна връзка между неговото поведение и настъпилите
щети – арг. от Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г.,
IV г. о., ГК.
В конкретния случай, съдът счита, че ищцата по никакъв начин не е
допринесла за увреждането си, доколкото нейните действия не са повлияли на
причинно-следствената връзка между противоправното Д.ие на делинквента и
вредоносния резултат. Отделно от СМЕ и повторната комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, се установи по несъмнен начин, че
ищцата е била с поставен предпазен колан, което обуславя несъстоятелността
на възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва върху двете
обезщетения:
Гаранционният фонд дължи лихва за забава по силата на чл. 558, ал. 1,
посл. изр. КЗ, който препраща към разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Последната
от своя страна определя, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал. 3 КЗ.
Видно от представения по делото отказ на ответника от 14.04.2022 г. да
изплати обезщетение, същият е мотивиран с обстоятелството, че ищцата не е
представила изисканите писмени данни за хода и резултата от образуваното
досъдебно производство, копие от протокола за оглед на местопроизшествие,
скица и фотоалбум, копие от автотехническа и съдебно медицинска
експертизи, изготвени по ДП, както и влязъл в сила акт на компетентен орган
срещу виновния водач.
Действително, влязла в сила присъда срещу делинквента има отношение
към основанието на претенцията срещу *****, но разпоредбата на чл. 497, вр.
с чл. 106, ал. 3 КЗ, следва да се разбира като обективно съществуващи
доказателства към момента на предявяване на претенцията и задължителни за
произнасянето на ГФ по същата. Към датата на отказа е нямало образувано
наказателно производство в съдебна фаза срещу делинквента. Такова е
образувано през м. април 2023 г.
Страната не би могла да бъде отговорна за непредставяне на
доказателства, които нито съществуват към момента на отправеното искане,
нито е бъдещо и сигурно събитие, възникването на такова доказателство. Ако
Гаранционният фонд има основателни съмнения относно наличието на
деликт, вкл. като осъществен от конкретно посочено лице – делинквент,
същият има правото да откаже застрахователно обезщетение и да пренесе
16
спора за дължимост на застрахователното обезщетение пред гражданския съд,
който от своя страна ще съобрази преюдициалния характер на наказателно
производство (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК).
Затова наличието на присъда срещу делинквента не е задължително
условие за изплащане на обезщетение, респ. изискването на влязъл съдебен
акт по воденото разследване не е обосновано и не може да постави увредения
в забава спрямо Гаранционния фонд. В подкрепа на този извод са и
приложимите по аналогия разпоредби на чл. 106, ал. 5 и чл. 496, ал. 3 от КЗ
относно забраната за изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди.
Ето защо, на уважаване подлежи и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците. За начална дата на изпадане в
забава, следва да бъде приета тази, досежно постановеният отказ на ***** -
14.04.2022 г., като същата бъде присъдена - до окончателното изплащане на
задължението. Предвид горното, претенцията за присъждане на законна лихва,
касателно периодите: от 13.11.2021 г. до 14.04.2022 г. и от 06.12.2021 г. до
14.04.2022 г., следва да се отхвърли като неоснователна. /В този смисъл:
Решение № 50045 от 6.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 347/2022 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Анжелина Х.а/.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по делото, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което на същата не следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски, тъй като не е сторила такива.
Доколкото на ищцата е оказана безплатна професионална помощ, то в
полза на адв. Т. Р. Н., следва да се присъди сумата в общ размер от 3 050 лева –
адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 и т. 3 от ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3 от НМРАВ, като при определяне
размера на възнаграждението, съдът съобрази действителната фактическа и
правна сложност на делото, броя на исковете и обема на оказаната правна
помощ и съдействие.
По делото е релевирано от ответната страна възражение за прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно,
доколкото присъденото от съда адвокатско възнаграждение, в полза на
процесуалния представител на ищцата, е минималното такова, съгласно
НМРАВ.
С оглед изхода от спора по делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответното дружество следва да заплати държавна такса в размер на 1 050 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ, *****, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. ******* да заплати в полза на В. М.
17
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.‘******, следните суми:
1./ 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени в резултат на настъпило на 13.11.2021 г., ПТП в гр. ***,
ул. „****“, реализирано по вина на водача на лек автомобил, марка и модел:
****, с рег. № В **** НН, който управлявал автомобила без сключена
застраховка "Гражданска отговорност";
2./ 132,48 лева /сто тридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени в
резултат на настъпило на 13.11.2021 г., ПТП в гр. ***, ул. „****“, реализирано
по вина на водача на лек автомобил, марка и модел: ****, с рег. № В **** НН,
който управлявал автомобила без сключена застраховка "Гражданска
отговорност",
ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г. до окончателното
погасяване на вземанията за главница в размер на 25 000 лева и 132,48 лева,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията на В. М. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***, ул.‘****** срещу *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, за заплащане на законна лихва за забава за
периодите: от 13.11.2021 г. до 14.04.2022 г. и от 06.12.2021 г. до 14.04.2022 г.,
върху вземанията за главница в размер на 25 000 лева и 132,48 лева;
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв, *****,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******* да заплати в
полза на адв. Т. Р. Н., вписан в ХАК, с адрес: гр. *****, личен номер *****,
сумата в общ размер на 3 050 лева /три хиляди и петдесет лева/ - хонорар за
един адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, *****, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ******* да заплати в полза на съдебната
власт по сметка на РС-*** сумата в размер от 1 050 /хиляда и петдесет лева/ –
държавна такса.
Решението е постановено при участието на В. С., ЕГН **********,
трето лице – помагач, на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – ***
в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
18