№ 394
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20253100900214 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по осъдителен иск, предявен от И. Д.,
ЛНЧ**********, *** чрез адв. Х. Т. Т., срещу „Грийн Уърлд Груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Иван Вазов“ №
36 за сумата от 20 000 евро, представляваща подлежаща на възстановяване
инвестиция по развален договор за инвестиционно сътрудничество № ДИ-
001/2018г. за изграждането на поточна линия за бутилиране на миещи
препарати, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда-
07.04.2025г.
Ищецът се позовава на сключен между страните договор за
инвестиционно сътрудничество № ДИ-001/2018г. за изграждането на поточна
линия за бутилиране на миещи препарати, по силата на който ищцата е
направила инвестиция за изграждане на линията срещу уговорено месечно
възнаграждение в размер на процент от бъдещата печалбата от произведена
продукция след началното на експлоатация на линията. По силата на договора
ищцата е извършила инвестиция чрез превод на сумата от 20 000 евро по
сметка на ответника.
Твърди се в исковата молба, че ответникът не е изпълнил задължението
за заплащане на договореното възнаграждение (част от печалбата след
реализиране на инвестицията) по договора. Според договора изплащането на
въпросното възнаграждение е следвало да започне след първия месец от
въвеждане в експлоатация на производствения цех. Сочи се, че ответникът не
е изпълнил задълженията си по чл. 16 от договора, като на отправените от
ищцата запитвания в периода след 2019 г. представляващият ответното
дружество е отговарял, че производственият цех не е изграден. С оглед
1
посоченото неизпълнение ищцата е упражнила правото си да развали
договора, уведомявайки ответната страна, че изпълнението е станало
безполезно.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че ищцата и трето за спора Н.И. са
преценили да реализират инвестиционно намерение чрез регистрираното
дружество „Грийн Уърлд Груп“ ООД. В изпълнение на инвестиционното
намерение ищцата Д. и Н.И., чрез дружеството „Грийн Уърлд Груп“ ООД, са
сключили на 26.10.2018г. договор за сътрудничество с ТОВ“ Корм Плюс“ , със
седалище в Украйна, по силата на който последното се е задължило да
достави, монтира и интегрира технологично оборудване, предназначено за
производство на пластмасова тара, както и да извърши пускови и тестови
дейности за въвеждане на оборудването в експлоатация. Възнаграждението по
договора с ТОВ“ Корм Плюс“ e заплатено изцяло от Н.И.. За осъществяване
на инвестицията е наето помещение в с. Тополи, което е ремонтирано и
подготвено за монтажа на поточната линия. Поради възникнали неочаквани
пречки по изпълнението( липса на достатъчно капацитет на електричеството)
Д. и Н.И. решили да реализират проекта в Украйна. По тази причина
закупената поточна линия е доставена и монтирана в помещение в Ореховски
район (Запорожка област). Ето защо счита, че инвестиционните намерения са
реализирани в цялост. Поради ковид кризата през 2020г. и започналата през
2022г. война в Украйна, бизнес инициативата е останала незавършена.
Понастоящем, след бомбардировките в областта, монтираната линия е
унищожена. Сочи, че в резултат на унищожаване на линията изпълнението по
договора е станало невъзможно, поради което същият е прекратен по право.
Акцентира, че загубата на инвестиция представлява част от обичаен
стопански риск, както и че съобразно условията по договора ищцата има
възможност да оттегли инвестицията си, но само при положение, че същата е
довела до реализиране на печалба.
С допълнителната искова молба ищецът възразява по твърденията за
съвместно организиран с „Грийн Уърлд Груп“ ООД и Н.И. бизнес проект.
Поддържа, че единствено е предоставила сумата от 20 000 евро с
инвестиционна цел, независимо от бизнес начинанията на ответника, в
подкрепа което е разпоредбата на чл. 7.1 от договора. Оспорва стопанската
инициатива да е в действителност осъществена.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат становищата си по спора.
Предварителните въпроси са били разрешени в нарочно определение №
964/01.07.2025г. и писмен доклад, в който са изложени мотивите на съда
относно правната квалификация на претенцията и допустимостта на иска.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не спорно по делото, че между страните е сключен договор за
2
инвестиционно сътрудничество № ДИ-001/2018г. изграждането на поточна
линия за бутилиране на миещи препарати, по силата на който ищцата е
направила инвестиция за изграждане на поточна линия в размер на 20 000
евро, предоставени на ответника.
Ищцата, посочена като „страна А“ по договора е предоставила
финансови средства с инвестиционна цел за срок от 10 г.(чл. 6). След изтичане
на срока, при неподновяване на договора, е уговорено средствата да бъдат
възстановени на „страна А“, ведно с договорено възнаграждение, ако не е
било заплатено, в 30 работни дни от датата на прекратяване(чл. 6.2), след
приспадане на амортизацията на поточната линия до датата на прекратяване
на договора, съответстваща на процент от инвестираните от тази страна
средства(чл. 6.3).
Уговорено е, че срещу направената инвестиция “страна А“ ще получава
месечно възнаграждение в размер на процент от печалбата, реализирана през
съответния месец от произведената продукция. Процентът на
възнаграждението е равен на инвестираните средства от “страна А“ спрямо
общата стойност на средствата за изграждане на проекта (чл. 7.1). Началната
дата на изплащането на възнаграждението на инвеститора страните са
уговорили да е считано от първия месец от въвеждане в експлоатация на
техническата линия(чл. 7.2).
Съгласно чл. 9 от споразумението преди изтичане на договорения срок
инвестираните средства могат да бъдат възстановени след изпратено писмено
предизвестие до „страна Б“ не по-късно от 30 дни от желаната дата за
прекратяване на договора. При тълкуване на договора според правилата на чл.
20 от ЗЗД съдът приема, че под „договорен срок“ разпоредбата на чл. 9 има
предвид десетгодишния срок по чл. 6 от договора. Само такова тълкуване
осмисля уредената възможност за предсрочно изтегляне на инвестицията.
Страните са договорили, че и при предсрочно прекратяване на договора
се прилага разпоредбата на чл. 6.3.(чл. 10). Уговорена е възможност за
прекратяване без предизвестие, в който случай „страна А“ дължи
обезщетение. Предсрочното прекратяване е допустимо само ако са изминали 5
години от датата на сключване на договора- чл. 18. т.3
Срещу предоставената инвестиция „страна Б“ е поела задължение да
заплаща редовно договореното възнаграждение (чл. 16).
По делото не е спорно, че ищцата е изпратила до ответника уведомление
за разваляне на договора от 04.03.2025г. с искане за връщане на вложените
средства.
По делото е представен договор за сътрудничество от 26.10.2018г.,
сключен между ответника „Грийн Уърлд Груп“ ООД и трето за спора лице
ТОВ „Корм Плюс“, със седалище Украйна, по силата на който ответникът е
възложил на „ТОВ „Корм Плюс“ транспорта и монтажа на технологично
оборудване, предназначено за производство на пластмаса. Представени са и
данъчни фактури, издадени от ТОВ „Корм Плюс“ на „Грийн Уърлд Груп“
3
ООД с посочени основания „ payment by contract(Agreement from 26/10/2018)-
плащане по договора и „Rental of premises”- наем на помещения.
Гореизложените факти обосновават следните правни изводи:
По делото е предявена кондикционна претенция за връщане на дадено
по сключен между страните договор за инвестиция поради отпадане с обратна
сила на договорното правоотношение.
Сключеният между страните договор за инвестиция не е нарочно уреден
в правовия ред, поради което по отношение на него следва да намерят общите
правила за облигационните отношения. Видно от съдържанието на
споразумението срещу инвестираните от ищцата средства ответникът „Грийн
уърлд Груп“ ООД се е задължил да предостави част от печалбата, генерирана
от инвестиция. Договорът по съществото си е алеаторен, тъй като съдържа
неопределеност относно имуществената престация на изпълнителя. Пазарната
целесъобразност на планираната инвестиция, съответно генерирането на
печалба от реализацията, е неизвестна, а насрещната престация на ответника
се определя именно от нея.
Липсват доказателства ищцата да се е ангажирала организационно с
бизнес инвестицията, а и такъв извод не може да се направи от договора.
Настоящият състав на съда намира, че липсата на конкретизация
относно обекта на инвестиционно намерение (съществени характеристики на
поточната линия, мястото на монтажа и др.) не се отразява върху
действителността на договарянето. Предметът на дължимата от ответника
престация е индивидуализиран чрез посочване на източника на печалбата, от
която да изплати възнаграждение на инвеститора, а размерът е определяем.
Страните не са определили срок за реализацията на инвестицията.
Уговорен е общ срок за ползване на предоставените средства, с опция за
продължаването му- чл. 6 и срок, считано от който става изискуемо
задължението на изпълнителя за заплащане на възнаграждение на
инвеститора - един месец от въвеждане на цеха в експлоатация- чл. 7. 2.
Липсата на уговорка относно срок за изпълнение на инвестицията налага
разглеждане на въпроса за падежа на задължението.
На осн. чл. 69, ал. 1 от ЗЗД при безсрочни задължения кредиторът може
да иска изпълнение „веднага“. Последното, разбира се, не означава, че
длъжникът може да престира незабавно. Относно времето за самото
изпълнение следва да се съобразят както обстоятелствата, придружавали
сключване на договора, така й естеството на престацията, начина и мястото на
изпълнението й (чл. 70, ал. 1 от ЗЗД). Относно изискуемостта на задължението
не е необходимо изпращане на нарочна покана като предпоставка за
настъпване на падежа (така Калайджиев, А. „Облигационно право“, изд. Сиби
2001г., стр. 224, Апостолов, И.“Облигационно право. Общо учение за
облигацията“ , излязло от печат през 1991г. стр. 147 ). Приема се в цитираната
доктрина, че падежът на задължението съвпада с обичайно необходимото
време за подобни случаи според обичаите в практиката и добросъвестността.
4
Че поканата е ненужна се извежда и от правилото на чл. 114,ал. 2 от ЗЗД,
според което ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Тоест
изискуемостта се предпоставя от поканата само при изрична уговорка.
В конкретния случай, при тълкуване на договорното съдържание по
правилата на чл. 20 от ЗЗД, следва да се съобрази на първо място, че страните
са очаквали десетгодишен период за ползване на инвестицията. За този период
проектът е следвало да се изгради, въведе в експлоатация и реализира
печалба, която да се изплаща под формата на възнаграждение на инвеститора.
Макар да липсват данни за уговорка относно срока за изграждане, обосновано
следва да се приеме, че страните са имали предвид, това да се осъществи до 5
години от сключване на договора. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 19. т.
3, позволяваща на инвеститора да изтегли инвестицията си предсрочно, но
при всички случаи след изтичане на 5 години от сключване на договора. Тъй
като при изтеглянето на инвестицията се приспада амортизацията на
поточната линия (чл. 6.3.), очевидно страните са имали предвид тя да е
изградена до тогава.
В заключение съдът намира, че с оглед датата на сключване на договора,
падежът на задължението за въвеждане на проекта в експлоатация е настъпил.
Макар безспорната алеаторност на договора, за което следва да се
споделят аргументите на ответника, неизвестността относно възвръщаемостта
на инвестицията, не освобождава длъжникът от изпълнение на задължението
му да въведе проекта в експлоатация. Българското законодателство урежда
изрично като алеаторен договорът за застраховка, при който съществува
неяснота относно настъпване на застрахователното събитие. В практиката
широко приложение намира и договорът за издръжка и гледане, при който
обемът на издръжката и гледане, дължими от приобретателя, е неизвестна
величина, тъй като е неясна продължителността на живот на прехвърлителя. И
в двата случая, обаче титулярът на неопределената престация дължи точно
изпълнение на съдържанието на поетия ангажимент (да носи риска, да
издържа и гледа). Неизпълнението на въпросното задължение влече
договорна отговорност за вреди и води до възможност за кредитора да развали
договора, ако неизпълнението е съществено за интереса му.
Съдът приема, че ответникът по делото не изпълнил изискуемото си
задължение да реализира инвестиционния проект. Представеният по делото
договор за сътрудничество от 26.10.2018г. с трето за спора лице ТОВ „Корм
Плюс“ със седалище Украйна, не установява изпълнението. В най-добрият
случай въпросното доказателство може да служи само за доказване, че
монтажът на линията е възложен. Доказателства, че изграждането е
започнало, но е преустановено поради последваща невиновна невъзможност
за изпълнение не са представени. Действително доколкото не е поставен в
забава, ответникът може да се позовава не непреодолима сила като основание
за изключване на отговорността си (чл. 306, ал. 1 ТЗ). Това възражение обаче
5
следва да се приеме за неоснователно. Изпълнителят на инвестицията не е бил
ограничен относно мястото на реализацията й. Само ако страните бяха
постигнали нарочна договореност за изграждането й в Украйна, съдът би
могъл да разглежда войната като извинителна причина за неизпълнението, и
то само ако се установи, че военните действия са осуетили конкретно
изпълнение. Съдът приема, че изпълнението на поточна линия е било
възможно на друго място и в достатъчен срок след началото на войната през
февруари 2022 г. и ковид кризата. Тоест предметът на договора не е станал
невъзможен след неговото сключване, с което да се погаси облигацията.
Поради неизпълнение на изискуемо договорно задължение, за
изправната страна е възникнало потестативното право на разваляне на
договора съгл. 87,ал. 1 от ЗЗД. По делото няма спор, че изявлението за
разваляне е получено от ответника.
Неоснователни са аргументите на ответника, че ищцата има право да
иска връщане на инвестиция само при реализиране на печалба.
Възможностите за оттегляне на инвестицията не ограничават правото на
страната да иска разваляне на договора. Противното означава да се освободи
длъжникът от отговорност, ако изобщо не изпълни.
С разваляне на договора, облигационната връзка се погасява с обратна
сила и страните дължат взаимна реституция на получените престации.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
Като последица от разрешаването на материалния спор на ищеца се
следват сторените по делото разноски в размер на 4464,68 лева за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Грийн Уърлд Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Иван Вазов“ № 36 ДА ЗАПЛАТИ на И. Д.,
ЛНЧ **********, *** сумата от 20 000 (двадесет хиляди) евро - подлежаща
на възстановяване инвестиция по развален договор за инвестиционно
сътрудничество № ДИ-001/2018г. за изграждането на поточна линия за
бутилиране на миещи препарати, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на сезиране на съда-07.04.2025г. до
окончателното издължаване на задължението, както и сумата от 4464,68(
четири хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и 68 ст.) лв.,
представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщението пред Варненски апелативен съд.
6
Съобщението за постановеното по делото решение да се връчи на ищеца
чрез ЕПЕП, а на ответника- на посочения съдебен адрес.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7