Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 27.02.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тридесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 687/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Г.Й.Д. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д. П. от ...
Ищецът излага, че през 2012г. е сключил договор с „БТК” АД. От месец февруари
на 2014г., поради финансови затруднения, е преустановил плащанията по договора.
В края на месец май 2018г. Д. получил съобщение, подписано от адв. К. К., с
която най-учтиво бил помолен в седемдневен срок да заплати сумата от 1326,30
лева, представляваща неизплатено задължение по договора с „БТК” АД, като се
посочвало, че вземането е прехвърлено на „Финанс Про Колект” АД. Копие от
съобщението (покана за доброволно
плащане) е приложено към
исковата молба. Ищецът, след направена справка, установил, че няма акционерно
дружество с посоченото име, а се касае за дружество с ограничена отговорност. В
исковата молба се излага, че вземането на „БТК” АД е погасено по давност, като
е направено изрично възръжение в този смисъл и се посочва, че Д. не е бил
уведомен за извършеното прехвърляне на задължението му. Във връзка с така
изложената фактология, ищецът иска от съда да приеме за установено спрямо
ответника, че не му дължи сумата от 1323,26 лева, произтичаща от договор №
13845254001, сключен на 10.10.2012г. между Г.Й.Д. и „БТК” АД. В открито съдебно
заседание пълномощникът на ищеца поддържа съображенията изложени в исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор
от ответното дружество с ограничена отговорност, чрез пълномощник. В него се
посочва, че предявеният с исковата молба отрицателен установителен иск е
недопустим, тъй като „Финанс Про Колект” ООД нито е сключвало договор за цесия
с „БТК” АД, нито твърди, че има вземане спрямо ищеца. Евентуално
се иска претенцията да се отхвърли като неоснователна. В писмено становище от 13.12.2018г. пълномощникът
на ищеца подробно аргументира посочените в отговора съображения. Относно поисканото, в условията
на евентуалност, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК решение при
признание на иска, съдът e констатирал в откритото съдебно заседание проведено на 30.01.2019г., че не
е налице изрично пълномощно за това, т.е. няма валидно искане, като на практика
няма и изрично признание, без което не би могло и да се постанови решение при
признание на иска.
По делото са приети
писмени доказателства, представени от ищеца.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите
на страните, и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното :
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. При действието
на новия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да
предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като
ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес
на ищеца, като направи признанието. По настоящото дело такова
признание не е направено и следователно за ищеца е налице правен интерес.
При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума
кредиторът / ответникът по иска / трябва
да докаже факта, от който
вземането произтича, а длъжникът / ищец
по иска / възраженията си срещу вземането. Един и същи спор
може да бъде
повод било за положителен, било за отрицателен
установителен иск и по двата иска
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи
не от ролята
на ищец или
ответник, а от отношението към спорното право, дали се твърди,
че то съществува
или се отрича
неговото съществуване. Затова не ищецът, а ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже,
че вземането е възникнало и съществува, а ищецът, че същото е погасено.
По настоящото дело ответникът не представи
никакви доказателства, че вземането е възникнало и съществува, поради което е
безпредметно да се обсъждат възраженията, че същото е погасено по давност,
както и че ищецът не е уведомен за прехвърлянето на вземането. Следователно
претенцията е основателна и следва да се уважи с решението.
По разноските :
В Определение № 338 от 18.07.2018г. по ч.гр.д. № 209/2018г. на IV г.о. на ГК на ВКС, цитирано в
писменото становище на пълномощника на ответника, е прието, че при признание на иска не се дължат разноски от страна на
ответника. Горната хипотеза не е налице по настоящото дело, поради което „Финанс Про Колект” ООД дължи на Г.Й.Д. направените по делото
разноски в размер на 454,52 лева – според представения списък, от които 400 са
заплатено адвокатско възнаграждение и 54,52 лева е заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, че Г.Й.Д. ***, ЕГН **********, не дължи на „Финанс Про Колект” ООД от гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 81, вх. Б, ет. 1, ЕИК *********, представлявано от … С. И. Ц., сумата от 1326,30
лева, представляваща неизплатено задължение по договор за клиентски №
13845254001, сключен на 10.10.2012г. между „БТК” АД и Г.Й.Д..
Осъжда „Финанс Про Колект” ООД от гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 81, вх. Б, ет. 1, ЕИК *********, представлявано от … С. И. Ц., да заплати на Г.Й.Д. ***, ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 454,52 лева.
На
страните да бъде връчен
незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал.
2 от ГПК).
Решението подлежи на въззивно
обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :