Решение по адм. дело №1222/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на А. И. Д. и Я. Д. Д., срещу Заповед № КС-225А-7/8.04.2025 г. на кмета на Район „Аспарухово“ , с която на основание чл. 225а във вр. с чл. 223,ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено на двамата жалбоподатели в качеството им на собственици да премахнат незаконен строеж „Масивна ограда“ , находящ се в ПИ с кадастрален [идентификатор] по КККР на район „Аспарухово“, [населено място].

С жалбата въпреки дадените от съда с разпореждане [номер]/10.06.2025 год. указания, не са изложени конкретни съображения за това в какво се състои незаконосъобразността на обжалваната заповед , като такива липсват и в представената уточняваща молба, приета със с.д.10203/17.06.2025 г. /л.16 от делото/. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед с всички законни последици от това.

В съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 17347/27.10.2025 г. , жалбата се поддържа от упълномощения адвокат [населено място]-П..

Ответникът – кметът на район „Аспарухово“, с внасянето на преписката в съда и чрез упълномощения юрисконсулт Л. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

До кмета на район Аспарухово е подадена от Ш. И. М. с [ЕГН] и адрес [населено място], [жк], [улица]жалба, която е приета с вх. № РД24024341АС/11.09.2024 г. – л.1 от преписката. В същата е посочено, че след прибирането на жалбоподателя от чужбина, той установил, че единия от съседите му изградил без негово знание и съгласие масивна ограда от зид. Посочено е още, че изграждайки масивната ограда, съседът евентуално не се е съобразил с необходимите изисквания на закона, както и терена, предвид че имотите находящи се на [улица]в кв. Аспарухово са построени на склон и същото водело до рискове от наводнения в имота му, поради невъзможност водата да се отича нормално при проливни дъждове. Отправено е искане за извършване на проверка на място в имота на жалбоподателя и в случай, че бъдат установени незаконни действия да бъдат предприети съответните мерки.

По повод на така подадената жалба е извършена на 13.09.2024 г. проверка от служители на Р. А. , а именно от арх. Р. И. Т. на длъжност главен инспектор „Контрол по строителството“ и от инж. Т. С. Г. на длъжност главен инспектор „Контрол по строителството“ в дирекция КСИД при Р. А. – Община Варна. При проверката било установено, че съседния на жалбоподателя М. имот, в който е построена въпросната ограда е поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], придобит през 2003 г. от настоящите жалбоподатели А. И. Д. и Я. Д. Д.. За извършването на проверката бил осигурен достъп от имота на жалбоподателя М., който бил собственик на ПИ с [идентификатор]. При огледа било установено наличието на разположена изцяло в [ПИ] и на общата граница с [ПИ] масивна ограда с обща дължина 8 м., средна височина около 2,2 м. и приблизителна дебелина 0,20 м. , представляваща стена от шест до седем реда бетонови блокчета с циментова замазка, зидани върху бетонов цокъл с височина от 1,50 м. от котата на уличната регулация до 0,60 м. в посока дъното на двата имота, достигаща 0,00 м. в края на масивната ограда. Проверяващите използвали картографската услуга на софтуерната компания „Гугъл карти“ , която давала възможност да се разглеждат географски карти в произволен уеб браузър , като картите били с променлив мащаб и показвали широк спектър от информация и изображения през различни години за региона или местността. По този начин било установено, че през 2012 г. съществуващата външна тоалетна в [ПИ] е била ситуирана до южната граница на имота, а през 2022 г. е преместена до източната му граница, която се явява обща такава с [ПИ]. На базата на тези констатации е направен извод, че оградата предмет на жалбата на Ш. М. е изпълнена от собствениците на [ПИ] в периода от 2012 г. до 2024 год. За така извършената от арх. Р. Т. и инж. Тр. Г. проверка бил съставен констативен акт № 21/13.09.2024 г., в който е посочено, че описаната в него масивна ограда представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, предвид извършването му без разрешение за строеж и без представено проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението му. Като нарушени са посочени в акта разпоредбите на чл. 147, ал.2 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ, както е посочено и че същият представлява основание за започване на адм. производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.

В архива на Р. А. е извършена проверка за наличието на строителни книжа за сгради в [ПИ], [улица] , като за липсата на установени такива е съставено от директора на дирекция УТ А. М. писмо с рег. № 24024341АС-004АС/2.10.2024 год. Същата констатация се съдържа и в съставеното от директора на дирекция УЧРАУ К. К. писмо с рег. № РД24024341АС-005ВН/14.10.2024 год.

На 18.12.2024 г. е направен опит за лично връчване на КА №21/13.09.2024 г. , но собствениците на [ПИ] А. Д. и Я. Д. не са открити в имота, за което е съставен констативен протокол от арх. Р. И. Т. и инж. С. Б. И.. След този неуспешен опит са съставени писма с рег. РД24024341АС-006АС/8.01.2025 г. и № РД24024341АС-007АС/8.01.2025 г., с които КА № 21/13.09.2024 г. е изпратен за връчване съответно на А. Д. и Я. Д.. Двете писма са върнати от пощенския оператор с извършено на 10.01.2025 г. отбелязване в разписката за връчване, че лицата се намират в чужбина.

Следва съставяне на съобщение №1/15.01.2025 г., имащо за цел да уведоми Д., че за строеж „Масивна ограда“, находящ се ПИ с [идентификатор] е съставен констативен акт № 21/13.09.2024 год. Съобщението е залепено на 15.01.2025 г. на самата ограда и е поставено на таблото в Р. А., за което от арх. Р. Т. и от главен инспектор И. К. е съставен по реда на пар.4, ал.2 от ДР на ЗУТ констативен протокол от 15.01.2025 год. Съобщението е снето от същите длъжностни лица на 24.01.2025 г. , за което от тях е съставен констативен протокол от същата дата, в който е посочено, че в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило възражение срещу констативен акт № 21/13.09.2024 год.

От кмета на община Варна е издадена заповед № 4152/28.11.2023 г. , с която на основание пар.1, ал.3 от ДР на ЗУТ са делегирани с раздел ІІ, т.5 от същата на кметовете на райони в [населено място] правомощия да издават мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ. Въз основа на така делегираните му правомощия и предвид действителните обстоятелства, че описаната в КА №21/13.09.2024 г. масивна ограда представлява строеж от шеста категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ, който е изпълнен от собствениците на [ПИ] А. Д. и Я. Д. в периода от 2012 г. до 2024 г. без издадено им разрешение за строеж, кметът на Р. А. издава заповед № КС-225А-7/8.04.2025 г. , с която квалифицира този строеж като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и на основание чл. 225а във вр. с чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ нарежда премахването му от възложителите и настоящи жалбоподатели А. И. Д. и Я. Д. Д.. Заповедта е връчена на същите адресати на 21.05.2025 г. , а съдебната жалбата срещу нея е подадена на 28.05.2025 г. чрез Р. А., където както е посочено в издаденото от Р. А. съпроводително писмо с рег. № РД24024341АС_014AC_001AC от 6.06.2025 г. /л.2 от делото/ , същата е приета с рег. № РД24024341АС-014АС/28.05.2025 год.

 

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира за установено от правна страна следното:

 

Жалбата е процесуално допустима – същата е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4, изречение първо, предложение първо от ЗУТ , от адресат на оспорения административен акт и при наличието на правен интерес от съдебно оспорване.

 

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

При извършване на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кметът на Р. А., съобразно нормите на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и в рамките на делегираните му правомощия с издадената от кмета на община Варна заповед № 4152/28.11.2023 г. - съгласно цитираната разпоредба , кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице разполага с материална компетентност да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ или на части от тях .

Спазена е изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма на адм. акт , като заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правните основания за премахване, което позволява осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Обекта е индивидуализиран в достатъчна степен посредством местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен адресатът и наложените със заповедта задължения. От посочените фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Обжалваната заповед за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл. 223, ал. 2 – служители за контрол по строителството, т.е. такива притежаващи необходимата според законовата норма компетентност. Процесния констативен акт № 21/13.09.2024 г. , който е поставил началото на адм. производство е редовно връчен на двамата жалбоподатели при спазване на реда по пар.4, ал.2 от ДР на ЗУТ – този ред чрез залепване на съобщение на строежа и на таблото в Р. А. е правилно приложен след неуспешните опити за лично и чрез пощенски оператор връчване на КА. Спазен е регламентирания в чл.225а, ал.2 от ЗУТ 7-дневен срок за подаване на възражения, като оспорената заповед е издадена след изтичането му, считано от 15.01.2025 г. , в рамките на който възражения не са подавани.

Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Между страните по делото няма спор, че за процесната ограда няма издадено разрешение за строеж, а че същата представлява строеж следва от дефиницията дадена в разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Изискването за наличие на разрешение за строеж е регламентирано в разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като в случая предвид параметрите на ограда не е приложимо изключението регламентирано в разпоредбата на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ, според която разрешение за строеж не се изисква за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м. в рамките на поземления имот. Посочените в обжалваната заповед факти относно параметрите на оградата /дължина, височина включително на плътната част и дебелина/ , разположение, материали и период на изграждане, съдът приема за установени съгласно обявените от него в съдебно заседание последици от приложението на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 161 от ГПК. За установяването на тези релевантни за делото факти съдът служебно е назначил съдебно-техническа експертиза, за извършването на която е възложил депозита в тежест на жалбоподателите. Този депозит не е внесен от последните въпреки изрично дадените им в първото съдебно заседание указания относно последиците от приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Налице е в случая неправомерно от страна на жалбоподателите възпрепятстване събирането на допуснато от съда доказателство, тъй като изложеният от тяхна страна аргумент за липсата на средства за заплащане на депозита е изцяло необоснован – правомерното за тази хипотеза поведение предполага отправяне на искане по чл.144 от АПК във вр. с чл. 83 от ГПК за освобождаване от заплащането на разноски, който ред би следвало да е добре известен на упълномощения процесуален представител адвокат Г.-П., от която такова искане не е отправяно. Вместо това, направен е от страна на последната опит за заобикаляне събирането на това доказателствено средство чрез искането за допускане на гласни доказателства, каквито съдът е счел , че макар те да са относими и допустими, то същите не са необходими, предвид назначената от него съдебно-техническа експертиза.

Установените по този начин размери на височината на процесната ограда около 2,20 м. и на материалите за нейното изграждане представляващи бетонови блокчета, които определят характеристиките й на плътна такава, изключват както вече бе посочено приложението на разпоредбата на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ и същевременно я квалифицират като строеж от шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ вр. с чл.147, ал.1, т.7, пр. І от ЗУТ.

Безспорната липса на изискваното от разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ разрешение за строеж определя процесната ограда като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2,т.2, пр. ІІ от ЗУТ – съгласно нормата, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Нормата на чл.225, ал.2 от ЗУТ към която препраща приложената от адм. орган разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ въвежда и други основания за незаконност на строежа, като законодателят изисква тяхното алтернативно, а не кумулативно наличие, т.е. констатирането на само едно, което и да е от основанията по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ определя строежа като незаконен, респ. подлежащ на премахване.

Изключващи премахването на незаконните строежи са обстоятелствата за тяхната търпимост по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Посочените преходни разпоредби на ЗУТ регламентират условията, при които даден строеж , макар да е незаконен е търпим, т.е. неподлежащ на премахване. Според съдебната практика на ВАС и на регионалните административни съдилища, приложимостта на отделните хипотези предвидени съответно в § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се преценява съобразно периода на изграждане на строежа. В тази връзка, за да е налице търпимост на процесния строеж , то в доказателствена тежест на жалбоподателите е да установят благоприятния за тях положителен юридически факт за изграждане на оградата в посочените в тези норми времеви периоди. Жалбоподателите не само, че не представят такива доказателства, но и възпрепятстват установяването от съда на периода на изграждане чрез задачата възложена с т.2 от служебно назначената съдебно-техническа експертиза. Вместо това, същите излагат в съдебно заседание и в писмена си защита изцяло необоснованите твърдения, че оградата била заварена, изградена преди да закупят имота и единствено била подложена от тях на текущ ремонт. При така застъпваната от жалбоподателите необоснована с доказателства теза, прилагайки последиците на чл. 161 от ГПК преценени в съответствие с приложените в адм. преписка данни от „Гугъл карти“ и тези съдържащите се в горецитираната жалба на лицето Ш. И. М., съдът намира за установен посоченият в обжалваната заповед период на изграждане от 2012 г. до 2024 г., за който не е приложима търпимостта по нито една от разпоредбите на пар.16 от ПР на ЗУТ и пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

Целта на закона е премахване на незаконните строежи, които не са търпими, т.е. като е постановил с обжалваната заповед същият правен резултат, адм. орган е издал материално законосъобразен и съответен на целта на закон адм. акт.

Така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК, налага отхвърляне на жалбата като неоснователна.

При този изход на правния спор, своевременно направеното със съпроводителното писмо на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и предвид осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт Л., в полза на ЮЛ Община Варна двамата жалбоподатели следва да заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А. И. Д. и Я. Д. Д., срещу издадената от Кмета на Р. А. заповед № КС-225А-7/8.04.2025 г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж : „Масивна ограда“, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***, по КККР на р-н „*“, [населено място].

 

ОСЪЖДА А. И. Д. с [ЕГН] и Я. Д. Д. с [ЕГН], с адрес : [населено място], [улица]да заплатят в полза на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.