Решение по КНАХД №1600/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. И., [ЕГН] от [населено място], [жк], ***, чрез процесуален представител, срещу Решение № 110/07.07.2025 г. по АНД № 171/2025 г. по описа на РС – Харманли, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К № 9382384 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Решението било немотивирано, тъй като не били обсъдени наведените с жалбата възражения, неправилно били приети някои обстоятелства за безспорни, всички изводи на съда били в пряко противоречие с доказателствата, ЕФ следвало да се отмени ,тъй като протокола не бил попълнен изцяло и надлежно, не били взети предвид нарушенията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., не било установено мястото на нарушението и посоката, не било посочено вид, марка модел на АТСС, протокола не съдържал номер на първо и последно изображение, както и имало поправка/подправка в броя на установените нарушения, не бил посочен началника и къде се съхраняват снимките. На следващо място ЕФ не съдържал точно описание на нарушението, защото не пишело посоката, в която се движил автомобила, не било ясно ограничението „до 90км“ какво означавало, неправилно била приспадната грешката, като 5 км/ч, защото не били 3% от скоростта, липсвала категорията на превозното средство, датата на издаване, не се разбирало какво е изпълнителното деяние, снимката не съдържала всички реквизити , поради което липсвало доказателство за нарушението, нямало снимка на АТСС, защото на представената снимка нямало заверка и дата, имало клип, но нямало на клипа регистрационен номер на автомобила и таблицата нямала значение, защото била дописана. Прави се възражение, че АТСС не било преминало първоначална проверка. В жалбата се стига и по-далеч като се изтъква, че не бил ясен начина на въвеждане на ограничението, нямало доказателство, че подписалото протокола лице работило в службите за контрол, а в него нямало посочено място и знак, въвеждащ ограничението. Не ставало ясно как бил определен субекта на нарушението и не бил посочен срок за обжалване. Моли се за отмяна на електронния фиш и се претендират разноски.

В съдебно заседание касаторът В. Г. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба, процесуалния й представител моли решението да бъде отменено на пространно развитите доводи в жалбата. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и изложените от касатора твърдения, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Не е налице твърденият в жалбата порок на решението – липса на мотиви. Въззивният съд е мотивирал в достатъчна степен защо приема електронния фиш за правилен, законосъобразен и доказан, като не оставя съмнение относно това каква е волята на съда и как е формирана, като е взел решението си по вътрешно убеждение.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 08.07.2024 г., в 18:33 ч. лек автомобил марка „Мерцедес Ц 350 Т“ с рег. № [рег. номер] бил заснет с автоматизирано техническо средство № 11743с7 на път трети клас 554, км 68+500, в посока на заснемане – от [населено място] към [населено място], при ограничение на скоростта до 90 км/ч, със скорост от 141 км/ч при превишение на разрешената скорост от 51 км/ч.

Установено било, че автомобилът бил собственост на жалбоподателя. Нарушението било установено с техническо средство – ARH CAM-S1 № 11743с7, преминало проверка на 01.09.2023 г. с протокол № 114-СГ-ИСИС от същата дата и нарушението било извършено в едногодишния срок от проверката и било съответстващо на одобрения тип. Приложен бил и протокол за използването на АТСС рег.№ 271р-19073/09.07.2024 г. на ОД на МВР Хасково.

За извършеното нарушение от ОД на МВР е издаден оспореният ЕФ, с който на В. Г. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и кредитирани от РС - Харманли доказателства.

РС - Харманли е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При това е формирал изводи, които настоящият състав споделя и не намира за необходимо за преповтаря.

Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП (в редакцията към времето на извършване на нарушението, която е по-благоприятна за нарушителя, а именно ДВ бр. 101, 20.12.2016г.) водач който превиши скоростта с над 50 km/h се наказва с глоба от 600 лв. като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП са посочени изрично ограниченията на скоростта в извън населено място според категорията на пътното превозно средство. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в таблицата към чл. 21, ал. 1 ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак. В случая движението на МПС се осъществява в извън населено място, което обстоятелство не е спорно и се установява от приложения по чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимков материал и протокола за използване на АТСС. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ, не се сочат от наказаното лице, а приетите и събрани от Районния съд такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Релевантната по време, място и лица редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗАНН гласи следното: „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“. Следователно изпълнени са всички предпоставки за законосъобразното ангажиране на отговорността на нарушителя, удостоверено чрез съответното доказателствено средство – снимков материал по чл. 189, ал. 15 ЗДвП.

Оспореният ЕФ съответства на утвърдения образец, доколкото представлява типизиран документ /електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер/, възпроизвеждащ установени неприсъствено факти без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство. Автоматизираното техническо средство е заснело и записало датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство по смисъла на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Видно от снимковия материал са отразени точно координатите на нарушението, при това с оглед разположението на АТСС, при максимално разрешена скорост за контролирания участък от 90 км/ч. За удостоверяване на последното е приложен протокол за използване на АТСС. Видно от протокола, съставен от обслужващия полицейски служител, са посочени точното място за контрол чрез посочване на път и километър от пътя, въведеният за контролирания участък /третокласен път/ скоростен режим, режимът на измерване /стационарен/, посоката на задействане /в двете посоки/, началото и края на работа. В преписката се съдържа и снимка за разположението на уреда. Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за попълване на протокола за използване на АТСС. Мястото, където е констатирано превишаване на скоростта, безспорно попада в зоната на въведеното ограничение от 90 км/ч, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в протокола и от посоченото в снимка. В този смисъл не се установява нарушение, от категорията на съществените, доколкото не се ограничава правото на защита на наказаното лице.

АТСС притежава удостоверение от одобрен тип и е вписано в регистъра на БИМ в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. АТСС ARH CAM-S1 № 11743с7 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, която е преминала проверка и съответства на одобрения тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. В Протокола за проверка № 114-СГ-ИСИС/01.09.2023 г. има изрично отбелязване, че грешките не превишават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване, установено е наличието на всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, водещи до заключението, че съответства на одобрения тип. При направена справка на интернет сайта на БИМ [интернет адрес]?number=Sh6uDBI%2FMxQ%3D&showResults=True се констатира, че регистърът съдържа данни за процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, представляваща одобрено средство за измерване под номер 5126 с валидност до 07.09.2027 г.

Настоящата съдебна инстанция приема, че е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, доколкото са налице задължителните реквизити на ЕФ. Конкретизирани са мястото и датата на извършване на деянието, съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, които реквизити са предпоставка за правилното определяне на компетентната структура на МВР, издател на ЕФ. Посочени са коректно извършителят на нарушението и управляваното от него МПС, както и посоката на движение. Правилно е отразено в ЕФ, че е установена скорост 141 км/ч, която с оглед писмените доказателства по делото е определена след приспадане от действително измерената скорост с АТСС – 146 км/ч съгласно снимковия материал, на толеранс от 3%, приложим съгласно протокола от проверка на преносимата система. Следва да се уточни, че в същия този протокол е уточнена грешка при измерване на скоростта „плюс“ „минус“ 3 % на скоростта, когато същата надвишава 100 км/ч, която с цел да не се утежнява положението на водача на МПС в процесното производство се прилага в хипотезата на намаляване на действително измерената скорост с 3 %, което е 4,38, но е закръглено изцяло в полза на водача на 5 и те са извадени от измерената скорост, което е законосъбразно и не се споделя възражението в този смисъл.

По възраженията на жалбоподателя съдът намира следното: тези за наличие на знак, ограничаващ скоростта, за липса на посочване на „гр./с.“ или за време на въвеждане на ограничението са ирелевантни с оглед извършеното нарушение. Ограничението е общото ограничение от 90 км/ч за извън населени места и произтича по силата на ЗДвП, поради което не се налага специално изследване към коя дата същото е въведено, тъй като към момента на извършеното нарушение е действащо. Не се налага и посочването на „гр./с.“, тъй като такива няма на мястото на контрол.

Следващите възражения от групата атакуващи съдържанието на ЕФ следва също се оставят без уважение, тъй като образецът е утвърден със Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и определя минимума от информация, който следва да се съдържа в електронния фиш. Всяко друго допълнително изискване към съдържанието му не почива на законово задължение на органа, издател на фиша и липсата на допълнителни елементи изисквани от нарушителя, като липса на описана категория, ясно описание на нарушението с различни от употребените изрази „нарушение за скорост“ и други, не могат да доведат до процесуално нарушение от категорията на съществените такива. Посочено в електронния фиш, че се касае за лек автомобил, който е определен в § 6, т. 12, б. „а“ на ДР на ЗДвП, от където е видна категорията на автомобила. На следващо място няма съмнение че изразът „нарушение за скорост“, ведно с посочените стойности на разрешена, установена и „превишаване на разрешената скорост“ е пределно ясен като описание на нарушението. Същото важи и за израза „до 90 км в час“, който не оставя съмнение какво е било ограничението и няма никакво противоречие с посочената по-долу във фиша „90 km/h“.

Липсата на марка и модел на АТСС не е съществено процесуално нарушение, доколкото е посочен индивидуалния номер на АТСС и той кореспондира с този посочен в Протокола по чл. 10 от Наредбата, издаден за конкретното заснемане.

По възражението, че не е описана посоката на движение на автомобила, съдът намира, че същото би било съществено, в случай че се касае за ограничение въведено с пътен знак, който има важимост в определен участък и посока на движение, но тъй като се касае за общото ограничение от 90 км/ч общото ограничение е валидно. Въпреки това, следва да се отбележи, че е описано коя е посоката на заснемане на АТСС и тя е от Харманли към Симеоновград, потвърдено и в съставения Протокол за използването на АТСС от 08.07.2024 г. Видно от снимковия материал, автомобилът е пътувал в обратната посока и за това няма съмнение и което се твърди и от самия касатор. Посочено е законосъобразно в цитирания протокол, че режимът на заснемане е „в двете посоки“, т.е. напълно лишено от фактическа опора е възражението, че автомобилът се бил движил в „обратна“ посока на контролираните МПС, тъй като те са всички МПС движещи се в този участък, независимо от посоката им.

По отношение на факта, че в ЕФ липсва посочване на реда на обжалване, същото е ирелевантно за отговорността на нарушителя, доколкото е относимо единствено към допустимостта на жалбата, която е обявена за допустима и следователно правото на защита е реализирано в пълен обем.

На следващо място относно възраженията по попълване на протокола – съдът намира, че макар и да не е изчерпателно попълнен, същият съдържа необходимия минимум от информация, за да бъде признат за надлежно попълнен Протокол по чл. 10 от Наредбата. Многократно в своята практика административните съдилища са имали възможност да изразят позицията си, че непопълването на номер на първо и последно изображение, не е съществено процесуално нарушение и не води до отмяна на електронния фиш, издаден при заснемане, за което е попълнен такъв протокол. По възражението относно лицата които са приели протокола съдът намира, че дали конкретни лица поставили в действие АТСС или служителя който е проверил данните са били служители на МВР и дали са имали компетентност да установяват нарушения към тази дата е ирелевантно, доколкото на първо място ако не бяха нямаше как да имат достъп до АТСС, или документите , които се представят от органа, а на следващо те извършват не административно наказателна, а чисто техническа дейност и това е така, тъй като се касае за издаден електронен фиш, а съгласно чл.189, ал.4, изр. първо ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посочените лица само удостоверяват заснетата и свалена информация от записващото средство и данните, съдържащи се в него.

Нанесената поправка в броя на свалените изображения не внася съмнение, нито в истинността на протокола, нито във времето и мястото на извършеното нарушение и направената снимка, поради което и това съдът не намира за съществено процесуално нарушение.

По отношение на оспорването на снимковия материал съдът не споделя бланкетните възражения за липса на реквизити. Ясно са посочени локацията с означение и координати, скорост, номер на изображението и време на заснемане. Ясно е виден и номера на МПС. Видно е и че автомобила попада в точката на пресичане на четирите маркера на АТСС, което идва да покаже, че няма съмнение за автоматичното разпознаване на регистрацията на МПС. Ирелевантни са твърдения за дописване и допълване, доколкото всички релевантни данни за отговорността на нарушителя са извлечени от автоматично генерираната снимката от АТСС.

Съдът не споделя възражението за липса на снимка на разположението на АТСС, доколкото такава е представена, като ЗДвП или Наредбата не поставят допълнителни изисквания същата да е заверена и подписана от издателя на фиша, а единствено да е представена такава от него, което е изпълнено. Съдът не намери основание да се съмнява, че същата не е направена на мястото и по времето на контрол.

В случая действително осъществилата се фактическа обстановка е подведена под релевантната правна норма, като за наказаното лице съществува яснота в какво се изразява неправомерното му поведение – предпоставка да му бъде ангажирана и административнонаказателна отговорност. Законосъобразно на В. Г. И. е наложено административно наказание „глоба“ в абсолютен размер, поради което и въпросът за неговата справедливост не подлежи на обсъждане. По аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗАНН, с оглед датата на извършване на деянието, и доколкото се касае за нарушение с висока степен на обществена опасност, засягащо голям кръг потенциално застрашени хора, съдът констатира, че не са налице предпоставки за освобождаване от административнонаказателна отговорност.

Доколкото направените от Районен съд – Харманли изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 от АПК/.

С оглед изхода от спора разноски в полза на касатора не се дължат. Такива не се дължат и на ответника, който не е поискал присъждането им.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110/07.07.2025 г. по АНД № 171/2025 г. по описа на РС – Харманли.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.