№ 15206
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110118230 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. И. Р. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че в качеството си на наследник на Л. М. Г., заплатил на 21.03.2022г.
задълженията към ответника по издадени фактури по партиден № ************ за имот,
находящ се в /населено място/, за периода м.04.2019г.-05.04.2023г. На 29.04.2022г.
депозирал заявление пред ответника за отписване на задълженията, възникнали преди
15.04.2019г., поради изтекла погасителна давност, но получил отговор, че „давността не се
прилага служебно“. Ответникът продължил да претендира от ищеца вземания в общ размер
от 783,23лв., отнасящи се за периода 01.01.2010г.-09.09.2022г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника сумата от 783,23лв., отнасящи се за периода
01.01.2010г.-09.09.2022г., тъй като част от тях (за периода 01.01.2010г.-15.04.2019г.) са
погасени по давност, а останалите (за периода 15.04.2019г.-09.09.2022г.) са погасени чрез
плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който заявява, че не оспорва иска, тъй като действително за част от вземанията е изтекла
погасителна давност, а другите са погасени чрез плащане. Счита, че не е дал повод за
завеждане на делото и разноските следва да бъдат възложени върху ищеца, евентуално
прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск.
1
Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с
възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по
съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да
бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба не са налице. Видно от
ангажираните доказателства, ищецът е депозирал молба пред ответника на 29.04.2022г., с
която изрично е направил възражение за изтекла погасителна давност, но е получил отговор,
че „давността не се прилага служебно“ и че продължава да има задължения, които се
претендират. Също така се установява, че е имало телефонни позвънявания от страна на
служители на ответното дружество, с които отново са приканвали ищеца да заплати сумите.
Тези обстоятелства дават повод на ищеца да отрече със сила на присъдено нещо вземанията
посредством иницииране на исков процес. Ето защо, с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на делото и следва да отговаря за сторените разноски.
Ишецът е доказал разноски в размер на 50лв. за държавна такса и 500лв. за адв.
възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно, предвид че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, налице е
признание на иска и материалният интерес е нисък. Ето защо, същото следва да бъде
намалено на минимума по Наредба № 1/2004г. - 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. И. Р., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 783,23лв., представляваща задължения за ВиК услуги за
имот, находящ се в /населено място/, кл. № ************, отнасящи се за периода
01.01.2010г.-09.09.2022г., тъй като част от тях (за периода 01.01.2010г.-15.04.2019г.) са
погасени по давност, а останалите (за периода 15.04.2019г.-09.09.2022г.) са погасени чрез
плащане.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление
/населено място/, да заплати на Г. И. Р., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2