№ 19590
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110166622 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила съдебно решение по чл.344, ал.1 ГПК е допуснато извършване на съдебна
делба между М. Т. Н. и П. Т. Н. на следния недвижим имот: апартамент № 26, ет.1, вх.Б, бл.340, ж.к.
С. Т., със застроена площ от 43,75 кв.м., при дялове от по ½ ид.ч. /една втора ид.ч./ от правото на
собственост за всеки от двамата съделители.
В първото съдебно заседание от 03.06.2025 г., след влизане в сила на решението за
допускане на делбата П. Т. Н. e направил искане за възлагане на недвижимия имот в негов дял по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
С протоколно определение от 03.06.2025 г. за разглеждане са приети следните претенции по
сметки реда на чл. 346 ГПК: претенция от П. Т. Н. срещу М. Т. Н. с правно основание чл. 12, ал.2
ЗН за заплащане на сумата от 2250 лв., представляваща половината от увеличената стойност /общо
4500 лева -молба л.60 от делото/ на апартамент № 26, за което е допринесъл П. Т. Н., чрез подмяна
на входна врата през 2010 г. на стойност 500 лв., подмяна на дограма на стойност 1000 лв. в
кухнята и терасата, която е затворена, ремонт на баня и кухня с подмяна на подова настилка,
пребоядисване на стените и таваните на апартамента на стойност 1000 лева през 2005 г., поставяне
на външна изолация на стените на апартамента през 2009 г. на стойност 1000 лв., измазване на мазе
и под, направа на циментова замазка през 2005 г. на стойност 1000 лв.
Ищецът М. Т. Н. не оспорва възлагателната претенция на П. Т. Н., като моли в случай, че са
налице законовите предпоставки процесният делбен имот да бъде поставен в дял на брат му.
Оспорва претенциите по сметки, като твърди, че оспорва тези дейности да са извършвани с негови
лични средства, за което няма представени писмени доказателства, като се отчете, че години наред
е живял в жилището.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр.
чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
От заключението на назначената от съда и изслушана в съдебно заседание съдебно-
техническа експертиза се установява, че процесният имот е неподеляем, като средната му пазарна
цена възлиза на 195 200 лв.
От заключението на допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че на
04.09.2025 г. вещото лице е извършило оглед на недвижимия имот, включително с необходимите
измервания, като е установил следните ремонтни дейности в имота: сменена е дограмата в кухнята
с PVC дограма, подменена е подова настилка в дневната, сменена е дограмата на тераса с PVC
дограма и е затворена, направена е външна топлоизолация, монтирана е допълнителна блиндирана
входна врата, на стените и тавана в апартамента са правени освежителни ремонти, в сутерена има
1
мазе – измазано и с под на циментова замазка. При огледа експертът е констатирал, че
апартаментът е за ремонт, за да отговоря на хигиенните изисквания и съвременните тенденции.
Относно ремонт на кухнята и банята вещото лице посочва, че в банята няма видим следи от
ремонт, в кухнята може би били подменени шкафовете. Стойността на ремонтите работи, вещото
лице е определило, като са включени всички дейности /труд и материали/ за определен вид работа.
При определяне на стойността на СМР вещото лице е използвало за база средни пазарни цени в
строителството от пазарно проучване. Установените на място ремонтни работи били извършвани в
широк диапазон от време. Дограмата в кухнята била пожълтяла с времето, поради което посочва,
че е сменена около 2008 -2010 г. Дограмата за остъкляване на терасата била нова, както и
топлоизолацията, поради което счита, че са правени през последните пет години. Ламиниранията
паркет бил доста износен, поради което счита, че е поставян преди повече от 10-15 години.
Блиндираната входна врата, посочва, че е на около 8-10 години. Вещото лице отбелязва, че
посоченият период, в който са извършени тези СМР е ориентировъчен, тъй като за състоянието им
към момента на огледа от значение е начина на експлоатация и поддръжка на жилището.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По способа на извършване на делбата:
Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са посредством
теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда
на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.
В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено на 03.06.2025
г., е приета възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, предявена от П. Т. Н., за
поставяне на имота в негов дял.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение
първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който
предложи по-висока цена.
За уважаване на възлагателна претенция, направена по този ред, следователно е необходимо
да се установи, че имотът, чието възлагане се иска е жилищен по предназначение, да е реално
неподеляем, съсобствеността да е възникнала от наследяване и съделителят, който е предявил
претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството, както и да не
притежава друго жилище. Предпоставките за възлагане на имот по чл. 349, ал. 2 ГПК, които следва
да са налице кумулативно, са: делбеният имот да е неподеляем; жилищен; съсобствеността да е
възникнала единствено по силата на наследяването; съделителят да е живял в имота към момента
на откриване на наследството и да няма собствено жилище.
По отношение възлагателната претенция на П. Т. Н.:
Не е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
техническа експертиза, се установява, че процесният апартамент отговаря на техническите
характеристики на ЗУТ за жилище, както и че същият е реално неподеляем. Установи се по делото,
че съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено правоприемство. От
представеното по делото Удостоверение за наследници № РВЕ23-УГ01-7930/28.09.2023 г., на
Столична община, район „Възраждане“ се установява, че Е. Т.а Н.а е починала на 15.07.2023 г., като
е оставила за наследници М. Т. Н. – брат и П. Т. Н. - брат. По делото не се спори, че П. Т. Н. не
притежава друго жилище, извън процесното. Установява се, че съделителят е живял в процесния
имот по време на откриване на наследството. Ето защо възлагателната претенция П. Т. Н. се явява
основателна.
По претенцията по сметки на П. Т. Н. срещу М. Т. Н.:
Съгласно т. 2, б. "б" от ППлВС № 7/28.11.1973 г, само сънаследници, които са спомогнали
да се увеличи наследството по време, когато наследодателя е бил жив и не са били възнаградени по
някакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари. ППлВС
изключва от кръга на адресатите на чл. 12, ал. 2 ЗН съсобственика по силата на правна сделка.
Разпоредбата на чл. 12, ал.2 ЗН дава възможност в делбеното производство да се разглеждат
и претенции, възникнали преди откриване на наследството, които са във връзка с общността,
предмет на делбата. Искането по чл. 12, ал.2 ЗН е във връзка с увеличаване имуществото на
наследодателя, за което е спомогнал наследникът, като имущественото съдействие на наследника
приживе на наследодателя трябва да касае именно имотите, предмет на делбата, като част от
наследството на общия наследодател.
2
За основателността на иска по чл. 12, ал.2 ЗН следва да се установи кумулативното наличие на
следните факти – претендиращият да има качеството на наследник; наследникът да е спомогнал за
увеличаване на наследството под някаква форма и то да е налице към момента на откриване на
наследството; действията, довели до увеличаване на наследството, да са извършени приживе на
наследодателя; тези действия да са извършени без правно основание и претендиращият наследник
да не е бил възнаграден по друг начин.
Посочените факти подлежат на доказване от съделителя, предявил иска по чл. 12, ал.2 ЗН, с
изключение на доказването на отрицателния факт– че претендиращият наследник не е бил
възнаграден по друг начин. Положителният факт – че е бил възнаграден по друг начин следва да се
докаже от съделителя, който оспорва иска по чл. 12, ал.2 ЗН.
От изслушаните свидетелски показания на С. Р. Б., зет на ответника, се установява, че П. Н.
живее в жилището в ж.к. С. Т. от около 1999 г. – 2000 г. В началото в жилището живеел с майка си и
сестра си. Първо починала бабата, а след това и лелята на свидетеля – през лятото на 2023 г.
Живеели заедно като едно семейство, поддържали жилището и си помагали. Сменяли врати,
дограми, правили изолация. Когато лелята се разболяла, цялото семейство се включило с каквото
може, за да и помага. Видял брата на тъста си на погребението на сестра им за първи път, защото
много рядко идвал при тях. Брат му не се интересувал от жилището, а подобренията били правени
от П. и сестра им. Тъстът му работил като поддръжка в едно училище преди да се пенсионира, а
сега допълнително като охрана.
От показанията на свидетеля З. М. се установява, че познава П. и семейството му откакто
отишъл да живее в блока през 1989 г., с майка му и сестра му. Тя живеела на третия етаж в същия
блок от 1988 г. Сменял прозорци, правил козметичен ремонт, пребоядисване и т.н. Той се грижел за
майка си и сестра си, и не напускал жилището от тогава. Познавала и брат му М., който бил пилот
и идвал съботите и неделите да вижда майка си.
От събраните по делото свидетелски показания и изслушаната СТЕ, ценни поотделно и в
съвкупност не може да се приеме за доказано при условията на пълно и главно доказване, че
посочените по-горе дейности са били извършени само с лични средства на съделителя П. Н.,
предвид периода на извършването им и обстоятелството, че е живял в наследствения имот
съвместно с наследодателката Е. Т.а Н.а починала на 15.07.2023 г., като едно семейство и заедно са
поддържали жилището. Ето защо, искът по чл. 12, ал.2 ЗН следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С решението си съдът следва да осъди всяка от страните да заплати и съответната държавна
такса – 4% върху размера на дела й. С оглед характера на производството на страните не следва да
се присъждат разноски за заплатено от тях адвокатско възнаграждение, като остават за всяка една
от тях така, както са направени, същото важи и за разноските за възнаграждение за вещо лице. На
основание чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете. Последната следва да
бъде определена съгласно пазарната стойност на делбения имот, изчислена от вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, а именно в размер на 195 200 лева. Така всеки от
съделителите следва да заплати сумата от по 3904 лева - държавна такса в полза на СРС.
По отхвърления иск по чл. 12, ал.2 ЗН ищецът П. Н. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 4 % върху сумата от 2250 лв., а именно – 90 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на П. Т. Н., ЕГН **********, следния
допуснат до делба недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 26, ет.1, вх.Б, бл.340, ж.к. С. Т., със
застроена площ от 43,75 кв.м. при граници: стълбище, А. и К. Ф., К. Г. Т., ул. „Ц. С.“, заедно с
избено помещение № 22, както и 1,448 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху а земята, с идентификатор 68134.303.56.5.26 по одобрени КККР със Заповед РД-
18-32 от 01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА П. Т. Н., ЕГН ********** да заплати на М. Т. Н., ЕГН **********, сумата от
97 600 лева за уравнение на дела му, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до
окончателното изплащане.
3
УКАЗВА на М. Т. Н., ЕГН **********, че има право да впише законна ипотека върху
недвижимия имот, за вземането си от 97 600 лева за уравнение на дела, на основание чл.349, ал.3
от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. Н., ЕГН **********, срещу М М. Т. Н., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН за заплащане на сумата от 2250 лв., представляваща
половината от увеличената стойност на апартамент № 26, ет.1, вх.Б, бл.340, ж.к. С. Т., със
застроена площ от 43,75 кв.м., за което е допринесъл П. Т. Н., чрез подмяна на входна врата през
2010 г. на стойност 500 лв., подмяна на дограма на стойност 1000 лв. в кухнята и терасата, която е
затворена, ремонт на баня и кухня с подмяна на подова настилка, пребоядисване на стените и
таваните на апартамента на стойност 1000 лева през 2005 г., поставяне на външна изолация на
стените на апартамента през 2009 г. на стойност 1000 лв., измазване на мазе и под, направа на
циментова замазка през 2005 г. на стойност 1000 лв.
ОСЪЖДА М. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ”Д. Д. ”, № 14, бл.84, вх.Б, ап.24, да
заплати на основание чл. 355 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от
3904 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА П. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ”С. Т.”, бл.340, вх.Б, ет.1, ап. 26,
да заплати на основание чл. 355 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от
3904 лева, представляваща държавна такса, както и държавна такса в размер на 90 лева по сметка
на СРС върху отхвърления иск по чл. 12, ал.2 ЗН.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4