№ 138
гр. Несебър, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Дора К. Димитрова
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Административно
наказателно дело № 20252150200164 по описа за 2025 година
Производството се образува по жалба на Б. К. (B.K.), родена на ********** г. в
Чехословашка Социалистическа Република, с личен номер *****, с чуждестранно ******, с
адрес: ****** против Наказателно постановление № 25-0304-000097/24.02.2025 г., издадено
от началник група ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради
противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Моли се за отмяната му.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник,
който поддържа подадената жалба. Моли за уважаването й. Излага се подробни доводи за
отмяна на наказателното постановление в о.с.з.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Призованата на основание чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура – Бургас, ТО-
Несебър, не изпраща представител в съдебно заседание.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
Жалбата се подава в срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е
допустима.
Актът за установяване на административно нарушение се издава от компетентен
орган, оправомощен съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя и един
свидетел, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление се издава от компетентен орган, който е специално
оправомощен за това съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи.
Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
съставяне на АУАН.
По съдържание АУНА и НП отговарят на изискванията на императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, установяващи изискуемите реквизити. Вмененото във
вина на въззивника нарушение се индивидуализира в степен, позволяваща му да разбере в
1
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в АУАН и в НП
е направено с достатъчна пълнота и конкретика.
По делото не съществува спор, но това се установява и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, че жалбоподателката управлява на 21.02.2025 г. в 15.25
часа в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, по главната алея на комплекса, срещу хотел карлово,
посока гр. Несебър-гр. Свети Влас, лек автомобил марка „*****“ с рег. № 1 ******,
собственост на Б.М..
Спорът се фокусира върху това дали жалбоподателката е извършила процесните
административни нарушения, за които е издадено обжалваното наказателно постановление,
както и дали са й защитени правата чрез надлежен превод на документите, които е
разписала, по-конкретно – АУАН, НП и талон за медицинско изследване, респ. дали е
разбрала тяхното значение.
В тази връзка по делото се разпитват в качеството на свидетели актосъставителя О.
М. И., свидетеля, който е удостоверил отказа на жалбоподателката да подпише талона за
медицинско изследване – Д.Г. Д. и проведача Т.Р.Т..
Свидетелят О. М. И. заявява, че около 15.30 часа на 21.02.2025 г. получава сигнал за
ПТП в к.к. Слънчев бряг, до хотел Карлово. На място установява сблъсък между два
автомобила, единият от които е на жалбоподателката с чешка регистрация. Посочва, че не е
спазена дистанция и жалбоподателката е ударила товарен автомобил „Форд Транзит“.
Свидетелят заявява, че е трябвало да направят проби за алкохол, но жалбоподателката била
пяна, в неадекватно състояние, повръщала на пътното платно и отказала да даде проба.
Вследствие на това, била закарана до РУ-Несебър, за да бъде тествана за употреба на
алкохол, но тя не била в състояние да направи теста. Не била в състояние и да даде кръвна
проба, тъй като била неадекватна. Свидетелят посочва, че жалбоподателката не е искала да
даде кръв, за да бъде тествана за алкохол. Заявява се, че при отказа е присъствал преводача Т.
Т., въпреки че жалбоподателката говорила много добре български език.
Свидетелят Д.Г. Д. заявява, че жалбоподателката категорично отказва да й бъде
извършена проверка чрез дрегер или да даде кръвна проба. Посочва, че жалбоподателката
стояла трудно изправена и миришела на алкохол. Свидетелят допълва, че отделно от това с
мимики и жестове се разбрало, че жалбоподателката отказва. Посочва, че е било обяснено
чрез преводача, че ако откаже тест за алкохол с дрегер има право даде кръвна проба за
анализ. Преводът се е извършвал от английски на български език, като в тази връзка
свидетелят посочва, че преводачът Т. Т., превеждайки нейните думи от английски на
български, им заявил, че тя отказва. Свидетелят посочва, че жалбоподателката разбирала
английски език и говорила на английски език с преводача, както и че каквото кажели на
преводача, той превеждал, питал съответно жалбоподателката и тя отговаряла.
Свидетелят Т.Р.Т. заявява, че не си спомня подробности за конкретния случай, но
посочва че попринцип се процедира по следните начин - полицейските служителя говорят
или четат, а той превежда това, което му казват. Свидетелят заявява, че пита дали лицето
дава или отказва кръвна проба и след като му се отговори, го превежда на колегите си.
Събраните гласни доказателства съдът приема за отговарящи на истината, тъй като са
еднопосочни и липсват вътрешни противоречия между тях, както и поради това, че липсват
каквито и да е доказаетелства за пристрастност на свидетелите. Преценени гласните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено, че жалбоподателката
е била наясно, че служителите на реда са искали да й извършат проверка с техническо
средство дрегер, както и че й е било обяснено, че има право да даде кръвна проба, но
съзнателно е отказала да бъде проверена за употреба на алкохол с техническо средство,
както и даде кръвна проба за химичен анализ. В случая, не е нужно преводачът да извършва
дословен превод на всички реквизити на талона за медицинско изследване, достатъчно е да е
разяснил на жалбоподателката, че се иска от нея да даде кръвна проба в съответния
медицински център, което в случая е сторено. По същия начин стои въпроса и с издадените
АУНА и НП – достатъчно е да е обяснено на жалбоподателатата, че е извършила процесните
2
нарушения – че е причинила ПТП и че е отказала да бъде проверена с дрегер и да даде
кръвна проба, което, според съда, също е сторено. Не се споделят възраженията за липса на
достатъчно знания от страна на преводача в извършване на превод от английски на
български и обратно, което се опровергава и от приложените по делото диплома за
завършено средно образование в чуждоезикова гимназия. Ето защо съдът не споделя
възраженията, че документите са разписани от преводача само формално, а приема, че в
действителност чрез извършения от свидетеля Т. превод, жалбоподателката е разбрала какво
се иска от нея – да бъде проверена с дрегер за употреба на алкохол, както и да даде кръвна
проба за химичен анализ, ако откаже проверка с техническо средство. Този извод на съда се
подкрепя от гласните доказателства, събрани от свидетеля Д., който е категоричен –
„Обяснено й беше, че като откаже тест за алкохол с дрегер има право да даде кръвна проба за
анализ. Обяснено й беше чрез преводач.“. Възражението, че не била разяснена разликата
между двата вида проби – за алкохол и за наркотици, е без значение, тъй като предметът на
настоящото дело е свързан само с извършения отказ от извършване на проверка за употреба
на алкохол, като в случая съдът, както вече посочи, не установява процесуални нарушения.
По отношение на възраженията, че жалбоподателката била в паническа атака след
настъпването на ПТП-то, се представят по делото медицински документи, видно от които
жалбоподателката страда от личностно разстройство – смесено тревожно-депресивно
разстройство, но остава недоказано в процеса, че именно към момента на проверката от
служителите на реда лицето е било със симпТ. на паническа атака. Липсват събрани писмени
и гласни доказателства в тази насока. Следва да се отбележи, че всички свидетели са
единодушни, че жалбоподателката е миришела силно на алкохол, а св. И. дори посочва, че е
повръщала на пътя след ПТП, но по делото няма данни, нито има твърдения от
пълномощника на жалбоподателката, че опиянието е било до такава степен, че да прибобие
патологичен афект. Ето защо, съдът приема, че жалбоподателката е била наясно, че се иска
от нея да проверена за употреба на алкохол с техническо средство-дрегер или да
предоставяне на кръвна проба, но е отказала и двата вида изследване.
В тази връзка съдът приема, че не са налице процесуални нарушения, които да
довеждат до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, съдът приема, че в действителност на 21.02.2025 г. в 15.25
часа в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, по главната алея срещу хотел Карлово, посока
Несебър-Свети Влас, Б. К. управлява лек автомобил марка „*****“ с рег. № *****,
собственост на Б.М., като по време на движение не спазва необходимата дистанция и удря
спрелия пред нея на червен светофар тежкотоварен автомобил ******, с което нарушава чл.
23, ал. 1 от ЗДВП, която посочва, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Отделно жалбоподателката извършва нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в
редакцията преди последните й изменения (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017
г.), отказвайки проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в
кръвта и не изпълнява предписание за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта.
Нарушенията правилно са квалифицирани и от административнонаказващия орган. В
наказателното постановление се посочват ясно разпоредбите на закона, които се нарушават.
За нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание
„глоба“ в размер 200.00 лева, съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДВП (в редакцията към момента на
нарушението-Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.),
поради което наложената санкция от администравнонаказващия орган е в съответствие със
закона.
Правилно, също така, администравнонаказващия орган, за нарушението по чл. 174,
ал. 3 от ЗДВП, е наложил наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от две години и глоба в размер на 2000 лв.
3
В НП се посочват ясно разпоредбите въз основа на които се налагат на жалбоподателя
административни наказания.
Наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0304-000097/24.02.2025 г.,
издадено от началник група ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, на основание чл. 63, ал. 9 от
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4