Решение по ЧНД №5956/2025 на Софийски градски съд

МОТИВИ към Решение от 30.09.2025 г. по НЧД № 5956/25 г. по описа на СГС, НО, 18
състав

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Същото е инициирано от получено в Софийски градски съд (СГС) писмо от Окръжен
съд – Целье в Република Словения, придружено с Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС,
издадено въз основа на Решение № ********* от 02.10.2024 г., влязло в сила на 11.10.2024
г., издадено от несъдебен орган – Сектор за пътна полиция, специализирано звено за контрол
на движението, Република Словения, за налагане на финансова санкция на юридическото
лице „НИКИТА 2012“ ЕООД, за нарушение на правилата за движение по пътищата. Към
удостоверението е приложено и заверено копие на горепосоченото решение, с осъществен
впоследствие превод на български език.
Засегнатото лице – „НИКИТА 2012“ ЕООД, редовно призовано и уведомено от
адреса по седалище в гр. София, както и по телефон и на електронна поща, не изпраща
представител.
В проведеното на 30.09.2025 г. публично съдебно заседание представителят на
Софийска градска прокуратура (СГП) желае признаване на решението на чуждестранния
несъдебен орган и изпращането му на Националната агенция за приходите (НАП), за
изпълнение.
Съдът, като прецени наличните по делото материали, конкретно съдържанието на
удостоверението и решението, въз основа на което е издадено, както и становищата и
доводите на страните и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № ********* от 02.10.2024 г., влязло в сила на 11.10.2024 г., издадено от
несъдебен орган – Сектор за пътна полиция, специализирано звено за контрол на
движението, Република Словения, на „НИКИТА 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 264, ет. 5, ап. 21, е наложено административно наказание
имуществена санкция, в размер на 1000 (хиляда) евро, за следното деяние:
На 02.10.2024 г., в 11:20 ч., на автомагистрала № А3 , участък 670, км. 300 м, извън
населеното място Сежана, полицейски служители извършили проверка на товарен
автомобил „Mercedes Benz“ с peг. № СВ **** ТХ и прикачено ремарке с peг. № СВ **** ЕВ,
собственост на юридическо лице „НИКИТА 2012“ ЕООД, управлявани от Б.П.. При
проверката било установено, че товарът на превозното средство е издаден пред предната
част на автомобила с 0,13 м, което е в нарушение на чл. 74, ал. 9 от Закона за правилата за по
пътищата в Република Словения, а съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания, тъй като водачът е извършвал дейност на юридическото лице
(превоз на товари) и със средствата му (товарен автомобил), юридическото лице носи
отговорност за нарушението.
Производството е било писмено и засегнатото юридическо лице е било уведомено, чрез
наетия от него водач на МПС-то, съгласно законодателството на решаващата страна,
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването. Това
обстоятелство изрично е отбелязано в удостоверението, б. „з“, т. 2, б. „б“.
Налице е също обратна разписка, неразделна част от Решение № ********* от
02.10.2024 г., от която е видно, че същото е било връчено на 02.10.2024 г. срещу подпис на
Б.П. и с отбелязване, че влиза в сила на 11.10.2024 г.
1

Въз основа на горецитираното решение е издадено и процесното удостоверение по
чл. 4 от Решението, съобразно утвърдения в приложението към него образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС).
Видно от удостоверението, решението за налагане на финансова санкция е акт за
налагане на задължение за плащане на имуществена санкция, издаден от несъдебен орган на
решаващата държава, която е членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС),
за извършено административно нарушение на правилата за движение (чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС), по националния закон.
От текста му се установяват и индивидуализиращите засегнатото юридическо лице
данни – наименование, вид на дружеството, адрес по седалище в Р. България (т. 2). Видно от
това, последното е достатъчно пълно и точно индивидуализирано в удостоверението.
Посочен е и издаващия несъдебен орган (б. „б“), датата на издаване и на влизането в
сила на решението (б. „ж”, т. 1, изр. 2-ро и 3-то), както и това, че за същото деяние, срещу
същото лице, по информация на органа, издал решението, в изпълняващата държава не е
постановявано решение, както и че няма такова решение, по което вече да е имало
изпълнение в държава, различна от издаващата или изпълняващата (б. „з“, т. 1, б. „б“).
Изрично посочено е, че производството е било писмено (б. „з“, т. 2, б. „б“) и
обстоятелството, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по
наказателни дела (б. „ж“, т. 1, подточка „iii“), което явно не е сторено, видно от липсата на
отметка в б. „ж”, т. 1, подточка „iv” на удостоверението и на описание на такова съдебно
произнасяне. Посочено е, също така, че на санкционираното лице е била предоставена
възможност да се защити, като е уведомено, съгласно законодателството на решаващата
държава, лично или чрез упълномощен, според националния на издаващата държава закон,
представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това (б. „з“,
т. 2, б. „б“).
Достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на точно време, място и
начин на извършване (превишаване на допустимостта по дължина на превозване на опасни
товари), са изложени обстоятелствата, при които административното нарушение е
консумирано от заинтересованото юридическо лице, видът му (нарушение на правилата за
движение по пътищата), както и конкретните, нарушени с него, приложими за деянието,
материално - правни административни разпоредби (правната квалификация) от съответния
закон на издаващата решението държава (чл. 74, ал. 9 от Закона за правилата за по пътищата
в Република Словения).
Налице е пълна идентичност на отразените в решението факти със записаните в
удостоверението, поради което и съдебният състав приема, че е налице пълнота и липсва
очевидно несъответствие на отразеното в удостоверението с решението, по смисъла на
посочения чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, което би могло да обуслови отказ за признаването
и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Изпълняващата страна, в случая българската, основавайки се на принципа на
взаимното доверие между страните от ЕС и техните правни системи (съдебна и
административни), няма право по Решението и по ЗПИИАКОРНФС да изисква
допълнителна информация за доказаност на деянието, подробно описано в удостоверението.
В случая е достатъчно, че в него, съгласно чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, е посочена ясно
санкционираната дейност, индивидуализирана по спецификата си, по вид, време, място и
правно основание.
При така приетото дотук за установено, настоящият съдебен състав намери, че
липсват отрицателните предпоставки по ЗПИИАКОРНФС, наличието на които би било
пречка за признаване на решението за наложена финансова санкция.
2

На първо място, желаното за признаване решение е за наложена финансова санкция
от несъдебен орган на решаващата държава, която е членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1
от ЗПИИАКОРНФС), за извършено административно нарушение на правилата за движение
(чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС), по националния закон. В случая не се изисква и
проверка за двойна наказуемост на санкционираното с решението деяние, тъй като
процесният случай касае деяние, представляващо административно нарушение, според
законодателството на издаващата държава, изразяващо се в поведение, нарушаващо
правилата за движение по пътищата (чл. 30, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗПИИАКОРНФС и чл. 5 от
Рамково решение 2005/214/ПВР).
На второ място, засегнатото юридическо лице „НИКИТА 2012“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 264, ет. 5, ап. 21, има седалище,
адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България
(чл. 30, ал. 3, пр. последно от ЗПИИАКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат на липсата на която и да е от двете абсолютни
пречки за признаване на решението.
Представеното удостоверение по образец съдържа всички предвидени в закона и
рамковото решение реквизити, то е пълно и не се констатира очевидно несъответствие с
решението (чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС).
Засегнатото юридическо лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата (чл. 35, т. 2 от ЗПИИАКОРНФС).
Не е изтекла по българския закон погасителна давност за изпълнение на наложената
финансова санкция (чл. 35, т. 3 от ЗПИИАКОРНФС).
Процесното деяние е извършено на територията на издаващата държава, респективно
не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от ЗПИИАКОРНФС, като същевременно
наложената с решението финансова санкция надхвърля визираната в чл. 35, т. 6 от
ЗПИИАКОРНФС сума от 70 евро. В случая не е налице и хипотезата на чл. 32, ал. 2 от
ЗПИИАКОРНФС, като също така не са представени и доказателства, че е извършено
каквото да е плащане от страна на санкционираното юридическо лице по наложената му с
процесното решение финансова санкция, поради което и липсва основание за приспадане от
визираната в удостоверението и решението сума, по реда на чл. 33, вр. чл. 17 от
ЗПИИАКОРНФС.
Не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИАКОРНФС.
Видно от вече посочените чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и чл. 5 от Решението, за
деяние, изразяващо се в поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, не се
изисква двойна наказуемост. Въпреки това, отговорът на този въпрос е положителен.
Българското законодателство – Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за
приложение на закона за движение по пътищата (ППЗДвП), също предвиждат
административно-наказателна отговорност при неспазване на изискванията за превоз на
опасни товари, като съобразно разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗДвП, юридическото лице,
собственик на ППС-то, носи административно-наказателна отговорност при нарушение на
правилата за движение по пътищата, освен ако не посочи конкретно лице, ползвател, което в
случая не е сторено.
Видно от посоченото в удостоверението, изрично отбелязано от съда по-горе,
административно – наказателното производство пред компетентния несъдебен орган на
издаващата държава е било писмено, като санкционираното лице е било уведомено лично за
правото си да обжалва решението и сроковете за това (чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от
ЗПИИАКОРНФС).
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице
всички изискуеми се предпоставки за признаване на решението и за незабавното му
3

изпращане на изпълнителния орган – НАП.
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, съдът
определи равностойността на дължимата парична сума – 1000 евро, в български левове по
курса на Българска народна банка за деня на влизане в сила на решението за налагане на
финансова санкция – 11.10.2024 г., която в случая възлиза на 1956.00 (хиляда деветстотин
петдесет и шест) лева по фиксинга на БНБ – 1.956 лв. за едно евро, към датата на влизане в
сила на решението - 11.10.2024 г.
Воден от гореизложеното, съдът постанови своето решение.

СЪДИЯ ПРИ СГС:
4

Номер на акта:	645
Дата:	30 септември 2025 г. (в сила от 8 октомври 2025 г.)
Съдия:	Иван Александров Стоилов

Дело:	20251100205956
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	19 септември 2025 г.

Решение по ЧНД №5956/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите