Р
Е Ш Е Н И Е
№260638 23.04.2021 година град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На осми април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 2555 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на М.Д.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, и С.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: гр.
Бургас, к-с Л., **** - починала в хода на делото и заместена на основание чл.
227 от ГПК от законния си наследник А.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, действащи
чрез пълномощника си адвокат И.С., против Н.С.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, Я.С.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, Я.П.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, С.П.С. с ЕГН **********, адрес: ***, В.П.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, С.Н.Б. с ЕГН **********, адрес: *** и Р.Н.К. с ЕГН **********,
адрес: ***, с която се
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищците
са собственици при равни квоти,
на дворно място, находящо се извън регулацията
на село Г., общ. С., обл. Бургас,
съставляващо поземлен имот ** в парцел **, кв.**по
плана на селото, с площ от около 1 950 кв.м., реално обособена
част от който
с площ от 1 200 кв.м., попадала в поземлен имот с идентификатор ****.1 по КККР на село Г., община С.,
област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-251/24.08.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, м. „****“, вид територия: земеделска, категория 3, начин на
трайно ползване: нива, с площ от 1 695 кв.м., стар
номер 12****.
В съдебно заседание на 08.04.2021 г.
ищците уточняват, че всъщност площта от имота им, попадаща в поземлен имот с идентификатор ****.1, е в
размер на 786 кв.м., като същата е надлежно индивидуализирана, като
местонахождение със съответните координатни точки, в допълнителното заключение
на вещото лице.
Ищците твърдят, че са
законни наследници на баща си
Д. Д.,***, починал на ****г.,
който е бил собственик на процесното
дворно място по наследяване от своя баща – дядото на ищците, като имотът
се водил на името на
Д. Д. по разписните листи като имот
№ **, парцел **, кв. 34, с дописване че е с площ от
1 950 кв.м. Самият той не
разполагал с документ за собственост. Макар и извън регулация,
имотът бил много близо ****, поради което никога
не бил влизал
в ТКЗС или други подобни колективни образования, като от 1950 г. се ползвал
от наследодателя на ищците, а след смъртта му от
самите тях. С решение на Поземлената
комисия- С. от 1999 г. на наследниците на С.Б. Г. – ответниците по делото, били възстановени в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
имоти, сред който е поземлен имот № 12**** с площ от 1. 695 дка, който съгласно кадастралната карта на с. Г., попадал в имота на ищците,
като не било
ясно точно с колко кв.м. От
друга страна наследниците на Стой Г. никога не били предявявали
претенции към имота на ищците.
В заключение се излага, че ищците
са собственици на имота въз
основа на изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, като са
го придобили въз основа на
давност и наследяване.
Правното основание на иска е чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба
на ответниците Н.С.Б., Я.С.Б., Я.П.С., С.П.С., В.П.С.,
чрез пълномощника им адвокат Геоги С.. Заявява се, че от
данните по делото не се установява по категоричен
начин, че имотът на
ищците попадал във възстановеният на ответниците имот,
последният идентичен с поземлен имот с идентификатор ****.1 по КККР на село Г. с площ
от 1 695 кв.м. Твърди се също
така, че обстоятелството, че наследодателят на ищците е бил вписан в разписния лист като собственик
на имот поземлен
имот ** в парцел **, кв.**по
плана на селото, не го
правело собственик на същия. Сочи
се също така,
че този имот,
не е идентичен с възстановения такъв. Оспорват се в този
ред на мисли
собственическите права на ищците върху
имота на ответниците, като се сочи
също така, че след възстановяването
му същите са владели имота,
а преди това и техния наследодател, като имотът се
ползвал и посещавал от тях ежеседмично.
Оспорва се и дори и принципно възможността за това имотът да
е придобит от ответниците въз основа на
давностно владение, като се излагат
подробни доводи в тази връзка. Също заявяват придобивната давност като основание за собственическите си права, считано
от 15.04.1999 г. насам.
Ответниците С.Н.Б. и Р.Н.К. не са депозирали
отговор на исковата молба, не се
явяват в съдебно заседание и не изпращат свой представител, нито изразяват
становище по иска.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответните
страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно удостоверение за наследници
на Д. М. Д., същият е починал на ****г., като е оставил за свои наследници
децата си – ищците по делото. Съгласно разписния лист на с. Г., ведно с
графичната част към него, Д. М. Д. е записан като собственик на имот № 34,
парцел ** с площ от 1 950 кв.м. извън
регулацията на селото. Изрично е налице и отбелязване, че няма н.а. Представено
е и одобрение от кмета на селото, съгласно което процесния имот собственост на Д.
М. Д. е предоставен за ползване на пчелни семейства от А.Н.К.. Представен в
тази връзка е и сключен между тях договор за наем на земеделска земя от
15.03.2017 г. с нотариална заверка на подписите, чиито предмет е същия имот.
С
решение № 7500 от 15.04.1999 г. на Поземлена комисия – С. се възстановява
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
наследниците на С.Б. Г. – ответниците по делото, на нива с площ от 1. 695 дка,
трета категория, местност „**“, имот № 12**** по картата на землището, при
граници: имот № 000*** – пасище, мера /общинска собственост/ и имот № *** –
нива, стопанисвана от общината, като е представената и образуваната в тази
връзка преписка. Видно от същата има постановени множество решенията, които не
са свързани с процесния имот, поради което и не следва да бъдат обсъждане. В
самото заявление за възстановяване от 13.09.1991 г., въз основа на което е
стартирала реституционната процедура, липсва посочване и съответно искане за
възстановяване на имот /нива8 в местността „****“.
От
основното и допълнително заключение на вещото лице по изпълнената
съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира, като обективно и
безпристрастно изготвени от лице с нужните специални познания и като неоспорени
от страните, се установява, че в кадастралния и регулационен план на с. Г.,
одобрен със заповед 1704/23.10.1959 г. на процесната
територия е нанесен имот с пл. номер № 184, на който като собственик в
разписния лист е записан С.Б. *** обаче има и кадастрален, застроителен
и регулационен план, одобрен със Заповед № 131/30.03.2001 г. и Заповед №
655/29.12.2001 г. на Кмета на Община С., в който на процесната
територия е нанесен имот с пл. № **, на който като собственик в разписния лист
е записан Д. М. Д.. На 02.04.1999 г. е
обявен коригираният проект на плана за земеразделяне на с. Г.. В плана за
земеразделяне /картата на възстановената собственост/ на процесната
територия е нанесен имот с номер 12****, който с решение № 7500/15.04.1999 г.
на Поземлена комисия – С., е възстановен на наследниците на С.Б. Г.. В
заключение експертът посочва, че поземлен имот ** в парцел **, кв.**по
плана на село Г. е част
от поземлен имот с идентификатор ****.1 по КККР на с. Г.. Целият имот ** е с
площ от 895 кв.м., като 786 кв.м. от него попадат в поземлен имот с
идентификатор ****.1. Експертът е установил също така, че в изработения през
1990 г. кадастрален план на с. Г. е заснет
поземлен имот **, като в разписния лист имотът е записан на Д. М. Д.. ПИ
** е отразен само в този план. На място в границите на имота с площ от 895
кв.м. е материализирана ограда от бетонни колове и оградна
мрежа. В план от 1959 г. С.Б. Г. е записан за собственик на имот № 184 с площ
от 1 940 кв.м., като този имот е идентичен с имот № 12**** от картата на
възстановената собственост и имот с идентификатор ****.1 по кадастралната карта.
Имотът на ответниците не е ограден по никакъв начин. Вещото лице е изготвило и
съответните скици за местоположение на имот № **, попадаща в имот 12**** и имот с идентификатор ****.1, като е изготвило
и комбинирана скица, в която е отразило имот № ** със съответните графични
точки.
По делото ищците са ангажирали и
гласни доказателства. От показанията на свидетеля М.М.–
техен съсед в с. Г., се установява, че той е съсед с имота на ищците, като
двата имота ги дели само едно дере. Мястото на ищците било в единия край на
селото, с площ по-малко от 1 декар, като свидетелят не може са определи и
съответно посочи точна площ на имота им. То било оградено с мрежа, а вътре в
него имало засадени овошки. Той помни, че това място го имат от около 60
години. То първо било на дядо М. след това по наследството преминало на сина му
Д. и така по наследяване във веригата. Свидетелят е категоричен, че това място
никога не е било част от ТКЗС. Познава и Б., чието място граничело с това на М.
и А.. Не му известно някой някога да е имал претенции към имота на последните –
нито Б., нито който и да е друг. М. и А. по наследяване винаги са се грижили за
това място, като те редовно го стопанисвали и поддържали. Освен овошки, гледали
и пчели в него към настоящия момент. Съдът кредитира така събраните гласни
доказателства, като изходящи от лице, незаинтересовано от изхода на спора,
което е съсед на имота и в това си качество има възможност за непосредствено
наблюдение над същия, а и поради съответствието им с другия събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът
намира, че ищците проведоха пълно и главно доказване на обстоятелство, че
владеят първоначално чрез своите наследодатели, а след това и самите те, имот №
** от 1960 г. насам, като са демонстрирали явно своите собственически права,
обработвали са имота, оградили са го, отдавали са под наем и т.н., които наред
с това правата им не са им били оспорвани от трети лица. При това към настоящия
момент ищците се явяват собствениците на този имот, който сега съставляващ част
от поземлен имот с идентификатор ****.1 по КККР на село Г. и
по-конкретно част от него с площ от 786 кв.м. Същевременно не се установи
някога имот да е бил част от ТКЗС или друга форма на окрупняване на земеделски
земи, за да подлежи на земеделска реституция, нито се установи да е бил
заявяван за възстановяване от наследниците на С.Б., за да се изследва и
евентуално приеме, че възстановяването му в полза на ответниците изключва
установените собственически права на ищците. Наред с това недоказано остана и
твърдението на ответниците за придобиването му по давност от тяхната страна,
считано от датата на възстановяването му на 15.04.1999 г., като същите не
ангажираха допуснатите им гласни доказателства в тази връзка. Вещото лице само
е посочило, че възстановеният имот не е ограден. Наред с това от събраните гласни доказателства
по делото се установи трайното и необезпокоявано владение от страна на ищците,
както и придобиването на имота по давност още преди същият да е възстановен в
ползва на ответниците.
С
горните мотиви съдът намира, че предявеният установителен
иск за собственост от страна на ищците следва като основателен и доказан да
бъде уважен.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за заплащане на направените по делото разноски следва на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъдят ответниците да заплатят на ищците
сумата от 826 лв. за направените по делото разноски. Съответно неоснователна е
претенцията на ответниците за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено
спрямо Н.С.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, Я.С.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, Я.П.С. с ЕГН **********, адрес: ***, С.П.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, В.П.С. с ЕГН **********, адрес: ***, С.Н.Б. с ЕГН **********,
адрес: *** и Р.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, в
качеството им на наследници на С.Б. Г. С ЕГН **********, починал на ****г., че М.Д.Д. с ЕГН **********,
адрес: *** и А.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, са собственици на част от поземлен имот с идентификатор
****.1 по КККР на село Г., община С., област Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-251/24.08.2017 г. на изпълнителния директор на
АГКК, м. „****“, вид територия: земеделска, категория 3, начин на трайно
ползване: нива, с площ от 1 695 кв.м., стар
номер 12****, с площ от 786 кв.м., надлежно индивидуализирана в
приложение № 1 към допълнителното заключение – комбинирана скица на вещото лице
инж. Д. С. по изпълнената съдебно-техническа експертиза.
Обявява приложение № 1 към допълнителното
заключение – комбинирана скица на вещото лице инж. Д. С. по изпълнената
съдебно-техническа експертиза за
неразделна част от настоящото решение.
Осъжда Н.С.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, Я.С.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***, Я.П.С. с ЕГН **********, адрес: ***, С.П.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, В.П.С. с ЕГН **********, адрес: ***, С.Н.Б. с ЕГН **********,
адрес: *** и Р.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на М.Д.Д. с ЕГН **********,
адрес: *** и А.Н.К. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 826. 00 лв. /осемстотин двадесет и шест лева/ за
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.