Р Е Ш
Е Н И Е
гр. И., 28.04.2021 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
И.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Л.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 907 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Л.Ц.Х.
ЕГН ********** *** е предявил против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК адрес на управление гр. С., бул. „М.“ № .. иск
за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, както и сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на … г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковете – …. г. до окончателното
изплащане на задължението.
В
исковата молба се твърди, че ищецът на ….. г. заедно с група приятели пътувал
по пътя между И. и В., докато е управлявал мотоциклет, като е претърпял ПТП в резултат на необезопасен участък от
пътя, в който асфалтът е бил изрязан. Твърди се, че вследствие на инцидента са
се увредили непоправимо двете джанти и двете гуми на мотоциклета, чиято
стойност е около 5000 лева. Освен това ищецът твърди, че в резултат на
инцидента е претърпял сериозен психологически стрес, включително започнал да се
страхува да упражнява любимото си хоби, сънувал кошмари. Сочи се, че ответникът
е длъжен да поддържа републиканската пътна мрежа или поне да обезопаси участъка
или да сигнализират опасността.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска по основание
и размер. Твърди се, че не е доказано настъпването на процесното ПТП. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредите от
страна на водача.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От показанията на
доведения от ищеца свидетел Л. К. се установява, че на … г. група
мотоциклетисти, сред които и ищецът Х., пътували по пътя от гр. И. към с. В.. Х.
тръгнал да изпреварва колоната, при което попаднал в дупка на пътя, вследствие
на което се повредили джантите и гумите на мотоциклета му. Според свидетеля
дупката представлявала изрязан участък от асфалтовото покритие, като е нямало
сигнализация, че на пътя се извършва ремонт.
Тези обстоятелства
се потвърждават и от показанията на св. Ю.В., която съжителства на съпружеска
начала с ищеца и е присъствала на инцидента. Според двамата свидетели скоростта
на движение на групата е била около 80 км/час. В. твърди, че след инцидента Х.
изпитвал силни притеснения, не можел да спи и отказвал да управлява повече
мотора, както и да го отремонтира.
Съгласно
представената по делото оферта от 24.09.2020 г. на „М К. В.“ ООД на Л.Х. е било
предложено извършване на ремонт /демонтаж/монтаж на предно колело, задна
алуминиева джанта и алуминиева джанта/ на стойност 4464,31 лева.
От правна страна
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД.
Основно задължение на всеки е да не вреди другиму.
Това задължение произтича непосредствено от закона – чл. 45 ЗЗД, и при неговото
неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Елементи от фактическия състав на основанието по
чл. 45 ЗЗД, наред с вината, са още противоправно и виновно поведение на дееца,
настъпилата вреда, и причинната връзка между тях, която следва да бъде доказана
във всеки конкретен случай. Когато бъде доказан фактическият състав на
непозволеното увреждане всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането подлежат на обезщетяване – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Те могат да са
имуществени или неимуществени.
Съгласно чл. 49 ЗЗД лицето, което е
възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е
безвиновна гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се
докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което
ответникът е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както
и настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно
поведение. Вината в този случай не е елемент от фактическия състав, а отговорността
е обективна. Необходимо е обаче, лицето, причинило вредата (изпълнителят), да е
действало виновно. Вината на длъжностните лица се предполага до доказване на
противното, съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
Ищецът претендира отговорност за имуществени
и неимуществени вреди претърпени следствие на възникнало ПТП, за което
непосредствена причина е необезопасена дупка на пътното платно на участък от
път стопанисван в съответствие с чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата от
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата именно ответника осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища.
Ищецът в съответствие с правилото на
чл.154, ал. 1 ГПК бе длъжен да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. Това означава, че в негова тежест бе да проведе пълно
доказване на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: възлагане на
работа от страна на ответника, вреди, причинени при или по повод изпълнението
на тази работа, т.е. да са в причинна връзка с действието или бездействието на
лицата, на които е възложена работа. Вярно е, че отговорността на възложителя
на работата по чл. 49 ЗЗД е обективна, но това не означава, че извършването на
противоправно деяние се презюмира .
В хода на настоящото производство обаче
ищецът не проведе в необходимия обем доказване на нито на нито един от
елементите на фактическия състав н чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, въпреки изрично
дадените от съда указания от страна на съда в доклада по делото.
Вярно е, че съгласно на чл. 6, т. 4 от
Наредба № 13-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП
и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния
фонд при настъпване на при ПТП с имуществени вреди и един участник, той няма
задължение да уведомява контролните органи, нито те са длъжни да посещават
мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. В този случай обаче
е необходимо да бъдат събрани други доказателства, от които може да се направи
извод за времето, мястото и начина за настъпване на произшествието. Това
обстоятелство е ос съществено значение с оглед установяване на факта дали това
произшествие се дължи именно на необезопасена и необозначена дупка на пътя, и
оттам – да се ангажира обективната отговорност на ответника.
Дори да се приеме, че от свидетелските
показания на доведените от страна на ищеца свидетели е установено настъпването
пътно-транспортно произшествие с участието на ищеца, тези гласни доказателства не
са от естество да установят механизма на това произшествие, вида и размера на
причинените вреди, както и причинната връзка между произшествието и вредите. От
твърденията на свидетелите не може да се направи еднозначен извод за това дали
възникналото ПТП е в резултат именно на необезопасена дупка на пътното платно
или е в резултат на субективните действия на водача на мотоциклета.
Освен това за вида и размера на
имуществените вреди не може да се направи извод от представената оферта,
доколкото от нея не става ясно дали същата се отнася за моторното превозно
средство, при управлението на което е настъпило произшествието и дали описаните
в офертата елементи са увредени именно следствие на претърпения на … г. инцидент.
Няма и доказателства за това, че въпросния мотоциклет е собственост на ищеца,
така че при неговото увреждане да са му били причинени имуществени вреди.
Поради недоказаността на всички
елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД настоящият състав приема, че така
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Предвид изхода на спора в съответствие с разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 25, ла. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 100 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.Ц.Х. ЕГН ********** *** против АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК …. адрес на управление гр. С., бул. „М.“ № … за
заплащане на сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 2000,00 лв. /две
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на настъпило ПТП на … г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковете – 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Л.Ц.Х. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище гр. С., БУЛСТАТ …, чрез
Областно пътно управление - С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)