Р Е Ш
Е Н И Е
№
260077 20.08.2020 година град Пловдив
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично
заседание на двадесет и трети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11409 по описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 327 от ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД от „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Надежда“, ул. „Рожен“ № 24, представлявано от *** ***** А. М., чрез пълномощника си адв. Х. М.,
против „УМБАЛ – Свети Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ****
***** проф. д-р К. Д., за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер
на 19433,94 лева с ДДС- главница, представляваща неизплатена цена на доставени
лекарствени продукти на основание Договор № ***** от 25.09.2017 г., за която са
издадени осем броя фактури, както и сумата от общо 643,42 лева- обезщетение за
забава от падежа на всяка фактура до 25.07.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.07.2018 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че правоотношенията
между страните възникнали по силата на договор, сключен по ЗОП /отм./ за
доставка на лекарствени продукти № ***** от 25.09.2017 г., със срок на действие
12 месеца. По силата на договора ищцовото дружество се задължило да доставя по
предварителни заявки лекарствени продукти, необходими за дейността на
ответника. За всяка доставка се подписвали приемо-предавателни протоколи, с
които страните удостоверили приемането на стоките, като се издавали и съответни
фактури. Заявките били правени от ответника по електронната поща, като
доставките били извършвани своевременно в срока по чл. 4.1 от договора.
Лекарствата били доставяни до Болнична аптека на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. П.,
бул. „П. ш.“ № **, съгласно чл. 2.1 от договора. Лекарствата били приети от
ответника без възражения относно срока на доставка, остатъчния срок на годност
на лекарствата и количествата. За извършените доставки били издадени общо 8
броя фактури – фактура № *******/13.10.2017 г. с падеж: 12.12.2017 г. на
стойност 2319,06 лева с ДДС; фактура № *******/13.10.2017 г. с падеж:
12.01.2018 г. на стойност 2608,80 лева с ДДС; фактура № *****/14.12.2017 г. с падеж: 12.02.2018 г. на стойност 2955,30
лева с ДДС; фактура № ******/10.01.2018 г. с падеж: 11.03.2018 г. на стойност
2588,40 лева с ДДС; фактура №
******/07.02.2017 г. с падеж: 08.04.2018 г. на стойност 2509,80 лева с ДДС; фактура
№ *******/13.03.2018 г. с падеж: 12.05.2018 г. на стойност 1808,10 лева с ДДС; фактура № ******/05.04.2018 г. с падеж: 04.06.2018 г. на стойност 2314,68
лева с ДДС; фактура № ********/09.05.2018 г. с падеж: 08.07.2018 г. на стойност
2329,08 лева с ДДС. Общото задължение по всички 8 фактури възлизало на сумата
от 19433,94 лева с ДДС, но нито една от тях не била платена на падежа или до
момента. Съгласно чл. 3.2 било уговорено 60 дневно отложено плащане, като във
всяка фактура е посочено отложено 60 дневно плащане, като била посочена и
датата на падежа на задължението. Независимо от уговорения срок ответникът не
заплатил доставната цена на уговорените падежи, като така изпаднал в забава,
поради което дължал и мораторна лихва в общ размер на 643,42 лева, както
следва: сумата от 144,95 лева за периода 13.12.2017 г.- 25.07.2018 г. по
фактура № *******/13.10.2017 г.; сумата от 140,60 лева за периода 13.01.2018
г.- 25.07.2018 г. по фактура № *******/13.11.2017 г.; сумата от 133,82 лева за периода 13.02.2018 г.-25.07.2018 г. по фактура № *******/12.06.2017
г.; сумата от 97,79 лева за периода 12.03.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура № *******/10.01.2018
г.; сумата от 75,30 лева за периода 09.04.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура № *****/07.02.2018
г.; сумата от 37,17 лева за периода 13.05.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура № *******/13.03.2018
г.; сумата от 32,79 лева за периода 05.06.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура № *******/05.04.2018
г.; сумата от 11 лева за периода 09.07.2018 г.- 25.07.2018 г. по фактура №
********/09.05.2018 г. В тази връзка се предявяват осъдителни искове срещу
ответника за заплащане на дължимите суми по фактурите, ведно с лихвите. Прави
се искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Претендират се и
разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва акцесорните искове за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва както по
основание, така и по размер по съображения, че страните са уговорили в договора
неустойка за неизпълнение на задължението, която да компенсира забавата. В хода
на устните състезания моли за отхвърляне на предявения иск поради извършено в
хода на процеса плащане. Претендира
разноски.Подробни съображения се излагат от пълномощника на ответната страна-
адв. В. в писмени бележки.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява факта, че в хода на настоящото производство претендираната от ищеца
главница в размер на общо 19433,94 лева е
заплатена от ответника- УМБАЛ –Св. Георги“ ЕАД с платежни нареждания от
31.07.2019г. и от 30.09.2019г., поради което е безпредметно да се обсъждат
останалите приети по делото писмени доказателства, които изцяло подкрепят
извода за дължимост на сумите, претендирани от ищеца и плащането им в хода на
процеса потвърждава този факт.
Единствените спорни въпроси в процеса касаят акцесорната претенция на ищеца
за обезщетение за забава в размер на 643,42 лева за периода от падежа на
задължението до подаване на исковата молба и тежестта за заплащане на направените
от ищеца разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение, доколкото плащането е
извършено в хода на процеса и след
реалната им направа.
Безспорно
плащането е извършено в хода на настоящия процес и след подаване на исковата
молба, поради което и ответникът очевидно е дал повод за образуване на
съдебното производство.
Налице е в
случая неизпълнение на парично задължение и за периода на забава от падежа на
всяка фактура до подаване на исковата молба е дължимо обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
От заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. В.Ш. се
установява, че обезщетението за забава върху всяка претендирана главница от
датата, следваща падежа посочен във фактурите до подаване на исковата молба в
съда 25.07.2018г. възлиза на сумата от общо 673,37 лева.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като отговарящо пълно и ясно
на поставените въпроси, допринасящо за изясняване на релевантните за спора
факти и неоспорено от страните.
ищецът
претендира обезщетение за забава в по-нисък от установения по делото размер-
643,42 лева и с оглед диспозитивното начало в процеса акцесорната претенция
следва да се уважи. Не се споделят възраженията на процесуалния представител на
ответника за недължимост на обезщетението за забава поради предвиждането на
клауза за неустойка, доколкото на първо място за неизпълнение на всяко парично
задължение законодателят е предвидил дължимост на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Предмета на делото се определя от ищеца посредством
наведените от него твърдения. Същия не претендира неустойка по договора, като
очевидно е избрал друг път за защита на правата си, а именно- да установи в
хода на общия исков процес претендираното от него обезщетение за забава и при
негова доказателствена тежест, ищеца установи размера на акцесорния иск. Още
повече, че такава възможност е предвидена и в самия договор – чл. 12.2,
изречение последно.
С оглед изхода
на делото, а именно- основателност на исковата претенция /доколкото
единственото основание за отхвърлянето му се явява извършеното от ответника в
хода на процеса плащане/, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен
размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са
налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 777,36
лева и депозит за вещо лице в размер на 100 лева.
По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 3378,43 лева, съдът
намира следното:
По делото е
представено пълномощно и фактура, видно от които за настоящото производство и
за производството по гр.д. № 11980/2018г. по описа на същия състав на ПРС на
процесуалния представител на ищеца е заплатено едно общо адвокатско
възнаграждение в размер на 3378,43 лева. По двете дела са представени едни и
същи доказателства за реалната направа на разноските. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно, доколкото делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност- единствените доказателства, ангажирани от страните извън писмените,
приложени към исковата молба и отговора се състоят в допускането на съдебно –
счетоводна експертиза, още повече, че в хода на процеса е извършено плащане на
претендираната главница. По тези съображения и с оглед цената на иска /по всяко
от двете дела/ следва да се намали адвокатското възнаграждение до минималния,
предвиден в Наредбата размер /в редакцията, действаща към месец юли 2018г./,
което по настоящото дело, с материален интерес от 20077,36 лева възлиза на
сумата от 1132,32 лева и заплащането му следва да се възложи на ответното
дружество.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Надежда“, ул. „Рожен“ № 24, представлявано от *** ***** А. М., чрез пълномощника си адв. Х. М.,
против „УМБАЛ – Свети Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ****
***** проф. д-р К. Д. иск, за осъждане на ответника да заплати сумата в общ
размер на 19433,94 лева с ДДС- главница, представляваща неизплатена цена на
доставени лекарствени продукти на основание Договор № *****от 25.09.2017 г., за
която са издадени осем броя фактури, поради погасяване на задължението чрез
плащане.
ОСЪЖДА „УМБАЛ – Свети Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ****
***** проф. д-р К. Д. да заплати на „Ей
енд Ди Фарма България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Надежда“, ул. „Рожен“ № 24, представлявано от *** *****
А. М. сумата от общо 643,42 лева /шестотин четиридесет и три
лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава от
падежа на всяка фактура до 25.07.2018 г.
ОСЪЖДА „УМБАЛ – Свети
Георги” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от **** ***** проф. д-р К. Д. да заплати на „Ей енд Ди Фарма
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Надежда“, ул. „Рожен“ № 24,
представлявано от *** ***** А. М. сумата
от общо 2009,68 лева /две хиляди и
девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, от които- заплатена ДТ в размер на 777,36 лева,100 лева депозит за
вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 1132,32 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала.
Д. К.