№ 308
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ Т.СКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
К. Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно Т.ско дело
№ 20255001000366 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 99 от 31.03.2025 година, постановено по т. дело №
404/2023 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен
предявеният иск от Н. Е. В., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. „И. **“ № 12,
срещу „Петра Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Братя Даскалови, Община Братя Даскалови, област Стара
Загора, ул. „Септемврийци“ № 113, за признаване на установено по отношение
на „Петра Ойл“ ЕООД, съществуване на вземането на Н. Е. В. за сума в размер
на 78 500 лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по
запис на заповед от 12.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
19.07.2023 г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане
на вземането, за което е издадена заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№ 496/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан. Осъден е Н. Е. В., ЕГН
**********, да заплати на „ Петра Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, направените
1
по ч. гр. д. № 496/2023 г. по описа на Районен съд - Чирпан разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лв. Осъден е Н. Е. В., ЕГН
**********, да заплати на „Петра Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 9138 лева, като в
тази част на решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка
с решение № 100/01.04.2025 година, с което е прието, че дължимите разноски
са не 9138 лева, а 5338 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство Н. Е. В., чрез процесуалните му
представители адвокат Д. Д. и адвокат И. Б.. Оплакванията са за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяване на
решението, както и за необоснованост. Процесуалните нарушения на
първоинстанционния съд, според жалбоподателя, били на разпоредбата на
чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като съдът не извършил съвкупна преценка на
събраните доказателства и изобщо не обсъдил доказателствата, подкрепящи
тезата му, по-конкретно представеното решение на едноличния собственик на
капитала на дружеството от 14.12.2020 година и показанията на разпитания
свидетел Т.. Не било обсъдено в цялост и приетото заключение на вещото
лице – счетоводител, не били взети предвид отговорите, дадени от него в
съдебно заседание на 21.11.2024 година. В мотивите на съда не бил обсъден и
протокола от 27.10.2023 година на НАП – Пловдив за извършена проверка по
ДОПК и не били направени изводи въз основа на констатациите в него за
нередовно водено счетоводство на ответника.
Оплакването за нарушение на материалния закон се свежда до
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и неправилен
извод за нищожност на издадения запис на заповед, като не било взето
предвид наличието на предвиденото в тази разпоредба изключение, а именно
съгласието на представлявания.
Последната група доводи в жалбата се свеждат до необоснованост на
решението и до неправилност на изводите на съда за недължимост на сумите
по записа на заповед и за несъответствието им със събраните по делото
доказателства.
Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за
постановяване на ново по същество, с което да се уважи предявеният иск, като
2
се признае за установено по отношение на ответника „Петра Ойл“ ЕООД
съществуването на вземането на ищеца по записа на заповед от 12.03.2021
година в размер на 78500 лева главница, ведно със законната лихва, считано от
19.07.2023 година и разноски по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело №
496/2023 година на РС – Чирпан. Поискано е и присъждане на направените в
исковото производство разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Я., като
процесуален представител на „Петра Ойл“ ЕООД, с изразено становище за
нейната неоснователност, с подробно развити съображения за
неоснователност на оплакванията на жалбоподателя и с искане за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба, събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с
което е отхвърлен предявеният от него установителен иск по чл. 422 от ГПК,
като при подаването е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При
проверката за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото
в жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК. Извършвайки тази
проверка, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е
правилно като краен резултат, респ. че въззивната жалба е неоснователна.
Пред Окръжен съд – Стара Загора по т. дело № 404/2023 година е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от Н. Е. В.
срещу „Петра Ойл“ ЕООД, с искане да се признае за установено по отношение
на ответника съществуването на вземанията на ищеца, за които са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на запис на заповед
и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 496/2023 година по описа на Районен съд
– Чирпан. Те са за сумата от 78 500 лева главница, ведно със законната
лихва, считано от 19.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за
направените разноски в заповедното производство - държавна такса в размер
3
на 1 570 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лева.
Установителният иск за вземанията по заповедта за незабавно
изпълнение, е предявен в предвидения в ГПК срок, след подадено възражение
по чл. 414 от ГПК от „Петра Ойл“ ЕООД.
Ответникът „Петра Ойл“ ЕООД е оспорил предявеният установителен
иск, поддържайки недължимост на сумите по процесния запис на заповед.
Доводите му са, че записът на заповед не е съставен на посочената в него дата,
а е антидатиран, съставен в момент, в който Н. В. вече не е бил управител и
целящ да се удостовери поето задължение на ответното дружество в големи
размери, каквото не съществува. Освен това той е направил възражение за
нищожност на записа на заповед като накърняващ добрите нрави и издаден
при договаряне сам със себе си в нарушение на забраната на чл. 38 от ЗЗД, във
вреда на дружеството- ответник.
Записът на заповед, който е представен като доказателство по делото,
е редовен от външна страна, притежава необходимите реквизити, посочени в
чл. 535 от ТЗ.
Първият въпрос, на който следва да отговори въззивният съд, с оглед
очертания с въззивната жалба предмет, е свързан с датата на съставяне на
записа на заповед, по-конкретно с това дали е съставен на посочената в него
дата или е антидатиран.
Със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, е установено следното:
В процесния запис на заповед е посочено, че е съставен на 12.03.2021 г.
в гр. Ч.. С него „Петра Ойл“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Е. В., се
е задължило безусловно и неотменимо, без протест и разноски, срещу
представянето на записа на заповед, да заплати на ищеца Н. Е. В. или на
негова заповед на падежа 30.12.2021 г. сумата от 78 500 лв. Под записа на
заповед е положен подпис на Н. Е. В. в качеството му на управител на
издателя „Петра Ойл“ ЕООД. Н. В. е и поемател по записа на заповед в
качеството си на физическо лице. Видно от справката в ТРРЮЛНЦ, той е
вписан като едноличен собственик на капитала и управител на „Петра Ойл“
ЕООД за времето от 23.03.2020 г. до 05.05.2022 г.
На 22.03.2022 година ищецът Н. В. в качеството си на едноличен
собственик на капитала е сключил договор с нотариална заверка на
4
подписите с Н. **а К., с който е продал всички дружествени дялове – 100%
от капитала. С последваща сделка от 06.02.2023 година 100% от капитала на
дружеството е продаден от Н. К. на К. К. Т., договорът е вписан в ТРРЮЛНЦ
по партидата на дружеството на 10.02.2023 година, като от тогава и до
настоящия момент едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството е К. К. Т..
С приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз
основа на проверки в счетоводството на „Петра Ойл“ ЕООД, на данъчната
партида на дружеството в НАП във връзка със съставен протокол П-
16002422077745-073-001/27.01.2023 година и приложенията към него за
извършена данъчна проверка, както и на справка в АВ във връзка с
декларираните годишни отчети на дружеството за 2022 година и 2023 година
образец Г2, е установено, че няма отразени задължения на дружеството към
ищеца Н. В..
Вещото лице – счетоводител Г.Г. е изслушано в съдебно заседание на
25.11.2024 година. При изслушването си то е обяснило, че няма национален
счетоводен стандарт и нормативни изисквания, определящи начина, по който
се осчетоводява запис на заповед, а счетоводителят сам определя
осчетоводяването, като в случая процесният запис на заповед не е осчетоводен
при ответника.
Що се отнася до твърденията на жалбоподателя във въззивната жалба,
че ответното дружество не е осчетоводило не само записа на заповед, но и
задължението след получаване на поканата за доброволно изпълнение, то не
съответства на отговорите, дадени от вещото лице. Вещото лице е заявило, че
не е имало такава задача и е проверявало само оборотните ведомости, но не и
сметката за разчети по съдебни вземания, където би следвало да е извършено
такова отразяване, поради което не може да даде отговор на въпроса за
осчетоводяване на задължението след получаване на поканата за доброволно
изпълнение по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз
основа на записа на заповед.
Цитираният по-горе протокол на НАП за извършена данъчна проверка
на дружеството – ответник през периода от 03.05.2022 година до 27.01.2023
година, ведно с приложенията към него, са приобщени като доказателства
по делото. Проверката обхваща периода от регистрацията на дружеството
5
на 23.03.2020 година по реда на ДОПК в ТД на НАП – Пловдив. В протокола
действително има констатации, свързани с нередовно счетоводно отразяване
на определени операции от ответника / напр. стр. 20 по средата; стр. 25 по
средата/. Те се изразяват в неправилно отразяване на данни от фактури на
доставчици в дневниците за покупки и неотчетен приход от продажба на
товарен автомобил, наложил даване на указания да подаване на коригиращи
СД по ЗДДС и дневника за продажби, в които за извършената продажби на
МПС да се начисли 20% ДДС.
По делото е приет като писмено доказателство протокол от 14.12.2020
година, подписан от Н. Е. В. в качеството му на едноличен собственик и
управител на „Петра Ойл“ ЕООД / стр. 125/. Протоколът е от проведено
Общо събрание на съдружниците в дружеството, респ. на едноличния
собственик на капитала. В него е вписано решение, според което за нуждите
на стопанската дейност на дружеството едноличният собственик дава
съгласие на управителя на „Петра Ойл“ ЕООД Н. Е. В. да издаде от името и
за сметка на дружеството три броя записи на заповед в полза на Н. Е. В. за
сумите от 78500 лева, 13200 лева и 40 000 лева, включително на основание чл.
38 от ЗЗД да договаря сам със себе си като управител на дружеството –
издател на записите на заповед и физическо лице – поемател на записите на
заповед.
Във връзка с този протокол по делото в качеството на свидетел по
искане на ищеца е изслушан Д.П. Т. в съдебно заседание на 18.12.2024 година.
Свидетелят, който е адвокат, установява, че той е съставил протокола в
кантората си, на посочената в него дата 14.12.2020 година, по настояване на
ищеца Н. В., който го посетил, въпреки че нямал записан час. Преди това
ищецът няколко пъти разговарял със свидетеля по телефона, че дружеството
„Петра Ойл“ ЕООД му дължи пари и иска да му бъде изготвен запис на
заповед. Свидетелят обяснил на ищеца, че първо трябва да има решение на
управителя на дружеството за съставяне на запис на заповед. Протоколът бил
съставен в два екземпляра, като свидетелят заявил на ищеца, че единият от тях
трябва да остане в дружеството и впоследствие той бил предаден на новия
собственик Н. **а. Свидетелят подготвил и документите за продажбата на
дружествените дялове от Н. В. на Н. **а, както и за вписването на
прехвърлянето им в ТРРЮЛНЦ. Освен това, след прехвърлянето на
дружествените дялове при нотариуса, в същия ден, той изготвил още един
6
запис на заповед от името на Н. **а като управител на „Петра Ойл“ ЕООД в
полза на Н. В.. Свидетелят заявява, че е сигурен, че Н. **а е знаела за записите
на заповед, като обяснява, че не е видял тяхното предявяване, но тя е знаела за
тях и е подписала лично пред него записа на заповед от 22.03.2022 година, за
който говори.
Въз основа на съвкупната преценка на обсъдените по-горе
доказателства, въззивният съд приема следното:
В случая ответното дружество оспорва издаден от бивш негов органен
представител частен документ, какъвто е записа на заповед, с твърдения, че е
антидатиран и е съставен едва след прекратяване на представителните му
функции. В тази хипотеза дружеството не е „трето лице“ по смисъла на чл.
181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Записът
на заповед като частен документ обаче не доказва фактите, които са предмет
на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето му, а се
ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството. При
положение, че записът на заповед не се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно датата на съставянето му и при оспорване на същата, за каквото
става дума в случая, е необходимо тя да бъде установена с допустимите по
ГПК доказателствени средства. Доказателствената тежест за това е за лицето,
което претендира изгодни за себе си правни последици, в случая за ищеца Н.
В..
По настоящото дело, въпреки че тежестта за установяване на датата,
на която е съставен записа на заповед е за ищеца, той не е установил, че това е
посочената в него дата 12.03.2021 година. Липсват доказателства за
съставянето на записа на заповед на тази дата. Протоколът с взетото решение
на Н. В. в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното
дружество от дата 14.12.2020 година и свидетелските показания на свидетеля
Т. за неговото съставяне не установяват датата на съставяне на самия запис на
заповед. В това решение на едноличния собственик на капитала, чиято дата
на съставяне е установена от свидетеля Т., няма фиксирана дата за издаване
на записите на заповед, в частност на процесния такъв за 78 500 лева, поради
което не може да се приеме, че с него е установена точната му дата.
Свидетелят е участвал при съставянето на протокола, но не и на записа на
заповед. Фактът, че той е съставил запис на заповед на 22.03.2022 година,
7
подписан от новия управител и едноличен собственик на капитала на „Петра
Ойл“ ЕООД Н. К. в полза на Н. В. също не е основание да се приеме, че
датата на съставяне на процесния запис на заповед е 12.03.2021 година.
Липсват каквито и да е доказателства по делото за съществуването на
записа на заповед към посочената дата 12.03.2021 година и след това - до
19.07.2023 година, когато е приложен към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело № 496/2023 година по описа на
Районен съд – Чирпан. Свидетелят Т. установява само, че на новия собственик
на капитала е предаден съставеният от него протокол от 14.12.2020 година.
Липсват обаче показания свидетелят да е виждал записа на заповед от
12.03.2021 година и точно този запис на заповед да е съществувал и да е бил
известен на новия собственик Н. **а към момента на сключване на договора
за покупка на дружествените дялове от нея – 22.03.2022 година. Изявлението
на свидетеля Т., че тя е знаела за записите на заповед, е голословно, не
почива на конкретни факти и обстоятелства, възприети от него, а тези, които
той установява, не сочат на наличие и знание у свидетелката за записа на
заповед, а са свързани само със съставянето и предоставянето на протокола от
14.12.2020 година, подписан от Н. В. в качеството му на едноличен
собственик.
Изводи на датата на съставяне на записа на заповед не могат да се
правят и от приетите по делото съдебно счетоводна експертиза и от
констатациите в протокола за извършена проверка от ТД на НАП – Пловдив.
Липсата на нормативно изискване за счетоводно отразяване на записа на
заповед, както и наличието на счетоводни пропуски в ответното дружество не
са основание да се приеме, че записът на заповед е съставен на посочената в
него дата 12.03.2021 година. При възраженията на ответника за антидатиране
на записа на заповед, ищецът следва да установи датата на съставянето му при
условията на пълно и главно доказване, каквото по делото липсва.
По тези съображения, доколкото ищецът не е установил съставянето на
записа на заповед на посочената в него дата – 12.03.2021 година, когато той
все още е бил управител на ответното дружество, при оспорванията на
ответника, че съставянето е в по-късен момент, когато В. вече не е бил
управител и при изричното противопоставяне на ответното дружество на
съществуването на негово задължение по този запис на заповед веднага след
8
узнаването му, направено с възражението по чл. 414 от ГПК с вх. № 3466 от
09.08.2023 година в заповедното производство, не може да се приеме
съществуването на вземането по записа на заповед в полза на Н. Е. В..
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като краен
резултат по изложените до тук съображения от въззивния съд.
За пълнота на изложението съдът ще се произнесе по направеното от
ответника „Петра Ойл“ ЕООД възражение за нищожност на записа на заповед
като издаден в нарушение на изискването на чл. 38, ал.1, предложение първо
от ЗЗД, което е прието за основателно с обжалваното решение, тъй като в
подадената въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд по този въпрос.
Според чл. 38, ал. 1, предложение първо от ЗЗД представителят не
може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с
друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал
съгласието си за това.
С т. 2 на ТР № 3/15.11.2013 година по т. дело № 3/2013 година на
ОСГТК на ВКС е прието, че към органното представителство на Т.ските
дружества при сключване на Т.ска сделка от едно и също лице, като органен
представител по силата на закона на две Т.ски дружества, не се прилага
забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД. Това разрешение касае хипотезата на чл. 38,
ал. 1, предложение второ от ЗЗД, при която едно и също лице е органен
представител на две Т.ски дружества и в това си качество ги представлява при
сключването на сделката. Разрешението, дадено от ВКС по задължителен за
съдилищата начин – с цитираното тълкувателно решение, е неприложимо в
хипотезата на чл. 38 ал. 1 предложение първо от ЗЗД - когато управителят на
Т.ско дружество сключва договор от негово име със самия себе си в качеството
на физическо лице.
Отношенията между дружеството и управителя му като физическо
лице са отношения между представляван и представител, доколкото
управителят действа от името и за сметка на дружеството, придобива права и
поема задължения, възникващи направо за дружеството. При сключването на
сделка със самия себе си като физическо лице управителят действа в свой
собствен интерес, а не в интерес на Т.ско дружество, участник в Т.ския оборот.
Поради това в тази хипотеза са приложими общите гражданскоправни
9
разпоредби, включително установената в чл. 38 ал. 1 предложение първо от
ЗЗД забрана да договаря от името на представлявания лично със себе си. В
този смисъл е непротиворечивата съдебна практика / например решение № 14
от 27.01.2017 година на ВКС по т. дело № 1453/2014 година на второ т.о.;
решение № 217 от 10.03.2016 година на ВКС по т. дело № 2296/2015 година на
първо т.о./. Тази практика е основана на идеята за несъвпадение между
волеобразуващия и волеизявяващия орган на Т.ското дружество. Когато обаче
става дума за правен субект по чл. 116, ал. 2 от ТЗ, в частност за дружество с
ограничена отговорност, в което капиталът принадлежи на едно лице /ЕООД/,
което същевременно е вписано и като управител на това ЕООД, забраната по
чл. 38, ал.1, предложение първо е неприложима. При нея възможността за
сключване на сделки между едноличния собственик и дружеството, когато то
се представлява от него, е изрично уредена в чл. 147, ал. 3 от ТЗ, като
единственото условие за валидност на сделката е тя да е сключена в писмена
форма. Издаването на процесния запис на заповед е сред изключенията, при
които забраната по чл. 38, ал.1, предложение първо от ЗЗД е неприложима,
тъй като поемател по него в лично качество е управителят Н. В., който е и
едноличен собственик на капитала./Решение № 132 от 27.05.2020 година по т.
дело № 2367/2018 година на ВКС, първо т.о.; решение № 60149 от 19.07.2021
година по т. дело № 2376/2019 година на ВКС, първо т.о./.
Приемайки неприложимост на забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД в
конкретния случай по изложените съображения, съдът намира за неотносими
към спора доводите на жалбоподателя за наличие на предварително съгласие
на едноличния собственик на капитала за сключване на сделка от управителя
сам със себе си, като представляващ издателя на записа на заповед и поемател
по него, изразено в обсъдения по-горе протокол от 14.12.2020 година. За
пълнота следва да се посочи, че нормата по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД няма
императивен характер. Тя е установена единствено в защита на интереса на
представлявания, предвид възможността при сключване на сделка от
представителя сам със себе си да е налице конфликт на интереси между
представител и представляван. Интересът на представлявания и начините за
неговата защита са предоставени на неговата свободна преценка и той
разполага с възможността да се откаже от предоставената му с чл. 38, ал. 1 от
ЗЗД защита, като изрази предварително съгласие представителят да договаря
сам със себе си или потвърди впоследствие сключената от него сделка, което е
10
изрично уредено в чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.
Въпреки неприложимостта на нормата по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, не може
да се приеме съществуването на вземането на ищеца по процесния запис на
заповед, доколкото не е установено, че той действително е издаден на
посочената в него дата, в каквато насока съдът изложи подробни мотиви по-
горе.
Поради това първоинстанционното решение, с което е отхвърлен
предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивната инстанция има
ответникът „Петра Ойл“ ЕООД. Претендираните такива са в размер на 7600
лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, за което е
представен договор за правна защита и съдействие. В преклузивния срок –
преди даване ход на устните състезания, процесуалният представител на
жалбоподателя е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Направеното възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника за въззивното производство е основателно. Преценявайки размера
на дължимото адвокатско възнаграждение съдът, съгласно чл. 633 от ГПК,
съобразява задължителните за него разяснения по правилното тълкуване и
прилагане на правото на ЕС, съдържащи се в решение на СЕС от 25.01.2024
година по дело С-438/2022 година. Според това решение съдът не е обвързан
от размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в приетата от
Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска
работа, след измененията, обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025 година/.
Размерът му следва да се съобрази с реално извършената работа от адвоката
по конкретното дело. В случая работата на процесуалния представител на
„Петра Ойл“ ЕООД във въззивното производство се свежда до изготвяне на
отговор на въззивна жалба и до явяване в едно открито съдебно заседание.
Във въззивното производство не са поддържани нови доводи и възражения.
С оглед на това съдът намира, че следва да намали адвокатско
възнаграждение до размер на 3800 лева, колкото е и възнаграждението на
процесуалния представител на другата страна – жалбоподател.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от 31.03.2025 година, постановено
по т. дело № 404/2023 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
което:
-е отхвърлен предявеният иск от Н. Е. В., ЕГН **********, с адрес гр.
Ч., ул. „И. **“ № 12, срещу „Петра Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Братя Даскалови, Община Братя
Даскалови, област Стара Загора, ул. „Септемврийци“ № 113, за признаване на
установено по отношение на „Петра Ойл“ ЕООД, съществуване на вземането
на Н. Е. В. за сума в размер на 78 500 лв. - главница, представляваща
неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 12.03.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. - датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед № 324/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 496/2023 г. по описа на Районен
съд – Чирпан;
-е осъден Н. Е. В., ЕГН **********, да заплати на „Петра Ойл“
ЕООД, ЕИК *********, направените по ч. гр. д. № 496/2023 г. по описа на
Районен съд - Чирпан разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3
800 лв;
-е осъден Н. Е. В., ЕГН **********, да заплати на „Петра Ойл“ ЕООД,
ЕИК *********, направените в първоинстанционното производство разноски
в размер на 5338 лева.
ОСЪЖДА Н. Е. В., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. „И. **“ № 12,
да заплати на „Петра Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Братя Даскалови, Община Братя Даскалови, област Стара
Загора, ул. „Септемврийци“ № 113, направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
12
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13