№ 266
гр. Шумен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630201488 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №10262666 от 12.01.2025 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на Т. С. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Специален автомобил марка „Фиат Дукато“ с рег.№А5615РН, собственост на Т. С.
1
П., с ЕГН********** на 12.01.2025 год. се движел по път І-7 в посока гр.Варна. В района
около км.119+000 до фирма „Ставрополу“ на посочения пътен участък в 09.44 часа, където с
пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за
движение от 60 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 96 км/ч /след отчетен
толеранс от 3 км(%). Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство №00209D32D447. Впоследствие, след установяване
собствеността на автомобила на собственика бил издаден електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К,
№10262666 от 12.01.2025 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Т. С. П., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП. Същият е бил връчен на жалбоподателя на 27.06.2025 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и на присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от
НПК писмени доказателства, както и на предявения видеозапис, посредством
възпроизвеждане чрез техническо средство.
При преценка на представените по делото и предявени на страните записи от камери
съдът съобрази обстоятелството, че същите следва да се третират като веществено
доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмет,
върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение може да бъдат
използвани. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този
въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи,
видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в
предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство
по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени
доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При
възпроизвеждане на същите бе установено, че автомобилът, собственост на жалбоподателя
се движи по посочения пътен участък със скорост от 99 км./час и че регистрационния номер
на същия е А5615РН.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
12.01.2025 год., в 09.44 часа специален автомобил марка „Фиат Дукато“ с рег.№А5615РН се
е движел по път І-7 в посока към гр.Варна, като в района на км.119+000 до фирма
„Ставрополу“, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта
на движение до 60 км/час, се движел със скорост от 99 км./ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се
2
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство с №00209D32D447. Системата е заснела и записала
скорост на движение на автомобила 99 км/ч., като след приспадане на допустимото
отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 96 км/ч. По делото като
писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки и видеозаписи, изготвени чрез
системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на
12.01.2025 год. в 09.44 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е А5615РН. Доколкото посочените снимки и
видеозаписи са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се
явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш
е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. Спазени са били техническите изисквания за използване на посоченото
техническо средство за измерване на скоростта. Видно от представения като писмено
доказателство по делото Протокол от проверка №157-СГ-ИСИС/21.11.2024 год., системата
за видеоконтрол е одобрена и проверена от 25.10.2024 год. до 21.11.2024 год. и същата е
регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над
100 км./ч.
Съдът не кредитира твърденията а жалбоподателя, че електронния фиш не е бил
придружен със съответните статични и динамични изображения, доколкото такива са
представени по делото, ведно с административно-наказателната преписка и впоследствие в
съдебно заседание. Същите установяват по безспорен начин извършеното нарушение,
регистрационния номер на автомобила, мястото на извършване на нарушението и
конкретната скорост на движение на автомобила.
Съдът не кредитира и възражението на жалбоподателя, изложено в жалбата, че от
електронния фиш не може да се установи какво конкретно автоматизирано средство за
измерване на скоростта е било използвано, доколкото е посочен само номер на същото. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от представения като писмено доказателство
по делото Протокол от проверка №157-СГ-ИСИС/21.11.2024 год., се установява, че
използваното средство за измерване с №00209D32D447 представлява видео-радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „MultaRadar SD580“. Както бе
посочено и по-горе същата е преминала съответната проверка, като е била одобрена и
проверена от 25.10.2024 год. до 21.11.2024 год. и същата е регистрирала грешка при
3
измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
От представената като доказателство по делото схема на пътен участък се установява,
че на посоченото место действително се намира пътен знак В-26, въвеждащ ограничение в
скоростта на движение до 60 км./час. С оглед на изложеното се налага извода, че
автомобилът на жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 999 км/ч. и то в рамките
на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Нарушението е било изчерпателно описано от фактическа и правна страна и е
посочен размера на глобата, определен по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. счл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП. По ясен и недвусмислен начин е посочено мястото на установяване,
респективно на извършване на нарушението, като е конкретизиран в детайли съответния
пътен участък. По категоричен начин е посочена и съответната правна норма, от която се
установява и начина по който е изчислен съответния размер на наложеното на нарушителя
наказание.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП, доколкото превишението на максимално допустимата скорост е с 36 км./час и
доколкото същото попада в границите от 31 до 40 км./ч., предвижда наказание глоба в
размер на 300 лева. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер,
предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност именно на
жалбоподателя, в качеството му на собственик на управляваното МПС, имайки предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДП собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на кого е било предоставено
моторното превозно средство. От приложените по делото материали се установява, че
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението е именно жалбоподателката Т.
С. П., с ЕГН**********. По делото липсва представена от последния Декларация, в която да
е декларирал, че е предоставил управлението на посоченото МПС на друго лице,
предоставяйки данни за лицето, поради което се налага извода, че именно П. следва да
понесе административно-наказателната отговорност за извършеното с автомобила
нарушение.
За прецизност следва да бъде посочено и че деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка,
въпреки, че в самия електронен фиш не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е
било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28
от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в електронния фиш нарушение крие
сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, доколкото превишението
4
на максимално допустимата и установена за определен пътен участък скорост създава
опасност за останалите участници. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 130 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №10262666 от 12.01.2025 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на Т. С. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. С. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5