№ 1376
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000501645 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1798 от 25.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 2904/2024 год. по описа на
СГС, I-21 състав, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на Х. Д. Х. сумата от 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 1 492 лева – имуществени вреди, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, станало на 13.04.2022 год., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 05.04.2023 год. до окончателното изплащане, като исковете са
отхвърлени до пълните размери, съответно до 40 000 лева и до 5 267 лева. С решението са
разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, като се излагат доводи за
неправилност, доколкото не е установен правилно механизма на настъпване на
произшествието и виновното поведение на застрахования при тях водач. Неправилно съдът е
възприел липса на съпричиняване от страна на водача на мотоциклета, тъй като пострадалия
е допринесъл съществено за настъпване на вредите, поради това че се е движил с превишена
за пътния участък скорост. Отделно от това оспорва изводите на съда по приложение на
чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените вреди е завишен и
несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Досежно
присъдените имуществени вреди не се излагат никакви оплаквания за неправилност. Молят
съда да отмени решението и постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
1
Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият Х. Д. Х., чрез процесуален представител оспорва жалбата като неснователна.
Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли за потвърждаване. Претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Не са спорни между страните пред настоящата инстанция наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по риска „гражданска
отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило
застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия, причинната връзка между
противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на 13.04.2022 г. в гр.София, при което ищеца е пострадал, като
водач на мотоциклет „БМВ“ с ДК № ********, удряйки се в лек автомобил „Тойота“ с ДК №
********, управляван от Ц. Х. П.. Така от приетите заключения на автотехническата
експертиза и от изслушаните пред първоинстанционният съд свидетели се установява, че
лекия автомобил, при движението си по ул. „Русалийски проход“ в гр. София навлязъл в
кръстовището с бул. „Черни връх“ с намерение за завИ.е наляво, без да забележи движещия
се по трамвайното трасе на бул. „Черни връх“ в посока към ул. „Сребърна“ мотоциклетист.
Когато водачът на лекия автомобил е възприел мотоциклета, установил автомобила в покой,
а когато водачът на мотоциклета възприел автомобила, направил опит да го заобиколи
отляво. Водачът на мотоциклета не могъл да избегне ПТП. Последвал удар върху
трамвайното трасе, на 5,50-6,50 м от десния край на платното на бул. „Черни връх“, между
предната челна дясна част на автомобила и предната дясна странична част на мотоциклета.
След удара мотоциклетът се отклонил наляво, навлязъл в лентите за насрещно движение и
се ударил в движещия се по тази лента лек автомобил „Шкода Фобия“. Според данните от
протокола за оглед, показанията на водача на лекия автомобил „Тойота“ и заключението на
автотехническите експертизи, на ул. "Русалийски проход" преди кръстовището с бул. "Черни
връх" не е имало пътен знак относно предимството, докато на бул. „Черни връх“ е бил
поставен знак Б3 – „Път с предимство“.
При тези данни съдът приема за неоснователни твърденията на ответника, че водача на
2
автомобила е имал предимство, движейки се по улица, която не е регулирана със знак и
следователно важи правилото за предимството на дясно стоящия. Това е така, тъй като
съгласно чл.50, ал.1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Изложеното мотивира съда да приеме, че презупцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена и
водача на автомобила – Ц. П. е виновен за настъпване на вредоносния резултат.
Изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира, като обективно дадена и неоспорена от страните,
установява че вследствие на произшествието ищеца е получил закрито счупване с
разместване на фрагментите и образуване на откършек в средната трета на дясната ключица,
което причинило трайно затруднение движението на дясната ръка за срок не по-малък от 2
месеца, при обичаен ход на възстановяване. Ищецът е бил лекуван оперативно - кръвна
репозиция с метална остеосинтеза с лака и винтове. Установява се също така, че през
първите 45 дни от възстановителния период пострадалия изпитвал силни болки и страдания,
силно затруднение в ежедневното си обслужване и нужда от чужда помощ.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел А. Х., съпруга на
ищеца, чиито показания съдът цени съгласно чл.172 от ГПК се установява, че вследствие на
инцидента, съпругът й, който бил инструктор преустановил дейността си. Изпитвал силни
болки, което налагало ползването на успокоителни. Не можел да шофира сам. Към момента
има ограничение при вдигане на ръката. Налице е срастване и изпитва болки при промяна
на времето. Също така не спи на страната, на счупената ключица.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на
пострадалия /47 години/, икономическите условия в страната към датата на настъпване на
ПТП - април 2022 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни
случаи, води до извод, сумата от 20 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
3
неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. По делото се установи от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, че действително ищеца е управлявал мотоциклета със
скорост от около 56 км/ч., като разрешената на пътния участък на бул. „Черни връх“ скорост
е била 40 км/ч. Но също така се установи, че за да предотврати произшествието, водачът на
мотоциклета е следвало да се движи със скорост, не по-висока от 15 км/ч и дори при
движение с разрешената за този участък скорост от 40 км/ч, водачът на мотоциклета не би
могъл да предотврати произшествието. Изложеното дава основание да се приеме, че ищеца с
действията си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и в тази връзка не е
налице съпричиняване от негова страна.
Що се касае до присъдените в първоинстанционното решение имуществени вреди, в жалбата
не са изложени никакви доводи за неправилност, поради което въззивния съд не следва да
изследва този въпрос.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ответника следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение,
което съдът определя в размер на 500 лева, съобразявайки го с фактическата и правна
сложност на делото пред настоящата инстанция и извършените процесуални действия.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1798 от 25.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 2904/2024 год.
по описа на СГС, I-21 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. С. Д. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв
сумата от 500 лева.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от 09.02.2021 год. пред ВКС.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5