Р Е Ш
Е Н И
Е
№
град Д., 16.09.2020
година
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Д. РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав, в публично
съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря С.
Б., като разгледа докладваното от съдия Неделчева гражданско
дело №4068 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Д.Б.” №**, с ЕИК **, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К.– **, чрез упълномощен адвокат М.И.Г. ***, със съдебен адрес:*** срещу Р.С.К., ЕГН **********,***. Предявените
искове са с правно основание чл.500 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника, да заплати на ищеца сумата от 250.00лв,
представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение, както и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. по щета №**, заведена в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.”
АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 09.09.2019г. до пълното изплащане на дължимите суми.
В исковата
молба се излага, че на 19.12.**г. в гр.Б. на кръстовище с ул. „Д.” и ул. „С.г.”
е било реализирано ПТП с участието на МПС модел и марка „**” с рег. №**,
собственост на М.В.С., управлявано от Р.С.К. и МПС л.а. марка и модел „**” с
рег. №**, собственост на Н.Д.А., управлявано от Н.Д.А..
Бил е
съставен Протокол за ПТП от 19.12.**г. от органите на КАТ, като причините за
произшествието се дължали на виновното и противоправно поведение на Р.К.,
който не спазил указанието на знака Б-2
и е отнел предимството на МПС л.а. марка и модел „Ф. П.” с рег. №** и го е
ударил, като му нанесъл материални щети.
Лек
автомобил „Ф. П.” с рег. №** бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗД „Б.И.” АД със застрахователна полица №.., която е била
валидна към датата на пътното събитие. В ищцовото дружество била заведена щета
№** от ЗАД „Б. ВИГ”, застраховател по имуществена застраховка „Каско” на
увреденото МПС. След направена оценка на щетата, ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 235.10 лв. на ЗАД „Б. ВИГ”.
Видно било
от Протокола за ПТП №…/19.12.**г., че Р.К. бил неправоспособен към датата на
ПТП-то. С оглед горното обстоятелство, ищецът имал право на осн. чл.500 от КЗ
да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение. Застрахователят
уведомил с писмо Р. С. да му заплати претендираната сума, но до подаване на
исковата молба не е последвало плащане от виновния водач.
Ищецът
моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 250.10 лв.,
представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. по щета №**, заведена в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.09.2019г. до пълното изплащане на
дължимите суми.
С разпореждане от 07.11.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е връчено на на назначения от съда особен представител на
ответника на 06.01.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание и размер и настоява за отхвърлянето им.
Сочи се, че ищецът не е конкретизирал в какво точно се изразява
неправоспособността на Р.К. – дали временно му е отнето свидетелството за
правоуправление на МПС или ответникът не притежава правоспособност за
управление за съответната категория МПС.
Отделно от това се оспорва вида и
размера на причинените вреди и се твърди, че платеното обезщетение е завишено
по размер.
Ответникът излага, че в ИМ имало
противоречие, защото не бил ясно индивидуализиран другия автомобил, участвал в
ПТП-то. Имало разминаване в посочване на рег. му номер, веднъж бил посочен с
рег. №**, а после с рег. №**.
Ответникът не се противопоставя да бъде
назначена САТЕ, да бъде разпитан посочения от ищеца свидетел и да се изиска
адм. преписка от РУ Б., свързана с ПТП-то. Не се оспорват представените от
ответника с ИМ писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно
разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ: „Застрахователят има право
да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което
временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.” Следователно,
за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска
отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, което да не
притежама СУМПС и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение
за причинените вреди.
По делото не е
спорно, а и от представения по делото констативен протокол за ПТП № ** от 19.12.** г.,
се установява, че на 19.12.**г. около * в в гр.Б. на
кръстовище с ул. „Д.” и ул. „С.г.” е било реализирано ПТП с участието на МПС
модел и марка „Р.**” с рег. №**, собственост на М.В.С., управлявано от Р.С.К. и
МПС л.а. марка и модел „Ф. П.” с рег. №**, собственост на Н.Д.А., управлявано
от Н.Д.А., в резултат на което му нанася материални щети. – счупена и
офлузена облицовка предна броня; деформирани преден десен калник и капак, предна
дясна врата, счупена предна табела.
Съгласно протокола, ответникът
при липса на СУМПС, при неспазване на пътни знаци и нарушаване на ЗДвП удря в
предната дясна част л.а. „Ф.П.” с рег. №**, движещ се по главна улица. Направена е схема на ПТП, а протоколът е
разписан от съставилия го полицейски служител, както и от водачите на двата
автомобила. Констативният протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила относно факта, че пред
длъжностното лице - служител в Сектор ПП – РДВР Б. посочените лица - участници
в произшествието са направили изявленията, обективирани в протокола, както и
относно факта, че длъжностното лице е възприело наличието на представените пред
него документи /Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., на ВКС
ТК, Първо отделение/. Този протокол не е оспорен от ответника по реда и в
срока, предвиден в ГПК.
Така описаният механизъм на ПТП и настъпилите
материални щети, се установяват и от заключението на вещото лице по назначената
САТЕ, което е изслушано в съдебно заседание и прието от съда като обективно и
неоспорено от страните.
По делото не е
спорно, а и видно от представената към исковата молба справка, л.а. „Р. **” с рег. №** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при застрахователя ЗД „Б.И.” АД, със срок на действие 14.02.**г. – 13.02.2017г., валидна към датата на настъпване на ПТП – 19.12.**г.
Предвид уведомлението за настъпилите щети, при
застрахователя ЗД
„Б.И.” АД е образувана преписка по щета №**/**г. Съставен е опис на щетите.
Видно от преводно нареждане
ищцовото дружество е превело по сметка на Н.Д./собственик на увредения л.а. „Ф. П.” с рег. № ** сумата 235.10 лв., която сума е посочена в доклада по щета №**/**г.
С изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по „Гражданска отговорност на автомобилистите” встъпва в правата на увредения срещу виновния водач,
като съгласно разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ, застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният
водач не
е притежавал валидно СУМПС, или временно му е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство. В този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.
В процесния протокол
за ПТП /л.6
по гр. д. №51746/2019г. по опис на СРС/ изрично е посочено, че виновният водач /ответник в настоящото производство/ не притежава
свидетелство за управление на МПС. Видно от приложената на л.62-66, адм.
наказателна преписка, изпратена от РУ Б., в АУАНН №**/19.12.**г. /л.66/ и НП №**/20.01.2017г.
/л.65/, изд. от Началник РУП към ОД на МВР Д. /влязло в сила на 14.02.2017г./,
РУ-Б. изрично е посочено, че Р.С.К. не притежава СУМПС, т.е. той е
неправоспособен водач.
Налице е покана
от страна на ищцовото дружество за заплащане на процесната сума /л.30-32 по гр.
д. №51746/2019г. на СРС/, изпратена до постоянния и настоящ адрес на ответника,
като същата не е била получена от Р.К., поради това, че лицето се е преместило
да живее на друг адрес, съгласно отметката върху обратната разписка. Ищецът е
изпълнил вменените му задължения да покани ответника на единствено известния му
официално заявен адрес в съответните институции, поради което съдът приема, че
поканата е произвела целеното правно действие. Липсват доказателства, а и
твърдения ответникът да е предприел действия за заплащане на задължението си.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че
предявеният иск е основателен. Установени са всички необходими предпоставки за
ангажиране на регресната отговорност на ответника. По отношение на размера съдът приема, че претенцията следва да бъде
уважена за сумата 235.10 лв., каквото е действителното заплатеното на
пострадалия обезщетение. В
полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 15.00 лв. – ликвидационни
разноски. Предвид направените изводи за основателност на
предявения иск, следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2019г. до
окончателното й изплащане.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по
направените по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите от: 50.00 лв. –държавна такса, 300.00 лв. – депозит за вещо лице /л.41/,
300.00 лв. – депозит за назначаване на особен представител на ответника /л.19/,
или общо 650.00 лв.
Така мотивиран, Д. районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ** със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. „Д. Б.” №** , представлявано от С. П. и К. К., сумата от 250.10 лева /двеста и петдесет лв. и десет стотинки/ - регресно
вземане в размер на изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” по полица №**, валидна към 19.12.**г., за причинени имуществени
вреди на МПС л.а. марка и модел „Ф.П.” с
рег. №**, собственост на Н.Д.А., управлявано от Н.Д.А. при ПТП на 19.12.**г.
в гр. Б. на кръстовище с ул. „Д.” и ул. „С.г.”, настъпило по
вина на Р.С.К., водач на МПС л.а. марка и модел „Р.**” с рег. №**,
включващо и ликвидационни разноски за неговото определяне в размер от 15.00
лв., заедно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба –
09.09.2019г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
Р.С.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ** със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. „Д.Б.” №**, представлявано от С. П. и К. К., сумата
от 650.00 лева /шестотин и петдесет
лева/, вкл. 50.00
лв. – държавна такса, 300.00 лв. – депозит за вещо лице и 300.00 лв. – депозит
за назначаване на особен представител на ответника.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание
чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: