№ 354
гр. Русе, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520105442 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД твърди, че ответника МЮ. АЙД. М. е
потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия. Твърди още, че по 12 броя
фактури за периода от 31.08.2020г. до 24.09.2020г. ответника не е заплатил
доставената топлинна енергия на обща стойност 332.28 лв.
По реда на чл.410 от ГПК подал заявление и било образувано ч.гр.д.
№3061/2021г. по описа на РРС срещу длъжника и била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение. Твърди още, че по делото в законоустановения срок е
постъпило възражение от ответника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, като съда му е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415 ГПК за
предявяване на вземането си срещу ответника.
Моли съда да признае по отношение на ответника МЮ. АЙД. М.,
съществуването на вземането на ”Топлофикация Русе” ЕАД на сумата 332.28лв.,
представляваща неплатени суми за доставена топлинна енергия по 1 брой фактури за
периода от 31.08.2020г. до 24.09.2020г., както и лихва за забава за периода от падежа на
всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 07.06.2021г. в размер на
17.81лева, ведно със законна лихва върху главницата от 08.06.2021г. до окончателното
й изплащане. Претендира и направените разноски по делото.
Ответникът МЮ. АЙД. М., чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК
ос.представител адв.Вл.Н. оспорва ищцовите претенции. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
1
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация Русе” ЕАД
против МЮ. АЙД. М., с която е предявен положителен установителен иск по чл.422 от
ГПК да се признае за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от
332,28лв. главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 1 бр.фактура, за
периода 31.08.2020г.-24.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане, лихва за забава в размер на 17,81 лв., както и разноските
по заповедното производство. Издадената в полза на дружеството заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 3061/2021 год. на
РРС е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът
на основание чл. 415, ал.1 т.2 ГПК е дал указание на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си, който от своя страна е предявил иска в срок.
От данните по ч. гр. д. № 3061/2021 год. на РРС е видно, че същото е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
Топлофикация Русе ЕАД против МЮ. АЙД. М. за парично вземане в размер на
332,28лв, главница и 17,81лв. лихва за забава от 15.11.2020г. до 07.06.2021г. В
заявлението е посочено, че вземането произтича от «доставена и разпределена
топлинна енергия в имот на длъжника в гр.Русе, по ул.»Б....., ет.6, с аб.№.......... Това
основание на вземането е посочено и в заповедта за изпълнение – доставена и
разпределена топлинна енергия. Към заявлението е приложено извлечение от сметка
по партида № 79-00-04-0-0604 за неиздължени суми от МЮ. АЙД. М. по фактураи,
издадена през периода 31.08.2020г.-24.09.2020г.
В исковото производство задължение на ищеца е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. В случая по
реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за заплащане на доставена топлинна енергия.
С иска по чл.422 ГПК се претендира установяване същестуване на вземането на ищеца
от ответника за сумата 332,28лв. за доставена и разпределена топлинна енергия.
По делото не се спори, че ответника по иска МЮ. АЙД. М. е собственик на имот
в гр.Русе по ул.Б..., вх.1, ет.6. По делото е приложен договор от 14.12.1999г. за
доставка на топлоенергия чрез топлоносител гореща вода за обект ул. „Б... С решение
по протокол от общо събрание на живущите на адрес ул. „Б...от 23.04.2002г.,
последните са избрали Техем Сървисис ЕООД за лице по чл.139а от Закона за
енергетиката, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
От приложения списък на собственици на имоти на етажната собственост е видно, че
ответника е участвал при вземане на това решение. Представено е Решение №ОУ-
05/16.07.2012г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което
са одобрени предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация
2
Русе” ЕАД. С исковата молба е представена и 1 бр. фактура, издадена през периода
31.08.2020г.- 24.09.2020г. на обща стойност 332,28 лв. за начислена на
ответника топлоенергия. Във фактурата е посочено – изравнителна сума – годишно
изравняване. Не се сочат доказателства, че Общите условия за продажба на топлинна
енергия, са били приети от ответника.
Ищецът не е представил данни за изравнителна справка за процесния период. От
приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира
имота на ответника, е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация
Русе" АД през 2000 г, с Договор за топлоснабдяване № 118/28.11.2000г. В имота на
М.М. през процесния период има 1бр. отоплително тяло, с монтиран индивидуален
разпределител на топлинна енергия. . Констатирано е, че битова гореща вода в имота
не се доставя чрез топлопреносната система на Топлофикация Русе ЕАД. При
проучване на относимите документи експертът е установил, че ответника се е
възползвал от правата си по чл.17, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе“ ЕАД,
като е депозирал заявление вх.№1651/13.11.2019г. Вещото лице е установило, че не е
начислявана топлинна енергия за отопление на общи части на сградата, за отопление в
имота и за битова гореща вода също не е начислявана топлинна енергия. Начислявана е
топлинна енергия за дял сградна инсталация съгласно методиката за дялово
разпределение към наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Вещото лице е дало заключение за топлоенергията, „която следва да се разпредели на
имота“ за процесния период 31.08.2020г. – 24.09.2020г. (по същност отоплителен сезон
2019/2020г.) и определя на 4,1936MWh на стойност 431,77лв. с ДДС, дължима за
топлоенергия отдадена от сградната инсталация и за дялово разпределение.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира, че
обжалваното решение е неправилно, по следните съображения :
Предявеният иск е установителен за вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Всяко вземане се индивидуализира със страни, основание и размер.
Основанието е юридическия факт, от който вземането е възникнало. Затова за
редовността на заявлението по чл. 410 ГПК е необходимо заявителят да посочи
"обстоятелствата, от които произтича вземането". Решението се ползва с
установителна сила, а изпълнителното основание е заповедта за изпълнение, в която е
посочено основанието за вземането. Затова не може в решението да се установи
съществуването на вземането на друго основание, от това, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Тъй като е налице изпълнително основание за вземането на
едно основание и с установителния иск ще се установи съществуването му към
момента на подаване. Исковата молба по чл. 422 ГПК следва да съдържа идентичност
на основанието, заявено в заповедното производство. В настоящия случай заповедта по
чл.410 от ГПК е издадена за вземане, което произтича от задължение за заплащане на
3
доставена и разпределена топлинна енергия. Това вземане е предмет на заявлението.
При подадено от длъжника възражение за недължимост на вземането, се поражда
правния интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок, за да
установи със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет
на издадената заповед за изпълнение. Ето защо съдът не може да променя
материалноправната характеристика на вземането като се произнесе по нещо, различно
от предявеното в заповедното производство. Безспорно, съгласно разпоредбата на
чл.153,ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. В случая обаче предмет на заявлението е вземане за доставена топлинна
енергия, а не за задължение за енергията, отдадена от сградната инсталация. Освен
това, доколкото се касае за имот в сграда в режим на етажна собственост и
експертизата е установила, че за отопление на общи части на сградата, за отопление в
имота и за битова гореща вода на ответника, изобщо не е начислявана топлинна
енергия, от съществено значение за сформиране на окончателното задължение е
изготвянето на изравнителни сметки, каквито не са изготвени.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Топлофикация-Русе“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********,
представлявано от изп. директор С.Ж.Ж. против МЮ. АЙД. М., ЕГН:**********, от
гр.Русе, ул.Б... да се признае за установено съществуване на вземане на сумата
332.28лв., представляваща неплатена сума за доставена и разпределена топлинна
енергия по 1 брой фактура за периода от 31.08.2020г. до 24.09.2020г., както и лихва за
забава за периода от 15.11.2020г. до 07.06.2021г. в размер на 17.81лева, ведно със
законна лихва върху главницата от 08.06.2021г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4