МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД №
3131 ПО ОПИСА ЗА 2020 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ.
Във ВРС е внесено постановление
на прокурор при ВРП за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на адм. наказание по реда на чл.78а от НК, по което е било
образувано производство пред първа инстанция срещу обвиняемия Г.Т.М. с оглед на
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на 16.05.2017г. в гр.Игнатиево,
общ.Аксаково, обл. Варна, по хулигански подбуди
причинил на Р.Н.М. лека телесна повреда изразяваща се в мозъчно сътресение,
счупване на пода на дясната орбита, кръвонасядане по клепачите на дясното око и
наличие на въздух в тях (ефизем), които са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание представител
на ВРП, редовно призована, не се явява.
Защитникът на обвиняемия – адв. Й.Д., във фазата по съществото пледира за оправдателно
решение като сочи, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен
начин. В условията на алтернативност моли за налагане на минимално
административно наказание като акцентира на влошеното здравословно състояние на
обвиняемия.
В съдебното производство обв. М. не се явява и не дава обяснения по повдигнатото му
обвинение. В обясненията давани в хода на досъдебното производство същият сочи,
че не помни такъв случай. Заявил е че е претърпял две операции на мозъка в
следствие на претърпяна автомобилна катастрофа през 2018год. и от тогава не си
спомня много неща.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Св. Р.М. ***. На 16.05.2017 год., сутринта същият
отишъл с автомобила си "Фолксваген Джета" до гр. Аксаково, обл. Варна, като около 11:00ч., същия ден, тръгнал да се
прибира към гр. Игнатиево. При влизането му в гр. Игнатиево /от посока гр.
Аксаково/, от първата къща, вдясно, пред автомобила на св. Р.М. се включил в
движението микробус марка "Форд ", който се движел бавно по пътното
платно. След около сто метра микробусът спрял на пътното платно, като шофьорът
му започнал
да разговаря, през прозореца с трима пешеходци които се движели по пътното
платно. Тъй като нямало как да продължи движението си, св. М. спрял зад
микробуса и подал сигнал с клаксона на автомобила си. В това време, един от
пешеходците - обв. Г.М., който
бил в явно нетрезво състояние, се насочил към автомобила на св. М. и когато
стигнал до него започнал да блъска с ръка по стъклото и вратата на автомобила
/предна лява врата/. Междувременно водачът на микробуса (бащата на обв.М.) го преместил малко напред и спрял вдясно на пътното
платно, така че св. М. да може да продължи движението си. Докато тръгвал с
автомобила си, за да продължи движението към дома си, - обв.
Г.М. се изплюл на предното панорамно стъкло на автомобила управляван от св. М.
и ударил още веднъж по колата на последния /в задната й част/. Св. М. спрял
автомобила си на пътното платно, излязъл от него и попитал обвиняемия какво
прави. Последният бил в явно неадекватно състояние, агресивен и искал да се бие
като другите две момчета с него се опитвали да го укротят. Бащата на обвиняемия
също излязъл от микробуса, казал нещо на чужд (ромски) език на пешеходците и се
насочил към тях и св. М.. Когато стигнал при тях бащата на обвиняемия попитал
св. М. какво иска. Докато двамата разговаряли, обв. Г.М.
без каквато и да било причина и повод нанесъл силен удар с юмрук в лицето /в
дясната част/ на св.М.. От удара последният залитнал и се опрял на автомобила
си. Причерняло му. В това време обв. М., останалите
пешеходци между които и св. С., както и бащата на обвиняемия си тръгнали. Св. М.
също се качил в колата си и се прибрал в дома си. Още същия ден, св. М. посетил
първо очната болница в гр.Варна, а по указания на лекарите там и УМБАЛ
"Св. Марина" в гр. Варна, където бил приет на стационарно за лечение
продължило до 19.05.2017г.
Видно от заключението на назначената в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р
Радойнова, на 16.05.2017г. св. Р.М. е получил мозъчно
сътресение, счупване на пода на дясната орбита, кръвонасядане по клепачите на
дясното око, наличие на въздух в тях /емфизем/, които
травми са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно заключението на експерта описаните увреждания са резултат на удар със
или върху твърд тъп предмет и е възможно да са причинени при удар с юмрук.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на показанията на св. М. (както тези дадени в
хода на досъдебното производство, така и тези дадени непосредствено пред съда)
и отчасти показанията на св. С. (давани в хода на досъдебното производство),
заключение по назначена в хода на досъдебното производство СМЕ изготвена от
в.л. д-р Радойнова, Медицинско удостоверение №
27/2017год., справка за съдимост, медицинска документация, както и всички
останали приложени по делото писмени доказателства.
От събрания в хода на
наказателното производство доказателствен материал съдът не кредитира
показанията на св. В. Демирев (баща на обвиняемия) давани в хода на досъдебното
производство, доколкото същият пред съда се възползва от правото по чл.119 от НПК и съответно губи качеството си на свидетел. В тези случаи съгласно трайно
установената съдебна практика „лицата възползвали ли се от това право не само не могат да бъдат
разпитвани за каквито и да било обстоятелства относно инкриминираните факти, но
и депозираните от тях показания на ДП не могат да бъдат приобщавани към
доказателствената съвкупност и да служат за установяване на тези факти“. В
този смисъл – Решение № 35 от 11.02.2013г. на ВКС по н.д. № 2146/2012год. ІІ
н.о.; Решение № 222 от 04.06.2012год. на ВКС по н.д. № 647/2012год., І н.о.;
решение № 225 от 05.06.2015год. на ВКС по н.д. № 557/2015год., ІІ н.о.; Решение
№ 529 от 28.02.2014год. на ВКС по н.д. № 2045/2013год. на ІІ н.о. и ред др.
От събрания в хода на
следствието доказателствен материал съдът не кредитира и показанията на св. С.
давани в хода на досъдебното производство в частта в която сочи, че св. М.
посегнал да удари обвиняемия, тъй като в тази им част показанията му са в пълно
противоречие с показанията на св. М. от една страна, а от друга сам в
показанията си (както пред съда, така и в досъдебното производство) св. С.
сочи, че е бил много пиян тогава (пиел от два, три дни). От друга страна този
свидетел е в близки приятелски отношения с обвиняемия и заинтересован да дава
показания в негова угода.
Показанията на св. М. (както
тези от д.п., така и тези депозирани непосредствено пред съда) съдът кредитира
изцяло тъй като същите са последователни, логични и неизменни в хода на цялото
наказателно производство. Депозирани са след предупреждаване за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК и кореспондират изцяло със заключението на
назначената СМЕ, показанията на св. С. (изключая
некредитираната част), и медицинската документация. В случая следва да бъде
отбелязано още че първоначалните показания на св. М. са депозирани пред
разследващ полицай още в деня на инцидента и са твърди и неизменни в хода на
цялото наказателно производство.
Заключението по назначената в
хода на наказателното производство СМЕ съдът кредитира изцяло като обективно,
компетентно и безпристрастно дадено.
Като обективни и достоверни
съдът кредитира и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени
доказателства.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият Г.Т.М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер
наказуемо по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че на 16.05.2017год. в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл. Варна, по хулигански подбуди причинил на Р.Н.М. лека
телесна повреда изразяваща се в мозъчно сътресение, счупване на пода на дясната
орбита, кръвонасядане по клепачите на дясното око и наличие на въздух в тях (ефизем), които са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
От събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите М. и отчасти тези на С. (изключая некредитираната част, както и от приложените по
делото медицински документи, заключение на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза се черпят категорични данни както по отношение на датата и мястото
на извършване на инкриминираната телесна повреда, така и по отношение на
механизма на причиняването й, а от показанията на св. С., по несъмнен начин се
установява и авторството на деянието. Характерът и видът на причинената телесна
повреда се установяват отново от показанията на св. М., а също така и от
наличната по делото медицинска документация и изготвената по делото СМЕ.
С действията си обвиняемият е
нарушил обществения ред и спокойствие, тъй като в явно нетрезво състояние, на
публично място, без последният да му е дал основателен повод за това, воден от
хулигански подбуди, е причинил на св. М. телесна повреда, изразила се в мозъчно
сътресение, счупване на пода на дясната орбита, кръвонасядане по клепачите на
дясното око и наличие на въздух в тях (ефизем), които
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Действията на обвиняемият са
били неприемливи и пресилени и са станали достояние и на други лица. С
действията си спрямо св. М. подс. М. е изразил
открито висока степен на неуважение както към обществото, така и към личността
на М., посягайки на телесната неприкосновеност на последния, без да се
съобразява с това, че се намира на публично място, че действията му могат да
бъдат възприети от един широк кръг от хора, и най-вече - без да се съобразява с
това, че подобна саморазправа е несъвместима с установения в държавата правов
ред.
Мотивът за нанесената телесна
повреда е изцяло хулигански, тъй като действията му, не са били провокирани от
пострадалия. Двамата изобщо не са се познавали, а съприкосновението им (срещата
им) е била резултат от спрелия на пътя и препятстващ преминаването по него
микробус управляван от бащата на обвиняемия и местонахождението в този момент
на същото място (на пътя) на обвиняемия (в явно неадекватно, пияно състояние) и
неговите спътници. За да прецени дали телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди, съдът взе предвид всички обстоятелства, установени във
връзка с деянието, а не само обективно причиненото нараняване. Данните,
установени по делото за мястото на деянието (публично такова), състоянието на
обвиняемия (пияно, неадекватно) и провокативното му поведение предхождащо
нанасянето на удара над пострадалия (блъска по автомобила, плюе по стъклото),
който от своя страна не е дал никакъв логичен повод на обвиняемия да извърши
действие по причиняване на телесната повреда, установяват допълващия
субективната страна на състава елемент. С действията си по гореописания начин подс. М. е засегнал като обект обществените отношения,
свързани със защита на здравето и неприкосновеността на личността. Налице е и
грубо нарушаване на обществения ред, тъй като не е нормално и общоприето лице в
явно пияно състояние, със съпътстващите това състояние прояви на агресивност и
липса на каквито и да било задръжки, да напада другиго без основателна причина,
на обществено място, както е в конкретния случай.
Извършвайки описаните по-горе
действия, и то на публично място, с възможност поведението му да бъде възприето
от неограничен кръг от хора, подсъдимият е манифестирал личното си чувство на
превъзходство над обществото, поставяйки личната си потребност да се
саморазправи с пострадалия над всичко – над обществената потребност, над
личната телесна неприкосновеност и над закона.
От субективна страна обв. М. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Обвиняемият е съзнавал, че нанасяйки удар с ръка в лицето (окото) на св. М.
може да му причини телесно увреждане, но въпреки това пряко го е целял и искал,
воден от хулигански мотив, съображения за наличието на който бяха изложени
по-горе.
С поведението си обвиняемият
демонстрира намерението си именно за грубо незачитане на установените социални
ценности и ред, в частност незачитане на правата на пострадалия, което съгласно
константната съдебна практика изпълва понятието „хулигански подбуди” и изключва
според настоящия съд възможността действията на обвиняемата да бъдат обхванати
от УБДХ както счита защитата. Разграничителните критерии между дребното
хулиганство и престъплението хулиганство (съответно такова извършено по
хулигански подбуди) се изразяват в степента на обществената опасност на
деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и
чл. 325 от НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с
по-ниска обществена опасност като разграничението трябва да се извършва на
основата на конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни
признаци с оглед на неговата обществена опасност. В случая цялостното поведение
на обвиняемия сочи на груба демонстрация на сила и незачитане на установените
ценности, а не за непристойна проява по смисъла на УБДХ.
Предвид изложеното, съдът прие
за безспорно установено, че подс. М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен.
Като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на обвиняемия,
влошеното му здравословно състояние възникнало след инкриминираната дата в
резултат на претърпяно ПТП, както и изминалия приблизително 4 годишен период от
инкриминираната дата до осъществяване на наказателната репресия.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът не констатира.
При определяне наказанието на
обвиняемия съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние и
данните за личността на обвиняемия и прие, че в случая са налице предпоставките
на чл.78а от НК за освобождаване на последния от наказателна отговорност, тъй
като за извършеното от него деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода”
до три години, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ раздел ІV от НК,
от деянието не са настъпили имуществени вреди. И като отчете наличие само на
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, както и това, че
извършеното е инцидентна проява в живота на обвиняемия, му наложи
административно наказание в размер на минималния, а именно ГЛОБА в размер на
1000лв. като прецени, че с това наказание ще бъдат постигнати целите както на
специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: