№ 206
гр. Пазарджик, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско
дело № 20235200900128 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
М. А. Г. ред.уведомена не се явява. За нея се явява адв. П. преупълномощен
от адв. Д..
За „АХА SEGUROS GENERALES” S.A. ("АКСА СЕГУРОС
ГЕНЕРАЛЕС" АД) ред.пр. се явява адв. Б. редовно упълномощен.
Адв. П.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА
По делото е изпратена съдебна поръчка, която е получена на 2.06.2025г.,
но до този момент няма отговор.
Адв. П.: - Водим допуснатият ни свидетел и моля да бъде разпитан.
Адв. Б.: - Да се допусне, няма пречка.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДОПУСКА като свидетел в днешното съдебно заседание И.У. Д.а У..
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля И.У. Д.а У..
Сне се самоличността на същата, както следва:
И.У. Д.А У. – 57 г. българска гражданка, не осъждана, без родство и
служебни отношения със страните по делото. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината. Със сестрата на А.
Г. се познаваме от 2011г. От 2011г. работя в санаториума в гр. В.. От 2009г.
живея в гр.В.. От 2011г. се познавам с лелята на М., с А. и със самата М..
Много добри ни станаха взаимоотношенията със семейството им. До ден
днешен съм благодарна за това, че ги познавах. Съответно сега с М. пак се
виждаме, чуваме се, но загубата е голяма и за двамата. 2017г. почина Р.,
майката на М.. До преди това много сме се събирали в къщи по всякакви
поводи. Много си я обичаха М., тя е единствено дете. Тя после отиде да живее
със сегашния си мъж, бащата на детето й. Имам предвид М., те нямат
граждански брак. М. живее във В. с приятеля си. Р. беше жива още когато М.
заживя с приятеля си. Познавахме момчето, идваха, събирахме се. След като
Р. почина А. пое удара да е единствен родител, той месеци го нямаше, но като
се върнеше бяха заедно. Детето на М. се роди 2020г. М. е партньор на М., а
детето се казва Д.. След курсовете А. оставаше по 3-4 месеца, защото той, като
тръгне на дълъг курс пътува по 5-6 месеца и съответно оставаше, да види
къщата. М. също има етаж долу. А. й помагаше да се оправи всичко, за коли е
помагал. Много беше щастлив с внука, помагаше за гледането му. И по вайбър
сме говорили с А. и когато си е бил вкъщи, много щастлив беше. Ние много
често се чувахме, през два-три дни и по вайбър се гледахме, винаги е питал
или ми е благодарил ако съм направил нещо за сестра му, за М. ако нещо и е
трябвало, много благодарен човек. Аз го чух няколко часа преди да се случи
това нещо. Беше след обяд към 13-14 ч. по вайбър и се видяхме, поне половин,
един час говорихме и после се наложи на другия ден да ходя да съобщавам на
М., защото полицията бяха потърсили сестра му на А.. Тя ми се обади и каза
да идем да съобщим на М.. Реакцията беше страшна, тя не можеше да
повярва, какво й говорим. Тя и М. бяха в къщи. Тя трудно приемаше какво й
говорим. Нямаше веднага погребение, защото не беше пристигнал, но няколко
дни беше под наше наблюдение М., защото не беше добре, после започнаха
2
помени, само питаше „Какво да направя?“. Казвах й, че до момента не може
нищо да направим докато не получим урната, която се забави доста. М. остана
още една година в майчинство. После още една година остана, не тръгна на
работа, докато се стабилизира. В този момент й помагаше леля й сестрата на
А. и майката на М., на мъжът с който живее. Питах М. дали имат финансова
нужда от нещо, тя ми казва „Не, благодаря лельо Ване“, но имаше нужда от
помощ, защото ходихме да помагаме, за това да се направи гроба, за да се
постави урната. Помагаме ако трябва да се гледа детето за няколко часа,
съвети за здраве. На М. А. много й липсва. Майка й боледуваше жената, беше
с онкологично заболяване, но бащата беше при инцидент абсолютно
неочаквано нещо, както за нас така и за нея. Тя споделя, че и липсва „Казва аз
съм самичка от едната страна“. Не може да ги върне, въпреки, че и
помагаме, ние не можем да го заменим. Често се събирахме по различни
поводи, често се чувахме и виждахме. По време на Ковид в най-големите
рестрикции ме помоли да сляза до магистралата, носеше багаж за тях,
прахове, разни други неща, натоварил на камиона и аз се прибрах във В. да им
ги предам. Просто се грижеше за тях много. Дъщерята и бащата имаха
чудесни отношения, въпреки, че той пътуваше. Тя не можеше да тръгне на
работа след втората година на майчинството, виждали сме се два-три пъти в
града. Непосредствено след смъртта на баща й и след тази година тя пак не
тръгна на работа. Тя просто трябваше да се стабилизира и да разбере и да
осъзнае факта, че наистина вече е сама от едната страна. Не е споделяла с мен
дали е ползвала психолог.
Със съгласието на страните свидетелят беше освободен от съдебната
зала.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 8.12.2025г. от 10.00 часа, за която
дата и час страните уведомени чрез пълномощниците си.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.00
часа.
3
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
4