№ 19832
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110125443 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. против
„Топлофикация София“ ЕАД. Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на влязло в
сила решение против нея е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 20683/2011г. , като е
образувано ИД 20169190400230, предявява иск за признаване за установено, че не дължи
чрез принудително изпълнение, поради изтекла давност, сумата от 1708,85 лева - главница и
242,87 лева лихва, по изпълнителния лист.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи, че по
изпълнителното дело са били извършвани действия, прекъсващи давността за вземането,
като ефектът на прекъсването не е бил засегнат от настъпилата перемпция на ИД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 20.1.2016г. по гр.д.
№ 20683/2011г след влязло в сила решение по делото е издаден изпълнителен лист против
ищцата за вземане на ответника за главница 1708,85 лева - ТЕ за период 11.2008г.- април
2011, мораторна лихва от 242,87 лева за период 9.1.2009г.- 2.12.2011 и законна лихва, като
на 18.4.2016г. ответникът е подал молба за образуване на ИД, по която е образувано ИД
20169190400230. 20169190400230
От приложения заверен препис на изпълнително дело 20148410408257 е видно, че
1
същото е образувано по молба от 18.4.2016г. на „Топлофикация София“ ЕАД, с приложен
изпълнителен лист за вземанията, посочени по – горе и направено заявление по чл.18
ЗЧСИ. След изготвяне на справки,и изискване на документи от АгВп, Служба по
вписванията, както и за МПС, и внасяне на такси от ответното дружество за извършване на
съответните справки, на 21.9.2016г. на ищцата Д. е изпратена, получена от нея на 24.1.2017г.
покана за доброволно изпълнение.ЧСИ е изискал от кредитни институции справка дали Д.
има банкови сметки, като на 6.3.2017г. е наложен запор на банкови сметки в ОББ АД, на
който, в изпълнение на разпоредбата на чл.508 ГПК е отговорено, че запорът не е наложен,
тъй като Д. няма сметки в банката. Изпратено е запорно съобщение до ПИБ АД, останало
без отговор. На 26.2.2018г. ЧСИ е извършил справка през централния регистър при БНБ,
като на 1.8.2017г. е наложена възбрана върху апартамент 22, собственост на Д.. На 4.4.2018г.
е извършена нова справка през централния регистър при БНБ. Присъединена е Държавата
като взискател, за което и изпратено ново искане за вписване на възбрана на 12.4.2018г.
На 9.10.2019г. взискателят е подал молба с искане да се извърши справка в НАП за
налагане на запор върху трудово възнаграждение или пенсия и насрочване на опис на
движими вещи. След изготвяне на справки при БНБ и НАП, на ищцата Д. е връчено
съобщение за извършване на опис в апартамент 22, за който е съставен протокол на
30.7.2020г.
На 24.8.2021г. взискателят - ответник е подал молба с искане да се извърши справка
за сметки, налагане на запор, справка в НОИ за трудови правоотношения и налагане на
запор върху възнажграждения и опис и оценка на вещи на длъжника. Извършени са справки.
Взискателят е внасял такси, определени от ЧСИ.
На 14.6.2023г. взискателят - ответник е подал молба с искане да се извърши справка
за сметки, налагане на запор, като на 6.7.2023г. е подадена идентична молба / констатирано
от ЧСИ/, въз основа на които е извършена справка за трудови договори, декларации, размер
на пенсия, банкови сметки.
На взискателя са дадени указания да внесе такси, като няма данни по изпълнителното
дело таксите да са внесени. На 2.10.2025г. ЧСИ е издал постановление , с което констатира,
че ИД е било прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По довода на ответника за недопустимост на производството. Искът е допустим, на
заявеното основание – ищцата, има интерес да установи по отношение на ответното
дружество, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, какъвто е
предметът на иска. Обстоятелството, че изпълнителното производство е било прекратено /
тук е моментът да се посочи, че прекратяването е след предявяване на иска/ и ответникът не
е образувал друго изпълнително производство, не води до различен извод. Взискателят
притежава годен изпълнителен титул – изпълнителен лист, издаден на несъдебно
изпълнително основание- влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
2
чл.410 ГПК, като давността за вземането не се прилага служебно, поради което и няма
пречка във всеки един момент да образува ново изпълнително дело против ищцата. По това
дело, ищцата не може да противопостави на взискателя възражение за погасителна давност,
поради което и има интерес със съдебно решение да установи, че не дължи чрез
принудително изпълнение вземането по изпълнителния лист.
По съществото на спора. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в"
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със
съдебно решение.
3
Според ТР № 3/2020 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността са приложими дадените
разяснения с приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на
последното / ППВС № 3/18.11.1980 г. / има действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е
прието противоположното тълкуване.
Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Както е посочено в тях, тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело
и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент,
в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Давността за вземането, започнала да тече след датата на издаване на изпълнителния
лист, е била прекъсвана многократно – с молбата за образуване на ИД от 18.4.2016г.., в която
ЧСИ е овластен да извърши изпълнителни действия, които са извършени, като наложената
писмо от 1.8.2017г. и от 12.4.2018г. възбрана върху имот , както и извършеният на
30.7.2020г. опис в апартамент 22. Последното изпълнително действие е осъществено
именно на 30.7.2020г., на която дата е съставен протокол за опис на имот, защото давност
започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение . При
съобразяване на задължителната за СРС практика, че перемпцията е без значение за
прекъсването на давностния срок, посочена по – горе, не се обсъждат доводите на ищеца за
този факт с правно значение за прекратяването на изпълнителното дело на основание
чл433,ал1,т.8 ГПК.
По всяка молба / без молбата от 14.6.2023г./, по която е извършено действие от страна
на ЧСИ, по негови указания, са внасяни такси. Поради това, настоящия състав намира че
давността за вземанията е била прекъсвана с оглед указанията на чл. 116, б"в" ЗЗД. В този
смисъл са и дадените разяснения с Тълкувателно Решение № 2 ОТ 04.07.2024 г. по тълк. д.
№ 2/2023 Г., ОСГТК на ВКС.
Ето защо, при липса на доказателства, че по молба от 14.6.2023г. е внесена такса,
последното искане на взискателя за налагане на запор върху пенсия на длъжника,
формулирано в молба от 24.8.2021г.. и същевременно внасянето на дължимата такса за това
4
представляват същинско изпълнително действие, като следва да се съобрази даденото по –
долу тълкуване.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изрично се посочва, че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело,
проучването на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността за вземанията. След сочената молба от 24.8.2021г.-, няма данни и за
такива действия от ЧСИ, а само за извършване на справка за актуален размер на пенсия.
Доводите на ищцовата страна, че липсват постъпления, с оглед посочените по – горе
мотиви в цитираното от съда тълкувателно решение : „ прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.” са относими, защото вследствие на тези справки не са предприети никакви
действия от ЧСИ – не е наложен запор на пенсия на ищцата, поради размера на пенсията.
Ето защо, следва да се приеме, че последното прекъсване на давността е сторено на
30.7.-2020г., когато е извършен опис на движими вещи в апартамент 22.
Считано от всяко прекъсване на давността /с данни за последно такова на 30.7.2020г. г.
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започвала да тече нова петгодишна давност, като давностният
срок за процесното вземане, последно прекъснат на посочената дата е изтекъл, включително
в хода на настоящото дело и при съобразяване, че за период от 13.3.2020г.- 20.5.2020г.
теченето на давностния срок е било спряно. Правозащитното възражение на ответника, че
давността не е изтекла не съставлява нито прекъсване, нито спиране на давностния срок по
смисъла, вложен в тези термини, касаещи исковия процес. „Докато трае съдебния процес
относно вземането“, по смисъла на чл.115, б Ж ЗЗД, има предвид претенцията на кредитора
за вземането, а не претенцията на длъжника, която цели установяване, че принудителното
изпълнение е изсрочено с погасителна давност и съдът, на основание чл.235, ал.3 ГПК,
следва да зачете изтеклата в хода на производството давност за принудително изпълнение на
вземането по изпълнителния лист.
При извода за погасеност на изпълняемото право по давност предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.78,ал.1 ГПК, на ответното дружество следва да се възложат
разноски. Ищцата е освободена от ДТ с определение от 29.5.2025г., поради което и на
ответника, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да се възложи сумата 78,07 лева държавна
такса, като на процесуалния й представител следва да се определи адвокатско
възнаграждение, защото представителството е по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв. На основание
5
чл.7,ал.2,т.2 НРАВ, минималното възнаграждение възлиза на 495, 17 лева, колкото и
присъжда съдът.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл.439 ГПК, че Е. Х.
Д. ЕГН **********, с адрес *** не дължи на Топлофикация София ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец № 23Б, чрез принудително
изпълнение сумата от 1708,85 лева – главница за топлинна енергия за период от м.11.2008г.-
м.4.2011г., мораторна лихва от 242,87 лева за период 9.1.2009г. до 2.12.2011г., по
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 20683/2011г. от СРС, 84- ти състав по влязло в сила
решение.
ОСЪЖДА Топлофикация София ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, улица Ястребец № 23Б да заплати на адвокат И. А. Н., с личен
номер *** от Единния регистър на адвокатите, Адвокатска колегия – София, със съдебен
адрес град Ботевград, улица Свобода № 3В, етаж 1, ап.6, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв,
сумата 495, 17 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Е. Х. Д. по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.6 ГПК, Топлофикация София ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец № 23Б да заплати в полза
на бюджета на Софийски районен съд сумата от 78,07 лева държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6