Решение по адм. дело №1304/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. § 8 от ПЗР на АПК, във вр. с § 1, т.2, б.“в“ от ДР на ЗАдм, във вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ.

Предмет на оспорване е отказ на старши експерт в отдел „Обслужване на данъкоплатци“ в дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, обективиран в протокол № **********/14.05.2024г., да бъде обработена подадена от И. Р. Т. от [населено място] декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/10.05.2024г., потвърден с Решение № 94-01-17147/1/19.06.2025г. на Кмета при Община Бургас.

Жалбоподателят И. Т. оспорва издадения акт като необоснован, постановен в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Позовава се на съдебна практика- решение № 50051 от 02.05.2023г. на ВКС на РБ по гр.дело № 2602 от 2022г. относно действието на избран впоследствие режим на разделност в гражданския брак. Посочва, че исканата административна услуга касае промяна в декларирани обстоятелства по отношение на недвижим имот, изразяваща се в отпадане на режима на СИО и записване на имота само на негово име, предвид избрания нов режим на разделност на имуществото. Изразява се съгласие, че административният орган принципно не би могъл да реши спор за материално право, макар такъв да не е налице според оспорващия, но в случаят независимо от факта дали съществува подобен спор, органът няма основание да откаже извършването на административната услуга, респективно е незаконосъобразен постановения отказ да обработи подадената декларация. Иска се отмяна на постановения отказ, потвърден с решение на горестоящия административен орган /решаващия орган/.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от пълномощника- адвокат Г. С., който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендират се разноските по делото.

Ответникът – Кмета на Община Бургас, чрез процесуалния представител- юрисконсулт Е. М., оспорва жалбата като неоснователна, позовавайки се на мотивите на горестоящия орган и се иска отхвърляне на оспорването. Претендира възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. В условието на евентуалност, при уважаване на жалбата, възразява за прекомерност на заявен за присъждане от насрещната страна адвокатски хонорар.

Заинтересованата страна- М. С. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява в открито заседание. Не изразява становище по жалбата срещу постановения отказ. Изразено е отрицателно становище по искането на И. Т. само в хода на административното производство /л.10 от адм. дело № 1146 от 2024г., приложено към настоящото дело/.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, трети състав, за да се произнесе по оспорването, съобрази следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане, като подадена от надлежна страна – адресат на административния акт, неблагоприятен за оспорващия, доколкото е постановен отказ по заявена от него административна услуга и е депозирана в предвидения от закона преклузивен срок. Решението на горестоящият орган е връчено на И. Т. лично на 25.06.2025г. /л.7 от делото/, а жалбата е подадена чрез общинската администрация на 08.07.2025г., т.е. в рамките на законния 14-дневен срок за оспорване на акта. Предвид факта, че първоначалният акт е потвърден в хода на административното обжалване, може да се оспори пред съда именно първоначалния отказ за извършване на услугата, а в хода на съдебното производство в качеството на ответник се призовава решаващият орган, по аргумент от чл.159, ал.2 от ДОПК.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

Видно от обективирани в материалите от административната преписка факти, на 08.03.2019г. жалбоподателят Т. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ********** /л.56-65 от делото/, с която е декларирал придобиването на недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк], [улица]. Съгласно данните в Таблица 1 имотът е деклариран в режим на съпружеска имуществена общност, като в таблицата са записани имената на жалбоподателя И. Т. и неговата съпруга М. Т.. Според съдържанието на Таблица 4 за всеки от двамата е записана по  /една втора/ идеална част.

С коригираща декларация вх.№ ********** от 10.05.2024г. /л.43-53 от делото/, жалбоподателят Т. е поискал промяна в декларираните обстоятелства с вписването му като единствен собственик на придобития имот, като в Таблица 3 от декларацията, колона 3 е посочена датата на промяна в обстоятелствата- 31.12.2024г. /л.48 от делото/. Както в хода на административното производство, така и при оспорването на отказа пред съда, между страните е безспорен факта, че искането на И. Т. за извършване на заявената от него административна услуга се основава на промяна в режима на СИО и избран нов имуществен режим на разделност между съпрузите, регистриран на 21.07.2023г., за което е представен препис-извлечение от акта за сключен граждански брак, в който в т.15 е вписан новия режим /л.54 от делото/.

Административният орган е отказал обработката на данъчната декларация, като отказът е обективиран в протокол № **********/14.05.2024г., видно от който, посочено е, че съгласно чл.3 от ЗМДТ данъчните декларации се подават от данъчно задължените лица по одобрен образец и съгласно т.6 от разяснението в декларацията, с характер на задължително указание, при съпружеска имуществена общност съпрузите се вписват винаги един след друг, поради което обработването в полза само на единия съсобственик би противоречало на указанието, съдържащо се в декларацията, позовал се е на презумпцията за принадлежност общо на двамата съпрузи на имоти, придобити в режим на СИО, както и е отбелязал, че произнасянето на административния орган по вещноправни спорове е извън компетенциите му.

Впоследствие е атакуван по административен ред Отказът да се обработи декларацията пред директора на дирекция „МПДТР“ при община Бургас, който с Решение № 94-01-17147/2/17.06.2024г. е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Подадена е и жалба до съда, по повод на която е образувано адм. дело № 1146 от 2024г. по описа на Административен съд-Бургас.

С решение № 3755 от 09.04.2025г. на ВАС на РБ по адм. дело № 11894 от 2024г. е обезсилено постановеното от първоинстанционния съд Решение № 8042 от 23.10.2024г. по адм. дело № 1146/2024г. и е изпратена административната преписка на Кмета на Община Бургас за произнасяне по жалбата на И. Т. срещу процесния отказ, защото решаващият орган при задължителното административно оспорване следва да бъде кметът на съответната община, по аргумент от чл.4, ал.5 от ЗМДТ и чл.152, ал.2 от ДОПК, а не органът който се е произнесъл- директор на дирекция „МПДТР“ при община Бургас.

В изпълнение указанията на касационната съдебна инстанция, компетентния решаващ орган е постановил свое Решение № 94-01-17147/1/19.06.2025г., с което процесният отказ е потвърден, като законосъобразен.

В мотивите на решаващият орган е посочено, че с евентуална промяна на декларираните обстоятелства по вече създадената партида на имота и заличаване на съпругата като задължено лице, биха се засегнали нейни права и интереси, във връзка с което е отбелязано депозираното становище с вх.№ 94-01-19164/11.06.2024г. от съпругата М. Т., която изразила несъгласие относно закриване на партидата по отношение на нея. Посочено е още, че обработването на декларацията по искания начин, по същество представлява акт, с който по административен ред се решава кому принадлежи правото на собственост, тъй като ЗМДТ приравнява собственикът на имота за данъчно задължено лице за данък и такса, а местните данъчни служби нямат правомощия да се произнасят по вещноправни спорове, както и да определят в какъв обем лицето е собственик на определен имот. В решението на ответника по настоящото дело е отразено неговото становище относно липсата на обратна сила за избраният режим на разделност, като се позовал на нормативната уредба- чл.14, ал.1 от ЗНА и чл.77 от ЗС. Сочи се, че не става ясно от изявленията на жалбоподателя по какъв начин е трансформирана собствеността върху процесната  идеална част, при положение, че първоначално е придобит като общ /съсобствен/ за двамата съпрузи. Изтъква се, че изборът на разделност не е правна сделка, по силата на която да се прехвърля собственост, не е и друг начин за трансформация на собственост, като например конфискацията в полза на държавата и в заключение е обоснован извод, че позоваването на декларация за разделност, за да се прехвърли собственост би било в противоречие с посочената нормативна уредба.

При така направените фактически констатации, съдът обоснова следните правни изводи:

Актът предмет на оспорване по настоящото дело е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, тъй като са изпълнени указанията на ВАС относно произнасянето на компетентния в случая решаващ орган, а с потвърждаване на постановения отказ е отворена възможността и за съдебно оспорване на отказа да се извърши поисканата услуга. Съблюдавани са правата на страните в хода на административното производство, като за поисканата промяна е уведомена и вписаната, като съсобственик на имота заинтересована страна, изразила изрично писмено становище /л.10 от адм. дело № 1146 от 2024г. на АС-Бургас/.

По отношение спазване нормите на материалния закон и неговите цели, съдът съобрази следното:

Няма спор по делото, че процесният имот е деклариран първоначално на двамата съпрузи, с равна съсобственост, а подадената декларация се явява коригираща декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ.

С подаването на декларацията от 10.05.2024г. действително е посочено, че собственик на недвижимия имот в [населено място], [жк], [улица] само деклараторът И. Т., което е обосновано от факта на прекратена съпружеска имуществена общност и избран нов имуществен режим, а именно на разделност между него и съпругата на декларатора- заинтересованата страна М. Т.. Заявителят се позовава на препис-извлечение от акта за сключен граждански брак, обективиращ избраният нов законов режим на разделност, с посочена дата от 21.07.2023г.

В декларацията, с която е заявено новото обстоятелство е посочено, че промяната следва да се направи от 31.12.2024г. /Таблица 3, колона 3/, т.е се иска промяна на партидата занапред, при положение, че коригиращата декларация е подадена на 10.05.2024г. Заявителят основава тезата си на чл.33, ал.1 от Семейния кодекс, според който правата придобити от всеки един от съпрузите по време на брака са негово лично притежание, при избран режим на разделност. От друга страна, в хода на административното производство е депозирано отрицателно становище от съпругата на декларатора, с което се противопоставя на промяна на данните по партидата на имота и отписването й като съсобственик. При тези факти не може да се сподели виждането на оспорващата страна, че не е налице спор за вещни права. Самото възражение в насока, че заинтересованата страна не иска да бъде отписана от партидата на имота е индиция за такъв спор. Още повече, че се спори именно за неговото действие във времето, дали преурежда висящата съпружеска общност или се прилага само занапред по отношение на бъдещи придобивания, в каквато насока е становището на заинтересованата страна. Това противоречие в тезите на страните /жалбоподателя и заинтересованата страна/ дали новоизбраният режим преурежда досегашните вещни права между съпрузите означава, че е налице такъв спор, противно на доводите на жалбоподателя. В настоящият казус спорът между страните дали избраният нов режим на имуществените отношения има обратно действие не може да бъде решен. Този въпрос е в компетентността на гражданските съдилища, които разрешават подобни спорове по предвидения законов ред и обсъждането на противоречивите им тези дали избраният режим има или няма такова обратно действие е безпредметно именно защото отговорът му изисква правомощие да се разрешават вещноправни, както и семейноправни спорове, каквито настоящият административен съд не притежава. Представеното решение на ВКС на РБ постановено в производство по чл.290 от ГПК не е тълкувателно по своя характер, поради което не може да разреши принципно спора между страните по настоящото дело, а има сила само за страните по съответното гражданско дело. Съгласно чл.290, ал.3 от действащата редакция на ГПК такова решение не съставлява задължителна съдебна практика.

Задължените лица, по смисъла на чл.3 от ЗМДТ подават съответни декларации пред общинската администрация, които според посоченото в ал.1 се подават по образец, одобрен от министъра на финансите, обнародван в Държавен вестник.

Съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Вярно е, че е задължение на органа да извърши исканата административна услуга по приемане и обработване на декларацията по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, като в процеса на обработка следва се придържа към нормираните в чл.18 от с.з. действия - служителят на общинската администрация проверява подадените декларации и предоставената служебно информация по чл.15, ал.4, 6, 7 и 8 и чл.51, ал.1. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. В този смисъл, при доказана промяна в обстоятелствата относно собствеността и ползването е длъжен да съобрази новонастъпилото обстоятелство, касаещо променения режим на собственост на деклариран имот, която промяна да се отрази в партидата на имота.

Както еднопосочно заявяват и жалбоподателя и ответната страна, нито административните органи, впрочем и съда в настоящото съдебно производство не могат да решават кое лице или лица са собственици при наличие на спор относно тези факти. Извън компетентността на административните органи и настоящият съд е да решава какъв е обема на собственост на съпрузите, т.е. съотношението на придобитите от тях вещни права. С подаването на коригираща декларация единствено следва да се прецени наличието на титул на собственост, който е редовен от външна страна и удостоверява промяна в притежаваните от лицата вещни права, респективно наличие на промяна на вещните права на лицата, посочени в партидата на имота, което да обуслови и надлежното коригиране на актуалните собственици или ползватели.

В случаят, заявителят се позовава единствено на промененият режим на имуществените отношения, който понастоящем несъмнено е режим на разделност, но не е представен никакъв друг документ, притежаващ обвързваща материална доказателствена сила относно промяната в собствеността на имота. По преписката и делото е представен единствено нотариалния акт за придобиване собствеността на процесния имот, който легитимира и двамата съпрузи като собственици, а не се и твърди наличие на друга сделка, с което да е осъществено разпореждане с тази собственост по отношение на единия от съпрузите.

При тези констатации напълно в съответствие с нормите на материалния закон решаващият орган е посочил в допълнение на мотивите на постановения отказ, че деклараторът не е посочил никакъв придобивен способ, нито се е позовал на подобен източник на данни, с оглед трансфорпмиране на другата  идеална част от собствеността на имота. Това е така, защото съгласно нотариален акт за покупко-продажба от 03.08.2017г. /л.66 и сл. от делото/, по силата на който в първоначалната декларация по чл.14 от ЗМДТ оспорващият се легитимира като собственик само на  идеална част от този имот, а останалата част е притежание на неговата съпруга.

За административните органи, както и за съда в настоящото производство меродавни са източниците, които отразяват от външна страна валиден титул на собственост, било чрез осъществена сделка или друг придобивен способ, съгласно чл.77 от Закона за собствеността. В случаят такъв титул, който да удостоверява промяна в обстоятелствата за придобитата по време на брака собственост спрямо процесния недвижим имот не е налице. Самото позоваване на режима на разделност, който е налице към момента на подадената коригираща декларация от него не може да установи промяна в обстоятелствата на притежаваните до този момент вещни права и не може да породи задължение за административния орган да изпълни искането, като заличи другият съсобственик от партидата.

С декларацията освен, че се съобщава новонастъпил факт, който се явява основание за промяна на предходно декларирани данни, същият следва и да бъде установен с надлежен документ доказващ настъпил конститутивен вещноправен ефект с осъществяване на някой от придобивните способи, какъвто в случаят не е налице, нито се твърди неговото наличие, макар подадената декларация да има за цел само облагането с местен данък и събиране на ТБО, т.е. подаването на данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, респ. коригиращата такава, само себе си да не окачествява съответното лице собственик. Въпреки това, самият факт, че според чл.11, ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са именно собствениците, без да се представи и друг удостоверителен документ относно придобиване на останалата  идеална част, включително чрез разрешаване по надлежния исков ред на спорния въпрос между декларатора и неговата съпруга относно действието на новия режим, общинските органи не биха могли да отразят поисканата промяна, след като не е доказана промяната в заявените обстоятелства.

По изложените съображения, постановеният отказ е материално законосъобразен и е постановен в унисон с целите на закона, а подадената срещу него жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.

Няма никаква пречка да се подаде нова коригираща декларация, с която да се осъществи съответната промяна в партидата на имота при осъществяване на сделка относно процесният недвижим имот, по силата на който и другата  идеална част от собствеността се прехвърля на жалбоподателя, чието извършване да е обективирано от съответен удостоверителен документ, респективно при наличие на влязъл в сила съдебен акт на компетентния граждански съд, който да реши спора между страните дали избраният в хода на брака нов имуществен режим преурежда и заварената съсобственост.

Съобразно този изход на процеса и на основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК в полза на администрацията следва да се присъди дължимото възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт, за което е направено и изрично искане. Същото следва да бъде в минималният размер на адвокатските възнаграждения, съгласно цитираната норма на кодекса, макар действащата редакция на съответната наредба за възнаграждения за адвокатската работа да обективира ориентировъчни, а не задължителни минимални размери. Тази констатация, наред с указанията на СЕС и конкретно Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело № С-438 / 2022г. обуславя извода, че определяне на такова възнаграждение на пълномощника на ответната страна в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатската работа би било прекомерно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, нито в хода на съдебното производство са ангажирани нови доказателства освен приобщените по административната преписка, като е проведено само едно открито заседание с участието на представителя с кратка продължителност. От страна на пълномощника на ответната страна не са изготвяни писмени изявления. Ето защо, определяне на възнаграждение в размер на 200 лева би било справедливо за осъщественото конкретно представителство и същото следва да бъде заплатено от оспорващия в полза на Община Бургас.

Мотивиран от горното, Административен съд–Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от И. Р. Т., против Отказ на старши експерт в отдел „Обслужване на данъкоплатци“ в дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, обективиран в протокол № **********/14.05.2024г., да бъде обработена подадена от И. Р. Т. от [населено място], [улица], партер, офис 1, декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/10.05.2024г., потвърден с Решение № 94-01-17147/1/19.06.2025г. на Кмета на Община Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА И. Р. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], партер, офис 1, да заплати на Община Бургас, със седалище: [населено място], [улица], представлявана от Кмета на общината, сумата от 200 /двеста/ лева разноски по делото за осъществено процесуално представителство пред първоинстанционния съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщението до страните.