РЕШЕНИЕ
гр.София,08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 7187 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.04..2019 г. по гр.д. №9266/19
г., СРС, ГО, 62 с-в ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Ф. ЕООД
за осъждане на З.“У.“АД да заплати сумата 22 318 лв.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно
и незаконосъобразно.Излага съображения,че съдът неправилно приема,че между
страните може да има само договорни отношения по застрахователния договор,а не
и правоотношения по деликт.Твърди,че е изпълнен състава на чл.45 ЗЗД и следва
да блъде ангажирана деликтната отговорност на ответника.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени решението като неправилно и да се уважи иска. С въззивната
жалба се претендират разноски.
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Ищецът "Г.Ф." ЕООД твърди, че с решение от 06.11.2017 г.на СРС по гр.д.29064/13 г.,49
състав е уважен иска му
срещу ответника „Застрахователна компания У.“АД за сумата 12 651.83 лв.
обезщетение по договор за застраховка „Каско“за вреди на МПС в резултат на
самокатастрофирал автомобил на 16.05.2013 г..Обезщетението било изплатено на
29.11.2017 г.Заради отказа на ответника да изплати обезщетение се наложило да
водят съдебен процес продължил 4 год и половина.По време на процеса не могъл да
ремонтира застрахованото МПС,за да може да се извършват огледи и експертизи за
целите на процеса.Затова направил разноски за съхраняването на автомобила и
същевременно бил лишен от възможността да го ползва.За този период
застрахованото имущество загубило стойността си напълно и с полученото
обезщетение не могло да се възстанови в годен за употреба вид.Иска да ангажира
отговорността на застрахователя за непозволено увреждане с основание чл.45 ЗЗД.Твърди,че противоправното деяние се изразява в отказа му да изплати своевременно дължимото обезщетение.Вредата се
изразявала в пълна загуба на стойност на
застрахования автомобил и невъзможност да бъде възстановен с изплатеното
обезщетение,както и разноските за съхраняването му по време на
процеса.Причинната връзка между забавеното плащане на обезщетението и
настъпилите вреди била пряка.Претендира сумата 18 893 лв. остатъчна стойност на застрахованото МПС/от общата
застрахователна сума 31 544 лв./ и сумата 3425 лв. неаемоподобно обезщетение за съхраняваното ПМС.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на вреди,
изразяващи се в пълна загуба на
процесния автомобил и извършени разходи за съхранение докато трае дългия
съдебен процес, като твърди, че за същите следва да
бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника - застраховател, изразяваща
се в това, че той
противоправно не е изпълнил задължението си за изплащане на застрахователно
обезщетение по полицата за застраховка "Автокаско" в
законоустановения срок.
За установяване предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника ищецът следва да установи противоправно действие или
бездействие на служители на ответника, с което да се накърнява конкретно право
на ищеца. Неизпълнението от застрахователя на задължението за заплащане на
застрахователно обезщетение в срок е основание за ангажиране на договорната му
отговорност срещу неговия съконтрахент - застрахования и същият е обезщетил
вредите за забавата чрез изплащане на съответното обезщетение за забава в
размер на законната лихва, но не съставлява деликт, от които да произтича
извъндоговорна отговорност на застрахователя по имуществената застраховка
спрямо застрахования. Застрахованото лице може да претендира вреди от
несвоевременното изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение и те са
съизмерими със законната лихва, а в случая са и репарирани. Няма противоправно
поведение на служители на ответника, което да е елемент от правоотношение с
ищеца, включително и на плоскостта на непозволеното увреждане, тъй като
противоправното действие или бездействие при деликтната отговорност са свързани
с нарушаване на общия принцип да не се вреди другиму. Не е налице противоправност на действията на
ответника.Ищецът е уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие ,по което уведомление е образувана
преписката за щета и в законоустановения срок ,на 10.06.2013 г., е получил
отказ за изплащане на обезщетение.Възникналият спор се решава от съда .Няма
данни за злоупотреба от ответника.Не е налице причинна връзка между забавено
плащане на обезщетението и вредите,тъй като ако са налице увреждания те са от
неполагане грижата на добър стопанин от собственика.
Предвид гореизложените доводи съдът намира, че не са
налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за
така претендираните вреди както поради липса на конкретно противоправно
поведение спрямо ищеца от страна на ответника като застраховател по
имуществената застраховка "Каско", така и поради липса на установена
надлежно пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното противоправно
поведение - неизплащане на застрахователното обезщетение в срок и вреди за ищеца.
Предвид горните съображения съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като
следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за лихва за забава.Първоинстанционното решение следва да се потвърди,а жалбата да се остави
без уважение като неоснователна.
На възиваемата страна следва да се присъди сумата 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 18.04..2019 г. по гр.д. №9266/19 г., СРС, ГО, 62 с-в.
ОСЪЖДА "Г.Ф."
ЕООД с ЕИК ******** да заплати на „З.“У.“АД" , ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв.разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните..
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.