№ 612
гр. Перник, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720102663 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 12466/13.06.2023г.,
уточнена с молба вх.№ 16777/09.08.2023г., подадена от М. П. С. и Р. П. С. против
Община Перник, с ЕИК: *********, представлявана от кмета СТ.ВЛ., с която са
предявени са обективно, субективно, съединени осъдителни искове за заплащане на
сумата от общо 19 620 лева – главница, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи, а именно наемоподобен доход за периода от 16.06.2018 г. до 16.06.2023 г. вкл.
или по 327 лева на месец за целия процесен период – за общо ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК /с номер по предходен
план от 1559в, в кв. 8/, с площ на целия имот от 327 кв.м. /застроена и незастроена
част/ и с адрес на поземления имот: гр. ****, които суми ответната община е спестила,
доколкото не е направила разходи за наем на имота, но ищците за сметка на това са
обеднели, тъй като не са реализирали доходи от ползване на имота, както и законната
лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска – 13.06.2023 г. до
окончателното им изплащане – като сумата се дължи на ищците при условията на
разделност или за ищеца М. П. С. се иска ответната община да бъде осъдена да му
заплати 9810 лева и за ищеца Р. П. С. – също сумата от 9810 лева. Ищците излагат в
исковата молба, че след влизане в сила на КККР на гр. Перник са съсобственици на
основание наследство, делба и придобивна давност на поземлен имот с идентификатор
№ **** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. **** и с площ на поземления имот
317 кв.м. по документ за собственост и 327 кв.м. по скица, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с
номер по предходен план 1559в, кв.8, парцел 1, при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 55871.504.906; 55871.504.976; 55871.504.941 и 55871.504.939 – като
ищците посочват, че притежават ½ идеална част от правото на собственост върху
имота /като наследници на П.А. С./, а другата ½ идеална част от същия се притежавала
от друго лице. Твърдят още, че процесният имот от около 1985 г. бил завзет без правно
1
основание изцяло от Община Перник като последната дори изградила в него сграда,
която отдавала под наем като магазин за хранителни стоки. Посочената сграда заемала
голяма част от поземления имот, а останалата незастроена част от него била с положен
асфалт и се ползвала за паркинг. Уточняват, че имота никога не бил отчуждаван, нито
собствениците учредявали на ответника или друго лице вещно право на ползване, нито
пък сключвали договор за наем. Към настоящия момент магазинът за хранителни стоки
не работел, но сградата му продължавала да стои в имота и така тя заедно с положения
асфалт съставлявали пречка за ищците да ползват имота си съгласно правата си.
Ищците считат, че сумите им се дължали съгласно принципа на неоснователното
обогатяване, доколкото общината била спестила съответните разходи за наем, но със
същите ищците обеднели, доколкото не ги реализирали като приход. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото
Община Перник чрез адв. А. А., е постъпил писмен отговор, с който предявените
искове се оспорват като изцяло неоснователни. По същество се оспорва изложените в
исковата молба фактически твърдения като се поддържа, че Община Перник е
изградила процесната сграда в процесния имот, ползвана като магазин. Тази сграда
била построена преди много повече от 10 години и в продължение на повече от 10
година ползвана от общината, поради което и била придобита по давност. Предвид
изтеклата придобивна давност общината ползвала сградата на правно основание, както
и прилежащия й терен. В тази връзка се оспорва оспорва предявените искове и моли да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са от страна на ищците обективно, субективно, съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД урежда общия състав на неоснователното
обогатяване, включващ следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствие на
основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг
иск. Типичен пример за такова неоснователно обогатяване е ползването на чужд имот
без основание. Съгласно установената съдебна практика, ако ответникът ползва имота
без правно основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен
от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика
и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен
наем за процесния имот, който би получил за спорния период /Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г.,
III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о.,
ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г., ІVг.о., ГК/.
С нот. акт № 13, том I, рег. № 128, дело № 10/2004 г. /л. 6 от делото/ и по
наследство от П.А. С. /удостоверение за наследници – л. 8 от делото/, ищците се
легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот с ид. **** по
КККР на гр.Перник, с площ от 327 кв. м. /номер по предходен план 1559 „в“, кв. 8/,
като в нот. акт изрично е посочено, че правото на собственост се признава, без
построената върху този имот масивна търговска сграда-магазин.
От изслушаната и приета съдебно – техническа експертиза се установява, че
процесния имот - ПИ с идентификатор **** по КК не е заграден и няма видими белези
2
да е заграждан някога във времето от собствениците. Намира се в кв.****, гр.Перник,
като имота има частична асфалтова настилка пред сградата. В имота/по КК/ попадат
2
частично Сграда с идентификатор ****.1 по КК със ЗП 94м, на един етаж и Сграда с
2
идентификатор ****.2 по КК със ЗП 62м. Сграда по КК с идентификатор ****.1
попада с площ от 73 км.м, а сграда с идентификатор ****.2 попада с площ от 23 кв.м. в
имот с идентификатор ****, общата площ, с която двете сгради подадат е 96 кв.м.
Сградата на място е една, представлява масивна конструкция с бетонни основи,
колони, стоманобетонни греди, плоча над тях и хидроизолация с наклон в едната
2
посока-назад. Измерена на място сградата е 159м. Терена на място е застроен с
описаните по-горе сгради /по КК/, а на място една сграда. Има наклон, не е ограден. На
място свободната площ се ползва от съседните места /собственици/ да си паркират
леките автомобили и част е свободна. Самата сграда е значително разрушена и се
ползва за сметище. Няма дограма, врати и прозорци. Съгласно заключението на вещото
лице пазарният наем за целият ПИ с площ от 327 кв.м. е в размер на 8 907,48 лева, за
½ в размер на 4 453,74 лева, а за терен без площ сгради и прилежащ терен 162 кв.м. в
размер на 4 412,88 лева.
От първоначалната и допълнителни съдебно – счетоводни експертизи се
установява, че в Община Перник за процесния период от 16.06.2018г. до 16.06.2023г.
няма осчетоводени приходи от наеми свързани с ползване на сграда, построена в ПИ с
идентификатор **** по КККР на гр. Перник, включително и от ползване на
поземления имот. В Община Перник за процесния период от 16.06.2018г. до 16.06.2023
няма работни места на служители на Община —Перник с място на работа в сграда,
построена в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Перник,
включително и с място на работа в този поземлен имот. След 21.03.1998г. за тази
сграда има осчетоводени приходи от Община Перник от наемни вноски, свързани с
ползването на тази сграда за период от 21.09.1998г. до 20.12.2014г.
В Община Перник - Дирекция МДТ по справка за данъчни обекти, населено място гр.
Перник ул. „**** за периода от 16.06.2018г. до 16.06.202г. е обработена декларация с
партида № ***** с имена П.А. С., тип на имот- земя с площ на имота 317 кв.м.,
идеални части – ½ . В Дирекция МДТ няма данни за подадена декларация за данъчен
обект населено място гр. Перник ул. *** , тип имот — сгради. За периода от
16.06.2018г. до 16.06.2023г. са заплащани данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за процесния поземлен имот, тип земя с площ ½ ид.ч от 317,00 кв. м., с адрес
гр. Перник ул. *** на името на П.А. С.. В Община Перник ПИ с идентификатор ****
по КККР на гр. Перник , не е актуван като частна или публична общинска собственост.
Построена сграда в поземления имот, с вид и описание — обект, целият, панела, 1989
г., 93,93 кв. м. е актувана като частна с Акт № 1116 за общинска собственост — частна
с дата на съставяне 28.10.1998г. / представен на л.28 от делото/, като сградата не е
вписана в списъка с ДМА на общината.
За периода от 1998г. до 20.12.2014г. в Община Перник са осчетоводявани
приходи от наемни вноски свързани с ползване на сграда.
За периода от 20.12.2014г. до 01.02.2017г. съществува договор за наем свързан с
ползване на сградата, но няма осчетоводени приходи- липсва плащане на месечен наем
от наемателя. След 01.02.2017г. няма осчетоводявани приходи от наемни вноски
конкретно на сградата или от услуги.
Констатациите в експертизите се потвърждават, както от скица на поземлен
имот № 15-303291-15.05.2018 г. на СГКК – гр. Перник /л. 7 от делото/, така и от
гласните доказателства. Свидетелите Р.Г., В.И., Р. С. и Е.М., установяват, че имота е
асвалтиран, неограден, а сградите в разрушено състояние. Не се ползва в момента за
нищо от 2018г., но докато е функционирал целият имот се ползвал от Община Перник
във връзка с магазина. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че изградената в имота сграда, са се ползвали от Община Перник, лично
3
или чрез трети лица, на които помещенията са отдадени под наем, като имота не е
ограден.
По делото не се установи през процесния период от 16.06.2018г. - 16.06.2023г. да
е налице правно основание за ползване на имота от ответната община. По делото
липсват твърдения от ответника, а и не са събрани доказателства, които да установяват
сключен между страните договор за наем, както и ответникът да е титуляр на
ограничено вещно право върху процесния ПИ. Установи се от представените влезли в
сила съдебни решения, че между Община Перник и собствениците на имота са водени
няколко дела, по които са присъдени в полза на последните дължимите обезщетения за
неоснователното обогатяване на ответника, вследствие ползването на собствения им
имот за предходни периоди.
Предвид гореизложените фактически констатации, съдът приема за доказан
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, с оглед
установяване собствеността на ищеца върху имота и фактическото му ползване от
ответника през исковия период без правно основание. През целия исков период
ответната община е ползвала имота за свои цели, посредством изградената и
стопанисвана от общината сграда-магазин и достъпът до магазина се осъществявал
единствено и изцяло през процесния имот, за което е следвало да осъществи разходи,
като тези разходи са спестени чрез ползването на имота за сметка на собствениците. За
възникване на вземането за неоснователно обогатяване не е необходимо ответникът да
е развил дейност и реализирал приходи и това, че не е получил наемна цена или друг
доход не го освобождава от отговорността да обезщети собственика, след като се
намира в неговия имот без правно основание, а последният е лишен от възможността
да ползва собствения си имот, в това число и да реализира приходи от него /Решение №
252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК/.
С оглед на гореизложеното и доколкото по безспорен и категоричен начин се
установява, че ищците са собственици на 1/2 идеална част от процесния недвижим
имот, това право на собственост не е отречено и от Община Перник, имота не е
отчужден, а Община Перник възпрепятства собствениците да упражняват по какъвто и
да било начин правото си на ползване и разпореждане с този имот. Намиращите се в
имота сгради и съоръжения не дават възможност да собствениците на имота да го
отдават под наем и да реализират граждански плодове от собствента си вещ. С това
Община-Перник пречи на действителните собственци да стопанисват имота си по
какъвто и да било начин. Върху така завзетия имот Община Перник е осъществила
строителство, като е изградила посочените по-горе сгради. Доколкото, обаче, имотът
не е бил държавна или общинска собственост, то Общината е могла да извършва
строителство в него само ако притежава съответно учредено право на строеж.
Съществуването на такова не е установено, поради което Община Перник е
реализирала строителството, без да има законово основание за това, така както същото
е дефинирано с разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗОСОИ. С оглед на това приложение
намира разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, съгласно която, ако върху одържавената,
отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени
други промени без законно основание или след 25.02.1992 година, собствеността върху
земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя,
респективно извършилия-промените, се уреждат съгласно чл.73 и чл.74 от ЗС, като
добивите и обезщетенията по първата от разпоредбите се дължат от 25.02.1992 година.
Възникването и реализирането на правото на обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е
обусловено от отправяне на покана до неоснователно обогатилото се лице за
4
възстановяване на равностойността на неоснователното обогатяване /за разлика
например от иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС/, поради което наличието или липсата на покана
в случая са ирелевантни за основателността на предявения иск /решение № 715 от
2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1681/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 381 от 8.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 272/2009 г., IV г. о., ГК/.
Установи се от събраните по делото доказателства, че в течение на процесния
период са били налице предпоставките за уважаването на предявения по делото иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Налице е и обедняване на ищеца, изразяващо се в лишаването му от ползата,
респ. - от наемоподобни доходи от процесния имот и съизмеряващо се със средния
пазарен наем за имота в течение на процесния период, но само до размер 1/2 от него -
какъвто е обемът на правото на собственост на ищците, а именно в размер на 4 453,74
лева. Съгласно утвърдената многобройна съдебна практика на Върховния касационен
съд е, че в този случай – чл. 59 ЗЗД обогатяването на ползващия имота, съответно
обедняването от това за собственика, е в размер на средномесечния пазарен наем за
вещта за съответния период от време. Експертът е дал заключение относно стойността
на средния пазарен наем, като са съобразени местоположението на имота, неговите
размери, статут и предназначение. Обезщетението по чл. 59 ЗЗД се следва за целия
имот, а не само за частите от сградата, навлизащи в процесния имот, тъй като чрез
осигуряване достъп до общинската сграда-магазин през имота на ищците реално се
препятства цялостното му ползване. Предвид гореизложеното, искът е доказан по
основание и в размер за сумата от общо 4 453,74 лева, от която по ½ за всеки един от
ищците за периода от 16.06.2018г. до датата на исковата молба, ведно със законната
лихва върху размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като за разликата
над посочения размер до пълния претендиран размер от 19 620 лева исковата
претенция като неоснователна и недоказана подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се следват сторените
по делото разноски, съобразно уважената част от исковите претенции, като същите
претендират и доказват разноски в размер на 2 640,20 лева за заплатена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит вещо лице, от които им се дължи от
ответника сумата от 599,33 лева, съобразно уважената част от исковете, като съдът
намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от двамата ищци адвокатско възнаграждение, с оглед НМРАВ, както и
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, броя
проведени открити съдебни заседания.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответната страна се следват сторените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, като същата
претендира и доказва разноски общо 2000,00 лева за заплатен адвокатски хонорар и
депозит вещи лица, от които на ответната страна съразмерно с отхвърлената част от
исковите претенции на ответника се следват разноски в размер на сумата от 1 446,00
лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, пл. Св. Иван Рилски 1А, да
заплати на М. П. С. с ЕГН ********** и Р. П. С. с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. *****, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД по ½ от сумата от 4453,74 лева –
представляваща обезщетение за лишаването от право на ползване върху собствената на
ищците 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на
гр.Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК /с номер по предходен план от 1559в, в кв. 8/, с площ на целия имот от 327
кв.м. /застроена и незастроена част/ и с адрес на поземления имот: гр. ****, за периода
от 16.06.2018 г. до 13.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба в съда /13.06.2023г./ до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с пр. основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над
4 453,74 лева до пълния предявен размер от 19 620,00 лева и за периода след
13.06.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Община Перник с ЕИК *********, пл. Св.
Иван Рилски 1А, да заплати на М. П. С. с ЕГН ********** и Р. П. С. с ЕГН
**********, сумата от 599.33 лева – сторени по делото разноски, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК М. П. С. с ЕГН ********** и Р. П. С. с ЕГН
********** да заплатят на Община Перник с ЕИК *********, пл. Св. Иван Рилски 1А,
сумата от 1446,00 лева – сторени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи па въззивно обжалване пред Пернишки окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6