РЕШЕНИЕ
№ 3717
гр. Варна, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110109052 по описа за 2024 година
Ищецът Й. Д. К. твърди, че е работил от 09.12.2020г. като изпълнител
шофьор на товарен автомобил при ответника „ТРАНС ЦИМЕНТ Е" ЕООД,
като е упражнявал труд основно в гр.Варна. Ha 27.04.2021г. през време и по
повод на извършваната работа в гр.Варна-при освобождаване от
обезопасителни колани на ремарке, той губи равновесие и пада, вследствие на
което получава множество травми - мозъчно сътресение със загуба на
съзнание, двустранна белодробна тромбоемболия (вкл. три плеврално без
данни за лезии в долен лоб на ляв бял дроб), фрактури на 5-то, 6-то, 7-мо и 9-
то ребра в ляво дорзално по скапуларна линия, както и фрактура на дясна
илиачна кост. Злополуката била декларирана от работодателя като трудова,
като с Разпореждане №30512 от 11.05.2021г. на ТП на НОИ, гр. Варна, същата
била приета за трудова по смисъла на гл.55, ал.1 КСО. Съгласно чл.200, ал.1
КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда — неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. Поради отказа на работодателя да понесе
имуществена отговорност е заведен съдебен иск за обезщетение за
претърпените телесни повреди и психологически вреди, болки и страдания,
вследствие на настъпила трудова злополука на 27.04.2021г. С Решение
№424/04.04.2023г. по в.гр.д.№ 2604/2022г. на ОС гр.Варна, поправено с
Решение №547 от 03.05.2023г. по същото дело е осъден ответника, да заплати
1
на К. и разликата над присъдените от първоинстанционния съд по гр.д.
№13582/2021г. 35 000лв. до сумата от 50 000лв., предявени като част от обща
претенция от 70 000лв., която разлика представлява парично обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и
страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 27.04.2021 г. в
гр.Варна, на осн. чл.200 ал.1 КТ. Отделно, потвърждава Решение
№3183/24.10.2022г. по гр.д. №13582/2021г. на ВРС в частта, с която е осъден
"Транс - цимент Е" ЕООД да заплати на Й. К. сумата от 35 000лв.,
претендирани като парично обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни
емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на
трудова злополука, настъпила на 27.04.2021г. в гр.Варна. С Определение
№2140/29.04.2024г., постановено по реда на чл.288 ГПК по гр.д.№4007/2023г.
ВКС не е допуснал касационен контрол по всички жалби срещу решението на
ВОС и то е влязло в сила. Искът за присъждане на законната лихва върху така
присъденото обезщетение не е допуснат за разглеждане в същото
производство, но това обстоятелство не прегражда възможността за
разглеждане на спора в самостоятелен исков процес. Съгласно чл.86, ал.1 от
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Константна е практиката,
съгласно която работодателят изпада в забава по вземането за обезщетение по
чл.200 от КТ от датата на трудовата злополука, а не от датата, на която е
издаден актът по чл.60, ал.1 от КСО за нейното установяване /Определение
№694/19.10.2018г. по гр.д.№1836/2018г. на ВКС, 3-то гр.отделение/.
Длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от датата на
изпадането си в забава - 27.04.2021г. до пълното погасяване на сумата от 50
000лв. Длъжникът погасил частично вземането с паричен превод в размер на
10 000лв. на 17.07.23г. Остатъкът от 40 000лв. бил окончателно погасен на
23.06.2024г. След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата в
размер на 10 000лв., с която ответното дружество е изпаднало в забава и
следва да му заплати обезщетение за забава за периода от 17.07.2021г. /три
години преди подаване на исковата молба/ до 17.07.2023г. - датата на
частичното плащане на обезщетение, ответникът ми дължи обезщетение за
забава в размер на 2116.75лв. За сумата в размер на 40 000лв., с която
ответното дружество е изпаднало в забава и следва да ми заплати
обезщетение за забава за периода от 17.07.2021г. /три години преди подаване
на исковата молба/ до 23.06.2024г. - датата на пълното погасяване на дълга,
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 13 582.91лв. На
05.07.24г. ищецът изпратил покана до ответника за заплащане на дължимите
суми и евентуалното постигане на разбирателство чрез извънсъдебна
спогодба.
Моли се съда, да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, да заплати на ищеца сума в размер на 15 699,66лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на трудовата злополука - 27.04.2021г. до пълното погасяване на сумата от 50
000лв., с която ответното дружество е изпаднало в забава както следва:
за сумата в размер на 10 000лв. обезщетение за забава за периода от
2
17.07.2021г. до 17.07.2023г. - датата на частичното плащане на обезщетение за
забава в размер на 2116.75лв.;
за сумата в размер на 40 000лв., обезщетение за забава за периода от
17.07.2021г. до 23.06.2024г. - датата на пълното погасяване на дълга
обезщетение за забава в размер на 13 582.91лв. и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала възражение в което
сочи, че прави възражение за местна неподсъдност на делото пред PC - Варна.
Твърди, че нито при провеждането на кореспонденцията, нито в последствие,
ищецът лично или чрез адв.П. е предоставил доказателства на кои дати са му
изплатени съответните части от главницата, за да може да се установи размера
на мораторната лихва, с оглед крайния момент, до който същата се начислява.
Въпреки, че е опитал да получи тази информация директно от ЧСИ, при който
е било образувано изпълнителното дело от Й. Д. К., и до момента няма данни
кога са изплатени сумите на ищеца от ЧСИ, и съответно кога са получени от
него. Прави възражение за изтекла погасителна давност за сумите, за които са
изтекли повече от три години преди датата на подаване на исковата молба.
Исковете за лихва за времето над три години преди подаването на исковата
молба са погасени по давност, погасено по давност е правото на ищеца да
иска плащането им. Погасителната давност за лихви е 3 годишна съгласно чл.
111 от ЗЗД. Моли да се присъдят направените по делото разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на становищата на страните и представените и
приети по делото доказателства ценени при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
от фактическа и правна страна приема за установено следното:
Страните не спорят относно това, че ответното дружестов е осъдено да
заплати на ищеца общата сума от общо 50 000лв. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в телесни увреждания,
негативни емоции и психични преживявания, болки и страдания, в следствие
на трудова злополука станала на 27.04.2021г., като сумата е определен по
съдебен ред след като първо са присъдени 35 000лв. обезщетение, а след
въззивно обжалване са присъдени общо 50 000лв.
Отговорността на работодателя по реда ан чл.200 от КТ е деликтна и
съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД лихвата се дължи от деня на увреждането, който се
явява и ден на изпадането в забава-27.04.2021г. От друга страна исковата
молба по която е образувано настоящото исково производство е подадена в
съда на 18.07.2024г. Видно от изисканата от третото лице-ОББ АД
информация сметката на ищеца при банковата институция е бил захранена по
нареждане на ответника със сумата от 13 478.30лв. на 19.07.2023г., а на 25 и
27.06.2024г. по сметка на ЧСИ Л. С. са преведени съответно 36 841.09лв. и 3
040.25лв., като страните не спорят, че тези преводи са за погасяването на
задължението на ответника към ищеца, но в размките на водено изпълнително
дело за събиране на вземането му. Съобразявайки посочените суми съдът
приема, че със сумите от 13 478.30лв. и 36 841.09лв. е погасена главницата
дължима се на ищеца а разликата над тази сума представляваща отделно
преведената сума от 3 040.25лв. и 319.39лв. горница над 50 000лв. внесена на
3
25.06.2024г. представляват разноски, като това се установява и от липсата на
спор между страните в тази насока.
Вещото лице по приетата ССчЕ е дало заключение за размера на
дължимите се лихви при съобразяване направеното от ответника възражение
за изтекла частична погасителна давност и считано от датата на превеждане
на сумата от длъжника по сметка на ЧСИ и втори вариант съобразяващ датата
на превеждане на сумата от ЧСИ към кредитора.
Настоящия състав намира, че следва да се вземат предвид сумите
изчислени от вещото лице като лихви начислени за времето от превеждане на
длъжника по сметка на ЧСИ на дължимите се суми, тъй като от този момент
изплащането на сумите в полза на взискателят зависи само от действията на
съдебният изпълнител, а в същото време длъжникът е изпълнил задължението
си за плащане. При това положение и съгласно цитираната вече ССчЕ
ответникът дължи на ищеца сумите от 1 975.42лв. лихва за забава върху
сумата от 10 000лв. начислена за времето от 17.07.2021г. до 6.06.2023г. и
13 568.09лв. лихва за забава върху сумата от 40 000лв. начислена за времето от
17.07.2021г. до 26.06.2024г. След съобразяване на размерите и периодите на
претенциите сумите които следва да се присъдят и периодите за които се
дължат те са следните:
1 975.42лв. лихва за забава върху сумата от 10 000лв. главница за
времето от 17.07.2021г. до 6.06.2023г., като претенцията за разликата над тази
сума до търсените 2 116.75лв. и за времето от 7.06.2023г. до 17.07.2023г.
следва да се отхвърли
13 568.09лв. лихва за забава върху сумата от 40 000лв. главница за
времето от 17.07.2021г. до 26.06.2023г., като претенцията за разликата над тази
сума до търсените 13 582.91лв. и за времето от 27.06.2023г. до 23.06.2024г.
следва да се отхвърли.
Предвид частичното уважаване на исковете и съобразно степента на
същото, както и направеното искане за присъждане на разноски съпроводено
със съответните доказателства ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на процесуалния представител защитавал ищеца по реда на чл.38,
ал.1, т.3 от ЗАдв. сумата от 1 500лв. съобразена с сложността на спора,
извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител
на ищеца и броя на явяванията му по делото.
Ищцовата страна следва да заплати на ответника разноски по
отхвърлителната част от спора сума в размер на 23.88лв.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Варна сумата от 971.74лв. разноски по делото.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Транс-Цимент Е“ ЕООД, ЕИК200984524 със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №21, офис 2 да заплати на
Й. Д. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 975.42лв. лихва за забава
върху присъдена сума от 10 000лв. част от главница по в.гр.д.№2604/2022г. на
4
ВОС и гр.д.№13582/2021г. на ВРС, за времето от 17.07.2021г. до 6.06.2023г.,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата от 1 975.42лв. до
търсените 2 116.75лв. и за времето от 7.06.2023г. до 17.07.2023г. на осн. чл.86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Транс-Цимент Е“ ЕООД, ЕИК200984524 със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №21, офис 2 да заплати на
Й. Д. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 13 568.09лв. лихва за
забава върху присъдена сума от 40 000лв. част от главница по в.гр.д.
№2604/2022г. на ВОС и гр.д.№13582/2021г. на ВРС, за времето от 17.07.2021г.
до 26.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата от
13 568.09лв. до търсените 13 582.91лв. и за времето от 27.06.2023г. до
23.06.2024г. на осн. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Транс-Цимент Е“ ЕООД, ЕИК200984524 със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №21, офис 2 да заплати на
адв.П. П. П. номер по единен регистър на адвокатите ***от Адв.колегия Варна
с адрес гр.Варна, *** сумата от 1 500лв. възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищеца Й. Д. К. ЕГН**********, на осн.
чл.78 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Транс-Цимент Е“ ЕООД, ЕИК200984524 със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №21, офис 2 да заплати по
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 971.74лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. Д. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„Транс-Цимент Е“ ЕООД, ЕИК200984524 със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ №21, офис 2 сумата от 23.88лв. разноски оп
делото на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5