РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Б., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Ц. Т. А.
при участието на секретаря Л. Б. П.
като разгледа докладваното от И. Ц. Т. А. Гражданско дело № 20241810100567
по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
С Определение от 30.10.2024г. по гр.д. № 567/2024г. по описа на РС-Б., което е влязло
в сила като необжалвано на 14.11.2024г., е прекратено производството по делото само по
отношение на така предявените при условията на евентуалност, т.е. ако бъде уважен главния
иск по чл.108 от ЗС обратни искове с правно основание чл.499, ал.1 от ГПК, предявени от
ответника Ж. Л. П. от гр.Е. срещу „*“АД, срещу Община Б. и срещу Н. а. за п..
П. М. П. с ЕГН: ********** и Д. С. П. с ЕГН: ********** и двамата от гр.Е., ул.М. Б. №*, които са съпрузи
от 05.07.2008г., чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК, молят да бъде признато за установено по
отношение на Ж. Л. П. от гр.Е., ул.А. М.№*, с ЕГН: **********, че ищците са собственици
при условията на съпружеска имуществена общност /СИО/ на основание договор за продажба на недвижим имот от
12.12.20*г., отразен в нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № */20*г. на Нотариус peг. № * по Регистъра на НК Т. Ф., с
район на действие PC - Б., вписан в СВ-Б. с вх. peг. № */12.12.2008г., Акт № *, том *I, дело № */20*г., партида 565, на
недвижим имот, находящ се в Б., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, находящ се в Б., Община
Б., Софийска област, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б., одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 17.07.2023г., с
адрес на имота: Б., ж.к. „В. Л." бл. *, вх. *, ет. *, обект *, като самостоятелният обект се намира на етаж 0 в сграда с
идентификатор * с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 31.00 кв.м., прилежащи части: прилежащи идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *.78,*.77,*.73, *.71, под обекта: няма, над обекта: *.41, както и да
бъде осъдена Ж. Л. П. да предаде владението на ищците П. М. П. и Д. С. П. върху описания по-горе
недвижим имот, както и да се присъдят направените по делото разноски съгласно приложен
списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.537/.
В с.з. ищците, чрез пълномощник адв.Г. Д. от САК молят да се уважи иска и се
1
присъдят направените от тях разноски. Представят писмени бележки с вх.№ 10141 от
20.10.2025г., изпратени чрез ЕПЕП на 19.10.2025г.
ОТВЕТНИКЪТ - Ж. Л. П. от гр.Е., чрез пълномощник адв. Г. К. от САК, е направила
възражения по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 3745 от 29.04.2024г., в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът Ж. П. оспорва иска и твърди, че описанието на
недвижимия имот в приложените по делото нотариални актове №№ 96/2008г. на нотариус №
* и нотариален акт № */2013г. на нотариус № 371 е различно и прави възражение за липса на
идентичност на имотите, предмет на двата нотариални акта съответно от *.*.2008г. и от
*.*.2013г. Твърди, че няма идентичност и в квадратурата, посочена в двата нотариални акта.
В Нотариален акт № *, том *, peг. № * от 20*г. се посочва, че имотът, предмет на покупко-
продажбата, е с площ 27.03 кв. м. От друга страна имотът, предмет на продажба с
Нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело */2008г., е с площ от 31 кв. м. Съобразно
Нотариален акт за поправка на Нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело */20*г. на нотариус
peг. № * по регистъра на НК Д. Г., С. М. е придобил и Таван № * от 8,35 кв. м. Ответникът
П. заявява, че в рамките на осъществената публична продан и преди имотът да бъде
възложен на ответника П., ЧСИ В. Ц. се е снабдил с удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания на продаваемия имот с изх. №*/2020, издадено на *.*.2020г. от
Служба по вписванията - Б., от което е установено, че върху същия няма вписани права на
трети лица. В този смисъл са и приложените по делото два броя справки по данни за имот,
от които е видно, че номерата на партидите са различни.
Справка по партида №565 от 12.12.2008г. касае самостоятелен обект в сграда, площ по
документи 31 кв.м. за търговска дейност, област С., община Б., гр. Б., кв. 172, бл. 2Б, ет. 1,
магазин 6 в шестетажна жилищна сграда с магазини от 379,96 кв.м. По партида с този номер
е вписан нотариалния акт за покупко- продажба на недвижим имот от 12.12.2008г., с който
ЕТ „Я. - В. М.“ продава на П. М. П..
Справка по партида 20379 от 28.08.2013г. касае: *, самостоятелен обект в сграда, площ
по док. 27,03 кв.м. за търговска дейност област С., община Б., гр. Б., ж.к. „В. Л.“, кв. *, бл. *,
вх. *, ет. *, обект * с таван №* от 8,35 кв.м.
Ответникът П. твърди, че ищците никога не са били във владение на процесния имот,
както и че не са предприемали каквито и да било действия по стопанисването,
поддържането и ползването на имота. Според ответникът П. житейски нелогично е да се
поддържа, че от 2013г. до момента на предявяване на исковата молба на 26.03.2024г. ищците
не са били в известност за извършената разпоредителна сделка в полза на С. М.. Ответникът
твърди, че ищците не са заплащали дължимите данъци за имота.
Ответникът П. твърди, че от 2013г. до момента на въвода й във владение на
24.02.2023г. съгласно Протокол за извършване на въвод в недвижим имот, имотът се е
владял от С. М.. Същата твърди, че на 23.08.2013г. ЕТ „Я. - В. М.“ чрез нотариален акт за
продажба на недвижими имоти № *, том *, peг. № *, дело */20*г. на нотариус peг. № * по
регистъра на НК Д. Г., с район на действие PC - Б. прехвърля на С. Я. М. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор * по КККР на община Б., одобрени със Заповед РД №18-
49/14.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота Б., бл. 61, вх. Б, ет. 0,
обект 6, като самостоятелния обект се намира в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор
*.
През 2020г. е образувано изпълнително дело №* по описа на В. Ц. - ЧСИ с peг. № * с
район на действие СОС. Делото е образувано срещу С. М. за негови задължения към
„*“ЕАД, ЕИК: *. Общият размер на задължението към банката е 34958.97лв. През 2022г. в
рамките на горепосоченото изпълнително дело е проведена публична продан на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *. Ha 22.12.2022г. ЧСИ В. Ц. възлага в
2
собственост на ответника Ж. Л. П. следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *, находящ се в град Б. за сумата от 30 020 лв. На 24.02.2023 г. ответникът П.
е въведена във владение на имота съгласно Протокол за извършване на въвод в недвижим
имот. По изпълнително дело №199/2020 г. ЧСИ В. Ц. е издал Разпореждане за разпределение
на постъпила сума, по силата на което са разпределени следните суми: В полза на „*“ АД са
погасени задължения в размер на 17 379, 81 лв. - изпълнение на парично вземане и 222 лв. -
авансови такси за изпълнителното дело; В полза на НАП са погасени задължения в общ
размер на 8 949, 51 лв. - за дължими публични вземания и в полза на община Б. са погасени
задължения в размер на 244,01 лв. за данък върху недвижимия имот. Извън разпределението
в полза на общината са погасени и 345,23 лв. такса за битови отпадъци. Извън
разпределението в полза на община Б. са погасени и задължения за местен данък във връзка
с придобиването на описания по-горе недвижим имот от Ж. П. в размер на 900,60 лв.
Ответникът П. прави възражение, че е придобила имота по давност, тъй като твърди,
че като добросъвестен владелец С. М. е придобил собствеността след 5-годишно
непрекъснато владение, затова, че той е имал съзнанието, че държи своя вещ, за него не е
било необходимо да се позовава на придобивната давност по смисъла на чл. 79 ЗС.
Съгласно чл. 82 от ЗС правоприемникът може да присъедини владението на
праводателя си. Твърди, че тя също се явява добросъвестен владелец и прави възражение за
изтекла придобивна 5-годишна давност. Дори да се приеме, че С. М. е недобросъвестен
владелец, то от момента на сключването на договора за покупко- продажба между ЕТ „Я. -
В. М.“ и С. М., а именно 28.08.2013г. и момента на предявяване на ревандикационния иск -
26.03.2024г. са изтекли повече от 10 години. В тази хипотеза е налице присъединяване на
разнородно владение, поради което необходимият срок за придобиване по давност на
недвижим имот е 10-годишен, който в настоящия случай според ответника П. е изтекъл и
същата твърди, че е собственик на процесния имот и въз основа на изтекла придобивна
давност.
Моли да се отхвърли иска с правно основание чл.108 от ЗС като неоснователен.
В с.з. ответникът Ж. Л. П. от гр.Е., чрез пълномощник адв. Г. К. от САК поддържа
така направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан и се присъдят направените по делото разноски съгласно
приложен списък за разноски по чл.80 от ГПК /л.535/.
Съдът с Определение № 485 от 27.05.2024г. на основание чл.219, ал.1 от ГПК е
допуснал привличането като трети лица * АД, Н. а. за п. /НАП/ и Община Б., за да
помагат на ответника Ж. П..
В с.з. третото лице * АД, чрез пълномощник юрк.Светла Крумова оспорва иска и
твърди, че ищците не са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *,
находящ се в Б., тъй като при сравняване на двата недвижими имота по посочените
критерии не може да бъде направен извод за идентичност, доколкото е налице
несъответствие в местоположението, площта и съседите на двата самостоятелни обекта. В
допълнение, към възложения на ответника Ж. П. самостоятелен обект има и прилежащ
обект - таван № 15, с обслужващо предназначение. Според * АД обстоятелство, което също
води до извод за липса на идентичност на двата недвижими имота е наличието на отделни
спомагателни имотни партиди, по които са извършвани вписванията за всеки от двата
имоти.
Освен това твърди, че самостоятелният обект с идентификатор * се е намирал във
владение на длъжника С. Я. М., считано от 28.08.2013г. до извършване на въвода във
владение на ответника Ж. П. в рамките на изп. дело № 199 / 2020 г. по описа на ЧСИ В. Ц..
Затова твърди, че дори и да се приеме, че длъжникът Михайлов не е придобил правото на
собственост върху посочения недвижим имот по силата на сключения договор за покупко-
продажба, той е придобил правото на собственост по давност, за което ответникът Ж. П. е
3
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Община Б., ведно с прилежащи към него таван № 15 и владее
същия на годно правно основание.
В с.з. третото лице Община Б., чрез пълномощник юрк.Виктория Филипова не
взема становище по предявения иск по чл.108 от ЗС.
В с.з. третото лице Н. а. за п. /НАП/, чрез пълномощник юрк.И. Й. е депозирал
писмено становище с вх.№ 8730 от 23.10.2024г., в което оспорва предявения иск по чл.108 от
ЗС, поддържа направените възражения, че е налице различно описание на недвижимите
имоти в двата нотариални акта приложени по делото, за което същите се отнасят до два
различни имоти, както и че имотът е придобит от Ж. П. и по давност, тъй като е изтекла 10-
годишната придобиввна давност. Моли ревандикационният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищците П. М. П. и Д. С. П. са съпрузи, тъй като имат сключен граждански брак на
05.07.2008г., което се установява от приложеното копие от удостоверение за сключен
граждански брак от 05.07.2008г., издадено от Община Е..
По време на брака им ищците са станали собственици в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ чрез сключен договор за продажба от 12.12.2008г., отразен в
нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № */20*г. на Нотариус peг. № * по Регистъра на
НК Т. Ф., с район на действие PC - Б., вписан в СВ - Б. с вх. peг. № */*.*.2008г., Акт № *, том
*I, дело № */2008г., партида *, на недвижим имот, находящ се в Б., а именно: М. № *,
находящ се на първи надземен етаж, със застроена площ от 31 /тридесет и един/ кв.м., при
съседи: М. № *, У., Д., М. № *, М. № * и Стълбищна клетка, заедно с 1.96% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, отговарящи на 3.51 кв.м.,
находящ се в ШЕСТЕТАЖНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА С МАГАЗИНИ - БЛОК *, състояща
се от пет жилищни етажа и един магазинен етаж, със застроена площ от 379.96 кв.м.,
построена в УПИ ІІ-„За жилищно строителство“ в кв. 172 /сто седемдесет и втори/ по
регулационния план на Б., Софийска област.
Продавач по описания по-горе договор за продажба на магазин №6 е ЕТ“Я.-В. М.“,
чрез пълномощник Н. И. Й.
Същият продавач ЕТ“Я.-В. М.“, но чрез представителя си В. М. М. на 28.08.2013г.
продава на С. Я. М. с договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № *,
том *, рег. № *, дело № * от *.*.20*г. 2013г. на Нотариус рег. № * по Регистъра на НК Д. Г., с
район на действие РС - Б., вписан в СВ - гр. Б. с вх. рег. № */*.*.20*г., Акт № *, том *, дело
№ */2013г., партида *, * следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *, находящ се в Б., Община Б., Софийска област, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б., бл. *, вх. *, ет. *, обект *, като
самостоятелният обект се намира на в сграда с идентификатор * с предназначение: Жилищна
сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *, с
4
предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с
площ от 27.03 кв.м., заедно с прилежащи идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж:*.*,*.*,*.*, *.*, под обекта: няма, над обекта: *.*.
Видно от нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижими
имоти №*, том №*, рег. № *, дело № * от *.*.20*г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие
РС-Б., се установява, че след думите „прилежащите му“ се добява таван 15 с площ от
8.35кв.м.
Съгласно приложената Схема № 15-766561 от 17.07.2023г., издадена от СГКК-СО, се
установява, че самостоятелният обект за търговска дейност, находящ се на адрес: Б., ж.к.В.
Л., бл.*,вх.*, ет.*, обект * с площ от 31 кв.м., при при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същияетаж:*.*,*.*,*.*, *.*, под обекта: няма, над обекта: *.* е отразен в КРНИ
със собственик П. М. П. по нотариален акт №*, том *І, рег. *, дело * от *.*.2008г., издаден от
АВ-Б..
Съгласно приложеното копие от Схема № 15-184489 от 17.02.2023г., издадена от СГКК-
СО, се установява, че самостоятелният обект за търговска дейност, находящ се на адрес: Б.,
ж.к.В. Л., бл.*,вх.*, ет.*, обект * с площ от 27.03 кв.м., при при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж:*.*,*.*,*.*, *.*, под обекта: няма, над обекта: *.* е отразен
в КРНИ със собственик С. Я. М. по нотариален акт №*, том *, рег. *, дело * от *.*.2013г.,
издаден от АВ-Б.
С оглед на горното за един и същи самостоятелен имот с търговско предназначение, на
един и същи адрес в Б., при едни и същи съседи, но различаващ се само по площ 31кв.м. и
27.03кв.м., като имотът е с идентификатор * са издадени Схеми от СГКК-СО, в които са
посочени различни собственици. Издавеното на Схема № 15-766561 от 17.07.2023г.,
издадена от СГКК-СО е след дадено затова изрично съгласие от С. Я. М., който е посочен за
собственик на същия имот.
От приложеното удостоверение за идентичност от 12.06.2023г., издадено от Община Б.,
което ответникът е оспорил, се установява, че магазин №6, описан в нотариален акт, вписан
в СВ - гр. Б. с Акт № 36, том XII, дело № 2534/12.12.2008г. е идентичен със самостоятелния
обект в сграда с идентификатор * по КККР на Б..
Затова, че магазин № *, описан в нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № */2008г. на
Нотариус peг. № * по Регистъра на НК Т. Ф., с район на действие PC – Б. и самостоятелният
обект с идентификатор *, отразен в б.а/ от нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от
*.*.2013г. 2013г. на Нотариус рег. № * по Регистъра на НК Д. Г., с район на действие РС – Б.
са един и същи обект-магазин се установява и от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза с вх.№ * от *.*.2025г., изготвена от в.л. П. В. П..
От горното се установява, че един и същи недвижим имот- магазин №6, находящ се на
адрес: Б., ж.к.В. Л., бл.*,вх.*, ет.*, обект * е продаден от един и същи собственик ЕТ“Я.-В.
М.“ два пъти, първият път на 12.12.2008г. на ищцата П. П. по време на брака й с ищеца Д. П.
и втори път на 28.08.2013г. на С. Я. М..
От приложените справки от СВ-Б. се установява, че при тях има открити две различни
партиди за един и същи имот, за които в описаните по-горе нотариални актове е посочена
различна площ 31кв.м. и 27.03кв.м.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело № 20209260400199 по описа на ЧСИ
В. Ц., рег. № 926, с район на действие СОС, се установява, че на 14.02.2023г.
самостоятетелен обект в сграда с идентификатор *, на адрес: Б., ж.к.В. Л., бл.*,вх.*, ет.*,
обект * с площ от 27.03 кв.м., при при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж:*.*,*.*,*.*, *.*, под обекта: няма, над обекта: *.* е възложен на ответника Ж. Л. П. с
Постановление за възлагане на недвижим имот от *.*.2022г. по изп. дело № *, вписано в СВ
- Б. с вх. рег. № */*.*.2023 г., Акт № *, том *, дело № */2023г. Възлагането е извършено, след
5
като имотът е продаден на публична продан, проведена в периода 15.11.2022г.-15.12.2022г.
по изп. дело № * по описа на ЧСИ рег. № 926 по Регистъра на КЧСИ В. Ц., с район на
действие СОС, за задължения на С. Я. М. към третото лице помагач * АД, който е длъжник
по това изпълнително производство, на която публична продан ответникът е обявена за
купувач на имота. С Протокол за извършване на въвод в недвижим имот от *.*.2023г. по
изп. дело № * по описа на ЧСИ рег. № * по Регистъра на КЧСИ В. Ц., с район на действие
СОС, ответникът е въведена във владение от ЧСИ, като със съдействието на ключар е
сменен секретен патроник и на ответника са предадени три броя ключове.
От горното се установява, че ответникът е във владение на процесния магазин №6 в Б. от
24.02.2023г.
Видно от приложеното копие от прокурорска преписка № 1373/2023г. по описа на РП-Б.,
се установява, че на 18.08.2023г. ищците са подали жалба срещу ответника в РП-Б. за
нарушаване неприкосновеността на частната собственост, изразяващо се в разбиване на
патронника на помещение, находящо се в Б., ж.к.В. Л., бл.*,вх.*, ет.*, обект *, на партера,
което е тяхна собственост от 2008г. Същата е приключила с Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 17.10.2023г. на прокурор при РП-Б., тъй като няма
данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, а за гражданскоправни
отношения, свързани с правото на собственост.
От приложеното копие от Заявление с вх.№ ********** от 21.02.2017г. от С. Я. М. до
Дикерция „МДТ“ при община Б., се установява, че същият ги е уведомил, че недвижимият
имот-магазин 6 от 27.03кв.м., находящ се в Б., ж.к.*, бл.*,бл.* е продаден и е представил
нотариален акт № *, том * от 2008г. и нотариален акт № *, том * от 2013г.
Съгласно приложеното писмо от 29.10.2024г. от Община Б. се установява, че на
14.10.2013г. лицето С. Я. М. подава данъчна декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ за
придобитите от него недвижими имоти, описани в нотариален акт № *, том * от 28.08.2013г.,
за което е създадена партида № *. За периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. от посочени две
приходни квитанции лицето С. Я. М. е платило определените му задължения за ДНИ и ТБО
за този имот. На 21.02.2017г. е закрит облогът по партидата за имот с идентификатор * към
31.12.2015г., като е оставен активен само за втория обект с с идентификатор *.*.
На 21.08.2020г. служебно е открит облога на имота с идентификатор * след постъпило
искане от ЧСИ В. Ц. за издаване на данъчна оценка и извършена справка в АГКК и справка
по лице в СВ-Б.. Определените по партидата за този имот задължения за ДНИ за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2021г. и част от задълженията за 2022г. в общ размер от 244лв. са
издължени по банков път чрез превод от ЧСИ В. Ц.. На 15.03.2023г. партидата на С. М. за
имот с идентификатор * е закрита към 28.02.2023г. поради възлагане на обекта на лицето Ж.
Л. П.. Автоматизирано на основание получени данни от АВ е създадена партида за имот с
идентификатор * на името на Ж. Л. П. към 01.03.2023г., като същото е платило
задълженията си по тази партида за периода от 01.03.2023г. до 31.12.2023г.
Ищците са представили копие от дубликат на приходна квитанция от 28.06.2023г., от
която се установява, че за имот в Б., ж.к.* №61А са платили данък за недвижими имоти
/ДНИ/ и такса битови отпадъци/ТБО/за процесния имот през 2018г., 2019г., 2020г., 2021г.,
2022г. и 2023г. Същите са представили и копие от Протокол от 24.01.2011г. от проведено
Общо събрание на съкооператорите от бл.61, вх.Б, ж.к. „*“, притежаващи нотариални
актове, като един от участниците е ищецът Д. С. П..
От показанията на разпитания по делото свидетел Ц. С. Ф., който е собственик от 2010,
2011г. на апратамент №15, който се намира в Б., ж.к.В. Л.№*, вх.*, както и той лично се е
занимавал с ток, вода за сградата, тъй като и до момента тя е на етап „груб строеж“, на АКТ
№14 и не е въведена в експлоатация, но се ползва. През 2012г. е имало събрание между
собствениците на имоти във вход Б и той е бил нещо като домоуправител и е виждал
документите за собственост на всеки един от входа. Познава ищците по делото, които са
6
собственици на два апартаменти във входа и на два магазини. Един от магазините се е
ползвал от Галин, който има апартамент в същия вход. Св.Ф. не познава ответника Ж. П..
Според показанията на св.Г.С. Г., се установа, че той е собственик на апартамент № *,
на * етаж от 2009-2010г. и по този повод познава ищеца Д., тъй като са правили общи
събрания, за да събират пари за ток, парапети, тъй като сградата е проблемна. Ищецът има 4
имоти във вх.Б, а именно два апартаменти и два магазини, които не са един до друг, като са
на „груб строеж“ и не са използвани като магазини. В сградата се живее и се ползва 2/3 от
нея от 2010г. до сега. Магазинът на ищеца не се ползва официално, тъй като няма ток.
Магазинът вътре е на тухла, не е измазано, има санитарен възел. Св. Г.ев е ползвал
помещението на магазина в периода от пролетта на 2017г. до 2020г., като е съхранявал
кашони със стока, за което ищецът му е дал ключ от помещението, след което му го върнал.
Никой друг не е идвал в магазина през този период от време, както и не знае за спорове за
собствеността на този магазин. Познава С. М. и заявява, че той никога не е ползвал този
магазин.
Видно от показанията на св.Н. С. Н., се установява, че той е познат на ответника Ж. П.
и е ходил да види магазина през 2023г., когато тя е придобила собствеността чрез ЧСИ.
Имала ключ от имота, който имот е за основен ремонт, тъй като таванът е на плоча, стените
измазани и на пода цимент, влиза се от стълбище отвън, като навътре има друго по-малко
помещение, най вероятно санитерен възел. Ответникът го купила за магазин. Отгоре е
жилищен блок и се намира в Б. в кв.И.. Ответникът не е правила нищо в магазина.
От приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л. П. П. и обясненията му, дадени в
открито съдебно заседание се установява, че магазинът описан в нотариален акт № 96/2008г.
и първият магазин, описан в нотариален акт № 38/2013г. са един и същи обект, при едни и
същи граници, като магазинът не граничи директно с улицата, а с двора, за което в един от
описаните по-горе нотариални актове като съсед е посочено „двор и улица“, като съседът е
само двор. Има разлика в площта на двата магазини, описани в посочените нотариални
актове. При извършения на място оглед от вещото лице, същото е установило, че нито един
от магазините не граничи с улица.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС,
имащ за предмет самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, находящ се в Б., по КККР на Б., с адрес на имота:
Б., ж.к. „В. Л." бл. *, вх. *, ет. *, обект *, представляващ магазин е предявен от ищците, които се
легитимират като собственци срещу ответника, която също се легитимира като собственик,
е допустим.
Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС е основателен и следва да се уважи като
доказан, по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на
невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този
иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че
ответникът владее вещта без основание.
В случая страните спорят кой е собственик на процесния магазин, тъй като всяка една от
тях притежава писмено доказателство, удостоверяващо собствеността върху имота.
Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по
7
наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.
Първото спорно обстоятелство между страните е дали се касае до един и същи имот,
отразен в документите им за собственост с оглед на установеното по делото обстоятелство,
че в Службата по вписвания в Б. има открити отделни партиди за всеки един от имотите,
така както е описан в документите за собственост на всяка една от страните.
От приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л. П. П., която съдът кредитира изцяло
като обоснована и компетентна се установява, че магазинът, описан в нотариален акт №
96/2008г. и първият магазин, отразен в нотариален акт № 38/2013г. са един и същи обект, при
едни и същи граници и разлика в площта съответно от 31кв.м. и от 27.03кв.м. В този смисъл
е и приложеното удостоверение за идентичност от 12.06.2023г., издадено от община Б., което
съдът приема, тъй като съгласно чл.179, ал.1 от ГПК представлява официален документ,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, и от
събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства не бе опровергана от
ответника доказателствената му стойност. С оглед на това съдът приема, че това
удостоверение за идентичност на имотите представлява годно и достатъчно доказателство за
удостоверения факт на идентичност на имотите.
Съдът счита, че един недвижим имот се индивидуализира по съседите, а не по площ и
в случая страните спорят относно собствеността на един и същи магазин, за който всяка една
от тях има писмено доказателство за собственост.
От така събраните и анализирани доказателства съдът намира, че ищците установиха, че
са собственици в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, тъй като са придобили
по време на брака им, сключен на 05.07.2008г. на основание възмезден договор или договор
за продажба на недвижим имот от 12.12.2008г., обективиран в нотариален акт № */2008г. на нотариус
№ *-Т. Ф., с район на действие РС-Б. на процесния имот-магазин с идентификатор * по КККР на Б..
Не се спори и се установи от приложените писмени и гласни доказателства/ показанията
на св. Н. С. Н./, че към датата на подаване на исковата молба на 26.03.2024г. и сега към момента на приключване на
устните състезания, процесният магазин се владее от ответника.
Съдът намира, че ответникът не владее процесният имот на правно основание, тъй като същата не е придобила правото
на собственост върху същия, затова, че длъжникът по по изп. дело № * по описа на ЧСИ рег. № * по Регистъра на КЧСИ В.
Ц., с район на действие СОС или това е С. Я. М. не е бил собственик на процесния имот, който ответникът е придобила на
публична продан по посоченото изпълнително дело, за което има издадено и влязло в сила Постановление за възлагане,
надлежно вписано на 20.02.2023г. в СВ-Б. и Протокол за извърване на въвод във владание от 24.02.2023г. по същото
изпълнително дело.
Това е така тъй като праводателят на ищците ЕТ“ Я.-В. М.“ на 12.12.2008г. е продал
процесният магазин на ищцата П. П. по време на брака й с ищеца Д. П. и същият продавач
продава повторно на 28.08.2013г. същият имот на С. Я. М., отразено в нотариален акт №
38/2013г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б.. Вторият договор за продажба на
недвижим имот от 28.08.2013г. не е породил транслативен ефект и не е прехвърлил правото
на собственост в патримониума на купувача или на С. М., тъй като преди това на
12.12.2008г. този имот е бил вече отчужден, затова, че е продаден на ищците. Съдът приема,
че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, за което тази втора поред
сделка не е породила транслативен ефект, и не е направила купувача по нея С. Я. М.
собственик на имота. Следователно проведената в периода 15.11.2022г.- 15.12.2022г. по изп.
дело № * по описа на ЧСИ рег. № * по Регистъра на КЧСИ В. Ц. с район на действие
Софийски окръженсъд, публична продан на имота, също не е произвела транслативен ефект,
тъй като длъжникът С. М. не е бил собственик на имота. Доколкото „от деня на влизане в
сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът
8
е имал върху имота“ съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК, ответникът няма как да придобие
правото на собственост след като дължникът С. М. не е собственик на този имот.
От събраните по делото доказателство не се установи за основателно възражението на
ответника, че С. М. е придобил имота по давност, в последствие и ответникът след
присъединяване на владението си към неговото, тъй като от събраните гласни
доказателства- показанията на св. Ц. С. Ф. и св.Г.С. Г., на които съдът дава вяра като
конкретни, непосредствени и безпристрастни се установи, че в периода от 2010г. до 2020г.
процесният магазин е владян само от ищеца Д. П., който в периода от 2017г. до 2020г. го е
предоставил за ползване на св.Г.ев, който е съхранявал стока в помещението. Няма данни за
осъществено фактическо владение върху процесния имот от С. М.. Освен това от
приложените писмени доказателства, се установява, че през 2017г. С. М. е заявил пред
община Б. отдел „МДТ“, че той не е собоственик на този имот, за което партидата е била
закрита по негова инициатива.
Фактическото владение на ответника върху имота е от 24.02.2023г., когато е въведена
във владение от ЧСИ съгласно приложения Протокол за въвод във владение по изп. дело №
*/2020г. и в който протокол е отбелязано, че чрез ключар е сменен патрона на бравата, т.е.
помещението е било заключено. Затова, че от 2023г. ответникът владее имота са и
показанията на св. Н. С. Н..
Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд
имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа
власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на
недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за
недобросъвестно владение. Основните признаци на владението са обективен и субективен.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и
включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението-
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция по чл.69 от ЗС. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи
презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага
както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и
в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала
съсобствеността/ТР №1/2012г. на ОСГК/.
В случая не се установи длъжникът по изп. дело С. М. да е придобил имота по
давност, тъй като не се установи същият да е упражнявал фактическа власт върху процесния
магазин, за да се приеме, че владее същия за себе си. Владението на ответника е от
24.02.2023г. и е прекъснато с подаване на исковата молба на 26.03.2024г., за което
ответникът не е могла да придобие по давност съгласно чл.79 от ЗС собствеността върху
процесния имот.
Поради гореизложеното искът с правно основание чл.108 е основателен и следва да се
9
уважи изцяло, тъй като се установи, че ищците в режим на СИО са собственици на
процесния магазин, който се владее от ответника без правно основание.
Относно направеното искане в хода на съдебните прения от ответника за издаване на
изпълнителни листа по реда на чл.499, ал.2 от ГПК срещу третите лица помагачи на
ответника, съдът намира, че издаването на изпълнителен лист по реда чл. 499, ал. 2 от ГПК
представлява предвидена в закона възможност купувачът по публична продан на недвижим
имот, от който в последствие е бил съдебно отстранен да се снабди с изпълнителен титул
/изпълнителен лист/ въз основа на специфично извънсъдебно основание - разпределението
на сумите получени при проведената публична продан и на удостоверенията по чл. 498 от
ГПК. Съдът намира, че няма изискване молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 499
от ГПК да се подаде до съда и по конкретното дело, по което е постановено влязлото в сила
решение за отстраняване на купувача от имота. Разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от ГПК
посочва компетентния съд и това е районния съд по местонахождението на имота, като няма
изискване да е съда, конкретния съдебен състав, постановил евикцията, както и съдебното
решение следва да е влязло в сила.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищците сумата от 1890.40лв. за направени разноски по делото пред настоящата
съдебна инстанция, включваща платено адвокатско възнаграждение, държавни такси и
депозит за вещо лице по приложения списък за разноски по чл.80 от ГПК/л.537/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж. Л. П. от гр.Е., ул.А. М.№*, с ЕГН:
**********, че П. М. П. с ЕГН: ********** и Д. С. П. с ЕГН: ********** и двамата от гр.Е., ул.М. Б. №*, които са
съпрузи от 05.07.2008г., са собственици при условията на съпружеска имуществена общност /СИО/ на основание
договор за продажба на недвижим имот от 12.12.2008г., отразен в нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № */2008г. на
Нотариус peг. № * по Регистъра на НК Т. Ф., с район на действие PC - Б., вписан в СВ - Б. с вх. peг. №*/12.12.2008г., Акт №
*, том *, дело № */2008г., партида *, на недвижим имот, находящ се в Б., а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *, находящ се в Б., Община Б., Софийска област, по кадастралната карта и кадастралните регистри на Б.,
одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект е от 17.07.2023г., с адрес на имота: гр. Б., ж.к. „В. Л." бл. *, вх. *, ет. *, обект *, като
самостоятелният обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор * с предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния
обект: За търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 31.00 кв.м., прилежащи части: прилежащи
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *.78,*.77,*.73,
*.71, под обекта: няма, над обекта: *.41 и ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС Ж. Л. П. от гр.Е.,
ул.А. М.№*, с ЕГН: ********** да предаде владението на П. М. П. с ЕГН: ********** и Д. С. П. с ЕГН:
********** и двамата от гр.Е., ул.М. Б. №* върху описания по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА Ж. Л. П. от гр.Е., ул.А. М.№*, с ЕГН: ********** да заплати на П. М. П. с
ЕГН: ********** и Д. С. П. с ЕГН: ********** и двамата от гр.Е., ул.М. Б. №* сумата от 1890.40лв./хиляда
10
осемстотин и деветдесет лева и 40 стотинки/ за направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третите лица: * АД, Н. а. за п.
/НАП/ и Община Б., които помагат на ответника Ж. Л. П. от гр.Е..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
11