Р Е Ш Е Н И Е
№…../26.06.2017г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Д.
при
участието на секретаря Р. Ч. , като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3532 по
описа за 2017 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Е.Е.у.” ЕООД, ЕИК А., със седалище и адрес на управление ***
Тауърс-Г, с която срещу „Ч.М.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление,***
е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
4844.19 лв., представляваща главница за доставена ел. енергия по фактури, както
следва: фактура № ЛТ ********* от 11.07.2016 г. на стойност 1379.59 лева;
фактура № ЛТ ********* от 10.09.2016 г. на стойност 853.80 лева, част от вземане
по фактура № ФТ ********** от 12.09.2016 г. на стойност 2610.80 лева, за обекти
на потребление с абонатни номера, както следва: аб. № *, находящ се в гр. В. ,
бул. „В. В. “ № 256; аб. № 32Z4100013710670, находящ се в гр. В. , бул. „В. В. “
№ 256; аб. № *, находящ се в гр. В. , кв. „Г. “, м-ст „Ф.“; аб. № *, находящ се
в гр. В. , кв. „Г. “, м-ст „Ф.“; аб. №*, находящ се в гр. В. , м-ст „А.“; аб. №
*, находящ се в гр. В. , м-ст „О. “ по кл. № *, както и сумата от 1201.83 лева,
представляваща сбора от мораторни лихви
по всяка от фактурите от датата на падежа на съответната фактура до
12.10.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.11.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14007 по описа за 2016г. на
Варненски районен съд.
В исковата молба се излага, че страните
са обвързани от Договор №ПКСП-17/22.01.2014г. за покупко-продажба на ел.
енергия по свободни договорени цени и за участие в стандартна балансираща
група. Съгласно така сключения договор ищецът се е задължил да достави на
ответника електрическа енергия за посочените обекти на потребление срещу
задължението на купувача да заплаща договорената цена, ведно с обезщетение за
забава, съгл. чл.13, ал. 1 и чл.22 от сключения договор. Твърди се, че за
дължимите суми по издадени фактури ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като подаденото в срока по чл. 414 ГПК
възражение срещу заповедта мотивира интереса на ищеца от предявяване на
настоящия иск. С уточняваща молба ищецът сочи, че след предявяване на настоящия
иск ответникът е заплатил сумата от 4844.19 лева по издадените фактури, като не
е заплатил дължимото обезщетение за забава.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител юк. М. , поддържа исковете.
Прави уточнение, че след завеждане на иска ответната страна е заплатила сумите,
предмет на иска. Претендира разноски.
Ответната
страна не се представлява в о.с.з. Депозирала е становище, в което се позовава,
че процесните суми са заплатени на ищеца. Предвид извършеното плащане, настоява
сторените по делото разноски да не се възлагат в полза на ищцовата страна.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е твърдял, а ответникът не е оспорил,
че между страните
е възникнало валидно договорно правоотношение по Договор №ПКСП-17/22.01.2014г.
за покупко-продажба на ел. енергия по свободни договорени цени и за участие в
стандартна балансираща група. Не са били спорни
както въпросите относно изправността на ищеца- доставчик на ел.енергия, така и относно възникване на задължения на ответника за плащане на
сумите по процесните фактури. При незаявено оспорване на конкретни фактически
предпоставки от състава на спорното
право, същите следва да се счита за безспорни в процеса и страната
не е длъжна да ангажира нарочни доказателства в тази насока /Решение № 341 от
6.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 252/2011 г., II г. о., ГК; Решение №
253/18.05.2011 год. на ВКС по гр.д.№ 1919/2010 год., IV г.о./.
Ответникът
не само не е оспорил съществуването на процесните вземания, за които на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, но и е погасил същите в хода на исковото
производство. Че вземанията са погасени в хода на процеса, е факт, който се
признава и от ищеца, а отделно се установява от представените доказателства.
Погасяването
на вземанията в хода на делото няма погасяващ ефект по отношение правото на
иск, както неоснователно се позовава ответника. Възникването и съществуването
на процесуалното правоотношение зависят единствено от волята на ищеца, в чиято
преценка е дали да десезира съда като оттегли иска, респ. се откаже от него,
или производството да приключи в акт по същество.
Ако ищецът
предпочете втората възможност, както е в случая, извършеното в хода на исковия
процес плащане, следва да се съобрази от съда, като погасяващ спорното
материално право факт на осн чл. 235, ал. 3 ГПК/ така т.9 и т.11 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. По тези
съображения съдът приема, че процесните вземания са погасени чрез плащане. Ето
защо исковата претенция следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
Към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се счита предявен и
установителният иск, ответникът не е бил изпълнил носимото си задължение за
заплащане на претендираната парична сума, чиято изискуемост е настъпила по
силата на сключения договор. С обсъденото свое поведение ответникът е станал
повод за предявяване на иска, поради което независимо от отхвърляне на иска
поради извършено плащане, в полза на ищеца се дължат разноски в пълен размер за
исковото производство. Следователно на ищеца се
следват разноски за исковото производство за заплатена държавна такса в размер
на 243.77 лева и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 150
лева, определено от съда в пределите по чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн.чл. 78, ал. 8 ГПК.
На ищеца се
следват и разноски за заповедното производство съобразно размера на предявеното
в производството по чл.422, ал.1 ГПК вземане, или 331,39 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Е.Е.у.” ЕООД, ЕИК *., със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Г срещу
„Ч.М.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление,*** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът има задължения спрямо ищеца за сумата от 4844.19 лв., представляваща главница за
доставена ел. енергия по фактури, както следва: фактура № ЛТ ********* от
11.07.2016 г. на стойност 1379.59 лева; фактура № ЛТ ********* от 10.09.2016 г.
на стойност 853.80 лева, част от вземане по фактура № ФТ ********** от
12.09.2016 г. на стойност 2610.80 лева, за обекти на потребление с абонатни
номера, както следва: аб. № *, находящ се в гр. В. , бул. „В. В. “ № 256; аб. №
32Z4100013710670, находящ се в гр. В. , бул. „В. В. “ № 256; аб. № *, находящ
се в гр. В. , кв. „Г. “, м-ст „Ф.“; аб. № *, находящ се в гр. В. , кв. „Г. “,
м-ст „Ф.“; аб. №*, находящ се в гр. В. , м-ст „А.“; аб. № *, находящ се в гр. В.
, м-ст „О. “ по кл. № *, както и сумата от 1201.83
лева, представляваща сбора от мораторни
лихви по всяка от фактурите от датата на падежа на съответната фактура
до 12.10.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.11.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14007 по описа за 2016г. на
Варненски районен съд, поради извършено плащане
в хода на производството.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Е.у.” ЕООД, ЕИК А.,
със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Г сумата от 393.77 лева, представляваща сторените по исковото производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата от 331,39 лева, представляваща сторените
по заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: